ДОСИЕ бр.3, стр.20, година IX 2002г.

Гьотеборг -
портал на северна
Европа

Доц. д-р Живка ДАМЯНОВА

Гьотеборг е вторият по големина град в Швеция, разположен на западното крайбрежие, където река Йота се влива в пролива Категат на Северно море. Ако пътувате с кораб от Дания или Англия, то Гьотеборг е първото пристанище на шведска територия. Намиращ се на почти еднакво разстояние от трите скандинавски столици Стокхолм, Осло и Копенхаген, градът е идеалното място за начало на една вълнуваща обиколка на Скандинавия. Затова го наричат и Портал на Северна Европа. Нещо повече - голямото Гьотеборгско пристанище и неговите транспортни връзки със седемте морета е портал към целия свят.
Макар че заслужава да се види и ултрамодерното летище Ландветер (Landvetter), най-точният начин да пристигнете в Гьотеборг е наистина по море, защото този град е рожба на морето, корабоплаването и риболова, останали следи в облика му още от епохата на викингите. Морската атмосфера се чувства навсякъде.
Името Гьотеборг (произнасяно на шведски Йотебори) идва от названието на племето, населявало западното крайбрежие на Скандинавия - йоти, които наред със свеите от източното крайбрежие около столицата Стокхолм участвали във викингските походи по далечни морета и реки (или грабителско-търговски интеркултурни експедиции) през времето 795-1164 г. Йоти и свеи са описани като организирани общества за първи път от римския историк Корнелий Тацит в 98 г., впечатлен най-вече от техните оръжия и флотилии от чудодейни кораби.
Днешният Гьотеборг е основан с кралски указ в 1624 г. от големия шведски крал Густав II Адолф, с което била осъществена една стара шведска мечта за стратегическо укрепване на това място, където минавала границата между воюващите Швеция и Дания. Старият Гьотеборг, обединяващ няколко по-малки селища, се намирал на полуостров Хизинген на северния бряг на река Йота. Специални привилегии били предоставяни на холандските търговци, за да превърнат града в силен търговски център. Холандската колония, заселила се оттогава, била толкова силна и многочислена, че първият управител на града бил холандец, а в градския съвет влизали 10 холандци, 7 шведи и 1 шотландец. Този Гьотеборг бил разрушен почти до основи във войната между Дания и Швеция в 1611 г.
Името на Густав II Адолф (1594-1632) символизира Велика Швеция, период, през който с войни и експанзионистична външна политика (влизайки в религиозните войни в Европа на страната на протестантите) Швеция не само "укротява" съседите си и присъединява датските провинции Сконе, Халанд и Блекинге в южната част на Скандинавския полуостров, но и се разпростира на обширни територии на континента по бреговете на Балтийско море. Швеция става владетелка на Балтийския регион - "Dominium maris Baltici", а Густав II Адолф се прочува като Северния лъв.
Изграждането на новия Гьотеборг - дело на младия Густав Адолф, трябвало да покаже на съседна Дания и на света не само силата и мощта на Швеция, но и нов архитектурен стил, и изкусно строителство. Най-вероятният прототип е Амстердам, след като не само работници и строители, но и много от инженерите били холандци. За разлика от предишната епоха, когато с градоустройството се занимавали землемери и експерти по военни укрепления, по време на Густав Адолф това се извършва от архитекти с опит в художественото оформление. Гьотеборг, както и другите нови градове са основани по заповед на краля след представяне на чертежите, съобразени с естетически изисквания.
Традицията на естетично архитектурно оформление, съчетаване на градската среда и природата, на икономичност и функционалност продължава през вековете. С навлизането на новите архитектурни тенденции, изразили се в Швеция в известния социален радикализъм на "младите функционалисти", през 30-те години на ХХ в. е приет специален закон, съгласно който всяко ново строителство на обществени сгради трябва да отделя 1 процент от стойността на проекта за художествена украса на сградата.
Новият Гьотеборг е построен върху ниското и мочурливо крайбрежие на южния бряг на реката Йота, точно срещу стария Хизинген. В центъра преминавал големият канал - едновременно пристанище и гръбначен стълб на града, пресечен перпендикулярно от два по-малки канала. Градът с неговите прави улици и правоъгълни карета бил ограден с крепостна стена и защитен ров. Около големия канал се издигнали и най-важните сгради, които днес оформят стария град.
Кронхюсет, където сега се намира музеят на Гьотеборг, е най-старата сграда, построена през 1643-1653 г., най-важният площад - Густав Адолфс торг, оформен като голям квадрат със статуя на основателя на града, и друг архитектурен паметник - Борсата - място за заседанията на местната власт и официални тържества. Големият канал се пресича перпендикулярно от двете улици "Йостра" и "Вестра Хамнгатап", покрити и превърнати в елегантни улици с магазини и ресторанти. Така умело преобразяват града си практичните гьотеборгци, за които навремето каналите служели като дренаж в блатистата почва, като транспортни артерии, а също така поемали битовите и индустриални отпадъци на града. Сградата на Общината е творение на Никодемус Тесин-старши (1651-1681), най-известния архитект от епохата на Велика Швеция. Започнал като строител на крепости в Южна Швеция, но изучил се във Франция и Италия, той привнесъл в архитектурния облик на шведските градове френския класицизъм, примесен с типичната северна суровост. По това време Стокхолм, основан като административен център и силна крепост в 1266 г., бил превърнат в истинска европейска столица. Гьотеборг се отличава с широките булеварди, напомнящи според някои Шан-з-Елизе в Париж или Невския проспект в Санкт Петербург. Най-голямата и представителна улица в Гьотеборг - "Кунгспортсавеню", или както обикновено казват - Авенюто, свързва стария град с Йотаплац, център на културния живот на града.
Йотаплац, наричан още "културното сърце" на Гьотеборг, се запомня с прочутия фонтан Посейдон на известния шведски скулптор Карл Милес (1875-1955), повлиян в началото на кариерата си от френския Роден, но оставил изключително своя оригинална следа - след Швеция оценена най-много в САЩ - с усещането за скулптурата и откритото небе и природата като едно цяло. Около Йотаплац са "подредени" Градският театър, Концертната зала, забележителният Музей на кукления театър, както и Констмюзеет с интересната колекция на скандинавско изобразително изкуство и образци на т. нар. школа от западното шведско крайбрежие, създадена под влияние на френските импресионисти през първото десетилетие на ХХ в. от Биргер Симонсон (1882-1938), Нилс Дардел (188-1943) и Йоста Санделс (1887-1919), с по-лиричен и живописен стил, в сравнение с тогавашната Стокхолмска школа.
В Гьотеборг, в студентската галерия "Ротор" по забележителен начин се проявява грижата за младите таланти. На студентите-художници се предоставя възможност да излагат свои картини, както и да реализират проекти, които в допълнение към чисто артистичните аспекти включват и тренинг в решаването на практически и административни задачи, което има за цел подготовката им за бъдеща дейност в упражняване на свободната професия и за формирането на бъдещата им социална роля.
Недалеч от културния комплекс, в красивия парк "Ваза" се намира Гьотеборгският университет, където се развива вторият след Университета в Упсала център на шведската славистика и българистика. Тук работи познатият в България Арне Хулт, дългогодишен преподавател, познавач на българската история и литература, преводач на български класици и съвременни поети и писатели, инициатор на научни срещи на българистите от цяла Скандинавия, макар немногочислени, но компетентни и задълбочени изследователи.
Една от най-големите забележителности на града е все пак Гьотеборгското пристанище. Кейовете са дълги 22 км, проснали се надлъж и шир край реката Йота, преди да се влее в морето. Отдалеч върховете на 200-та подемни кранове-гиганти изглеждат като митична желязна гора, плуваща над водата. Цялата история на корабоплаването, корабостроенето и риболова до наши дни е представена в Морския музей, разположен около стигбергския кей.
Гьотеборгското пристанище е домакин на повече от четиридесет процента от шведската търговска флота. Огромно, оживено, кипящо и озвучено от морския трафик, незаглъхващо и незамръзващо и през зимата, пристанището е далеч не само туристическа атракция, а олицетворение на търговската и индустриалната мощ на Гьотеборг.
Израстването на новия пристанищен град невинаги вървяло лесно и по възходяща линия. В първите десетилетия след основаването му търговията не оправдала очакванията, Гьотеборг страдал от данъчни и митнически наредби, които фаворизирали столицата Стокхолм. Обратите в политиката стават причина за първия голям търговски бум - с блокадата на континента от Наполеон в 1806 г. Гьотеборг остава единственото депо на британската търговия с цяла Северна Европа. Усърдна и заможна, търговската гилдия в Гьотеборг направила много за създаването на първото акционерно дружество - шведската Източноиндийска компания за търговия и корабоплаване, която изгражда многобройна търговска флота (снабдена и с най-добрите за времето оръдия за защита от нападенията на пирати), започва търговия с порцелан, коприна, чай, подправки и други луксозни стоки, доставяни от Далечния изток, натрупва несметни богатства. Казват, че никой не знаел точния размер на печалбите, тъй като според статута на дружеството след всяка ревизия документите били унищожавани.
Държавните мъже в Стокхолм преценили, че скъпоценните стоки от далечните страни, докарвани в Швеция без допълнително оскъпяване чрез посредници и чуждестранни кораби, би трябвало да донесат много печалби. И Риксдагът взел прагматичното решение да предостави на Източноиндийската компания особени привилегии и митнически преференции, които улеснявали търговците, а и увеличавали приходите на държавната хазна. За тази история свидетелства днес сградата-седалище на Източноиндийската компания от 1849 г. на "Нора Хамнгатан" край големия канал. В нея се помещават Историческият музей с разнообразни колекции от културното и историческото наследство на Гьотеборгския регион и цяла Западна Швеция, както и Етнографският и Археологическият музей.
Нов тласък на търговията и индустрията дава откриването на Йотаканал, свързващ Гьотеборг по вода със Стокхолм. Прокарването на този важен навремето транспортен канал, свързано с прилагане на съвършени технически знания и умения и най-модерни за времето хидротехнически съоръжения, продължило близо 100 години. В 1832 г. Йотаканал е завършен и корабите надуват платна по 560-километровия воден път през двете големи езера Венерн и Ветерн и 87 км свързващи канали, съоръжени с 65 шлюза за преодоляване на разликата в морското равнище, надхвърляща 90 км.
Впрочем това е само една от проявите на инженерно-техническия гений и борбата на шведите за преобразяване на природата, за преодоляване на суровите климатични условия. В дългогодишните усилия за превръщане на тази северна страна в уютен дом се вплитат и социалните, и хуманните мотиви за създаване на равни възможности за всички слоеве на обществото, изразено в социалдемократическата програма "Швеция - дом на народа" от началото на 30-те години.
Най-силно развитие получава Гьотеборг по време на индустриализацията от края на ХIХ в. докъм Първата световна война. В изненадващо кратки срокове, от глуха провинция в европейските работи и международния пазар Швеция се превръща в развита индустриална държава с модерна финансово-кредитна система. Този бърз напредък, наричан от шведите "процес на рационализиране", е постигнат със съзнателни и целенасочени усилия, на основата на спойката между шведските традиции и стария опит и усвояването на световни технически нововъведения с революционизиращо въздействие, като например стандартизацията и производството на серийни продукти, на съчетанието между организационен и научен капацитет и инициативност.
В Гьотеборг и околностите са концентрирани голяма част от шведските и скандинавските индустриални предприятия, сега вече - с глобализацията - и мултинационалните компании. Тук базираната световноизвестна компания Ес Ко Еф (SKF), създадена на основата на патента на шведския инженер Стен Винквист (1876-1953), изобретател на саморегулиращите се лагери, е пример и за друг шведски феномен: шведските изобретатели не са затворени в научните си занимания и пасивни наблюдатели на съдбата на откритията си, а стават и предприемачи, като организират производството и търговията със своите патенти. Такъв е случаят и с Густав де Лавал (1845-1913), откривател на млечния сепаратор и индустриален магнат, или Джон Ериксон (1803-1889), изобретател в областта на парните машини, известен и в Англия и САЩ, чийто паметник се издига на Авенюто в Гьотеборг.
В Гьотеборг се намират производството и мениджмънтът на "Волво", най-голямата автомобилна компания в Скандинавия, утвърдила се като световен лидер в производството на тежки товарни камиони, автобуси, двигателни системи за флота и индустриално производство и самолетни мотори. В продължение на повече от 7 десетилетия производството на автомобилите "Волво" - модернизирано, усъвършенствано като технологии, дизайн и организация, защищава своя девиз "Сигурност, качество и грижа за околната среда".
Прогресът на индустриален Гьотеборг има и своето човешко лице - в сектора са заети повече от една трета от жителите на града, наброяващи около 420 000 души. Което пък означава, че добруването на всяко трето семейство зависи от успешното функциониране на индустриалните колоси. Индустрията и бизнесът в Гьотеборг традиционно участват в социалната и културната политика на града и в различни общополезни инициативи, чиито бенефициенти са гражданите и общинските институции. Към това спада и финансирането на научноизследователски проекти, опазването на околната среда, поддържането на човешките ресурси.
Жителите на Гьотеборг с основание се гордеят с прекрасните естествени паркове и с най-големия в скандинавия увеселителен парк "Лизберг", впечатляващ с много зеленина и красиви градини, каквито обикновено не се срещат в други подобни места. Преклонението пред природата и пиететът към естествените науки, завещан на шведите от големия учен Карл Линей (1707-1778), поддържан в Гьотеборг от Сдружението за градинарство, блясва в новия модерен Розариум с около 10 000 рози от 3500 различни видове от цял свят.
Спортът е на особена почит, а стадионът "Улеви" е достатъчно голям, за да събира десетките хиляди любители, било то на световни състезания по кънки, феновете на футбола или на концерт на Дейвид Бауи.
Хората в този град са известни със своята интернационална нагласа. Освен холандци и валонци, тук отдавна са се заселили англичани и шотландци. Наричат го дори "малкия Лондон" заради тесните връзки с Великобритания. Казват, че когато в Лондон вали, в Гьотеборг разтварят чадърите. Още в 1699 г. британците в Гьотеборг учредяват свое дружество за взаимоподпомагане. Те и техните потомци имат решаващо значение за търговското и културното развитие на града. Много от най-изисканите фамилии в Гьотеборг имат типични английски или шотландски имена. Според някои в Гьотеборг западноевропейското влияние се усеща по-силно, отколкото чисто националното. Самите жители на града са убедени, че Гьотеборг е обърнат с лице на запад. И се шегуват, че Стокхолм за тях е "в Сибир". Съперничество между старата великолепна столица и младия град, отворен за бъдещето? Или по-скоро допълване и взаимодействие на онези уникални черти на шведския характер, допринесли безсъмнено за съвременния образ на Швеция като модел на добре организирана държава с високоразвита икономика и силен обществен сектор, с щедра социална политика по отношение на преразпределянето на благата между бедни и богати, така че "бедните" (под 8% от населението) са немногочислена група, поне два пъти по-малко отколкото във всяка европейска страна. Във всеки случай опознаването на Гьотеборг с неговите архитектурни, исторически и културни паметници, научни институции и индустриални гиганти открива частица от тайната на шведския успех.