"Гледката на руините е понякога стимулираща", казва известният френски историк Жан-Батист Дюросел в книгата си "Европа, история на нейните народи". Втората световна война е приключила, но раните още кървят. Надеждата за помирение и разбирателство е все още крехка. На 9 май 1950 г. Робер Шуман произнася своята програмна реч, известна още като "План Шуман". Заедно с Жан Моне той лансира идеята за създаване на Европейското обединение за въглища и стомана и по този начин дава старта на икономическото сътрудничество и обединението на Европа. Деветият ден на май се превръща в символ на поуките от историята, на съгласуване на интересите и на желанието за общо бъдеще. Какво беше съдържанието на "декларацията Шуман"? Да се постави производството на въглища и стомана на Франция, Германия, Бенелюкс и Италия под общо ръководство. Тази първа общност на конкретни интереси е началната точка на прогресивно развиващата се интеграция и отчита общите икономически и социални интереси на част от европейците.
"Отвъд случайностите и съперничествата, които досега определяха хода на историята, има взаимни привличания и общност на интересите, които трябва да извадим от миналото като проекция на бъдещето."
Това бъдеще няма да се изгради без сблъсъци. Натрупаните през годините недоверие и предразсъдъци трудно се преодоляват. Съществуват много опасения - патриотизмът да прерасне в национализъм, многообразието да направи аморфни общите структури. Още в самото начало на развитието на идеята за обединена Европа се появяват различни възгледи за начините на осъществяване на този мащабен политически проект - чрез европейски щати или чрез особена форма на политическа и икономическа координация на националните държави. В началото като че ли е най-важно да се изясни френско-германското сътрудничество, но се оказва, че то не може да бъде извадено от общата визия за Европа. Политическите елити на редица европейските държави са стъписани от френското предложение, но това не охлажда ентусиазма на Шуман и Моне, които вече са си осигурили германската подкрепа. Само времето може да покаже сериозността и полезността на "План Шуман". Стратегическата битка за изграждането на Европа продължава днес чрез процеса на разширяване на Съюза към страните от Централна и Източна Европа.
"Тази Европа не е насочена срещу никого... Тя остава достъпна за всеки, който желае да се присъедини към нея."
Разширяването и институционалната реформа са едни от най-важните въпроси на европейското изграждане днес. Била е твърде екстравагантна по онова време, когато студената война е в разгара си, представата, че процесът след години ще обхване и Централна, и Източна Европа. Идеята за обединена Европа е основана на солиден фундамент - общи ценности - солидарност, човешки права, демокрация. Институционалният модел търпи модификации, но издържа на усложняващата се архитектура засега. Промените са неизбежни, но като че ли липсват онова визионерство и решителност, съпровождали периода на съграждане непосредствено след Втората световна война. Все повече специалисти със съжаление констатират факта, че "идеята за Европа" е затрупана с много бюрокрация и губи от енергията на първоначалното въодушевление. Един от бащите-основатели Жан Моне бе казал, че "Европа е преди всичко обединение на хора" и това мотивира днес желанието на европейските институции да се вслушат в мнението на своите граждани. На 15 и 16 юни шведското председателство даде началото на "Дебат за Европа". Какво представлява дебатът - дали алиби за отсъствието на ясно виждане за развитието на европейския проект, пореден ход от PR-кампания... Основните въпроси са свързани с институционалното функциониране на обединена Европа, с основните ценности на европейския модел, с разширяването и неговите цели. Ще съумее ли "Европа на гражданите" да направлява "Европа на институциите"?
"Тези идеи трябва да се популяризират чрез училището и печата, те не са монопол на никоя партия. Няма защо постоянно да се повтаря, за да се разбере, че единството на Европа не може да се изгради само и главно от европейските институции, нейното изграждане ще следва развитието на съзнанието."
Белгийското председателство ориентира дебата към младите хора. Дори визуалното решение на сайта на дебата е натоварено със символика - компасът, който трябва да отчете посоките на развитие според различните виждания. Младите хора днес приемат като даденост постигнатото дотук. Те гледат напред, необременени от миналите конфликти и усилията за преодоляването им. Вероятно така наречената дезинтоксикация на учебниците по история, както я нарича Робер Шуман, е дала резултат. Овладени ли са наистина национализмът и предразсъдъците? Готови ли са гражданите на страните-членки да живеят заедно с източноевропейците в добре подредения дом? Решенията, вземани на високите форуми с всички условности, водят към произнасянето на "да", но това ли е отговорът и на всекидневно битово равнище? "Дебат за Европа" ще даде само някои от отговорите. Общественото мнение и нагласите на европейците се променят с различни скорости в зависимост от националните особености, социалния статус и лични стратегии. Какво трябва днес да се промени в учебниците по история, за да се подготви бъдещето? С какво познание и съзнание днешните млади ще подреждат "нашия общ дом Европа"?
Страните-кандидатки няма да донесат богата зестра, писа преди време сп. "Икономист".
Но те ще разкрият нови пазари, ще стимулират културното многообразие; ще внесат енергията на желанието.
"Това, което искаме да отнемем на границите, е тяхната твърдост, бих казал тяхната неотстъпчива враждебност. Бедните граници! Те не могат повече да претендират за ненарушимост, нито да гарантират нашата сигурност и нашата независимост."
Развитието на информационните и комуникационните технологии дава ново разбиране на този текст. Европа и глобализиращият се свят - ето още едно предизвикателство. Свободното движение на хора, стоки и услуги е факт чрез новите технологии. Разделението в Европа вероятно вече трябва да се тълкува не като проблем между Изтока и Запада, Севера и Юга, а между "електронната" Европа и всичко останало. Смисълът на многострадалните "шенгенски бариери" също се променя динамично и рискува да превърне отхвърлените съвсем наскоро ограничения в исторически анахронизъм.
Критериите за образование на младите хора са достатъчно унифицирани, за да се чувстват те мобилни и свободни при изработване на личните си стратегии.
Свободата на движението се е превърнала в символ на движението на свободата, предопределяща утрешното обединение на Европа: това е посланието, което съзираме в уроците по европейска история, създавана от младите хора днес!
Цитатите са от "За Европа" на Робер Шуман -
София, 2001 г.,
превод Светослав Терзиев
Текст към снимките
На 9 май в Борисовата градина деца от различни възрасти отбелязаха Деня на Европа. Празникът бе организиран от Частно средно общообразователно училище ЕСПА със съдействието на Делегацията на Европейската комисия в България и Столична община. Състезателни игри и викторини забавляваха децата. Василис Марагос - съветник към Делегацията на ЕК в България, Ева Жечева - председател на Държавната агенция за закрила на детето, и Венцислав Николов - заместник-кмет на Столична община, връчваха наградите за победителите. Усмивки и добро настроение съпровождаха празника. Малчуганите имаха възможност да отправят своето послание до връстниците си в Европа с четки и бои на голямо пано "Нашият дом Европа".