КРАСИВО,ВНИМАТЕЛНО
 И СТРЕМИТЕЛНО

Валентина 
РАДИНСКА

Наскоро едно представително проучване на агенция АЛФА РИСЪРЧ подреди приоритетите в очакванията на гласуващия електорат спрямо бъдещото българско правителство. Резултатите от това проучване са знаменателни с няколко неща. Най-очеизбождащият извод от тези резултати е фактът, че българинът все още не може да се изтръгне от тресавището на всекидневните си нужди, и поради това по-големите и глобални проблеми стоят за него къде-къде по-назад. Най-стресовият фактор за народа ни очевидно е безработицата, която причинява недоимъка, несигурността за утрешния ден, депресиращата - особено за мъжете - реалност, че не можеш да осигуриш прехраната на семейството си. Забол глава в изкарването на насъщния, българинът на последно място се интересува от присъединяването на страната ни към Европейския съюз и НАТО. И това не е за чудене. Нито пък е за укоряване. Напротив - твърде разбираемо е. Дори престъпността за нашенеца е на второ място - сиреч, безработицата е по-лоша дори от нея. По-лоша е и от корупцията, и от високите данъци. Не можем обаче да отминем и едно очевидно късогледство - поощряването на икономическия ръст и подкрепата на малкия и средния бизнес също не са чак толкова важни за българина. Напразно. Може би именно това трябва да искаме от бъдещото правителство - защото няма съмнение, че това ще отвори работни места, ще подтикне по-инициативните да се захванат с нещо, което могат и обичат да вършат. И то да ги храни.
Резултатите от това проучване носят и много поуки за правителството на ОДС. Че падането на визите е не по-малко важно от падането на данъците и повишаването на доходите - особено на пенсиите и социалните помощи. Че Европейският съюз ни е мил, но не повече от бащината ни земя, която буренясва, вместо да ни храни и да ражда плодовете си. Че бъдещето е важно, но то е само една възможност, а реалността е тук и сега - в днешния ден, който всеки един от нас трябва да има възможност да преживее достойно. По начина, по който съветва един древен текст. В него на въпроса как свободният човек трябва да премине през живота, отговорът е: като по струна, опъната над пропаст - красиво, внимателно и стремително.
Нека имаме тази възможност - да вдигнем глави от уморителното си всекидневие и да живеем като истински хора. Защото всички ние го заслужаваме. 

*Анкетираните са посочвали повече от един отговор