В северната част на Атлантическия океан, на остров Сукайхайджей, в главния град Кайханджък, по време на царуването на негово високо висящество Черно Мангабе живееше и господин Скомбер Скомбрус. Той беше един от последните живи членове на своето семейство. Господин Скомбрус беше отличен плувец с впечатляващи (не означава непременно големи размери) и имаше огромна колекция от чадъри. Всяка година Скомбер се отправяше на продължително пътешествие, за да си почине от своята отговорна длъжност. Тази година Скомбер Скомбрус не очакваше някаква промяна в плановете си, но Тобиус Бучичи, главен островитянин, имаше друго предвид. Седмица преди своето отпътуване господин Скомбер Скомбрус се срещна с Тобиус Бучичи.
- Скомбер Скомбрус, не можете да заминете на почивка точно сега. Имаме нужда от вашите умения.
- Кажете, господин главни островитянино - спокойно отвърна Скомбер Скомбрус.
- В най-скоро време, ако не вземем бързи мерки, нашият остров ще се появи на картите, макар те още да не са се появили. Ти като наш главен придухец трябва да ни измъкнеш от този проблем - каза господин Бучичи и стана да си върви.
- Стойте. Какъв проблем?
- Този с появяването - изнерви се главният.
- И аз какво трябва да направя - все още не разбираше Скомбер Скомбрус.
- Да не ни появите. Инструкциите са ви написани лично от Н. В. В. Черно Мангабе и са в пощенската ви кутия.
- Защо тогава...?
- Естествено, за да ви кажа къде са. Иначе няма да знаете да търсите указанията точно там.
- Изобщо нямаше да знам нищо и щях да съм там, където бях миналата година - разкрещя се господин Скомбрус, но вече нямаше никой в кабинета освен червения му чадър на зелени точки, висящ на закачалката.
На едно такова в пощенската кутия пишеше едно таковка:
Аз, Черно Мангабе цар на Сукайхайджей
повисявам на
господин Скомбер Скомбрус да предотврати появата ни на г. карта като за целта бъде доведено до знанието му, че Световният океан е започнал да се обезцветява и тази негова прозрачност за в бъдеще със сигурност ще доведе до разкриването ни, което е абсолютно нежелателно. Второ, тъй като нямаме толкова материал за цялостно боядисване на морето, господин Скомбрус трябва да намери друг начин. В ролята си на единствен и първи придухец (призрачно - духовен ловец) той трябва да каже и установи със сигурност за вечни вечности, че духовете са сини на цвят, живеят в морето, благодарение на което то е боядисано синьо, така че остров Сукайхайджей да не се появи никога и да уреди всички работно-правни отношения с подопечните му несъщии.
Оттогава досега господин Скомбрус страда от хълцане.
В началото Скомбер Скомбрус имал сериозен проблем. По негово време несъщиите (духове и призраци) не били измислени още, а на него не му било в правомощията да ги създаде, така че някой трябвало да му ги достави. С това била натоварена единствената налична магьосница Копиталма Рхомба. Решението, което тя предложила, било много просто и времеемко. За всеки един дух трябвало да се напише история, за да се знае, че той съществува и да може да се сключи договорка с него.
И така много време след като се появили духовете, те били узаконени. Разни хора, наречени писатели, описвали различни случки и току на средата на реда им се ръсвал някой дух. Най-успешно ръсналите се несъщии са и най-известни. Духът от вълшебната лампа на Аладин, Кентърбърският призрак, Ариел и други. Някои пък се намърдвали по цели дузини под едно име - русалки, самодиви, полтъргайсти. В Япония и Китай имало много хора, следователно и много писачи на истории, затова там са се настанили страшно много призрачки, духове и духески.
Та значи господин Скомбер Скомбрус, с помощта на Копиталма Рхомба, успели да набутат достатъчно духове в морето, така че то да посинее. Тъй като били много леки, те ги завързали за водата с вериги от бяла пяна, изтъкани от водни мехурчета. Освен това определили специални дни, в които узаконените несъщии можели да си ходят вкъщи, поне в това, което те смятали за свой дом, а за несъществуващите било желателно да се установят в някоя история, за да могат да ползват ваканцията си и други социални осигуровки като бучене, оставяне на кървави следи, изчезване, минаване транзит през всичко, появяване, сбъдване на желания и прочие.
На следващата година, точно преди господин Скомбер Скомбрус да се отправи на своето продължително пътешествие в град Кайханджък на площад Цепкокебис атерримус лично Н. В. В. Черно Мангабе удостоил господин Скомбер Скомбрус с почетния шарен чадър. Копиталма Рхомба получила титлата първа налична магьосница и задължението винаги когато Скомбер отива на почивка, тя да носи чадъра му. От цялата работа с боядисването на морето Скомбрус много посинял и не са различавал от останалото синьо и имало опасност по време на скитанията му някой да го вземе за боичка и да го размаже, а това не бивало да се случва. Затова ПНМ Копиталма Рхомба носи чадъра, който прилича на дъга, за да се знае, че синьото под него е господин Скомбер Скомбрус, създателят на несъщиите, изпълнителен бояджия на океана и единствен и първи главен придухец на липсващия на всички географски карти остров Сукайхайджей със столица Кайханджък.