Своеобразието в творчеството на Ал. Лудколев откриваме в желанието и умението на автора да претвори историческата тема по неповторим начин. Изкуството му е цял един свят от образи от историята на българите от времето на Тангра и хановете, от епохата на Първата българска държава до по-нови времена, като преди да направи творбата, винаги изучава изследванията на български и чуждестранни учени в тази посока.
Той е запознат с такива теми като историята на древните цивилизации, живо го интересуват космическите представи на прабългарите за Вселената, космологичната тема му е близка и той силно е увлечен от нея.
Интересно негово твърдение, основано на проучванията на различни учени, е, че българската цивилизация е една от най-древните на земята и влиза в състава на много народи в четирите посоки на света. На основата на научни разработки той създава "Прабългарски календар" - картина, която е далеч от художествената измислица и в "същността си е информация за най-точното време на планетата с месеците, часовете, минутите и принадлежи на българската цивилизация - народът на рода Дуло, от който са Атила и хан Кубрат".
В стилово отношение, в началото на 70-те години на ХХ век в изкуството на художника започва стилизиране. От фовизма той преминава към синтез на формата и цвета. Това стилизиране създава особеното усещане за изключителна подреденост в картините му. Всяка фигура, всеки елемент в творбата имат точно определено място и без тях тя би изглеждала недовършена. Оттогава и досега работите му обединяват и сливат в едно отделни жанрове, а в пластична посока привличат с декоративния характер на изразните средства, които понякога доближават творбата до произведенията на декоративните изкуства. В тях авторът освен цвета използва изразната сила на емайлите, а също и керамичните, дърворезбените, металните, стъклените и други пластични елементи и орнаментални фигури.
Художникът отделя специално внимание на символите, като намира емблематика и орнаментика, основана не само на познанията му върху историята, а израз и на космогенните представи и вярвания на прабългарите за Вселената. Най-често в картините му присъстват: символът на безсмъртието, знакът ин и ян, различни животни, символът Тангра, за който дава свое тълкуване. Определя го като Божественото начало, центъра на Вселената, входа на боговете (термин и в иглотерапията), стоте срещи (наименование от китайската медицина).
Тази тема при него е като програма за собствения му живот.
Тритр бойни игри на
прабългарите
Започнал да рисува на петгодишна възраст, в родната му къща в Лудогорието - с. Хърсово, една от четиринадесетте стаи била негова и стените є - винаги отрупани с рисунки, разположени на три реда. Спомня си, че още тогава е рисувал коне. Този образ му е любим и го преследва от най-ранна детска възраст. През 1964 година завършва специалност "Живопис" в Художествената академия в София. След това срещата му с произведенията на велики художници в най-големите музеи в света, познанията му за достиженията на съвременното изкуство го карат да търси нов и неповторим начин да реализира себе си.
Ако проследим развитието му като художник от тогава до днес, ще видим големия скок, който е направил както в тематично, композиционно, цветово, така и в стилово отношение.
Първоначално силно експресивен, той отива към специфичен начин на изграждане на формата, за да достигне до нова трактовка на миниатюрата - неоминиатюризъм, който за пръв път при него се откроява ярко и той се явява негов създател. Това е стиловата посока, в която работи от доста години. Но художникът не спира дотук, а намира и пространствено-пластично решение на своите идеи - авангардни и атрактивни като пластична реализация. Повечето му работи са направени върху дървени плоскости, чиято форма той може да променя. В последно време върху рамкирано платно не рисува, защото рамката го потиска, а дървената плоскост му дава простор и понякога му подсказва дори и темата.
Прабългарски
календар
Александър Лудколев твори предимно в областта на живописната композиция, но е реализирал и свои сценографски проекти в театъра и телевизията. Друга страна от творчеството му са илюстрацията и оформлението на книги. И отново те са свързани с историята, а също и със свръхестествени явления - теми, които интересуват автора и той в продължение на години се занимава с тях.
Творчеството на Александър Лудколев е представяно многократно у нас и в чужбина. Той участва редовно в общи художествени изложби в България. Досега има осем самостоятелни представяния, а творбите му са собственост на държавни и частни колекции в много страни: Англия, Белгия, Германия, Гърция, Китай, Мароко, Полша, Русия, САЩ, Словакия, Унгария, Чехия. Последните десетина години са особено плодотворни за художника. Шест от самостоятелните си изложби той прави от 1993 година насам. Следващата година печели Голямата награда на Съюза на българските художници за творбите "Трите бойни игри на прабългарите", "Ловна сцена", "Тракийски игри". Тогава взема "Гранд при" и от Световното изложение в Брюксел, а през 1994 и 1995 г. получава златен медал на Международната изложба във Варна. На Световното изложение в Маями (САЩ) е награден с "Гранд при". Същата награда получава и в Швейцария, в Музея на гениите. Картината му "Повелителят на посоките" от цикъла "Конете на Тангра" е поставена под българското знаме в Организацията на обединените нации в Ню Йорк.
