Н. Пр. Посланикът на кралство
Швеция Стен Аск
пред списание“Европа 2001”
- Какво се промени за обикновените хора в Швеция след приемането на страната в ЕС?
- Когато ние кандидатствахме за членство в началото на 90-те години, вече бяхме част от европейската икономика и нашето законодателство беше доста близко с това на Европейския съюз, така че нямахме чак толкова работа по пътя към присъединяване.
Най-важните въпроси за Швеция, когато тя седна на масата за преговори, бяха - как ще се борим с безработицата, с международната престъпност, какво ще решаваме относно общата политика по отбрана и сигурност и т. н. И естествено, когато изградихме ясната си европейска перспектива, това докара много инвеститори. Представете си само, Швеция, която има население колкото България, привлече шестте най-големи чужди инвеститори в различни области. Сега се опитваме да акумулираме средства и в областта на биотехнологиите, които според мен са бъдещето на индустрията.
Промяната за обикновените хора в Швеция се усети най-много в сферата на селското стопанство, където те получиха субсидии. Не забравяйте, че Швеция внася най-голяма част в бюджета на Европейския съюз на глава от населението.
- Преди да стане член на ЕС, Швеция е имала много висок стандарт и силна социална политика. Как съвместявате шведските приоритети с приоритетите на Европа?
- Ако се съсредоточим в областта на екологията, Швеция е най-развитата страна и с най-рестриктивно законодателство, така че когато влязохме в ЕС, не искахме да облекчим строгите мерки. Социалната политика на Швеция е изключително развита, но това не е част от законодателните критерии на ЕС, а зависи от всяка страна. Откриването на нови работни места и намаляването на безработицата също са национални въпроси, и трябва да се работи по тях с цел да не се получава противоречие между условията на пазара на труда в Швеция и пазара в останалите страни - членки на ЕС. Но най-голямата отговорност по тези въпроси е приоритет на държавата.
- Какви бяха тогава най-големите проблеми в хармонизирането на вашето законодателство с това на ЕС?
- Имаше два доста нестандартни въпроса, които се появиха в процеса на преговорите. Шведите искаха да си запазят правото да употребяват енфие (нещо, което е легално у нас), както и да остане монопола върху продажбата на алкохол. В нашия парламент има много силна лобистка група, която настоява да се продължи с рестрикти-вната политика в това отношение, за да не започват да пият децата от малки и изобщо да има строг контрол върху продажбата на алкохол. Проблем имаше и в приемането на закона за конкуренцията, според който когато има сливане на предприятия, това може да доведе до монопол на пазара. Но едно е монопол в 9-милионна Швеция, друго е в почти 90-милионна Германия. Освен това според нас общата селскостопанска политика е загуба на ресурси и би трябвало по-бедните държави да могат по-лесно да изнасят селскостопанска продукция за ЕС. Но тези критики към сегашната аграрна политика на ЕС са в процес на дискусия и ние се стараем да работим и с някои от останалите страни-членки и да либерализираме подобни рестриктивни мерки.
- Швеция не е един от най-големите инвеститори в България. Как може да се промени това, какви законодателни промени са нужни, за да се привлекат повече шведски инвеститори в България?
- Това е била основната ми цел за последните четири години, откакто съм тук. Спомням си как в началото на моя мандат се срещнах с Иван Костов и той ме попита "Господин посланик, как се получава така, че Швеция е едва на 22-ро място по преки инвестиции в България?" Моят отговор беше, че не трябва да се приемат толкова буквално статистическите цифри, защото много от инвестициите идват не пряко от Швеция, а от други страни, тъй като голяма част от шведските компании са мултинационални. Но разбира се, още тогава се съгласих, че е налице потенциал да бъдат увеличени шведските инвестиции в България. Така например SKF купи лагерния завод в Сопот и инвестира там 70 милиона крони. Миналата година отбелязахме рекорд в търгов-ския обмен с България - износът възлизаше на повече от 500 милиона шведски крони, а вносът от България на продукция за повече от 300 милиона, което означава, че имаме положително търговско салдо с България. Тук трябва да прибавим и още един важен факт. За две последователни години броят на шведските туристи в България се е увеличил най-много. Това лято 60 хиляди туристи ще почиват на Черно море, като туристическите пакети бяха продадени още през март и април. Така че интересът на шведите към България определено расте и това не е само защото тук те могат да почиват евтино. Двустранните отношения според мен са на много добро ниво - както търговските, така и туристическите. Въпреки че туристическият поток е едностранен, надявам се един ден и българите да могат да прекарват ваканцията си в Швеция.
- Шведите застават твърдо зад идеята да се разширят границите на ЕС, но едновременно с това са и сред най-големите евроскептици. Дори се отказаха да приемат еврото. Защо се получава така, страхуват ли се шведите да не изгубят идентичността и езика си?
- Това наистина е тясно свързано с шведската идентичност. Шведите искат шведи да определят шведската политика. Но както знаете, това не е възможно в един свят на глобализация, където всеки зависи от всеки. Затова и когато се проведе референдумът 52,3% гласуваха за присъединяването към ЕС и резултатът беше на кантар. Сега Швеция наред с Великобритания е сред най-евроскептичните страни. От друга страна, шведите са най-големите привърже-ници на разширяването на ЕС. Този факт може и да се приема като противоречие, но трябва да отбележа, че това, на което Швеция най-много държи по време на дискусиите за бъдещето на Европа е ЕС да се грижи за обикновените хора. Това включва - създаването на работни места, гарантирането на сигурността на хората, борба с международните престъпления и тероризма, качество на хранителните продукти и защита на потребителите. Така че, ако ЕС полага грижи за тези неща, ще получи подкрепа от повече шведи.
В момента тече дискусия дали да се включим в Европейския валутен съюз. Според мен това ще стане възможно след няколко години, след провеждането на референдум.
- В този контекст как ще оцените успехите на миналогодишното шведско председателство на ЕС. Приоритетите ви бяха - екология, разширяване и заетост. За 6 месеца страната ви похарчи много пари, за да изпълни поставените цели.
- Това е вярно и всяка похарчена крона си струваше. След края на шведското председателство на ЕС нашата управляваща партия - социалдемократите бяха затвърдили позициите си и се радваха на огромна подкрепа от страна на избирателите. Според мен най-добре се справихме със задачите си, свързани с разширяването. Има страхотен напредък в преговорите, решихме много проблеми - свободното движение на хора, на капитали. Започ-на затварянето на главата "Екология" от някои кандидат-членки, която е изключително важна, защото е свързана с много големи инвестиции, за да се спазят европейските стандарти.
Вторият успех беше свързан с прозрачността на процесите, ставащи в ЕС. Ние успяхме да предоставим на всеки европейски гражданин достъп до документите на съюза. Това беше доста спорен въпрос, но успяхме да убедим останалите страни, относно необходимостта от прозрачност на институциите в ЕС. Отбелязахме и успех във външната политика и политиката на сигурност на ЕС, които не са толкова развити, колкото икономическата политика.
Според нас проблемите на околната среда трябва да се вземат под внимание при всяко едно решение на ЕС.
И на трето място идва заетостта. Това е едно от най-големите предизвикателства при сегашните демографски параметри. През 50-те години например отношението работещи:пенсионери е било 5:1, сега в Европа е 3:1, а в България един работещ изхранва 1,2 пенсионери. Има много повече неработещи, отколкото работещи. Това е много тревожно, така че си поставихме няколко цели. Една от тях е до 2005 г. 67% от населението да са работещи. Имаме и конкретна цифра за заетостта на жените - тя трябва да е 57%, а от хората между 50 и 64 г. - 50%. Имайки предвид увеличаващото се застаряващо население и ниската раждаемост, човешките ресурси трябва да се използват максимално и България да се заеме сериозно с проблемите на заетостта. Те са свързани до голяма степен и с въпроса на равнопоставеност между половете - балансът между семейния живот и икономическите възможности.
Общества, които няма да се реформират така, че да отговарят на модерните нужди на жените, ще имат големи проблеми. Жените, които искат да работят, трябва да имат тази възможност, без това да влияе върху намаляване на раждаемостта.
- Това ли са областите, в които Швеция държи да бъде водещ фактор при вземането на решения в ЕС и занапред?
- Да, защото това са и проблемите, които пряко ни интересуват. Ние сме на първо място между страните по отношение на равнопоставеността на половете. Ако погледнете нашия обществен сектор, ще видите, че 40% в парламента са жени. Всеки втори човек в управлението е жена, все повече жени стоят начело на останалите институции. Има обаче още много да се работи в тази насока, особено в частния сектор, където рядко се срещат жени в бордовете на мултинационалните компании. Ние концентрираме много усилия в тази област, която е важна и за България. Аз познавам няколко дами в българската администрация и правителство, от които съм истински впечатлен. Вижте например колко забележителна работа върши Меглена Кунева, Надежда Михайлова също, ако трябва да спомена само част от тях. Нужно е още и още жени да застанат на лидерски позиции и това ще е не само в техен интерес, но и в интерес на България. Ще има положителен икономически ефект.
- България и Швеция имат почти еднакво население и ще имат еднакъв брой гласове в ПАСЕ. Каква е ролята на малките държави в процеса на глобализация? Австрия е една от държавите, които настояват малките страни да са по-активни при вземането на решения.
- Аз мисля, че много от по-малките държави вече са достатъчно активни. И ние, и България очакваме с нетърпение да седнем на масата за преговори и съм сигурен, че приносът ни може да е огромен, ако имаме полезни и идейни предложения. Нужно е да се направят добри съюзи, да има конструктивно сътрудничество и да се проявява въображение. Аз съм го казвал и на вашето правителство - България показва изключителен напредък в процеса на присъединяване и е време да помисли по-сериозно за бъдещето. Какво трябва да направите сега, за да се възползвате максимално от възможностите, които ще ви се предложат в деня, в който бъдете приети в ЕС? Най-важните въпроси, които трябва да си задават управляващите, са: какво да се промени във всяка една област на политиката, кои са най-подходящите партньори, как да извлечете максималните ползи.
Но това, което ми липсва и за което ми се иска един ден да има дискусия в България, е каква визия за социално общество следват политиците във вашата страна - към какъв модел се стремите - към американски, към европейски? Разбира се, аз не смятам, че трябва да се стремите към шведския модел. Но трябва да изградите ваш уникален български модел. Да си отговорите на въпроса, как искате да изглежда българското общество след 10, 15 или 20 години, как искате да изглежда нова и модерна България? Едва когато се намери отговор на този въпрос, трябва да се продължи напред. Тогава и повече хора ще имат доверие в политиците, а това е и най-големият въпрос на демокрацията.
В момента политолозите в Европа търсят причините за провала на всички реформаторски партии в бившите комунистически страни. Защо всички реформаторски правителства в бившите социалистически страни загубиха властта? Защо рейтингът на политиците в Централна и Източна Европа е толкова нисък?
- И какъв е Вашият отговор на тези въпроси?
- Моята теза е, че все още партийната структура не е достатъчно силна, че демокрацията не е изградена докрай и най-вече, защото България е в преход и трябва да се вземат много трудни решения, да се премине от планова в пазарна икономика и т. н. Но тук идва и един друг въпрос - как да се прецени кога един период на преход е приключил? Най-малкото, което може да се каже, е, че преходът за България ще е минал тогава, когато бъдете приети в ЕС. Може, разбира се, да приключи и по-рано.
Вие ме питате как България може да привлече повече чужди инвестиции? Винаги съм казвал на моите колеги от шведското бизнес-общество, че сега е моментът да дойдат и да инвестират в България и колкото по-рано, толкова по-добре. Но съществуват и някои трудности - корупцията, бюрокрацията, проблемите около функционирането на малките и средните предприятия, лицензионните режими, разрешителните и т. н. Според мен цифрите, записани в доклада за размера на преките чужди инвестиции, са доста преувеличени, защото в тях влизат и парите, дошли от приватизацията. В другите страни от региона тази приватизация отдавна е направена и затова трябва да се вземат предвид единствено инвестициите на зелено.
Чудесно е, че България има ясна европейска перспектива и това е необратимо. Но ще станете член на ЕС когато сте готови. В това няма нищо лошо, защото ако влезете в съюза по-рано, може да се окаже фатално за икономиката ви, да донесе голяма безработица и фалит на предприятията, които не са конкуренто-способни спрямо тези в общия европейски пазар. Всички настоящи членки на ЕС са готови да помогнат на вашата страна да бъде приета колкото се може по-скоро.
- Казвате, че България трябва да влиза в правилни коалиции, но процесът на глобализация върви ръка за ръка с антиглобалистките настроения. Има ли Швеция врагове в лицето на глобалистите или анти-глобалистите?
- Знаете ли, според мен този така опростен дебат за и против глобализацията е доста наивен. Какво значи дали подкрепяш, или не глобализацията, или пък тезите, че глобализацията е продукт на пазарната икономика. Както всички тези въпроси дали капитализмът наистина е победил комунизма. Дори Карл Маркс е твърдял, че капитализмът е прогресивна сила, защото събира хората. Но какъв е проблемът на сегашната капиталистическа система? На първо място е все по-голямата дупка между богати и бедни страни и между богати и бедни хора в една страна. Другият главен проблем е, че твърде много хора в тази система стават излишни и не могат да си намерят продуктивни занимания. Тези хора не успяват да се интегрират в обществото и биват отхвърлени от него.
Трети проблем, който е на дневен ред и в Швеция преди изборите през септември, е как да се реши въпросът с изплащането на здравни помощи за хората, които са в болнични. Броят им расте лавинообразно, защото работата и напрежението водят до голям стрес. Тяхната издръжка става по-голяма дори от тази за безработните или за от-браната. Ето това е големият въпрос, който стои сега пред една богата страна като Швеция. Как хората да живеят нормално, да имат нормален семеен живот и едновременно с това да работят.
Колкото до България мисля, че най-сериозен е проблемът с безработицата. Вие отчитате около 20% безработица, но ако вземете нашия модел и изчислите колко хора между 18 години и годините преди пенсия работят, този процент ще е едва 50. В Швеция това са 77%, а до 2004 г. се надяваме да станат 80%. Така че, вие имате 20% регистрирана и още толкова процента скрита безработица. Ето това е основната задача за България - да отваря нови и нови работни места, за да създаде една наистина социална държава.
- И накрая какво мислите за протеста и на някои шведски интелектуалци срещу резолюцията на ООН, в която са записани имената на терористи, с които трябва Швеция да се бори, без да имате ваша законодателна инициатива?
- На първо място искам да кажа, че ние изцяло подкрепяме борбата срещу световния тероризъм. Мисля, че като непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН България върши невероятна работа под ръководството на външния ви министър Соломон Паси. Швеция също иска да се включи в тази борба, но хората в Швеция са на мнение, че това не може да става в противоречие със законните права на личността. Хората трябва да имат гарантирани права и сигурност, а не само да бъдат преследвани. Ние ще продължаваме да се борим с международния тероризъм, но трябва да се засилят граничният контрол, визовият контрол, да се замрази финансирането на терористични организации.
Накрая искам да добавя още нещо. В Швеция има практика по един въпрос да се търси мнението на всички възможни страни - правителство, синдикати, неправителствени организации, учени, анализатори и т. н. Това е важно да се прави особено когато става дума за големите въпроси на деня. И мис- ля, че в България има доста добри примери в тази насока - консенсусът за членство в НАТО и ЕС. Надявам се, че вашата страна ще бъде поканена в НАТО на срещата в Прага тази есен, а в ЕС - тогава, когато е готова да се присъедини.
ЕС е най-вече организация, гарантираща мира на континента. Това го знаем и от Косово, и от Македония, и от Босна. Но той е и един огромен пазар от 500 милиона потребители. Това означава и икономическа печалба, която ще е много по-голяма за новоприетите страни, отколкото за досегашните членки. Към всичко трябва да прибавим и свободното движение на хора - българските студенти ще могат да учат, където си изберат, а другите да работят, където поискат. И Швеция ще отвори своя пазар на труда за България в деня, когато България стане членка. Защото макар че в момента проблемът е безработицата, съвсем скоро той ще бъде - много свободни места заради ниската раждаемост. Тук отново се връщаме до големия въпрос за демографския срив и това, как да се намерят достатъчно квалифицирани хора, които да заемат всички постове. България трябва да се замисли, когато толкова млади хора напускат страната и се раждат толкова малко деца. Най-добрият начин да се привлекат качествени специалисти е да се изгради едно стабилно общество и печеливша икономика.
Интервюто взе
Надя Станчева
Интервюто е
осъществено съвместно с Дарик радио - програма "Европа 2002"
Н. Пр. Посланикът на кралство