Градове
КРЕПОСТТА НА ДРАКУЛА
Огнян СТАМБОЛИЕВ

Малко история

Букурещ е сред най-младите столици в Европа. Името Bucuresti, както се изписва на езика на Еминеску, идва от името на овчаря Букур (на български Радостин). Легендата гласи, че Букур построил малък параклис, около който постепенно израснал някогашният град. Историците, разбира се, са по-точни: съществува княжеска грамота от 20.XI.1459 г., според която владетелят на Валахия Влад IV Цепеш, наречен още Дракула, преместил столицата от крепостта Търговище на този важен кръстопът между Запада и Изтока. Смелият и безкомпромисен към враговете си Влад искал да спре турската инвазия и построил голяма военна крепост, станала база за столичния град.

В средата на XVI век, по време на управлението на Мирча Стари, Букурещ е не само важна военна крепост, но и най-големият град на Валахия. Тогава бил изграден княжеският дворец, известен по-късно като "Куртя Веке" (Старият двор) с голяма църква, която функционира и днес. През 1574 г. френският географ Пиер Лескалопи описва Букурещ като сравнително голям, двадесетхиляден град, макар и с ориенталски вид, но с много зеленина и приветливи, весели хора, които оправдават името му. По-късно генуезецът Франко Сивори пише за "големия и много важен търговски център на Валахия, разположен на двата живописни бряга на река Дъмбовица" (името й идва от старобългарското "домб" - дъб, заради дъбовите гори край нея).

През XVII век, по времето на княз Константин Бранковяну (1698-1714), светла, ренесансова личност от румънската история, се полагат основите на първото модерно градоустройство - прокарват се главните улици, сред които и познатата и обичана от всеки българин, посетил Букурещ, "Каля Викторией", издигат се първите масивни богаташки къщи - много от тях истински малки дворци от бял камък в стил "Бранковяну" (един успешен синтез от елементи на европейския ренесанс и барок и румънската народна архитектура), построяват се много църкви и манастири. И досега се казва, че в този град има по една църква за всеки ден на годината!. Константин Бранковяну е дълбоко религиозен, освен това е ценител, меценат на изкуствата и способен политик и дипломат, балансиращ между апетитите на Русия и Австрия, успял да опази страната си и от турските набези. Но през 1714 г. бива поканен от султана за преговори в Цариград, където е зверски убит заедно с четиримата си синове. Според италианеца Антонио дел Киаро, друг географ, описал града, Букурещ имал "почти кръгла форма" (съхранена е и днес); "домовете са големи, светли, изолирани един от друг с обширни дворове, кухни, конюшни, прекрасни цветни лехи и плодни дървета. Видът на този южен град е много приятен, слънчев и жизнерадостен, каквито са и гостоприемните му жители..." А те са вече над 50 000...

XVIII век, известен още като "век на фанариотите", със силно гръцко влияние, е век на усилено строителство на обществени и жилищни сгради. Тогава се изгражда и внушителният дворец "Вакарещ". Но се случват и немалко беди: земетресения, войни (Русия воюва с Турция), епидемии, бунтове срещу фанариотите-гъркофили.

През втората половина на XIX век Букурещ е вече голям европейски град (200 000 жители) с булеварди, павирани улици и осветление, водоснабдяване, множество фабрики, работилници, магазини и складове, ресторанти, увеселителни заведения и театри.

От началото на нашия век румънската столица се модернизира с изключително бързи темпове. Новият градоустройствен план я превръща в истински европейски град с широки и удобни булеварди и обширни кръгли площади, високи и красиви обществени сгради, жилищни кооперации в различни стилове, но организирани в хармонични архитектурни ансамбли, добре функциониращ градски транспорт, внушителен брой градини, паркове и водни площи. Може да се каже, че това е един от най-добре планираните и зелени градове на стария континент. И новите сгради тук се строят в съзвучие със старите, а новите паркове и градини изглеждат така, сякаш са създадени през XIX век и не се отличават от първия голям парк "Чишмиджиу", напомнящ много за Люксембургската градина в Париж.

Периодът между двете войни е време на небивал разцвет на румънската икономика, търговия и култура. За Букурещ вече се говори като за "Париж на Източна Европа" не само защото румънците са ревностни франкофони, но и защото главният им град упорито се стреми да достигне така скъпия им френски модел. Култът към Франция и Париж е жив и днес, след четирите десетилетия насилствена изолация от Европа - тук френският език е втори след румънския. Значителна е румънската диаспора във Франция: Джордже Енеску, Мирча Елиаде, Емил Чоран, Константин Бранкузи, Ана дьо Ноай, Тристан Цара, Йожен Йонеско... През 1922 г. жителите на града дори издигат своя Триумфална арка (от железобетон и бял гранит в неокласически стил), подобна на парижката, в чест на победата на Румъния през Първата световна война...

Главните улици

Най-прочутата от тях, без съмнение, е вече споменатата "Каля Викторией". Започва от Площада на Обединените нации и стига до площад "Виктория". Дълга над 3 км, тя е сред най-старите в града и отначало носи името "Каля Мошилор" (Пътят на старците), докато не получава днешното си название - през 1878-а по нея минава триумфалният марш на румънската войска, участвала във войната за нашето освобождение от турците и за независимостта на Румъния.

По "Каля Викторией" се намира голяма част от главните сгради на столицата: Кралският дворец, построен през 30-те години в неокласически стил - сега Национален музей-галерия на изобразителните изкуства, един от най-богатите в Източна Европа; много министерства, хотели, универсални и модни магазини. Университетската библиотека, Музеят на народното изкуство, Румънската академия, писателският дворец "Садовяну", дворецът "Джордже Енеску" на композиторите, Телефонната палата, великолепната като акустика и архитектура концертна зала "Атенеум", в която се провежда фестивалът "Енеску", един от най-значителните в света...

Успоредно на "Каля Викторией", от площад "Униря" (където през 1859 г. се извършило обединението на княжествата Молдова и Валахия) започва най-дългата и най-широката букурещка магистрала - Големите булеварди. Всъщност това са четири последователни булеварди, преливащи един в друг, с имена на герои от революцията от 1848-а - "Николае Балческу", "Генерал Магеру", "Ана Ипатеску" и булевард "1848-а". В периода между двете войни по тези места израстват модерни многоетажни сгради, които впечатляват и днес с оригиналната си архитектура, а през 70-те години биват построени за кратко време 23-етажният хотел "Интернационал" (Хилтън) и забележителната сграда на Националния театър "Йон Лука Караджале" с три зали, огромни фоайета, театрален музей, подземен гараж, обширна сцена и супермодерна техника.

Шосето "Киселев" в северната частна града носи името на руския генерал Павел Д. Киселев (1788-1872), управител на Валахия и Молдова в края на 20-те години на XIX век, когато тези области са били под руско управление. Личност с големи заслуги за държавното устройство на княжествата, той полага големи усилия и за благоустрояването и озеленяването на града, в който е влюбен. Този красив, зелен булевард е всъщност продължение на Големите булеварди, които стигат до площад "Виктория". По двете страни на Шосето (както за кратко го наричат столичани) са разположени големи белокаменни дворци в стил "Бранковяну" и сецесион, дипломатически мисии и резиденции, музеи - сред тях природонаучният "Григоре Антипа", Историческият институт, Триумфалната арка, прочутият ресторант-градина "Буфет" (Дойна), а на номер 28 е Музеят на селото и народното творчество. Една постоянна уникална експозиция на открита площ (над 90 хектара) от 300 постройки, 50 селски двора, 40 къщи, 3 църкви, 15 работилници. И във всяка къща и двор, които са изцяло автентични, пренесени от шестте главни области на страната: Валахия, Молдова, Трансилвания, Добруджа, Банат и Буковина, са подредени хиляди предмети, представящи бита, поминъка и културата на нашите северни съседи от миналото. Сградите и дворовете са разположени в план по подобие на географската карта на Румъния и намиращото се в съседство голямо естествено езеро Херастръу играе ролята на... Черно море. Този забележителен музеен комплекс (един от малкото в света) представя по оригинален и въздействащ начин народната култура на румънците през един близо тристагодишен период.

Булевардът на летците преминава през огромната зелена зона на Северен Букурещ. Недалече са езерата: Баняса, Херастръу, Флоряска, Тей и Фунден. Носи името си от една забележителност - Паметника на летците. Върху висок каменен пиедестал се издига огромна бронзова фигура на Икар с широко разперени криле. Този булевард води към двете главни летища: "Баняса" (за 20-те вътрешни авиолинии) и за международното "Отопени".

През годините след войната до т. нар. "революция от 22 декември 1989-а" Букурещ преживя моменти на разцвет и упадък и едно голямо земетресение (4 март 1977 г.). През този период се построиха доста нови обществени сгради, цели жилищни квартали, прокараха се булеварди и магистрали, направиха се нови паркове и градини (25!) и всичко беше осъществено с размах и стил. Румънската архитектурна школа е сред водещите в Европа - традицията тук е дълга и плодотворна. В Букурещ няма да видите нито безлични и сиви сгради, нито панели. За кратко време и без задгранична помощ през 80-те години бе построено метро, което реши до голяма степен проблемите на транспорта в тримилионния град. Но в края на т. нар. златна епоха Чаушеску (1965-1989), която през първите години беше по-поносима, Букурещ преживя десетина тежки години. Драстичните икономии, наложени от диктатора заради бързото изплащане на външния дълг, донесоха много беди за жителите на румънската столица: режим на тока и отоплението, недостиг на основни хранителни продукти и медикаменти, трудности в транспорта и комуникациите. Някои райони на града, като Централната гара (Гара де норд), Халите, пазарите, придобиха ориенталски вид. Но може да се каже, че от няколко години насам Букурещ е много променен: чист и подреден, с добре уреден транспорт, нови супермодерни хотели (сред тях е и изключителният "Софител"), реставрирани стари сгради и паметници, освежени фасади, отлично поддържани градини и паркове. И още нещо: румънската столица е с най-ниска престъпност в Европа - десет пъти по-ниска от тази в повечето големи градове. Под крилото на общината са 23 културни института, на които са предоставени прекрасна база и възможности без никакви ограничения да печелят и функционират. Строителните и реставрационните работи вървят бързо и не се протакат с години. Освен това в града влязоха солидни чуждестранни инвестиции. По всичко изглежда, че Букурещ е вече готов да посрещне новото хилядолетие.