Василис Марагос,
съветник в Делегацията на Европейската комисия в Скопие, пред списание "Европа 2001"
Василис Марагос е роден през 1963 г. в Атина. Семейството му произхожда от малко планинско селце в Аркадия (Пелопонес). След завършване на гимназия следва право в Атинския университет. Специализира международни отношения в Брюксел. Работи временно като адвокат към Атинската адвокатура (1988-1990), след което постъпва на работа в Европейската комисия като юрист в областта на информационното право, а от 1993 г. в областта на международните отношения. Той е референт за Унгария в Брюксел до 1996 г., след което представлява Делегацията на Европейската комисия в България като първи секретар. От 2001 г. е съветник в Делегацията на Европейската комисия в Скопие. Има дълбоки интереси в областта на изкуството, литературата и социалните науки. От 2000 г. работи по дисертация към Атинския университет, свързана с българската политическа история.
България е фактор в
политиката на въздържаност
- Г-н Марагос, в какво според Вас се изразяват спецификите на България и Македония по пътя им към интеграция с европейските структури?
- Македония се намира в различен стадий на развитие в сравнение с България. Тя участва в процеса на стабилизация и асоцииране, свързан с политиката на ЕС в западната част на Балканите. Като бивша югославска република страната положи огромни усилия да избегне конфликтите от 90-те години, но за съжаление през 2001 година се стигна до междуетнически сблъсък, който я дестабилизира. В България, която е една стабилна страна, усилията на Европейската комисия са съсредоточени повече за подготовката на членството є към интеграция с европейските структури, по посока на реформа в икономиката, укрепване на институциите, регионално развитие и селско стопанство. Нужно е в по-голяма степен да се задълбочи консолидацията на българското общество по тези въпроси, за да се ускори процесът на присъединяване. А иначе трудностите, пред които се изправяте днес, са по-големи, тъй като се изисква работа върху детайлите, което е най-сложно. Напредъкът, който сте постигнали, обаче е налице и представлява една стабилна основа за по-нататъшно развитие.
- Един от приоритетите на Европейския съюз по отношение на външната политика е осигуряването на стабилност в районите непосредствено до неговите граници. В този контекст какви са приоритетите на работа на Европейската комисия в България?
- Аз смятам, че България допринася за стабилността в региона чрез своята политика по две линии - първо, чрез осъществяване на реформите и, второ, чрез своята стабилност. По време на целия период на конфликти на територията на бивша Югославия България беше активна участничка и многократен инициатор на регионално сътрудничество в рамките на Югоизточна Европа, ценен съюзник на ЕС и НАТО, фактор в политиката на въздържаност. Тя е натрупала ценен опит, който може да предаде на съседните страни, включително Македония. Неотдавна с посланик Александър Йорданов поехме съвместна инициатива по организиране под егидата на ЕС на смесен Българо-македонски семинар по въпросите на европейската интеграция, който би могъл да се превърне в съществен трансфер на ноу-хау и база за създаване на мрежова система сред експертите в области като конкуренция и държавно подпомагане, обществени доставки, качествен контрол върху проектозаконите и др. Целите са общи, така че всяка възможност за обмен на опит може да бъде използвана.
- Според последни статистически данни обществената подкрепа за ЕС е най-висока сред страните-кандидатки като България и Румъния, но от друга страна, в голяма част от населението на същите съществуват страхове, че дори и приети в ЕС, те винаги ще си останат "на опашката". Основателни ли са според Вас подобни опасения?
- Фактът, че обществената подкрепа в България и Румъния е по-голяма, отколкото в другите страни, е особено окуражаващ за ЕС и той би трябвало да намери пътища и начини да отговори на предизвикателствата, които поставя нашето време пред Европа, пред настоящите и бъдещите членки на ЕС, дори пред тези извън тях, с цел тази подкрепа да се запази на високо ниво. ЕС разполага със специфични инструменти за укрепване и напредък на периферните региони, но ефективното им развитие зависи и от самите тях. Членството в ЕС е всъщност във висока степен възможност за участие в една обща конкуренция. Енергичността на хората във вашата страна, техният талант и интелигентност ще допринесат в значителна степен българите да станат главни действащи лица в различни области от живота в Европа. Вие се нуждаете от правилно ръководство, което да предостави възможност на всеки гражданин и всяка българска фирма да участва активно и да спечели в този процес.
- Как се отнасяте към визиите за трансформиране на ЕС във федерация?
- Както знаете, очаква се Европейският конвент, който е действащ понастоящем, да разработи план за бъдещето на Европа. Моето лично мнение е, че ЕС трябва да реши кои са нещата, които бихме искали да правим заедно и да ги правим добре, и кои са областите, в които страните-членки би трябвало да запазят своята традиционна "обща компетентност". Успехът на еврото би трябвало да ни даде увереност да вървим напред. След падането на Берлинската стена Европейската общност не би могла повече да бъде същата. На нас се падна шансът да направим равностойна почти цяла Европа по отношение на системата от ясни права и задължения. Тази възможност не би трябвало да бъде загубена, но за да може ЕС да функционира добре, трябва да се реформират неговите институции така, че той да може да работи. Аз смятам, че приносът на ЕС към световната политика ще бъде значителен, ако съумее да "експортира" някои от принципите, които са обединили страните-членки. Нека не забравяме, че процесът на европейска интеграция започна само четири години след края на Втората световна война и целта на тази интеграция бе да се обединят някогашните врагове. През своята 50-годишна история той винаги е бил отличен пример за изграждането на мирни отношения.
- Как виждате бъдещето на ЕС след разширяването му от гледна точка на реформата на институциите, която предстои да се направи на междуправителствена конференция през 2004 година?
- Европейската комисия е на мнение, че укрепването на "метода на общността" би помогнало нещата да стават по-добри и по-прецизни. И обратно, ако ние разчитаме все повече и повече на междудържавното сътрудничество, което както изглежда се предпочита от някои от страните-членки, проектът може да се провали. Има нужда от силни общи институции, които да действат независимо от политическата воля на страните-членки, за да може да се гарантира върховенството на закона. Както знаете, спойката на ЕС е общото законово обезпечаване. Законът на ЕС би трябвало да се прилага строго и да се изпълнява по начин, който да дава сигурност, че за всеки има поле за разгръщане на възможностите за конкуренция и бизнес. По друг начин общият пазар не би могъл да функционира. Но въпросът не се свежда само до общия пазар, защото и той ще бъде поставен на карта, ако механизмът за вземане на решения е твърде сложен. Бих могъл да кажа, че аз вече прозирам трудности във функционирането на институциите при настоящите условия. Един съюз от 25 или 27 страни-членки би се изправил пред още по-големи проблеми. Така че нека не сме самонадеяни по отношение на изграждането или укрепването на общите институции.
- Като представител на ЕК последователно в две балкански страни - България и Македония, но и като представител на Гърция, как виждате ролята си на балансьор в едни исторически сложили се сложни отношения?
- За мен беше голям шанс да работя за България и да продължа в Македония. Всички балкански християнски народи имат общи корени, независимо от принадлежността им към различни езикови или културни групи и от различията в процесите на формирането на нациите през последните две столетия. Те, а и свързаните с тях войни, ни дистанцираха едни от други, но не биха могли да заличат общите ни черти. Студената война също раздели Балканския полуостров на две части. Но аз се надявам, че общите културни феномени от миналото биха могли да бъдат фактор, който да сближава и свързва отделните страни и хората, живеещи там. Проблемът е, че използването на историческото наследство от страна на национализма е твърде селективно, поради което народите придобиват изопачена представа за своята и чужда идентичност. Трябва да дадем своя принос за създаването на общо културно пространство на балканските народи в широкия европейски интеграционен процес.
- Най-голямото постижение по време на Вашия мандат в България бе падането на визовите ограничения със страните от Шенген. Беше ли това и най-големият успех на ЕК у нас?
- Аз мисля, че падането на визовите ограничения бе повратен момент, който от своя страна повиши доверието към ЕС и реформите, които са в ход. Не беше лесно да се вземе такова решение и ЕК положи наистина огромни усилия да убеди страните-членки да приемат това предложение. Това решение, е, разбира се важно, тъй като то донесе осезаема полза за всеки българин, притежаващ паспорт, колкото и да е относителна тази полза. Решението оказа и своя стабилизиращ ефект върху процесите в страната и аз се чувствам щастлив, че имам своя принос за него. Тук ми се иска да добавя, че с откриването на преговорите за членство ще има много по-дълготраен ефект, защото с тяхното приключване (достъпа до ЕС) резултатите в живота на всеки един ще бъдат много по-мащабни. Но това ще бъде резултат от един процес, който ще продължи години и няма да прекъсне, естествено и след достъпа до ЕС. - Мярата навсякъде и във всичко е може би най-основната добродетел, която дадоха елините на света. Какъв би могъл да бъде приносът на Гърция днес, за да се наложи и запази тази мяра в света и за в бъдеще?
- Благодаря ви за тези прекрасни думи, казани за Гърция. Разбира се, че мярата навсякъде и във всичко (ПAN METRON APSTON) е наследството на съвременна Гърция от античността. И много отделни хора (не само хора на изкуството и писатели, но най-вече обикновени хора) носят този принцип в себе си. Пейзажът, традициите и езикът сами налагат неговите мерки върху нас. Но си мисля, че това е по-скоро общо наследство за човечеството, а не само привилегия за Гърция (мярата, към която междувпрочем ние невинаги се придържаме в нашия обществен и личен живот). Дано Европа като еманация на Древна Гърция да успее да помогне за прокарването на тази идея. Много е трудно да се поддържа баланс в наши дни. Трябва да инвестираме още повече в хората и в образованието, за да успеем. - Когато се запознахме, споменахте, че сте обикнали България и народа й от пръв път. През какво минава любовта към една страна - през един отделен човек или през очите ни, които имаме за нея?
- Трябва да кажа, че пребиваването ми в България невинаги е било лесно. Когато дойдох тук, обстановката беше много напрегната - имаше икономическа и политическа криза, хората бяха объркани. Политиците не намериха верния тон да отговорят на нуждата на хората. Престъпността се ширеше навсякъде. Процесът на европейска интеграция бе в застой. Всъщност реалните икономически реформи започнаха като последствие от тази криза. Българите са горди хора и не обичат да показват своето нещастие. Мисля, че бързо успях да създам необходимата основа за общуване и дадох своя скромен принос за стабилизацията и развитието на страната. Имам прекрасни впечатления и спомени от България, свързани не само с моята работа, но и с хората, културата, местата, които съм посещавал. Срещнах изключително интересни хора, създадох ценни приятелства, които никога няма да се изгубят, независимо колко далеч ще ме отведе моята работа в бъдеще. Научих много нови и интересни неща за историята на Балканите, усъвършенствах своя български, така че да мога да се наслаждавам на вашата литература в оригинал. Съвсем наскоро прочетох "лебедовата песен" на Стефан Гечев - "Опознай себе си" - един прекрасен философски роман, или по-точно "псевдофилософски", както той го нарича, който препоръчвам настоятелно на всекиго да го прочете.
Интервюто взе
Цветанка Еленкова