ХЕРАЛДИКА бр.3, стр.53, година IX 2002г.

ГЕРБОВЕТЕ НА БЪЛГАРИЯ

Гербът на Княжеството

Виолета Великова - КОШЕЛЕВА

Българската държава е възстановена в резултат от Руско-турската война през 1877-1878 г. и подписването на Берлинския договор през 1878 г. Неговите несправедливи решения създават васално на турския султан Княжество България и провинция Източна Румелия под турски протекторат. Значителна част от старите български земи, населени с българско население, остават извън границите на страната. Княжество България е наследствена конституционна монархия с еднокамарен парламент. Основният закон за развитието му - Търновската конституция е приета през 1879 г. С нея са утвърдени гербът и националният флаг - символите на възстановената държавност.


Търновската конституция от 1879 г.	Столът на председателя на Учредителното Народно събрание, екзарх Антим I	Указ на княза за назначаване на Димитър Греков за председател на Третото обикновено народно събрание, 1883 г., подпечатан с държавния печат на княжеството	Княз Александър Батенберг, художник А. Пиотровски	Герб на Княжество България, 1879 г., сребърна сплав, монументален вариант, изработен в Русия

Чл. 21 на Търновската конституция постановява: "Българский Държавен герб е златен коронован лъв на тъмночервено поле. Над полето княжеска корона." Точно описание обаче на хералдическите елементи - корона, щит, мантия - не е посочено. За известно време в княжеската администрация е използван като държавен символ гербът от "Стематография"-та на Христофор Жефарович, но поставен в хермелинова мантия с княжеска корона над нея. Този герб задълго остава върху държавния печат и на печатите на държавните учреждения, даже и след приемането на герба от Народното събрание (1, 2).
Първото Велико народно събрание, свикано през април 1879 г., по препоръка на Русия избира за княз на България Александър Батенберг - 22-годишния хесенски принц от Дармщатската херцогска фамилия, син на австрийски генерал и племенник на руската царица (3, 4, 5).
Първоначално в Народното събрание са внесени два проекта за герб, които са силно повлияни от атрибуцията в герба на Великото херцогство Хесен и са разработени според указанията на княз Александър I. Очевидно князът е търсил връзката между националния символ на България и фамилния си герб. Първият проект представлява германски щит с изобразен върху него хесенски лъв без корона, с меч в предния десен крак. Щитът е монтиран в куполообразна шатра с хермелинова пурпурна мантия. Хермелинът на мантията е хералдически разработен за разлика от хесенския герб, където е натурално показан. Над мантията стои германска княжеска корона.


Проект за герб на Княжество България	Медал за избора на Александър Батенберг за български княз, аверс	Тодор Бурмов (1834-1906 г.) - първият министър-председател на България, худ. неизвестен, м. б. пл.	Първите български монети в Княжество България, 1881 г., мед	Стефан Стамболов (1854-1895 г.), худ. неизвестен

При втория проект щитът е испански и е разделен посредством сребърен леополдов кръст на четири полета. Първото и четвъртото поле са червени, а върху тях е поставен златен коронован въоръжен български лъв. Върху второто и третото поле, които са зелени, има по един златен осмоконечен патриаршески кръст. В средата на герба, върху кръста, е монтиран гербът на Батенберг като хесенски херцог. Щитът се придържа от два златни лъва без корони, а под него със златен лапидарен шрифт е изписан девизът "DEUS NOBISUM" (Бог с нами) - Бог да е с нас.
Първите два проекта не са приети от Народното събрание. Стенографските дневници свидетелстват за оживените дискусии по въпроса за герба, за символите на първите български монети и девиза върху тях, който впоследствие се превръща в девиз на държавния герб. По време на Второто обикновено народно събрание, през 1880 г. се обсъжда и приема "Закон за правото на резание монети в Княжеството", с който се създава националната парична единица лев. Народният представител Стефан Стамболов предлага в герба, изобразен върху монетите, да се включи текстът "Съединението прави силата". Чл. 8 от закона гласи - "Сребърните монети ще имат от едната страна - на лицето - Българския герб, всред една мантия с корона и на двете є страни по един лев, от кои всеки държи с едина си крак герба, а с другия по едно Българско знаме. На другата страна на опакото те ще показват стойността на монетата и отдолу леточисленето, всред венец от житни класове, ружеви цветове и дафинови листове, и отдолу една лента, на която ще бъде написано: Съединението прави силата." Във внесения проект, венецът с девиза е съставен от житни класове и розови цветове, но се гласува мотивираното предложение на народния представител Ковачев за преплитане и на "лаврови листя, защото това растение се намира в южната част на нашето общо отечество в Македония; и така ще бъдат представени заедно и трите части...".

Гербът на Източна Румелия

Стоян АНТОНОВ
Вкласическата хералдика широко разпространение имат т. нар. съставни гербове - те съдържат емблемите на няколко юридически свързани субекти: личности, родове, династии, политико-административни единици. Типичен пример за съставен герб е гербът на Александър I Батенберг, в който са включени символите на Княжество България и Източна Румелия. Каква е неговата история и какво е представлявал този герб на Източна Румелия?
Всеизвестно е, че Съединението (6 септември 1885 г.) не е признато от международната общност. Въпреки че de facto Княжеството и Източна Румелия се сливат в унитарна държава, de jure българският княз Александър I Батенберг е признат (1886 г.) само като главен управител на областта, където е запазена с изменения собствената конституция - Органическият устав. Тоест налице е обединение, което в държавноправната терминология се определя като "лична уния". Дори след десет години (1896 г.) османският султан утвърждава Фердинанд с два указа: с единия - за български княз, а с другия - за главен управител на Източна Румелия. Международните отношения определят необходимостта от хералдическо отразяване на новия правен статут на княза и държавата. С промяната на това състояние, т. е. с международното признаване унитарния характер на България отпада необходимостта от специален герб за Източна Румелия. С други думи до 1908 г., когато е обявена независимостта, а България - провъзгласена за царство, Южна България има собствен официален символ.
На фона на събитията, преминали под знака на осъществяването на българската национална кауза, обликът на герба е необичаен. Той няма връзка с българската символика, но е разработен според хералдическите изисквания - ползван е адекватен извор, с което се подчертава легитимността на символа и връзката му с територията.


Фиг. 1	Фиг. 2	Фиг. 3

В средновековната хералдика не са малко случаите на "гербове-басни" (Fabelwappen /Phantasiewappen), измислени предимно за персони и държави от Античността (включително - митологията) и екзотичния Изток. За пръв път "масово" такива гербове се появяват в ръкописната Хроника на Констанцкия събор (1414-1418 г.) на Улрих фон Рихентал, и по-късно намират място в хералдическите трудове на няколко издатели и кописти (стематографиите на Павел Ритер Витезович (1694-1701 г.) и Христофор Жефарович (1741 г.). Както и при вземането на решение за герба на освободена България, така и за основа на източнорумелийския герб е използвана именно "Стематография"-та на Жефарович, по-точно името на провинцията - Източна Румелия, което в пряка връзка с това на Рим (от лат. Roma през гр. Pamavia и тур. Rumili) предопределя избора на герб за прототип на южнобългарския.
Полетата от герба са включени в по-късните варианти на герба (от ХIХ в.) на фанариотската фамилия Кантакузини. Фамилията принадлежи към гръцкия аристократичен елит през османския период, а нейни представители - като васали на султана заемат троновете на Влашко и Молдова. Представителите на тази "династия", които приемат руско поданство, получават и утвърден герб, в който е прието, че ръцете, поддържащи короната, са символ на Комнините. В този случай обаче са променени цветовете - фонът е син, а ръкавите - червени. Същият вариант е използван и в герба на друго руско благородническо семейство - Андроникови, което води потеклото си от Андроник Комнин и потомството му, заселено в Грузия.
Самият герб представлява пресечен щит. В горната му част, в "главата" са изобразени две златни корони на синьо поле, а под тях - два червени стълба - на бяло. В долната част на червен фон две ръце в натурален цвят със зелени ръкави държат златна корона (фиг. 1).
В този вариант емблемата влиза като съставна част от личния герб на Александър I Батенберг като княз на Северна и Южна България (фиг. 2). Така двата политически субекта са представени чрез гербовете си, обединени под княжеската корона. След абдикацията (26 август 1886 г.) и морганическия брак с Йохана Лойзингер, Александър вече като граф Хартенау, заедно с гербовете на Хесен, Батенберг и България, запазва в герба си и този на Източна Румелия. В своя герб от 1889 г. Фердинанд I включва въпросния символ, защото е и главен управител на областта.
Като цяло гербът на Източна Румелия е използван предимно в личната княжеска символика на Александър Батенберг и Фердинанд, но техните гербове рядко са възприемани като държавни (фиг. 3).
Гербът на Южна България остава непопулярен, вероятно защото е чужд на българската традиция. Фактически населението на юг от Стара планина дори и не предполага, че това е знакът на неговата област.