На живо
ДИМИТЪР КОКЛИН: БЪЛГАРИТЕ СА НАЙ-КРАСИВИ
Интервюто взе Виолета ЦВЕТКОВА
В България продължаваме да делим професиите на престижни
и непрестижни, а никой не се интересува от уменията на хората,
твърди известният художник гримьор Димитър Коклин
- Г-н Коклин, всепризнат сте за изключителен художник
гримьор, как открихте тази рядка професия за себе?
- Още от малък много ми се искаше да рисувам. Това ми беше мечтата - да стана художник. Постъпих в техникума за художествени занаяти и съм щастлив, че успях да го завърша. Защото там работих с глина, учих моделиране, запознах се с много сложни съпътстващи процедури, които се оказаха важни за бъдещата ми работа.
Като се дипломирах, разбрах, че в Студията за игрални
филми търсят гримьори, и отидох. Големият ми шанс беше, че попаднах
на най-добрите майстори в занаята. Завърших тримесечния курс,
спечелих конкурса и ето ме, вече 36-37 години се занимавам с едно
и също. И не съжалявам, въпреки че професията на гримьора у нас
е доста подценена.
- Защо?
- Като че ли някои смятат гримьорите за слуги. Общо
взето, тази професия не се възприема като творческа. А тя е изключителна.
За да стане човек добър гримьор, той трябва да овладее до съвършенство
доста професии.
- Какви умения са необходими?
- Много са и се усвояват в сравнително дълъг период.
Започва се от перукерството - много интересен занаят. След това
идва фризьорството, бръснарството... и колкото по-нататък вървят
нещата, човек трябва се занимава и със скулптура, и с моделиране,
и с правене на калъпи. Трябва да има и познания по химия, защото
непрекъснато работим с химикали. Трябва и много учене, и много
време...
- А необходим ли е природен талант?
- Според мен трябва да има и малко талант, той играе
роля във всяка професия. Ала по-голямата част от това е практиката,
непрекъснатата работа - това е основното. Спре ли дори и замалко
човек, той започва да губи и тренинг, и всичко.
- Къде Ви е най-интересно да работите - в киното,
в театъра или в телевизията с "Каналето"?
- Като започнах работа, ми беше интересно само киното.
Сега пък разбирам, че и в театъра има много големи възможности.
По-особено е самото занимание, работи се на по-едри щрихи. А в
телевизията е съвсем друго, особена система на работа - нещо смесено
между кино и театър.
- И предполагам, че актьорите са непрекъснато предизвикателство
за Вас?
- Разбира се, всяка роля е предизвикателство, трябва
да се изпипа. И според мен гримът много помага на актьорите. Като
се погледнат и ако се харесат - много са щастливи. В "Каналето"
предизвикателството е още по-голямо. От едни и същи пет лица аз
трябва да правя всичко. В киното пък друго му е хубавото - там
намират най-подходящото лице и върху него се работи желаният образ.
- Как успявате да се справите с лицата на политиците
в "Каналето"?
- Честно казано, при мен има някакво вътрешно натрупване.
Гледам новини, чета пресата и образите ми се набиват в съзнанието.
Ако трябва да го разкажа с думи - няма да мога, защото някак подсъзнателно
долавям най-характерната черта. И съм забелязал, че успея ли да
ги направя тях, всичко останало не е от голямо значение. Достатъчен
е да загатнеш един перчем или друг характерен за дадена личност
детайл и нещата се получават.
- Правите ли нещо по-специално като предварителна
подготовка, рисувате ли ги, моделирате ли ги или се доверявате
само на вашата наблюдателност?
- Не, не ги рисувам, нито пък ги моделирам - наистина,
както казвате, просто наблюдавам. В киното обаче е по-друго. Там
задължително образът трябва да се изпипа едно към едно. А в "Каналето"
няма смисъл да е точно, предаването позволява по-голяма свобода.
- Като правите всичките тези маски, да ги наречем,
на различни политици и прочие известни личности, имате ли чисто
антропологични наблюдения за чертите на хората, стигате ли до
някакви изводи?
- Стигам, разбира се. Нали антропологията е част от моето обучение. Най-голямо впечатление ми правят очите - те много влияят.
Знаете ли, природата като че ли така създава нещата, че да прикрива лошото. Например, черният цвят подчертава бръчките по лицето. И обърнете внимание - докато човек е млад, той е с тъмна коса, но когато започне да остарява - косата му постепенно посивява, докато напълно побелее. Т. е. природата омекотява появяващите се бръчки по лицето. Това си е моя теория.
Същото нещо е и с човешкото лице - като че ли природата
подсилва тези външни черти на човека, които определят характера
му. Например Жорж Ганчев - веждите му са спуснати над очите и
като че ли му крият малките очички.
- А опитвали ли сте се тайничко да си отмъстите на
някого, когото не можете да понасяте, да го направите по-смешен
например?
- Не, никога. Е, вярно има някои, които ги правя
с особена "любов" и те обикновено стават хубави. Може
би защото повече нерви влагам в тях.
- Кой е политикът, когото най-трудно извайвате върху
чуждо лице?
- Не трудно, направо не мога да се справя със Стефан
Софиянски. И досега не мога да разбера защо, много е труден да
се направи. За него явно трябва да има човек с подходящо лице.
С президента Петър Стоянов е същата история.
- А в киното?
- О, там беше трудно наистина. Особено в началото
на 70-те години, когато започнахме да правим пластичен грим у
нас. Първото нещо, което ми се наложи да създам, бяха едни маймуни
за научно-фантастичния филм на Георги Стоянов "Трета след
слънцето". Телата трябваше да бъдат целите окосмени - много
беше трудно. Ако трябваше сега да го правим, щеше да е значително
по-леко, все пак и материалите и технологиите вече дават много
по-големи възможности.
- А от историческите образи?
- Честно казано, в киното нямах много затруднения.
Правих Димитър Благоев. Ами колко му е да гримираш актьора Иван
Иванов, който беше почти копие на Дядото на млади години. Или
пък Захари Стоянов - Стоян Стоев също е почти стопроцентово негово
копие.
- А как контактувате с актьорите, доверяват ли Ви
се или повече Ви тормозят с капризите си?
- Обикновено ми се доверяват.
- Казвате обаче, че се гледа с пренебрежение на вашата
професия. Какво смятате, че трябва да се промени?
- Преди всичко отношението на актьорите към професията
ни. Те просто трябва да знаят, че пренебрежението към нас е бумеранг,
който ще се върне при тях. Така се отблъскват младите хора от
тази професия и после самите актьори няма да имат с кого да работят.
- Какво значи това, че се държат високомерно?
- Ох, не мога точно да определя. В театъра, където работя, няма такива проблеми. Колегите от други места обаче ми се оплакват от подобно отношение.
Интересна работа, у нас все още продължаваме да си
разделяме професиите на престижни и непрестижни. И нашата, на
гримьорите, е към непрестижните. И някак другите не искат да разберат,
че тези непрестижни професии им помагат.
- Предполагам, че гледате филми, най-вече американски,
с много ефекти, с много грим - искало ли Ви се е да имате тези
възможности да работите като тях?
- Право да си кажа, аз малко съм на принципа по-добре пръв на село, отколкото последен в града. Не ми се ходи особено много там. Е, ако бях млад и ако сега започвах - щеше да ми бъде интересно да съм там. Но сега...
В Америка отидоха много надалеч. Но основното там
е техниката, не толкоз гримът. Всъщност те работят със същите
материали, с които и ние. Разликата е там, че те ги имат, а ние
- не. Разбира се, има единици, които наистина са невероятно добри.
Но ако и ние тук имахме техните възможности, професията ни сигурно
щеше да е по-привлекателна.
- Вашата изключителна наблюдателност за какво ви
помага в живота?
- А това е интересно. Ами вървя си по улицата и преценявам
хората. Много е любопитно.
- И какво виждате?
- Скоро имах един случай, правехме някакъв клип с
манекенки. И дойде едно момиченце с една такава ошмулена коса,
изрусена, краищата й като че ли изгорени. Мислех, че е правена
на студено къдрене, но тя вика "не, такава си ми е".
Намачкала я с гел, на нищо не приличаше. Като почнах да я гримирам,
открих, че лицето й е абсолютно копие на лицето на Клаудия Шифър.
Направих и косата - стана съвсем друга. И когато се обърнах да
направя нещо по друг човек, гледам в огледалото, че тя се доработва.
Докато не се върна в първоначалната си форма, не престана. И оттогава
си казвам - какви ли лица вървят по улицата? Наистина има много
красиви хора. Но всичко така е омазано, че е изгубено и прикрито.
- Това трябва ли да означава, че българите са наистина
красиви хора, както сами си твърдим?
- Действително са много красиви. Просто останалите
народи като че ли са измити. У нас има нещо, не знам какво е.
Нашите жени са много по-красиви от всички останали, но за съжаление
много от тях насила се правят грозни.
- Какво ще ги посъветвате?
- Ами нищо особено - да се решат и да ходят на истински
фризьори, а не да правят упражнения по косите си.
- А Вие, като един наблюдател, как виждате българина
напоследък - все по-често хората си говорят сами по улицата?
- Според мен българинът е много жилав народ и дълбоко в себе си, въпреки че през последните години малко се промени, той е добър народ. Българинът е добър човек. За разлика от хората в другите страни, където нещата са поставени на други основи.
А това, че някои се опитват да убеждават, че българинът
полудява, не съм съгласен. Как да ви кажа, всеки намира начин
да излезе от тежкото положение. Не може човек да седне и да каже
много сме зле и дайте да умираме.
- Казвате, че наблюдавате очите на хората, вярно
ли е, че ни обзема лошотията?
- Знаете ли, май е нормално, след като вече минаваме
нататък. Нали искаме да станем като на Запад. Е, там отношенията
между хората са по-хладни, всеки си знае неговата си черга и не
помага на други черги. Този преход от топлотата и добротата, която
носеше у себе си българинът, към изстудяването ще е малко труден.
Но въпреки всичко, дори и да се появи хладнина, мисля, че няма
да станем лоши. Прескачайки този трап, пак ще се върнем към старите
неща.
- С какво друго се занимавате?
- Слава богу имам много работа и затова съм благодарен
на съдбата, че тъкмо в тази криза мога да работя това, което ми
е най-приятно. Така че професията ми е и хобито.
- А хората от "Каналето", които са много
млади, как се държат с вас?
- Да ви кажа откровено, там не се чувствам много
удобно, въпреки че се държат изключително добре с мен. Те просто
са друг свят, много са млади и аз съм малко притеснен от това.
Веселят се по-друг начин, канят ме заедно с тях тук-там, а аз
се притеснявам. Но са много добри млади хора, дай боже повече
такива като тях.
- Като че ли с тях нямате проблема с подценяването?
- Не, няма го. И това ми харесва най-много. Те носят
това новото, което би трябвало да се получи - всяка професия да
се оценява според човека, според уменията му, според работата
му, а не според самата професия дали тя е такава или онакава.
- Обвиняват ги най-вече в комерсиалност, Вие как
ще коментирате това?
- Ами това е бъдещето. Всеки работи за пари, кой
не е комерсиален днес. Всеки гледа да оцелее по някакъв начин.
А това че едните го умеят по-добре, просто няма място за завист
или обида, нека просто се постаряаат и те да станат по-добри.
- Значи вече не е срамно да си богат?
- Не, не е срамно, и нека свикнем с тази мисъл.
- Има ли нещо, което Ви измъчва?
- Нищо не ме измъчва. И не че съм доволен от себе
си. Вечно съм недоволен, като си навия нещо и все ми се иска да
е по-добро.
- Имате ли ученици, обучавате ли млади хора?
- Имам помощници, работят... Абе има млади хора,
обаче трябва още нещо да стане. Има много кадърни хора в Академията,
стоят без работа и ако по някакъв начин успеят да преглътнат факта,
че могат да работят и като гримьори, тогава действително ще има
много кадърни специалисти в тази област. За съжаление още няма
такава нагласа.
- А Вие какво ще си пожелаете за следващата година?
- Да имам работа. Това е най-важното. А за какво е работата - за да работят хората и да получат някакви пари, за да могат да живеят нормално. Защото нещата не стават с протести, а само с работа.