Авангард
ЕВРОПЕЙСКИ ДОМ, ЕВРОПЕЙСКА ТОАЛЕТНА
Георги ГОСПОДИНОВ

Чърчил твърдял, че Ориентът започва оттам, откъдето се пие боза и тоалетните миришат. По тези два признака англичанинът грубо и неделикатно е теглил демаркационната линия Ориент/Окцидент. Тъй като по нашите географски земи се пие боза и тоалетните не са най-чистото място, отново сме се оказали отвъд европейската линия. Все повече се убеждаваме, че Европа е едно утопично място, една проекция, имагинерно пространство, в което географията на нейните граници невинаги е от решаващо значение. Ако географията беше решаваща, всичко щеше да е съвсем ясно и просто: Балканите, в частност България, попадат в европейските континентални граници и оттук нататък никой не може да ни помести от това лелеяно място. Уви, географията се оказва недостатъчно условие, а Европа, европейските структури, европейските идеали, европейското битие са вече надгеографски понятия. Отвъдгеографско е и твърдението на Чърчил. Тоалетната е едно от онези места, за които свенливият език отказва да говори дори във всекидневни ситуации. А какво остава да се артикулира това пространство, когато влезем във високите сфери на мисленето за европейска интеграция. Обединена Европа и Общ европейски дом. Ето три метафори върху една и съща идея. Езикът услужливо нароява синонимни вериги около подобни високи абстракции. И е учудващо безпомощен, когато го свалим в конкретиката. Нали Общият европейски дом като всеки дом не може без тоалетна. На мен ми се говори за тоалетните на този европейски дом. Защо това трябва да изглежда неприлично или несериозно?

Скритото от погледа често остава скрито и от езика. Питайки за тоалетната, употребяваме израза "онова място" или "едно място". (Къде е онова място? Отивам на едно място.) Гнусливият език обича да си служи с евфемизми. Самата дума тоалетна е също френски евфемизъм и обикновено се мисли като малка стаичка, където човек може да се пооправи, да се поизмие и да си напудри носа. А думата клозет пък, която кой знае защо ни звучи твърде грубо, идва от латинското claudo, clausis, което означава едновременно свършвам и скривам, прикривам. За да завършим тази етимологическа справка, ще кажем, че кенеф пък идва от староарабското kanif и ще рече онова, което е скрито от погледа. Вижда се, че името и самото място не са от вчера. Някога дядо ми употребяваше израза "отивам повънка" и в това имаше смисъл, защото селската ни тоалетна беше малка паянтова постройка отвън зад къщата. В много български села и до днес не пускат тоалетната вътре, в самата къща. Изкушавам се тук да направя аналогия с нашето недопускане в общата европейска къща, но ще се въздържа.

Преди време една моя позната от Италия беше много учудена, да не кажа възмутена, че в едно лъскаво софийско заведение сприхава лелка й поискала такса за ползване на тоалетната. Оказа се, че на запад от нас подобни обществени места са с напълно свободен достъп и от тях не се прави бизнес. Разбира се, случката може да мине за каприз или дреболия, но в този текст ми се ще да поговорим именно за дреболиите и конкретиките, които ни отличават от континента, към който уж по право принадлежим.

Преди няколко месеца в Лайпциг попаднах на следната тоалетна. Няма да описвам безукорно чистата обстановка, огледала, течни сапуни, сешоари и пр. Странното в тази тоалетна беше, че в писоарите, също идеално бели, се мъдреше по една инкрустирана или нарисувана муха. С абсолютната си неуместност там тази муха изпълняваше поне две функции. Първо, тя подчертаваше цялата асептичност на немската тоалетна, в частност писоар. Сякаш искаше да каже: "Е, не очаквахте да ме видите тук, защото в тази тоалетна е немислимо да се появи муха." Втората функция на мухата, поинтересувах се и разбрах, беше чисто прагматична. Мъжът пред писоара трябва да има някаква цел, над която да се съсредоточи. Мухата е добра мишена и щом мъжът несъзнателно се прицели в нея, вероятността от разсеяна стрелба извън писоара неколкократно намалява. Така и мухата улучена, и тоалетната чиста. И мъжът удовлетворен.

Уви, всичко това може да се случи само в немска тоалетна. Представете си, че сме в тоалетна на Балканите. Първо, мухите са живи. Второ, те винаги са повече от една. И трето, не стоят на едно място. Тук прекратяваме историята, защото на гнусливите читатели им прилошава, дамите се чувстват и пренебрегнати, а аналогиите се превръщат в алегории. След войната в Югославия никоя история вече не е безобидна.