Балканите не са “Трудна тема” за Европа

Нейно превъзходителство посланикът на Федерална република Германия г-жа Урсула Зайлер-Албринг пред списание "Европа 2001"

- Госпожо посланик, от десетилетия Германия е сред най-големите инвеститори в България. Как оценявате българо-германските отношения през периода, откакто оглавихте мисията на Федералната република в София?

- Икономическите отношения между България и Германия през последните две години се развиха динамично. През 2000 г. двустранният стокообмен бе почти 2,9 млрд. ДМ, едно увеличение от около 20% спрямо 1999 г. И първите данни за тази година говорят за една продължаваща оживена търговия между нашите две страни.
  Германските директни инвестиции в България възлизаха в периода от януари 2000 г. до март 2001 г. на около 93 млн. щ. д.; от началото на деветдесетте години Германия е водещият чуждестранен инвеститор в България. Аз самата пристигнах през септември 1999 г. като посланичка в София. Оттогава редица икономически делегации от Германия посетиха страната. Последната делегация на министъра на икономиката на Северен Рейн-Вестфалия г-н Шванхолд бе придружена от представители на почти 50 фирми. Всичко това сочи, че България ще остане за Германия и през идните години интересен пазар и място за инвестиции.

- Какво споделят германските инвеститори при срещите си с Вас?
- През последните две години водих много разговори с германски инвеститори и посетих различни места за инвестиране, като например фабриката за хладилници "Либхер" в Радиново. Инвеститорите с удоволствие работят с висококвалифицираните български работещи и използват също географското положение на България, за да обслужват и съседните пазари. Независимо от това България се нуждае от още много постъпления от чуждестранни инвестиции, за да може да се подобри конкурентоспособността на българската икономика и България да може да издържи на бъдещия конкурентен натиск в рамките на Европейския съюз. Чуждестранните инвеститори продължават да се сблъскват с редица проблеми, от които не всичките мога да изброя тук. Те са добре известни на българското правителство и на обществеността. Нека да спомена само някои точки, които по мое мнение са от централно значение: икономическото развитие се нуждае от правна сигурност. Това означава, че в правния сектор трябва да се извършат още много значителни реформи. Това означава още, че за действащите закони трябва да се формулират ясни правила за прилагане и че законите и правилата за прилагане трябва да важат еднакво за всички фирми, независимо дали става въпрос за български или чуждестранни инвеститори. Тук трябва да се гарантира справедлива конкуренция.

- Има ли наплив на български трудови имигранти в Германия? Какви са Вашите впечатления след падането на визовия режим?

- Позволете ми да започна с втория въпрос, защото аз няма да се изморя да подчертавам колко много ние, германците, се радваме на падането на визите за български граждани при краткосрочни пътувания в т. нар. шенгенско пространство. Това решение бе взето, защото България изпълни техническите предпоставки за свободното пътуване. Сега могат да се осъществяват както междуличностни контакти, но също така и толкова важните икономически контакти без препятствието на визите. И това е добре така. За студентите и някои други групи продължават да важат обаче специални правила, за които посолството информира в своята страница в Интернет (www.german-embassy.bg). Важно е да се повтаря непрекъснато, че при тези безвизови пътувания не е разрешено да се работи в Германия. От страна на посолството не бе установено увеличение на икономическите имигранти от България. Въз основа на продължаващото изискване на виза при престой в Германия за извършване на трудова дейност, едно такова увеличение би трябвало да се установи от увеличилия се брой на молби за виза в тази област. Това се дължи на факта, че законодателството спрямо чужденците в Германия относно извършване на трудова дейност е непроменено рестриктивно.
Изключения в тази връзка е съществуващата още преди отпадането на визите процедура за получаване на зелена карта за компютърни специалисти. От 10.IV.2001 г. обаче не се е променил значително и броят на подаващите молба, които желаят да се възползват от гореназованите възможности.

- Работи ли се вече по идеята на канцлера Герхард Шрьодер специална комисия да проучи възможностите за улесняване на законната икономическа имиграция? В същото време - от какво се страхува Германия предвид факта, че германска е идеята за въвеждане на 7-годишен преходен период за свободно движение на работна ръка от новоприетите страни - членки на Европейския съюз?

- Въпросът относно бъдещата имигрантска вълна в Германия в момента се обсъжда интензивно. Окончателните решения обаче още не са взети. В Германия дискусията се върти предимно около това, как в бъдеще специалисти за определени браншове могат да бъдат заинтересувани да работят в нашата страна. За тази цел чрез инициативата на федералното правителство за зелена карта съществува вече като едно предложение в областта на информационните технологии, което бе прието и от българските компютърни специалисти.
  Нека да спомена обаче в тази връзка, че не става въпрос да бъдат "откраднати" изключително добре подготвени специалисти, защото и България се нуждае от тях за по-нататъшното си развитие. По принцип тази дискусия се води вече на фона на бъдещия общ пазар на работна сила на разширения Европейски съюз на бъдещето. Затова и предложението на федералното правителство за един седемгодишен преходен период за движението на работната сила трябва да се разглежда в тази светлина. Между другото преходни периоди бяха предвидени и при предишното разширяване на Европейския съюз и преди това на Европейската общност от юг на север в определени области в интерес на присъединяващите се страни, в други - в интерес на досегашните страни-членки. Освен това предвиденият седемгодишен преходен период не е толкова строг, както може би изглежда на пръв поглед. Защото определени браншове могат да бъдат изключени от него и освен това след пет години ще се проведе преразглеждане на срока.
   Германия със сигурност не се "страхува" от движението на работна сила след разширяването на ЕС на изток, както е формулирано във въпроса ви. Става по-скоро въпрос движението на работната сила да се оформи като процес, към който да се нагодят всички участващи с достатъчно време за подготовка. Това засяга преди всичко германските гранични региони към Полша и Чешката република, в които - при все още значителния спад в заплащането - в бъдеще се очакват много търсещи работа граждани от източните съседни държави.

- Германия е много повече от активен търговски партньор на България - стотици наши студенти учат в германски университети, съществуват много българо-германски дружества за приятелство. Кое сближава българите и германците в културната идентичност?

- С право споменавате големия брой български студенти в германските университети. Техният брой би трябвало по мои данни в момента да възлиза на около 3500. Освен това има над 100 партньорства между германски и български висши учебни заведения. Те също както и упоменатите от вас многобройни германо-български дружества за приятелство допринасят за активния културен и научен обмен между нашите две страни.
   Убедена съм, че именно директните срещи между дейците на културата и учените, особено обаче между младите хора в рамките на партньорства между училища и университети са ключът за взаимен респект и разбирателство между нашите култури. Оттук произлиза и чувството за принадлежност към едно общо европейско културно пространство, което, от една страна, се определя от различните културни традиции на своите региони, а, от друга страна, чрез признаването на общите културни основи като свобода и толерантност. България със своята изключителна история на културата е неразривна част от общата европейска културна идентичност. Затова бих се радвала, ако в бъдеще - независимо от наличната езикова бариера - все повече млади германци биха могли да посетят България в рамките на двустранни и международни програми за обмен и се запознаят с нейната история.

- Как български творци се интегрират в германското културно пространство, като се има предвид, че все повече автори от други националности, повечето потомци на имигранти, добиват популярност в Германия?

- Българските творци традиционно силно са представени в германския културен живот. Това важи преди всичко за областта на музиката и изобразителното изкуство. Многобройни изключителни солисти въодушевяват редовно многобройната публика в Германия със своите музикални изпълнения, произведенията на български творци, които се показват в германските музеи и галерии, намират голямо признание.
   Но и в културните области, в които медиумът език е неизменен елемент, тоест в областите театър и литература, българските творци са постигнали изключителни неща в Германия. Българските режисьори Димитър Гочев и Стефан Москов станаха известни със своите постановки на именити германски сцени. Българските автори, които от години живеят в Германия и творят на немски език, като Румяна Захариева и Илия Троянов, имат своя постоянен кръг от немски читатели и са обогатили немската съвременна литература.

- В Европа се води дебат за бъдещето на Европейския съюз. Съвсем наскоро възникна противоречие в позициите на Германия и Франция - "движещата сила на Обединена Европа" - относно бъдещото устройство на Стария континент. Как прогнозирате, че ще се развие дебатът?

- Тук бих искала малко да ви противореча. Не става въпрос - както вие казвате - кой е или кой би станал "водещата сила в Обединена Европа". Защото конструкцията ЕС е в голяма степен конструкция на един интеграционен модел. Ако погледнете Европейския парламент, то ще установите, че решенията никога не се вземат съгласно националната принадлежност, а съгласно политическите съображения. Европейската комисия също е една банална европейска институция. Много интересната дискусия, която се води в момента с много фасетки, е именно доказателство за успеха на европейската интеграция. Защото изходната точка на актуалния дебат е в това, че ЕС е развил такава висока степен на общи черти, че политиката и науката сега с голяма настойчивост се обръщат към въпроса за създаването на "Европейска конституция". Това в момента е само още дискусия и затова предложенията не са още съвместно обсъдени и дори не са единни, а са разнородни и многообразни. Позволете ми мисълта, че на тази дискусия тук, в България, досега не е обърнато много внимание, и то независимо че вашата страна води преговори за присъединяване към ЕС. Имам предвид, че и кандидатите за присъединяване са призовани да дадат своите предложения в дебата, защото става въпрос за нашето общо бъдеще в един разширен ЕС.

- Балканите са "тежка" тема за Европа и за света. Как оценявате ролята на България за запазване на мира в региона и за стабилизиране на сигурността?

- Не смятам, че Балканите са "трудна тема" за Европа. Разбира се, в миналото ние станахме свидетели на много болезнени конфликти в този регион, но на фона на историята на европейското обединяване сме на мнение, че и за Балканите Европа е пътят, който ще донесе мир, сигурност и благосъстояние за региона. Това, разбира се, не става за един ден. Но целият регион има една ясна европейска перспектива, България и Румъния са вече по средата на преговорите за присъединяване към ЕС. За нас е ясно, че Балканите - със своята тежка история - са неразделна част от Европа.
   Ролята на България в региона се цени високо, понеже активната регионална политика, която се води от вашата страна през последните две години, допринесе за това, че Балканският полуостров има именно тази европейска перспектива.
  България на времето профитира в значителна степен от Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, който бе създаден след конфликта в Косово, за създаване на повече стабилност в региона. Ще назова преди всичко моста между Видин и Калафат, който ще бъде построен и който ще донесе на Северозападна България нови икономически възможности. Това важи и за разширяването на пристанището Лом на Дунава, и разширяването на аерогара София. За регионалната мрежа допринасят и трите медийни проекта в рамките на Пакта за стабилност в София. Тук журналисти от целия регион ще се квалифицират и така ще се запознават помежду си и още по-добре ще се разбират. Многостранни проекти в областта на висшето образование преследват същите цели.

- Какво беше първото събитие, което Ви трогна след пристигането Ви като посланик в България? Кой град и кое място в страната ни обичате най-много да посещавате?

- Това е един труден въпрос. Защото след моето пристигане тук, в България, многобройни впечатления ме засипаха, които ме интересуваха и занимаваха, така че не мога да кажа кое бе моето най-първо впечатление за мен лично. Политически сравнително добре мога да го формулирам. Двете за мен най-важни събития досега бяха започването на преговорите за разширяване на ЕС и отпадането на визите. В личен план бях впечатлена от дружелюбността, с която бях посрещната във вашата страна, и красотата на българския ландшафт.
   А и в България има толкова много прекрасни кътчета и градове, така че не мога да избера някое. Старият град на Пловдив със сигурност е едно от тях. Освен това има и, разбира се, още някои съвсем лични местности, които обичам, но които няма да издам.

- Кой спомен и каква емоция ще Ви връщат тук след изтичането на Вашия мандат?

- Първоначално се радвам на още предстоящото, надявам се на по-дълго време във вашата страна. Когато един ден ще отпътувам, със сигурност ще си спомням за България с много топлина - за нейните хора и за именно тази прекрасна природа. Но има и още един аспект.
   Може би знаете, че аз лично много силно се ангажирам за съдбата на бездомните кучета в София и другите градове, за да може този проблем да бъде решен по един достоен начин за хората и кучетата. Това е една трудна, но и много благодарна дейност и положително няма да престана да следя съдбата на животните.

Интервюто взе:
Ваня ВОЙНОВА