Градове
ПЕРЛАТА НА ДУНАВА
Донка НЕЙЧЕВА, Будапеща, специално за "Европа 2001"

Не зная, дали е вярно, че Будапеща е "Перлата на Дунава", но е истина - няма по-красиво разположен град около най-големия воден път на Европа. Дунав е вратата към унгарската столица за човека, който я познава и обича, но и за този, който за пръв път стъпва в нея.

Ако има в Будапеща красиви места, то брегът на голямата река е най-красивото от тях. Тя не само свързва отделните части на града, но и създава хармонията между тях. На реката градът е най-отворен, мащабен и весел едновременно. Тук се усеща най-много неповторимата му прелест на модерен съвременен център, свързващ миналото и настоящето.

Различието на терена на двата бряга е ключът към вълшебството на Будапеща. Над равнината на административния и търговски център на Пеща се издигат меките заоблени хълмове на историческата Буда с хълма Гелерт, крепостта, двореца и Рибарските кули.

Когато преди сто двадесет и седем години отделните градчета Пеща, Буда, най-старата Обуда и двайсетината селца наоколо получават названието Будапеща, през реката има само един верижен мост. Сега мостовете са седем, два от които железопътни. Те не са само средство за транспорт, те са луксът на унгареца, който обича да минава по тях пеша. Вечер погледът на разхождащите се по пешеходната алея около хотелите "Дуна", "Атриум Хайат" и "Форум" поглъща фантастичната светлинна дъга на Верижния мост и бликащите свещи на надвесените над града Рибарски кули на будинската крепост, а денем - елегантната лъкова извивка на най-новия мост Ержибет, сякаш висящ на невидими конци в пространството.

Разходката по крайбрежието можем да направим с трамвай номер две, ако нямаме време, но ако се движим пеша, ще заобиколим дремещите лъвове на Верижния мост, построен през 1842-1849 година по инициатива на големия родолюбец граф Ищван Сечени, ще минем по моста, за да излезем в подножието на крепостта на Буда.

Пътят нагоре е стръмен, защото със своята непристъпност, пещери, извори и варовик, за средновековните жители мястото било най-идеално за преживяване. Неслучайно унгарският крал Бела IV, се настанява точно тук. През ХV-ХVI век градът преживява най-големия си разцвет със своите църкви и манастири, седем училища и един университет, пазари и оживена търговия. Царуването на легендарния крал Хуняди Матиаш през втората половина на ХV век е начало на разцвета на ренесансовата култура в Унгария, ликвидирана от 150-годишното турско господство, започнало в 1686 година.

Пред своята осемвековна история крепостта на Буда преживява 23 въоръжени нападения и три пожара. Независимо от това, градът отново и отново се строи и престроява, новите постройки изникват върху стари основи, в тях се вграждат стари порти, стени, сводове, кладенци. Това е един от феномените на града, използваните стари елементи са свидетелство на историята.

Разходката тук можем да започнем от площад "Свети Георги", който разделя крепостта на две части: на юг от него е кралският дворец, на север градът. Тук се виждат дори остатъците от средновековната крепостна стена.

На мястото на голямата жълта сграда от страната към Дунава, която днес е Театрален дом, известен със своята отлична акустика, през ХIII век се е намирал един от най-известните манастири и църква. По време на турското нашествие манастирът се превръща в седалище на турския паша, църквата в джамия, после отново се превръща в манастир. През 1784 година по нареждане на император Йосиф Втори манастирът се превръща в офицерско казино, а църквата в театър. Сега от дясната страна на входа на театъра има паметна плоча, свидетелство за някогашните славни дни, на която пише, че на 7 май 1800 година Бетовен сам е свирил на пиано при представянето на прочутата му Соната за горски рог. Сградата на театъра е реставрирана в стил късен барок от края на ХVIII век.

Тръгваме по посока към града. Някога е трябвало да се мине през големите или малки порти на крепостта, които днес се само ехо от вечността. От площада, наречен сега "Дис", нагоре тръгват две улици, после стават четири, за да се съберат в една от другата страна на крепостта. В средновековието тук е кипял живот и три пъти в седмицата са се провеждали пазари, в сряда продавали немците, в петък унгарците и в третия ден евреите предлагали нечуваната си стока.

Днес, когато вървим по улица "Тарнок" към центъра на крепостта, минаваме около барокови или еклектични дворци, които по време на Втората световна война в по-голямата си част били сринати със земята. От кралския дворец, например, са останали да стърчат едва два етажа. Разрушенията били изчислени на 74 процента, така че някои от сградите са били отново построени само благодарение на старите чертежи. На улица "Тарнок" Nо 14 се намира една от най-старите къщи, геометричните фигури на стенописите са от ХVI век. Избата и долният етаж са от ХIV век, а горният етаж от ХV век. В съседната къща, която сега е музей, в 1687 година е била открита първата аптека. Така стигаме до площада "Света Троица", където стълпът, наречен "Света Троица" пази спомена на големите чумни епидемии през ХVII век.

В живота на стария град това е най-важното място. От ХIII век тук стои църквата "Матиаш", а от ХIV век срещу нея се издига кметството. Старото готическо кметство по-късно е сменено с елегантна сграда в стил ранен барок, на ъгъла на сградата има статуя на покровителката на града Атина Палада, която държи емблемата на Буда.

От другата страна на площада се намира една от най-важните сгради на крепостта и Буда, църквата "Матиаш". Тя е била първата църква в крепостта, крал Бела IV започва да я строим веднага след създаването на града (1255-69). През вековете църквата е била разрушавана, построявана, достроявана, а сегашния неоготически вид и придава в края на миналия век гениалният архитект Фридеш Шулек.

Дълга е историята на църквата, за унгарците тя е скъп символ, тук са били коронясвани унгарските крале. Цялата вътрешна украса на църквата е от края на миналия век, но е съобразена с дълговековна история.

Сега църквата "Матиаш" е не само най-посещаваният туристически обект, тя заема централно място в унгарския музикален живот. Нейната изключително добра акустика и прочут орган са притегателна сила както за богослужения, така и за честите музикални концерти, провеждани тук. В подземието има и музей на църковни реликви.

По времето, когато църквата "Матиаш" добива днешния си вид, Будапеща се разраства значително, на отсрещния бряг във водите на Дунава се оглежда внушителната сграда на Парламента, вижда се базиликата "Свети Стефан", над реката протягат снага нови мостове. За да се открие панорамата към тях, било необходимо да се изгради някакъв пиедестал, който да надвишава дърветата на хълма. Историческа е заслугата на Фридеш Шулек, който подарява на града каменните дантели на прочутите Рибарски кули. Някога тази част на града е била защитавана от задругата на рибарите, оттам и името на кулите.

Днес по стълбите и наблюдателниците на Рибарските кули денонощно е пълно с хора. Гледката е очарователна, независимо дали ще погледнем към голямото зелено петно на най-големия остров на Дунава, наречен Маргит, Парламента, мостовете над реката или покривите и кулите на църквите на двумилионния град.

В непосредствена близост до Рибарските кули е модерният хотел "Хилтън", в строителството на който старото така е съчетано с новото, че в най-горната част на запазената, но доизградена кула на старата църква се намира казино, вероятно единствено по рода си в света. Като кулиса на хотела е и запазената лицева стена на йезуитски манастир от ХVIII век. След като сме се наситили на гледката, която се открива от Рибарските кули, минаваме между църквата "Матиаш" и бронзовата статуя на първия унгарски крал Свети Стефан (1001-1038), който покръства унгарците и ги приобщава към Европа. Оттам се запътваме към площада, наречен на името на първия унгарски книгоиздател Андраш Хеш.

Пред хотел "Хилтън" улица "Тарнок" се раздвоява в две улици, по-интересни са сградите по улица "Михай Танчич". В бароковата сграда от ХVIII век на номер седем, където сега се помещава Институтът по музика, често е гостувал самият Бетовен. На края на улицата се намира Виенската порта, която е отворена през ХVI век на мястото на Съботната порта. Разрушената порта е построена отново през 1936 година, по случай 250-годишнината от освобождението от турците.

В средновековието под всяка къща е имало подземия на няколко етажа. Някога се е смятало, че в Буда има два града, един на крепостта, а друг под нея. Днес километричните лабиринти са забравени, само в няколко преустроени пивници има винарни. От двайсетина години в един от лабиринтите на улица "Ури" № 8 има исторически паноптикум с восъчни фигури.

Ако не сме закотвили в някоя от прочутите винарни или не сме седнали да пием ароматичното унгарско кафе в някоя сладкарница, можем да се върнем към изходната си точка на площад "Свети Георги" по алеята "Арпад Тот", наблюдавайки панорамата на разрастващия се към планините на Буда град.

В южната част на крепостта се намират крепостните укрепления, строени и пристроявани в продължение на 600 години, и кралският дворец. В него се помещават Националният исторически музей, Народната библиотека "Сечени" и Националната художествена галерия.

В Будапеща не можеш да се загубиш, градът е много лесен за ориентиране. От двете страни на Дунава има важни пътни артерии, големите лъчисти булеварди са опасани с три полукръга. Разбира се, в самия град има и по-малки улички, кварталчета, градинки със статуи, които живеят своя самобитен живот и имат своя самобитна атмосфера. Будапеща е разделена на двайсет и два квартала и немалък проблем за непросветения е фактът, че понякога улица с едно и също название се среща в пет-шест района. След като Буда става кралско седалище, търговците и занаятчиите превръщат старата римска крепост от другата страна на Дунава в град близнак.

Първият план за изграждане на града е изготвен през 1805 година, а през шейсетте години на миналия век градът добива сегашния си вид. Едно от най-оживените места е улица "Ваци", в началото на която се издига внушителната сграда на Будапещенския университет, където са получили образованието си много българи, в това число и аз. От много отдавна улица "Ваци" е най-важната търговска улица. Ако не гледаме само фантастичните витрини и фантастичните цени (това е най-скъпата улица в Будапеща), ще можем да се полюбуваме на фасадите на къщите, на модерния хотел "Таверна" на № 20, построен на мястото на някогашния хотел "Надор", известен с първото си странно подобие на днешния душ в стаята на немския му собственик, херцог Надор. Пред големия магазин "Фонтана" можем да поседим пред кладенеца "Хермес", чиято оригинална статуя е направена още през 1904 година.

На края на улицата се намира едноименният площад с внушителния паметник на големия унгарски поет Михай Вьорошмарти. Тук е и прочутата сладкарница "Жербо". Тя е любимо място не само за туристите, но и за самите жители на града. В Будапеща винаги ме е изумявало, колко възрастни хора има по кафенетата. Това е част от техния начин на живот, техния обществен барометър. Тук възрастните хора не си ходят на гости, те се срещат навън, имат своите приятелски кръгове, интереси, спорове... За тях това е начинът да бъдат съпричастни с обществото, с времето.

Търговският център на Пеща заслужава внимание не само заради своите богати магазини, прочути ресторанти и кафенета, а и заради неочакваните вътрешни площади, където върху околните сгради в стила на класицизма, с вкус и майсторство се е настанил сецесионът.

Истина е, че през лятото жителите на Будапеща обичат да почиват на езерото Балатон, Дунава или в планините Матра и Бюк, но една стара поговорка гласи: "Ако имах пари, щях да летувам в Пеща..." Унгарската столица е сериозен балнеолечебен курорт със своите 123 лечебни извора, които дават дневно 70 хиляди кубически метра топла и студена минерална вода. В нея има много обществени минерални бани, плувни басейни, плажове. Приятни са разходките не само на острова Маргит, но и пътешествията из близките планини, до които се стига удобно с градските автобуси.

Ако все пак сме решили да останем в града, от площад "Деак" можем да тръгнем по широкия булевард "Андраши" и пресичайки много площади и забележителности като сградите на операта, балета и консерваторията, да пристигнем на "Площада на героите", където около 36-метровия централен стълп са поставени статуите на най-важните фигури в десетвековната унгарска история. От дясната страна на този забележителен мемориал се намира голямата изложбена зала "Мючарнок", построена през 1895 г., в която целогодишно се правят временни изложби, в това число и международни. От лявата страна се намира Музеят на изкуствата, където се намира най-голямата унгарска сбирка на чуждестранно художествено умение. Музеят разполага както с творби на Брьогел, Ел Греко, Гоя, Веласкес, творби на английски и френски майстори, така и със съвременно изкуство. Зад "Площада на героите" се намира Градската градина, пълна със забележителности и възможности за развлечения. Тук са небезизвестният ресторант "Гундел", строен в началото на века, големият градски цирк, зоопаркът и прочутият лунапарк, минералните бани "Сечени", крепостта-музей "Вайдахуняд", фонтани, статуи и приятни кътчета за отдих.

Будапеща е един модерен град, пренаселен и забързан, но в него човек се чувства уютно. Транспортът му е уреден, метрото тук играе голяма роля, но и автобусите, тролеите и трамваите са много чести и бързи. Ресторантите са чисти и спретнати, лютивите унгарски гулаши, рибени чорби и торти не са за пренебрегване.

Днес в центъра на Будапеща е невъзможно да се намерят свободни площи за строеж, затова се строи в покрайнините. Вече в почти всички изходни точки на града има построени големи търговски центрове, където можете да прекарате цял ден и където ще намерите всичко, което ви дойде на ум, разнообразни магазини, ресторанти, лабиринти с бутици, кина, развлекателни зали, дори улички със зелени дървета.

ГОСТОПРИЕМСТВОТО НА БУДАПЕЩА

Представянето на Будапеща няма да бъде пълно, ако пропуснем незабравимата атмосфера на нейните кафенета, гостилници, бистра и ресторанти. Като изключим Париж, никъде по света няма толкова стихове и песни, които да възпяват заведенията на града. Още в началото на миналия век Пеща е град на кафенетата, в които гражданите са спорили по политически, обществени и културни въпроси. Някои от тези кафенета са имали своите постоянни посетители, в тях се извършвала и активна творческа дейност. Собствениците на тези заведения се грижили да има нови вестници, подострени моливи и хартия за пишещите. Кафенетата били място, където всеки можел да прочете вестника си, да пие кафе и да разговаря, да играе карти или билярд, да пуши необезпокоявано цигарата си, с една дума: да живее. Така се родили литературните кафенета, политическите кафенета. Някои от тях като славното кафене "Пилвакс", намиращо се на улица "Петьофи" или пък някогашното кафене на площад "Вьорошмарти", наречено днес "Жербо", са любимо място на туристи и жители на града. На прелома на нашия век в едно издание на келнерите в Унгария от 1904 година е написано: "Унгария е страна с 12 000 църкви и 76 000 кръчми." Не зная колко кръчми има в Будапеща сега, едно е сигурно, на всяка крачка из унгарската столица ще намерите ресторанти, гостилници, кръчми и кръчмички, които предлагат прочутите по света унгарски вина и ястия. За по-взискателните и състоятелни гости своята изискана кухня предлагат ресторантите на грандхотелите "Хунгария", "Хилтън", "Кемпински", "Бейке". Любителите на лютите унгарски гулаши и типична народна кухня могат да посетят ресторантите "Матиаш пинце", "Апоштолок", "Фестивал", "Кишбуда дьонде" и не по-малко известния "Гундел". Към много от прочутите в миналото заведения, възстановили днес предишния си блясък, прибавяме и съвсем нови, луксозни ресторанти и кафенета. Навсякъде по хотелите в Будапеща можем безплатно да се снабдим с многоезичното месечно издание "Панорама", където ще намерим безброй културни и развлекателни програми, адреси, телефони и идеи. След уморително и продължително бродене по Будапеща и нейните забележителности няма нищо по-приятно от седенето в някой от нейните ресторанти или кафенета. Уютно можем да се почувстваме както в откритите заведения в Буда и около Дунава, или пък в малка гостилничка в народен стил и народни ястия във всяка част на града. И нека не се изненадваме, в този красив двумилионен град знаят как да посрещат и обслужват гостите си. Тук изразът "Нашият гост - наш господар!" се прилага и на практика, и то така, че няма човек, посетил Будапеща и нейните забележителности, да не желае, да се върне тук отново.

БЪЛГАРСКАТА ОБЩНОСТ В УНГАРИЯ

Днешното българско население в Унгария наброява около 2000 души, половината от които живеят в Будапеща и околието, а останалата част са разпръснати из цялата страна. В сравнение с трийсетте години числеността на това население е намаляла два пъти. Сравнително компактна маса българи живеят в селища на остров Чепел, в Халастелек 95 души, а в Сигетсентмиклош 61 души. Те са потомци на българските гурбетчии, които са кръстосвали както Изтока, така и Запада, за да търсят прехраната си. До Освобождението в Унгария трябвало да е имало значителен брой градинари, защото по време на Априлското въстание специално окръжно на министъра на земеделието препоръчва на стопанските обединения в Чанад, Саболч, Торонт и Арад да заселват български специалисти в зеленчукопроизводството. След Освобождението броят на мигриращите градинари се увеличава, те вече водят със себе си и целите си семейства. Българските градинари-преселници със своя динамичен начин на производство и специфична трудова организация са извършили на времето революционен преврат в градинарството на Унгария. Днес нашите сънародници в Унгария са не само градинари, някои от тях работят в заводите, други са лекари и инженери. Всички те членуват в Дружеството на българите, има създаден и клуб на интелигенцията. Дружеството развива активна дейност за запазване на българските обичаи и традиции, организира празнуване на народните празници, Трифонов ден е официален негов празник. Дружеството разполага с културен дом, който има освен киносалон и зали за заседания, хотел с 28 стаи, ресторант и паркинг. Най-голямото предимство тук е, че ще ви посрещнат учтиво и ще ви помогнат да се ориентирате в двумилионната Будапеща на чист български език.