Международна мрежа за културно разнообразие -
нова сила за защита
на културата в глобализирания свят
Петер Кюрман, председател на KLYS,
специално за "Европа 2001"
През септември 2000 г. на гръцкия остров Санторини бе създаден управителният съвет и съответно бе положено началото на световна мрежа, наречена Международна мрежа за културно разнообразие - В нея членуват културни неправителствени организации, чийто брой непрекъснато нараства. Събитието бе вдъхновено от KLYS (Шведска комисия на дейците на литературата и изкуството) и ССА (Канадска конференция за изкуства), чиято основна цел бе създаването на нов международен механизъм за опазване на културното разнообразие в епохата на преговори за свободна търговия, провеждани в рамките на Световната търговска организация (WTO) и други международни организации.
KLYS е национална организация-шапка, която представлява 17 творчески съюза с обща членска маса от около 25 000 души, в това число съюзи на писатели, художници, музиканти, актьори и представители на танцовото изкуство. Нашата основна задача е да изказваме своето мнение по въпроси от взаимен интерес, касаещи шведската културна политика. Но тъй като понастоящем Швеция е член на Европейския съюз, множество решения се изготвят и вземат в Брюксел. Следователно една неправителствена организация би могла да има по-съществено влияние в културната сфера, само ако действа в международен мащаб. Затова KLYS установява връзки с международни партньори, като паралелно с това полага усилия за създаване на свое лоби в Брюксел. За да получава актуална информация относно дейността на парламента и други органи на ЕС, KLYS стана член на Европейския форум за изкуства и културно наследство (INCD), европейска лобистка организация със седалище в Брюксел.
Може би изглежда донякъде парадоксално това, че за да имаш влияние върху шведската културна политика, е необходимо да разшириш дейността си извън границите на Швеция. Властта на отделните държави отслабва и това е явление в световен мащаб. Регионите се превръщат в нови центрове на властта и източници на управленски решения. Следователно стратегиите на неправителствените организации трябва да се променят съобразно с тази тенденция.
Но глобализацията не е единствената заплаха, която грози културното разнообразие. Друга заплаха представлява развитието на самия Европейски съюз. Още от самото начало бе ясно заявено, че съюзът ще се занимава единствено с търговските отношения между страните-членки, а културата ще си остане изцяло национален проблем.
Но днес сме свидетели на едно по-задълбочено изграждане на обединена Европа, което обхваща сфери като културата, отбраната и други национални приоритети. Освен това в множество културни ведомства в Европа започна дискусия относно рамката на нова "Европейска културна политика". В програмата "Култура 2000" Европейската комисия настоява за културни дейности, които дават израз на т. нар. европейски ценности и дори на добавена европейска стойност. Това е тревожен сигнал. Програмата бе подложена на тежка критика от редица културни организации, в това число и INCD, поради бюрократичния є характер и назадничавите є идеи.
Шведският парламент одобри законопроект, според който създаването на културни ценности в шведското общество следва да се радва на свобода и независимост. Но в ЕС се приема, че културата следва да служи като средство в един по-широк европейски контекст. Според това схващане културата няма стойност сама по себе си, а е по-скоро средство за постигане на съвсем друга цел. Това се счита за важен аспект на всички културни проекти под егидата на Европейската комисия. Културното сътрудничество се разглежда изключително като вътрешноевропейски проблем, като средство за сплотяване на Европа, което трябва изключително стриктно да се придържа към правилата и разпоредбите на ЕС. Само страни, одобрени от ЕС, са приемливи партньори за сътрудничество.
От свободна и независима сила културата в ЕС бе превърната в елемент от постройката на европейската крепост. Културата вече не е прозорец към света, а по-скоро трябва да служи като завеса, през която не прониква светлина. Докато опитът ни учи, че творчеството и новаторството са плод на срещата между различни култури, новите властимащи препоръчват културно кръвосмешение. Предложения за проекти, които в духа на ЮНЕСКО полагат усилия за сближаване на различни култури и региони, биват отхвърляни. Формулярите за кандидатстване, които трябва да бъдат попълнени, се състоят от повече от 50 страници и са напълно неразбираеми за повечето творци, но това изглежда не притеснява властимащите, тъй като има нови кадри, които предлагат услугите си като ръководители на проекти, срещу апетитно заплащане, разбира се. Те предлагат подходящи партньори за сътрудничество, които да отговарят на изискванията на програмите на ЕС. И ненадейно се сдобиваме с нова културна инфраструктура, която е изградена буквално в съответствие с формулярите на ЕС.
След това предложенията за проекти се разглеждат от "тайна комисия", състояща се от културни представители на страните-членки. Решението за запазване имената на членовете на комисията в тайна се оправдава със страха от евентуални заплахи или подкупи от страна на техни сънародници. Подобна обосновка естествено говори много повече за навиците и претенциите на бюрократичния апарат на ЕС, отколкото за културното добруване на Европа, за което същият този апарат твърди, че се грижи.
От самото начало ЕС заяви, че принципът на самостоятелността, т. е. правото на всяка отделна нация да взема самостоятелни решения, ще се прилага в голяма степен по отношение на културната политика. Основополагащите документи на ЕС, подобно на тези на ЮНЕСКО, често пъти изтъкват европейското разнообразие като пример за подражание. Но въпреки това претенциите на Брюксел за културно влияние нарастват. Бюрократите се месят в проекти за културно сътрудничество повече, отколкото във всякакви други, въвеждайки множество условия, спазването на които често водят до пагубни резултати.
Пример за пренебрегването на принципа на самостоятелността е решението, странно защо подкрепяно до този момент от шведския министър на търговията, според което молбите-формуляри, подавани в Европейското патентно бюро, не се попълват на шведски език, а на немски, френски или английски, поради разходите за превод. Наскоро обаче това предложение даде повод за разногласия между страните-членки, в резултат на което неговото одобрение бе отложено. Но ние не чувстваме облекчение от това, тъй като предложението все още стои на дневен ред.
Разбира се, подобно предложение е опит за едно неприемливо подценяване на шведския език. Да се забрани на шведските предприемачи да кандидатстват за патентни права на своя собствен език е не само посегателство върху свободата на словото, но също така и ограничаване на тяхната конкурентоспособност на свободния и открит пазар. Защо да бъдат санкционирани шведите, подаващи молба за патент, за това че пишат на шведски, а молбите от Франция, Германия и Англия да бъдат автоматично приемани?
Освен икономически съществуват и културни причини за протест срещу подобно омаловажаване на шведския език. Сферата на патентите на пръв поглед изглежда твърде отдалечена от културните интереси. Но това е погрешно впечатление. Тъкмо обратното, даден език трябва да се обогатява и търпи развитие непрекъснато и във всички сфери на човешката дейност без изключение.
Подобно решение би имало и други последствия. Ако то бъде законово утвърдено, шведският език няма да има сила в шведските съдилища при евентуални дела относно противоречия в шведските патенти. Делата също ще трябва да бъдат превеждани на английски, френски или немски. Това, разбира се, е абсурдна ситуация.
Ние, както и много други хора в Швеция, се борим за правото на кюрдите да говорят на своя собствен език в Турция. Според нас Турция няма място в Европейския съюз, ако нейното правителство не зачита човешкото право на кюрдското малцинство да говори на своя език. Но какъв знак ще даде Швеция на света, ако приемем подобно незачитане на шведския език? Предложението предизвика реакцията на няколко шведски организации, в това число и на Шведската академия, в чиято харта от 1786 г. се посочва отговорността за наблюдение върху развитието на шведския език. Тези организации заедно с KLYS накараха шведското правителство да промени своите намерения.
Изглежда културното разнообразие днес е застрашено не само от глобализация, но също и от европеизация.