Коментар
МОСКВА ИЗПОЛЗВА СЛАБОСТИТЕ СИ
Борислав ДЖАМДЖИЕВ

Поведението на Москва около косовската криза като че ли обърка още повече представите какво става днес в тази страна. Западните журналисти представят достатъчно ефектно повърхността. Вече се знае кои са много богати в Русия, кои са още по-богати, по какъв начин върви и ще върви борбата за власт. Пак западните специалисти по Русия ефектно се пазят да задълбават в парадокса - как така президентът Елцин непрекъснато е отчайващо болен, но винаги, когато трябва, се оказва достатъчно жив.

Нищо, че отдавна са заразени със свободата на словото, западните медии са добре инструктирани, че не трябва да пипат просто от любопитство огромната, набързо сглобена руска играчка. Има кой да говори и галено, и грубо с мечката.

Русия не е оставена за дъвчене на западните медии.

Доколкото излизат анализи и коментари, те засягат конкретни аспекти от живота там без претенции за обобщаващ анализ.

Истински наивно в България или препечатват западни коментари за Русия, или се плъзват по очертаната от Запада линия - и на правителствено, и на журналистическо равнище. За съжаление, в момента има един фрапиращ феномен - много хора "от улицата" наистина разбират по-добре съвременна Русия, отколкото журналистите и политиците. Може би затова почти нямаше опит да се обясни руското поведение в хода на югокризата. Наивните залитания - от това, че руснаците не могат да направят нищо в момента, най-малкото защото им трябват долари, до винаги подозрителното съглашателство и асоциацията "Ялта-Малта", може би не са далеч от истината, но едва ли са единствената истина.

На Русия отдавна й харесва да изглежда тревожно заета със себе си.

Така и хората вътре в страната роптаят по-тихо, и Западът винаги е нащрек. Тревожно заета със себе си изглеждаше Русия и покрай бомбардировките на НАТО над Югославия. Москва изкара юговойната практически без правителство. Никой не знаеше кой всъщност взима решенията там. От един момент нататък Вашингтон щедро предостави на Русия ролята на ключов посредник в търсенето на мир. Кремъл отговори с формулата "Елцин - това ще бъде Черномирдин, но... не съвсем". Ако сивият кардинал успееше, плюсовете щяха да са за Елцин. Ако не - щеше да се е спънал само Черномирдин. Бяха маркирани и някои привидно твърди реакции - удряне по масата в Съвета за Сигурност на ООН, замразяване на военното сътрудничество със САЩ, совалки до Пекин,заплаха, че руснаците ще преразгледат ядрената си доктрина...

Всичко това не заличи впечатлението за пасивност и лутане. Всъщност, руската дипломация този път се ориентира много точно.

Още при първите въздушни удари над Югославия, Москва вече знаеше, че ще бъде потърсена, без да прави нищо. И че ще има добрата възможност да спечели от тази война, която НАТО, въпреки усилията си не успя да направи популярна (в американския смисъл на думата) нито в САЩ, нито в Европа. От Кремъл дискретно се усмихваха и на западните пропагандни тези от типа "не сме срещу сръбския народ, само срещу Милошевич". Всеки гимназист днес би могъл да се сети, че САЩ не са премахнали нито един диктатор - от Кастро до Саддам Хюсеин. Защо тогава Русия да застава открито зад Милошевич?

Може да звучи парадоксално, но в този конфликт Русия правилно реши да търси близки и реални прагматични изгоди, а не да размахва стратегическите си интереси на Балканите. Ясно беше, че ще я поканят да участва във възстановяването на Югославия.

За всеки случай обаче, ей така, на границата между войната и мира, беше осъществен руски десант на летището в Прищина. Оказа се ефектен ход - западните медии се чудеха как да го обяснят. Ходът напомни, че Русия не е толкова беззъба. И ако реши...

По-нататък. След като САЩ така безцеремонно показаха кой кой е в Европа и си разчистиха старите оръжейни складове, защо да не си затворят очите за някои действия на Русия? Тя също не се е отказала да печели от износ на оръжие в различни части на света. В такъв контекст югокризата създаде добри условия за сделка Русия - САЩ.

Привидната руска пасивност има и още един мотив. В сегашната обстановка САЩ се оказаха принудени да защитават... руските интереси.

Ето това официална България като че ли не разбира. И се държи наивно предано към Европейския съюз и НАТО. А когато оттам кажат да се държим добре с Русия, нищо чудно да се окажем изненадани. Всъщност, просто ни връщат на мястото, където сме, но по много уморителен обиколен път. Колкото до Русия, ще ни стане ясно, че тя далеч не се държи така пасивно, само защото й трябват пари. Или защото пасивността е единственият й изход в момента. Москва просто показва, че бързо се учи как да използва рационално... слабостите си.