МОКРОТО ПЕТНО РАСТЕ
Чайка ХРИСТОВА

Кошмарната 1997 г. със сигурност ще влезе в учебниците.

Година на хиперинфлацията - единствената в българската родова памет.

Година на четвъртата по ред стабилизация - неукрепнала надежда за най-сетне твърда почва под краката.

Наследството на тези два емоционални шока, преживени от цялата нация, е капиталът на властта за тази и следващите няколко години. Енергията на притежавания страх за самото физическо оцеляване и на последвалата надежда, че вече дъното е стабилно за започване на градеж, може да подкрепи решителни действия за промени. Но може и да се пропилее с празни приказки и голи обещания.

Икономистите, на които метафорите са чужди, казват, че всяко правителство, успяло да постигне стабилизация, получава подарък. Метлата на кризата е изчистила редица финансови проблеми в икономиката и това осигурява на властите няколко месеца спокойствие, за да планират стратегията си и да я приложат (спокойствие, подсигурено допълнително от международните заеми). Този подарък обаче е като бучка лед под пустинно слънце - стопява се без остатък, ако не се използва по предназначение. Тревожният въпрос е дали мокрото петно вече не е прекалено голямо.

Само стратегическо мислене може да доведе до здравословно оживление. Най-големият и най-важният проблем, след като вече е постигната стабилизация, е осигуряването на растеж в икономиката. Оживление, и то здравословно. Производство, което създава достатъчно добавена стойност, за да подхрани разширяването си, да осигури бъдещето си. Задачата е сложна, събрала в себе си трудноразплитаем възел от различни малки и големи задачки.

За да има производство, трябва потребление - нашето, на консуматорите, и инвестиционно. Малкият вътрешен пазар и ниските доходи на българина не са надежда за производителя, а външните пазари търсят качество и ниски цени. Инвестициите са нужни за повишаване на производителността и качеството, за модернизация и нови мощности, за нови продукти, за нови предприятия. За инвестиции обаче са нужни кредити, а банките вече не дават заем на кредитополучатели с недоказани качества и благонадеждност. В момента цената на парите е много ниска и банките се стараят по един или друг начин да я увеличат, усложнявайки процеса, което пък прави условията невъзможни за потенциалните кредитополучатели.

От друга страна, въпреки че правилата на борда създадоха достатъчно аргументи за връщане на доверието в банковата система, спестяванията в нея съвсем не са достатъчни, за да осигурят на икономиката необходимия ресурс за инвестиции. В самото начало на реформите преди 7-8 години спестяванията бяха равни на 90% от произвеждания тогава брутен вътрешен продукт, сега делът им е стопен 4 пъти (въпреки че и продуктът е много по-малък). Няколкото инфлационни метли и най-вече миналогодишната свършиха работата си и тук. Защото на практика населението е крайният нетен кредитор на всички грешни управленски програми за преструктуриране на икономиката.

Въпреки това обаче спокойно може да се каже, че и малкото пари в банковата система работят за... чужди икономики - близо 1 млрд. долара държат българските банки на депозит в чужбина. За сравнение през миналата година сме получили около 600 млн. долара кредит от международни институции. Къде е Киро - на кирия!

Така наречената реална икономика, за да стане ефективна и модерна, трябва да бъде управлявана от заинтересувани мениджъри, от истински стопани. Ако реалният валутен курс например бърка в собствения ти джоб, ще намериш начин да спестиш от разходите, за да си конкурентоспособен. Ако заради личния ти интерес (и бизнес) ти трябва кредит, ще заложиш имот, за да осигуриш бъдещето си. Ще увеличиш производителността, "мъртви души" няма да търпиш, както и разхищение на време и материали. Ще се грижиш за професионализма на изпълнителите, ще им плащаш за принос.

Все още обаче над 80% от дълготрайните материални активи в икономиката са собственост на държавата. И са безнадеждно остарели. Описаният по-горе почти омагьосан кръг трябва да бъде прекъснат по някакъв начин. Трябва да се разсече възелът "потребление-което-не-дава-шанс-на производството-което-не-осигурява-доходи-за-потребление".

В основата на всичко е реалната икономика, тя създава стойностите. Голямата задача - осигуряването на растеж - е допълнително замъглена и усложнена от наследството на кризата. То все още не позволява да се очертае ясно картината на ефективно работещите точки в икономиката.

Метлата на хиперинфлацията е винаги добре дошла за големите и за неизправните длъжници. Подобреното финансово състояние на предприятията в края на миналата година идва и от факта, че в произведената от тях продукция са вложени материали и някои други ресурси, платени по цени преди инфлационния шок, а готовата продукция е реализирана по следшокови цени. Изоставането на ръста на работните заплати от темпа на инфлацията също допринесе за това. Така че подобрените показатели не са симптом на добро здраве, а само глътка въздух. И е много трудно да се направи разграничение в кои предприятия и отрасли това финансово подобрение е резултат от чистата конюнктура и къде конюнктурата е помогнала за изрязването на болните места. Във всички случаи обаче по-добрите финансови резултати раждат аргументи срещу структурните преобразувания (които винаги са болезнени). И в това е истинската опасност.

Вътрешният потенциал намалява вече 8 години

След серия външни и вътрешни шокове от началото на икономическите промени, през 1997 г. икономиката създава брутен вътрешен продукт, равен на 62% от създадения преди 8 години. Експертите смятат, че този спад се дължи на променилата се през периода отраслова структура в посока увеличаване на относителния дял на отраслите с ниска ефективност, за сметка на високоефективните.

През тези пет години относителният дял на услугите в създаваната брутна добавена стойност трайно нараства, главно за сметка на намаляващия дял на промишлеността. Делът на селското стопанство остава почти неизменен. Същевременно и в трите сектора брутната добавена стойност намалява през всичките години и особено в големи размери през 1996 г.

Оформилата се в промишлеността структура няма потенциал за икономически растеж, категорични са специалистите. И го доказват с езика на числата. Спадът на брутната добавена стойност в целия сектор е с 19% през 1996 г. спрямо 1991 г., докато намаляването на общата промишлена продукция за същия период е с 15%, което е свидетелство за намаляваща ефективност. Тя идва от тенденцията на увеличаване дела на добивните отрасли, на структурите за първична преработка и на същевременно намаляване дела на доказано ефективните отрасли - на машиностроенето, електрическата и електронната, текстилната и трикотажната, хранително-вкусовата промишленост - в общата промишлена продукция. Такава промишлена структура е близо до типичната за слабо развитите страни, е изводът на икономистите.

Съобщенията са единственият отрасъл, регистрирал растеж през всичките години след 1991 г. Това в съчетание с високата му ефективност го прави перспективен. Транспортните услуги са със същите характеристики.

Икономиката достига максимума на своята ефективност през 1993 г., след което започва да пада. Реализираният през 1994 и 1995 г. растеж на брутния вътрешен продукт е ресурсно-екстензивен, което е доказателство и за липсата на реални структурни промени. Това бе и в основата на сполетялата страната криза в края на 1996 и началото на 1997 г. Точно тук е и

най-костеливото звено на магическия кръг - в реформите

Може би е по-вярно да се каже низходяща спирала, тъй като трите досегашни опита за стабилизация, неподкрепена със структурни реформи, водеха икономиката все по-надолу. Сегашният четвърти опит трябва да се справи с неговата болезнена костеливост, иначе цената ще бъде непоносима както за икономиката, така и за нацията.

За петте години от началото на приватизацията са раздържавени общо около 19% от активите в икономиката, 9% чрез касови сделки и 10% чрез масова приватизация. Темпове, които са несравними с постигнатите в останалите бивши социалистически страни. Приватизираните структуроопределящи предприятия са единици. Моментът, когато някои от "перлите в короната" можеха да привлекат вниманието на големи инвеститори и да получат добра цена, бе пропуснат. Забавянето на процеса от началото на 1998 г. се обяснява с посредниците - нужно им е време за проучване.

Програмата за приватизация за 1998 г. предвижда 40% от активите в икономиката да преминат в частни ръце, а до края на 1999 г. около 70% от тях трябва да станат частни според плановете на правителството. Това обаче едва ли може да стане, ако не се реализират намеренията за промяна в стратегията за управление на раздържавяването. Ако фондовият пазар не се развие до степен да подпомогне за ускоряването на процеса, привличайки големи капитали. Ако непрозрачността и скандалите, съпътстващи всяка по-голяма сделка, останат основната характеристика на приватизацията.

Делът на брутната добавена стойност, създаден от частния сектор за периода 1991 - 1996 г., нарасна от 18,6% на 45,9%, но според експертни оценки делът се дължи повече на новосъздадените фирми, отколкото на приватизираните и реституираните. Сравнителни данни за 1997 г. още няма. Тези обаче достатъчно убедително показват, от една страна, големия потенциал на частния сектор. И от друга - "изяждането" на държавния. И в двата случая бързото раздържавяване - и на капитали, и на функции, и на печалби и разходи - е от полза за икономиката като цяло. А може би не е пресилено да се каже, че вече й е фатално необходимо. За стачките и протестите, които периодично заливат страната, причина и извинение е не бордът, а недопускането на пазарните принципи в съответните браншове. Това е и причината за непрекъснатия ръст на цените на монополистите. Най-лесният и пресен пример е БТК - вместо да посяга на домашния телефон, като вдига цените, би трябвало да си прибере милиардите недобори, да речем, от телевизията - тя и без това ни забавлява със стари филми и скучни предавания, от които външни продуценти пълнят джобове.

Самозадоволяването ни спаси от мизерията, но подяде бъдещето

Българинът преживя кризата, макар и с много жертви. Преживя я благодарение на... самозадоволяването. Сред най-нежелателните процеси в периоди на висока инфлация е натурализирането на стопанството. Колкото по-незряла в пазарно отношение е една икономика, толкова по-ясно изразена е натурализацията. Зависимостта от темпа на инфлация също е значителна, защото той определя до голяма степен и свиването на потребителското търсене.

Делът на натуралното стопанство започна да расте още през второто тримесечие на 1996 г. (Изместване на пазарната икономика от натуралната имаше и по време на инфлационните шокове от 1991 и 1995 г.) Натуралните приходи и разходи в домакинствата трудно се оценяват от статистиката и данните, които тя дава, вероятно са доста по-ниски от реалните. Въпреки това, те са внушителни - 57% ръст на натурални спрямо парични приходи за 9-те месеца на 1997 г., сравнено със същия период на предишната година. За натуралните разходи увеличението е с 67%. Изместването на паричните отношения от натуралното стопанство е най-голямо в селата, предполага се, че собственото производство е задоволявало изцяло нуждите в периодите на най-висока инфлация.

Домашното стопанство е основата на натуралното производство и потребление. Тъй като неговото предназначение е задоволяване на собствените нужди на домакинството (и за размяна пак с тази цел), производството на разнообразни стоки, а не ефективното и оптимално използване на ресурсите са от определящо значение.

Да, натуралното стопанство помага за оцеляването по време на криза, то спасява от мизерията, осигурява допълнителни доходи и е алтернатива за безработните. Но същевременно паричното потребление се свива, а това прави производството неефективно и не стимулира инвестициите, затрудняват се пазарните отношения. Голямото му значение за потреблението в селата прави неизгодно развитието на търговската мрежа и на инфраструктурата в тях. А по правило там тя е и без това слабо развита (особено в планинските райони). Така цели географски райони остават изолирани, а това намалява потенциала за икономически растеж. Изолацията и затвореността затрудняват развитието на обществените и социалните структури в тези райони.

Българинът е индивидуалист и това може да стане предимство на нацията

Българите не са като корейците да се редят на опашки, за да кредитират излизането от кризата със семейното злато. Не са и като израелците да работят до изнемога в пустинята, за да я превърнат в градина за следващите поколения, които са чужди деца и внуци, но единоверци. За добро или за зло, нацията ни е нация на индивидуалисти. Всеки търси своята лична и на децата си надежда там, където тя може да бъде постигната. И това имам предвид, когато казвам, че нито икономиката, нито нацията ще понесат пети опит за стабилизация. Къде са обаче условията за започване на бизнес от гола поляна с милиона, дето дават на съкратените? Как решилият се да рискува да вземе кредити от банките-какавиди? От какво да живее, докато текат бюрократичните процедури по 37-те тапии, дето му трябват, за да пререже лентата на семейния бизнес?

Въпросите са много повече. Отговорът на всички е някъде по пътя към по-малко държава в икономиката и повече държавнически решения в полза на развитието й - път, който и през осмата година на прехода политическите мъже се опитват да заобикалят, колкото могат.