Досие
ВРЕМЕ ЗА КУПУВАНЕ НА ЦЪРКВИ
Манол ЧУРЕШКИ

Изглежда анахронично и невероятно в края на XX в. да се унищожават и ограбват произведения на изкуството, запазили се дори и в най-лошите времена на религиозен фанатизъм. За съжаление това се случва през последните две десетилетия на остров Кипър и сякаш ни връща няколко столетия или дори цяло хилядолетие назад във времето.

Изнасянето на археологически ценности и произведения на изкуството се е практикувало от векове в Кипър, прилагано от различни хора и с различни намерения. Едни искали да ги спасят от унищожение и да ги запазят, други търсели чрез тях прослава и величие, трети разчитали да се обогатят, но всички търсели мозайките, статуите, иконите и реликвите.

Смяната на различни цивилизации в Кипър твърде често е водила до непоправими разрушения. От всички архитектурни паметници църквите били подлагани на най-големите опустошения и ставали най-честата жертва на стремежа за господство на една или друга религия. При всеки нов завоевател на острова започвало унищожаване или преустройство на църквите, при което се нанасяли много щети на старите мозайки, стенописи и икони, за да се приспособи интересът им към новите изисквания и канони. Олтарите били разрушавани, мозайките заличавани, иконите унищожавани, кръстовете и черковната утвар разграбвани или претопявани заедно с камбаните. Оставали само високите сводове и величествените арки и колони, поддържащи куполите. Всички знаци на предишната вяра били отстранявани и вместо тях сега може да се види например тънко и високо минаре или някое кубе, които въпреки красотата и изяществото си не биха могли да намалят загубата за архитектурата.

Така трикуполната църква "Св. Лазар" в Ларнака, построена през X в. от византийците върху старите основи на раннохристиянска базилика над предполагаемата гробница на първия епископ на Китион, последователно била православна, католическа при династията Лузинян, джамия при турците и накрая отново православна. Стенописите вътре няколко пъти са били унищожавани при сменящите се религии, докато от тях не останала никаква следа. Куполът й също е бил подложен на насилствено преустройство.

Следите от архитектурните изменения се виждат и по други паметници. Турската джамия "Селимийе" в Никозия с двете си минарета представлява всъщност великолепната готическа катедрала "Св. София", където били коронясвани кипърските крале от династията Лузинян. Същото се отнася и за джамията "Хайдар паша", която преди е била готическа църква, посветена на Света Екатерина. Типичната готическа църква "Св. Никола" във Фамагуста, която по стил прилича на великолепната катедрала в Реймс и в която някога кипърските владетели са приемали короната като титулярни крале на Йерусалим, се е превърнала в джамията "Лала Мустафа". Само едно високо минаре, долепено до красивите й островърхи арки, напомня отвън за трансформацията.

Но тези преустройства през вековете са нищо в сравнение с унищоженията и грабежите на паметниците на архитектурата и произведенията на изкуството, които започват през лятото на 1974 г. след окупацията на Северен Кипър от турските войски. Хиляди антични предмети, статуетки, мозайки, фрески и икони, доказващи великолепието на съществувалите в Кипър цивилизации, са изнесени контрабандно от острова. Архитектурни паметници, дворци и некрополи, антични храмове и църкви са осквернени. Християнските храмове са превърнати в най-добрия случай в джамии, а в най-лошия стават обори и конюшни, кошари за овце и кози, военни складове, дори киносалони. Някои от изоставените от гърците църкви след като са ограбени и запустяват, в един хубав ден се виждат застлани с килими, а дошлият специално за това ходжа извършва в тях намаз и така старата църква се превръща в джамия. Безценните паметници на античното и средновековното изкуство се унищожават или разпродават.

За да си възвърне някои от откраднатите ценности, кипърското правителство е принудено да следи внимателно търговете за продажба на произведения на изкуството, като трябва да играе и ролята на купувач, когато има възможност. На един търг в Лондон през април 1976 г. полицията конфискува находки от Кипър, датиращи от IV хил. пр. Хр. През 1978 г. една микенска платформа на четири колела от XII в. пр. Хр. е предлагана за продан на музея във Франкфурт и на Лувъра. Директорът му обаче уведомява веднага колегите си от Кипърския музей, които, за да си възвърнат ценния предмет, трябва да заплатят 79 000 германски марки.

В кражбите на антики са замесени дори висши служители от ООН, като например председателят на Върховния комисариат на ООН за бежанците в Кипър. През септември 1979 г. кипърската полиция в Никозия открива голям брой антични предмети в дома на принц Алфред цу Липе, австрийски координатор на чуждестранната помощ за Кипър. Между предметите - достатъчно много и различни, за да бъдат придобити от него по легален начин - има масивна амфора от IV хил. пр. Хр. и големи, цветни подови мозайки с размери 1,20 х 0,90 м, откъртени от византийските църкви в Северен Кипър. В "крадливия принц" и "разбойника-дипломат", както го наричат кипърските вестници, са намерени и предмети от колекцията на Хаджипродрому, изчезнали от музея му във Фамагуста след турския десант през 1974 г. и появили се в 1976 г. на пазара за антики в Лондон. След разкритията античните предмети са върнати на собствениците им. Турските кипърски власти обаче твърдят, че предметите са част от тяхното културно наследство и принадлежат на тях.

След окупацията на Северен Кипър от турската армия настъпва благодатно време за крадците на антики и контрабандистите на археологически ценности. Франкфурт с най-голямото си в света летище се оказва основният център за прехвърляне на скъпата стока. Оттам тя тръгва към ценителите на кипърското изкуство в Германия, Белгия, Холандия, Великобритания, Испания, Америка и Канада.

Освен кражбите с размах се извършват и незаконни разкопки. Районът на древния Саламис край Фамагуста е особено благоприятен за тази дейност. Некрополът там е преравян многократно от съмнителни личности, а голямата византийска църква "Апостол Варнавас" с хилядолетна история е ограбена и осквернена. Тридесет и пет стенописи и икони от нея са откраднати. По-късно 11 от тях са намерени в Китрея, а други 11 - на летището в Анкара, опаковани за износ. Въпреки това те отново изчезват.

Разбира се, тайните незаконни разкопки са патент не само на кипърските турци и не са започнали с турската окупация на Северен Кипър. Кипърските гърци също са извършвали такива разкопки и особено благоприятна ситуация за това е създадена по време на нестабилното политическо положение на острова в резултат на терористичната кампания на ЕОКА-Б в периода 1970-1974 г.

Тъй като не може да се справи с иманярите и крадците на археологически предмети, кипърското правителство обявява в 1973 г. шестмесечен период на амнистия, в който притежателите на нелегално придобити антики могат да ги регистрират и узаконят. Така на бял свят излизат много антични предмети, вази, статуетки, а археолозите научават за неизвестни и неподозирани находки.

В южната част на Кипър също стават кражби на произведения на изкуството. През 1979 г. в Куклия при разкопките на стария Пафос археолозите открили великолепна антична мозайка, пресъздаваща мита за Леда и Лебеда (Зевс). Мозайката била изложена в археологическия музей на Куклия, където посетителите имали възможност да се възхищават на красивата Леда, която пристъпвала към вана и се събличала, обърната свенливо с гръб. От дясната й страна върху ствола на дървото се виждало огледало, на което се отразявало лицето й - един похват, използван чак през XVI в. от художниците на Ренесанса. В десния ъгъл един прекрасен лебед с разперени крила и протегната шия си играел с края на одеждите й.

На 20 декември 1980 г. обаче мозайката изчезнала от музея, открадната в отсъствието на пазача. Няколко дни по-късно от църквата "Агиос Николаос" в селището Стеги изчезнали и 13 византийски икони. Вероятно кражбата и на двете места е била извършена от едни и същи лица по поръчка на някой богат колекционер в чужбина. Кипърската полиция веднага установила контакт с Интерпол. След по-малко от година издирване мозайката и 10 от иконите били намерени в Лондон и след това върнати в Кипър.

Появяващите се по международните пазари за антично изкуство предмети, ограбени от незащитените църкви и манастири в Северен Кипър, показват извършваното от крадците светотатство. Кражбите се дължат както на липсата на образование, така и на много ниския жизнен стандарт на кипърските турци, което ги принуждава да крадат антики за местните прекупвачи. През 1981 г. турските власти разкриват на летището в Анкара пратка около 60 антични предмети, откраднати от Северен Кипър. Някои от иконите дори били начупени на парчета, за да се повиши общата им пазарна стойност.

Властите на Севернокипърската турска република твърдят, че не могат да пресекат процъфтяващата търговия. Местни жители, които искат да спечелят пари, носят на антикварите икони и съдове, които са изровили от древните гробници. Някои антиквари в Северен Кипър работят с постоянни клиенти - доставчици и купувачи, които изнасят предметите в чужбина, прилагайки похватите на генерал Чеснола от XIX в.

Особено скандален е случаят с кражбата през 1979 г. на 4 мозаечни пана, откъртени от църквата "Панагия Канакария" в селището Литранкоми в Северен Кипър и пренесени контрабандно в Швейцария. Случаят скоро става известен и предизвиква скандал. Кипърското правителство и Кипърската православна църква, която е законният собственик на мозайките, започват да търсят по съдебен път връщането им и внасят иск в районния съд в Индианаполис, САЩ, срещу колекционерката Пег Голдбърг, която ги била закупила от крадците.

Съдебното дело приключва с тежък удар за трафикантите на произведения на изкуството. Федералният съдия Джеймз Ноулънд постановява на 24 октомври 1990 г. мозайките да бъдат върнати на Кипърската православна църква, тъй като са били откраднати от нея, а г-жа Голдбърг никога не е придобивала законно правото да ги владее. В средата на септември 1991 г. мозайките най-после се завръщат в Кипър, приключвайки своята дълга одисея.

Такава съдба обаче нямат красивите византийски фрески и икони от XIV в. в монашеската църква "Панагия Аргасида", която е разграбена и разрушена. Запустелите църкви, оставени сами да се борят с времето, много скоро загубват тази неравностойна борба и се превръщат с помощта на хората в руини. През май 1997 г. разрухата постига и историческата църква в Китрея. Нейният стар и висок купол рухва под тежестта на времето, като оставя под открито небе колоните и стените, чиято бяла мазилка все повече започва да се лющи и да разкрива отдолу нещо наистина красиво - византийски стенописи и фрески с ликове на светци и сцени от Новия завет.

Други църкви все пак избягват пълното разрушение, сменяйки своето предназначение, но в замяна на това стават търговски обекти и източник на доходи. През пролетта на 1997 г. кипърските турци дори обявяват за продажба една византийска църква от XII в., разположена в северната част на острова. В обявата, публикувана в кипърския турски седмичник "Сайпръс тудей", се посочва, че напълно реставрираната църква, дадена под аренда и използвана преди това като художествена галерия, се продава за 68 000 долара.

Тази обява, цитирана от кипърските гръцки вестници, предизвиква бурни протести в гръцката част на острова. Кипърският архиепископ Хризостомос изпраща послания до генералния секретар на ООН, до американския президент, до Съвета на Европа и до папа Йоан-Павел II, призовавайки ги да сложат край на разграбването и продажбата на църкви в окупираната част на Кипър.