ХУДОЖНИКЪТ НА КОЛЕНЕ
Светлин РУСЕВ

В трудно време на изпитания, на стари грехове и нови изкушения, превърнали физическото оцеляване по необходимост в цел и път - паметта за една странна галерия, в която артистите са на колене пред своя модел - Майката, може би ще ни напомни за забравени добродетели и чувства и за един друг свят, в който не оцеляването, а духовното възвисяване е истинският път на спасението. Нещо повече - може би някъде, във все още живата човешка сетивност, ще трепне и онова позадрямало човешко чувство на Вина към онези възрастни хора, които до скоро отделяха последните си стотинки, за "да има за децата", а днес, притиснати от нуждата и глада - самотни и изоставени - обикалят около кофите за боклук.

Който познава историята и развитието на тези духовни паметници, които времето, музеите, галериите, частните сбирки и ателиетата на художниците са съхранили за днешния ден, не може да не бъде изненадан преди всичко от факта колко важно е било почти за всеки художник да има своя портрет на майка си - дори за автори, на които стилистиката и жанровите им предпочитания се разминават с портрета, са считали като че ли за свой дълг, имали са своя вътрешна необходимост да оставят някаква синовна следа в изкуството си. Как да си обясним, че пейзажисти като К. Трингов или Н. Аръшев ни оставят силни и дълбоки портрети на майките си! А мощният експресивен талант Генко Генков с години държеше на стената в старото си ателие една нежна моливна рисунка на майка си, правена в младежките години, и не даваше и дума да се издума за продаване! Навремето в една изключителна самостоятелна изложба на Иван Кирков, изцяло подчинена на нефигуративна стилистика, един класически завършен, с едра и опростена форма, портрет на майката на художника ни посрещаше в центъра на изложбата. Очевидно е, че става дума не за някаква външна сантиментална почит, а за мощно и силно вътрешно чувство, което придава на една обикновена рисунка, на един работен етюд или непретенциозен портрет "по натура" стойности и внушения, по-различни от всичко друго, което съдържа изкуството на художника. Независимо дали става дума за художник като Владимир Димитров-Майстора, който многократно рисува майка си, докато стигне до онзи образ - символ на майката - в Националната художествена галерия - отнесен като че ли някъде във Вечността, дали става дума за класическото спокойствие и рембрандовска вглъбеност на Цено-Тодоровия портрет на майката (също от НХГ) или за суровата мощ на Стоян-Сотировия портрет от 1960 г. - при цялата принципна разлика в пластическата им стилистика и емоционалния заряд на авторите - внушението е изведено до един събирателен образ на загриженост и печал, на вътрешна дълбочина и състояние извън времето, в някакво свое време на вечна грижа и болка. Ние не знаем какви жени са били като душевна и духовна характеристика, добри или лоши - но майката, докосната от синовната обич и благодарност - не може да бъде друга, освен добра и благородна. Като че ли всеки автор е измъкнал най-доброто от сърцето си, докато стигне до образа на своята майка - станала майка на всички. Някаква пречистваща сила е водила ръката на художника през мимолетното и временното до една святост и почит, които са превърнали конкретния образ на майката (независимо дали е била аристократка или обикновена селянка) във вселенска доброта. Дори само едно бегло изброяване само на някои от авторите на тези паметници на духовно изпитание, които историята е съхранила за днешния ден - Майстора и Зл. Бояджиев, Борис Митов и Н. Балкански, В. Стоилов, Добри Добрев и Цено Тодоров, Стоян Сотиров, Ил. Петров и Дечко Узунов, Иван Табаков, Найден Петков, Янаки Манасиев и Ив. Кирков... и колкото и различни да са, често пъти взаимно изключващи се като артистичен възглед, има нещо, което приближава суровия реалист до изтънчения романтик, необуздания експресионизъм до класически завършената форма, когато художникът се изправи пред образа на майката. Някаква вътрешна мярка и преданост към духовната мисия на майката - извисява определеността на характера до тъжния и обобщен образ - символ на онази всемирна майка, на която всички сме деца.

Казано е: "Гласът на Душата се долавя в безмълвие. Когато стихне всичко, Тя идва."

Мировата Майка!