Интервю "Европа"
ТВОРЧЕСТВО КАТО КАМШИК
Ивайло ХАРАЛАМПИЕВ Мадрид, специално за "Европа 2001"

Педро Алмодовар е роден в малко градче в испанската провинция, в Мадрид пристига на 16 г. - сам, без семейство и пари, но твърдо решен да се потопи в магията на киното. Въпреки диктатурата на Франко за един млад провинциалист Мадрид е люлка на културата и свободата. Сменя различни занимания, но не успява да си купи камера, преди да започне "сериозна" работа в Испанската телефонна компания. 12 години работи като административен сътрудник. Опознава в подробности средната класа - драмите и радостите й. Какъв по-добър университет за един бъдещ разказвач на истории! Вечер се отдава на писане, прави театър, сформира пънк-рокгрупа, сътрудничи в издания "ъндърграунд". И снима филми - все още само късометражни. Съдбата му се усмихва - премиерата на първия му филм съвпада с раждането на испанската демокрация. Оттогава киното е негова съдба. Популярността му изскача извън границите на Испания. Филмите му го превръщат в герой от историята на седмото изкуство.

След световната премиера на филма му "Всичко за майка ми" в Барселона и Мадрид продукция Алмодовар с пореден номер 13 вече е в афиша. Испанската кинокритика възхвали националната звезда, същото побързаха да сторят и отвъдокеанските спецове в бранша. Още с прощъпалника си според мнението на познавачите филмът вече е кандидат за награди от големите фестивали.

- За пореден път от филма ви бликат разтърсващи емоции. Обичате да вълнувате.

- Силните чувства ме заплениха още от първия ми филм и им останах верен.

- А какво стана с Алмодовар комика? Прочухте се с "Жени на ръба на нервна криза".

- Бих искал отново да се върна към жанра, да иронизирам и пародирам живота на 20-годишните днес например. Но не съм сигурен, че ще успея да се дистанцирам достатъчно от темата. За да правиш кино и да забавляваш публиката, няма правила. Предпочитам драматичните сцени пред комедийните, но в повечето ми филми, включително и в последния, смехът е неделим от драмата и трагедията.

- Вече не сте същият?

- Не искам да се повтарям. Не съжалявам за нищо, не мога да се изправя срещу самия себе си. Но съм наясно, че вече няма да правя същите неща. Не си противореча, просто имам друга позиция. Променил съм се, искам да говоря за чувствата по различен начин. Вярно е, променят се вкусовете ми, формата на изразяване. Вече не съм онзи "поп" Алмодовар отпреди. Проблемът е, че сега мнозина ми предлагат "идеи Алмодовар", но от 80-те. А аз вече не съм онзи Алмодовар от 80-те. Сега всичко с привкус на постмодернизъм вече е остаряло. За времето си беше добре, но всичко се мени.

- Как бихте представили новия си филм "Всичко за майка ми"?

- Няколко жени, които разговарят помежду си. В съзнанието ми изплува един спомен от ранното ми детство - в нашия двор няколко жени приказват, сред тях е и майка ми. За мен това е изворът на живота, но също на фантазията, на фикцията. Добре си спомням как жените в моето семейство използваха способността си да лъжат. Правеха го по-добре от мъжете. И на базата на лъжи успяваха да избегнат не една и две трагедии. В един мачистки свят чрез измамата жените позволяваха на живота да тече, без мъжете дори да се усетят. Никога не съм предполагал, че онази сцена в двора преди толкова години ще е основна тема на моя тринадесети филм. Също - нараненото майчинство. Спонтанната самота между жените. "Винаги съм се доверявала на добрината на непознатите", казва Тенеси Уйлямс чрез героинята си Бланш Дюбоа от "Трамвай "Желание". Във "Всичко за майка ми" добрината идва от непознатите.

- Всички главни персонажи във филма са жени.

- Защо не правя филми за мъже ли? Какво значение има това? Мъже, жени, паяци, извънземни - важна е историята. Въпросът е филмът да те грабне, да те уплаши, да те разсмее, да те натъжи. Но е вярно, че работя повече с жени, защото смятам, че имат по-голяма притегателна сила.

- Наблягате на монолога?

- Монологът се базира на думите. Няколко думи, казани от един и същи човек, без да бъде прекъсван от друг персонаж. Принадлежи повече на театъра, предполагам, че се дължи на по-голямата възраст на театъра. За мен, казвам го като арбитър, в киното монологът е еквивалент на първия план, със или без думи. За израза това е едно силно, безотказно и убедително оръжие, но е и много рисковано, защото не понася лъжата. Макар в киното да имаш възможността да преправяш и повтаряш - нещо, което в театъра е немислимо, монологът и първият план се получават единствено на базата на голата искреност и често като по магия. В монолога важни са толкова думите, колкото и тишината, толкова устата, колкото и очите. И е запазен по право само за големите актьори.

- Какви ли не неща се приказват за работата с вас?

- Около мен витае някаква черна легенда. Не зная на какво се дължи. Изисквам много от екипа, но самите те настояват да го правя. Понякога дори използвам детайли от самите актриси - много лични, интимни, болезнени дори. Но във фикцията болката, колкото и да е силна, никога не е с онзи интензитет, с който те връхлита в живота. Киното е един паралелен свят, в който ние живеем интензивно, но филмът свършва и ти знаеш, че синът ти не е загинал, че с майка ти нищо не се е случило. За актьора това е едно приключение.

- Мнозина актьори се прехласват по сътрудничеството си с вас, други не крият неприязънта си.

- В един филм, и това важи особено силно за моите, участват много герои. Съвсем нормално е на едни да им допадне работата с мен, на други - не, а трети направо да ме обявят за злодей. Като режисьор вероятно злоупотребявам понякога, но това трябва да прави всеки режисьор. Екипът и аз знаем на каква игра играем, наясно сме с правилата и самите те ми позволяват да бръкна в някои от най-закътаните ъгълчета на душите им.

- А бихте ли направили наистина филм за майка си?

- Не е възможно. В него майка ми трябва да говори 99 процента. В останалия един процент бих я помолил да ми прочете нещо, както когато бях малък.

- А какво остана от онова детство в религиозни училища?

- Лошото религиозно обучение ме накара единствено да загубя вяра в Господ. Религията никога не е имала особено голямо значение за моето поколение. Когато престанах да бъда дете, се отдалечи и този призрак. И понеже не съм вярващ, в моите филми Господ не присъства. По това се различавам от Бунюел, който изразходва толкова енергия, за да го отрече. И ако някой герой от филмите ми се приближава към религията, го прави заради самата икона, без значение дали е Свети Антонио или Дева Мария.

- Какво ви донесе славата?

- "Успехът няма вкус, нито мирис и когато свикнеш с него, все едно не съществува", казва една от героините в последния ми филм. За нея трамваят "Желание" се отдалечава. Аз не съм чакал славата, не съм я търсил. При мен тя дойде внезапно и ненадейно. Вероятно за това не ме промени. За мнозина има силен, почти хипнотичен вкус. Но не и за мен.

- Успяхте да запазите онзи първоначален тласък, който получи кариерата ви?

- Отдавна си дадох сметка, че в тази професия са нужни не само известна доза талант, но и физическа издръжливост. Аз умея да издържам от инстинкт за самосъхранение и здрав разум. Затова не изгорях като някои от най-големите таланти на моето поколение. Наясно съм, че често успехът или провалът не зависят от стойността на творбата или майсторлъка на актьорите. Има бариери, лични шифри, чрез които или те разбират, или не. Аз също съм флиртувал с опасността и риска, но издържах. В киното добър актив са здравият разум и борбеността. Нуждаеш се от равновесие, колкото и хаотичен да изглеждаш на пръв поглед.

- Кой има последната дума за качествата на един филм?

- Филмът принадлежи на екипа, но много по-големи права върху него има публиката. Зрителят има пълното и неотменно право да изразява мнението си за филма, да го смята за добър или лош по безброй много причини. Всеки има правото да каже: "Това е моята история. Аз я разказах на Педро."

- Във "Всичко за майка ми" правите поклон пред духа на Барселона.

- Да, дори би ми се искало да извадя на повърхността още от тази неаполитанска и хаванска атмосфера, която притежават някои зони на Барселона.

- Филмите ви се приемат много по-добре в Европа, отколкото отвъд океана?

- Разликите между Стария свят и Щатите са огромни - исторически, културни, социални. Митеран през целия си живот имаше тайна любовница, тайна дъщеря, тайна секретарка и не се случи нищо скандално. Социалнодемократичната идея за система, която имаме в Европа, е много по-свободна. В САЩ има невероятно силна цензура.

- Семейството неизменно присъства в творбите ви. В новия ви филм персонажите също сформират една фамилия, отколкото и нетипична да е тя.

- Семейството е нещо много важно и ако го нямаш, го търсиш, създаваш го цял живот.

- При получаването на своя "Оскар" тази година Роберто Бенини благодари на родителите си за бедността. Какви предимства дава тя?

- Когато се родиш в не особено състоятелно семейство, даваш на живота обективната стойност, която притежава. Помага ти да си дадеш сметка за голямата авантюра, която ти готви животът. Преминал съм през трудни моменти, но намерих достатъчно сили, за да се боря. И ако пак ми се наложи да го правя, вече зная как.

- Във "Всичко за майка ми" цитирате Труман Капоти от "Музика за хамелеони": "Когато човек получава дар, получава и камшик, за да се самолинчува. Кой е вашият камшик?

- Вероятно безкрайното страдание, което изпитвам във всяка една от фазите на създаването на филмите ми. Не искам да почивам, за мен голямо приключение се крие в откриването на нови герои, на които да придам форма. Но го изживявам страшно - сам, все едно съм на сафари.

- Филмите ви са известни с крайните ситуации. С какво ви привличат?

- Не го правя единствено заради ефикасността на фабулата. В ситуации, в които хората изгубват на пръв поглед и последната надежда, те стават по-добри към останалите. Когато ти се стори, че твоят проблем няма разрешение, си по-спонтанен. Съпричастен си с другите - с радостите им, проблемите им, а ако искаш, и с опасностите им.

- Как ви хрумна в предпоследния ви филм "Жива плът" да вмъкнете съвсем нецензурни изрази на български?

- Беше много забавно. Казах на Либерто Рабал, който знае български, да избръщолеви нещо - нямаше значение какво, стига да е неразбираемо. Той импровизира и доста след това ми обясниха, че думите не само че имали значение на български, ами че са направо цинизъм. Но се получи добре.

- А новите проекти

- Имам толкова идеи. Имам желание да претворя една история - нещо като донкихотовско пътуване, едно завръщане към света на домакините, пътуване по-скоро въображаемо, отколкото реално. Започвам и първия си американски филм. Проекти, идеи, желание за промяна и решителност да продължа в тази дандания не ми липсват.

На снимката с автографа:

"На българските читатели с обич"

Педро Алмодовар.