Темата за децата в информационното общество не е частна тема на средното образование или на технологичното обучение. Това е само друг израз на проблема за бъдещето на света. След Алвин Тофлър и фундаменталния му труд "Третата вълна" практически не се оспорва историческото значение на информационните технологии за развитието на човечеството. Информационното общество не е абстракция, нито е среда само за част от хората. Това е нашето общество, но достигнало определена степен на навлизане на информационните технологии във всички човешки дейности - образование, труд и дистанционна заетост, икономика, отдих и развлечения.
Истинските владетели на информационното общество са младите хора, днешните деца. Колкото и да сме навлезли в приложенията на новите технологии, колкото и успехи да постигат отделни представители на "възрастните" в света на компютрите, най-комфортно в новата среда се чувстват децата. Те ползват технологиите, без да са ги учили специално, и много скоро добиват умения, надхвърлящи тези на обучаващите. Това е факт, който просто трябва да приемем. Очевидно преходът към информационно общество има генерационни характеристики.
Ако разглеждаме така, в този широк смисъл темата за децата в информационното общество, всички ние от света на възрастните - държавни институции, училище, семейство, медии - имаме определени задължения към поколенията, които идват. Както, ако се позовем отново на Тофлър, при обучение на космонавти огромни усилия отиват за подготовката за "меко кацане", така и ние имаме парадоксалното задължение да подготвим условията за "меко кацане" на нашите деца в информационното общество - парадоксално, доколкото обучението традиционно се гради на миналия опит, а в случая нашето поколение няма особен минал опит в областта на новите технологии.
Двете страни на обществената грижа
Обществената грижа при подготовката на децата за информационното общество има две основни задачи. Те съответстват на нашата представа за положителните и отрицателните страни на масовото навлизане на новите информационни технологии.
Положителните страни са свързани с глобализацията на процесите в областта на обучението и образованието, практическото премахване на границите в областта на информационния обмен, развитието на творческото мислене, формирането на позитивни качества като самоорганизираност и дисциплина при по-продължително и задълбочено занимание с компютър за сметка на някои негативни увлечения и др. Друг положителен момент е свързан с възможностите за достъп до световната култура, които технологиите ще създадат за хора с увреждания (увредено зрение, слух, двигателна система и др.).
Във връзка с посочените положителни страни на информационното общество институциите следва да имат само една грижа: достъп за всички. Има какво да постигнем още: по Интернет-базирани технологии в образованието на първо място е Швеция, където 78% от младежите на възраст до 24 години имат достъп до Интернет от училище, на второ място е Канада със 74%. Време е развитието на ИТ-сектора в България да се обяви за национален приоритет.
Отрицателните страни на масовото навлизане на информационните технологии за младото поколение са предмет на сериозни изследвания. Посочват се нежелани ефекти: от социалното отчуждение и пристрастяването към компютъра до проблеми със здравето. Но най-сериозните безпокойства са свързани със заплахите за личната неприкосновеност и достъпа до незаконно и вредно съдържание в Интернет.
Рисковете в мрежата
Типичните рискове за децата, които работят в мрежата, следва да се познават добре както от децата, така и от родителите, собствениците на клубове с Интернет-достъп, училищата. Във всички случаи става дума за заплахи за тяхното психическо или физическо развитие, или срещу спокойствието и имуществото на семействата им. Децата могат да създадат рискове за себе си или за близките си, като съобщават лична информация (имена, адреси, описание на живота на семейството и др.). Също така изключително улеснен е достъпът на малолетни до т. нар. незаконно и вредно съдържание в мрежата, свързано например с:
* порнография;
* организиране на терористични акции, производство на взривни вещества;
* незаконни трафици на отвлечени деца, на деца за осиновяване или на малолетни за проституция;
* осъществяване на престъпления като незаконно проникване в чужди информационни системи, документни измами с помощта на компютър;
* информация относно религиозна пропаганда на нерегистрирани в страната религии, расизъм, ксенофобия или нетолерантност.
Семейството
Семейството има важна роля за предпазване на децата от опасностите при работа в Интернет. Родителите следва да осъществяват контрол при работа на детето от домашен компютър, но и да го подготвят за самостоятелно вземане на решения от гледна точка на безопасността на общуване. В специални сайтове, създавани в помощ на родителите, се предлагат следните системи от правила:
Никога не давай личните си данни - име, домашен адрес, име на училището, телефонен номер - в съобщение като е-мейл или при разговор в чат. Дори данни, които ти мислиш, че не са достатъчни, за да те идентифицират, заедно с други данни могат да послужат за точното описание на семейството, адреса ти, приятелите ти.
Никога не изпращай свои снимки или снимки на близки, без първо да попиташ родителите си.
Никога не отговаряй на съобщения, които са неприлични, заплашващи или изобщо те карат да се чувстваш неудобно.
Бъди внимателен, когато някой ти предлага каквото и да е безплатно, като подарък.
Бъди много внимателен, когато някой ти предлага да посетиш определено място или друго лице да посети дома ти.
Веднага съобщавай на родителите си за всички съобщения, които ти се струват подозрителни или те карат да се чувстваш неудобно.
Никога не си уреждай срещи с хора от мрежата, без да кажеш на родителите си. Ако те дадат съгласие за такива срещи, нека те да бъдат на публично място и по възможност да има твои близки или приятели.
Помни, че хората онлайн могат да бъдат не каквито ти изглеждат или за каквито се представят. Ти не ги виждаш и е лесно някой да се представи за какъвто не е.
Законодателството
В актовете на Европейския съюз се използват две категории за обозначаване на съдържанието в Интернет, което е неподходящо за малолетни и непълнолетни - "незаконно съдържание" (illegal) и "причиняващо вреда съдържание" (harmful). Незаконно съдържание е това, което е свързано с престъпления по законите на съответната страна - например порнография, наркотрафик, тероризъм, пропаганда на насилие и др. Причиняващо вреда съдържание е това, което засяга ценностите и чувствата на хората, религиозните им убеждения, противоречи на националните културни традиции и обществени стандарти.
След приемане на Зелена книга за защита на децата и човешкото достойнство в новите аудиовизуални и информационни услуги (СОМ (96)483), през 1999 г. беше приет План за действие относно безопасното използване на Интернет и за борбата с незаконното и вредното съдържание в глобалните мрежи (276/1999/ЕС). Планът предвиди бюджет от 25 милиона евро за развитие на индустрията за системи за мониторинг върху съдържанието и системи за индивидуална защита за срок до края на 2002 г. По отношение на незаконното и вредното съдържание в мрежата са възприети общи принципи като например:
* Информация, която е неморална или противоречи на закона offline, противоречи на закона и online, следователно трябва да се ограничи нейното разпространение без оглед на вида на медиите.
* Всяка медия по идея е неутрална спрямо морала и правото. Тя може да бъде използвана за цели, които са в съответствие или, обратно, в противоречие с морала и правото. Така например Интернет се използва от терористи, но също така и за спасителни акции, хуманитарна помощ и т. н.
* Най-приемлив режим е корегулирането - съчетаване на правни инструменти на държавата с правила, създадени и прилагани от самите участници в комуникациите (доставчици на информационни услуги) и техни недържавни организации.
* Следва да се развиват всички видове средства (технически, софтуерни, организационни, правни), за да не се допуска незаконно използване на мрежата или да се нанася вреда на децата и младите хора.
Саморегулирането
Европейската комисия приветства идеята за самоконтрол от професионалните обединения на организации - доставчици на информационни услуги. Доколкото е възможно се води обучение и на полицейски органи за работа с подобна информация, включително в системата на Интерпол. Известен способ за защита е разработване на Правила за даване на рейтинг на Интернет-страници от гледна точка на незаконно и вредно съдържание (Platform for Internet Content Selection Rules - PICS Rules). Конкретни правила могат да включват и забрана или ограничения единствено до конкретни Интернет-страници, съвкупности от страници, на цели сървъри и дори на цели области от адресното пространство. Например достъпът до входни страници за неподходящи области може да бъде забранен; цели йерархии от страници могат да бъдат забранени; даден сървър може да бъде забранен независимо от съдържанието на страниците; а е възможно да се забрани информация, идваща от цели фирми, организации или страни, или, напротив, да се предвиди достъп само до определени сървъри - например децата могат да бъдат ограничени от родителите си само до страниците на образователни институции.
За съжаление, широкото разпространение на една такава система би могло да има и сериозни отрицателни последици за свободата на словото и буди основателно безпокойство у организации, защитници на свободата на словото и други граждански права. Основният проблем е, че както родителите могат да упражняват контрол върху това какво гледат децата им в мрежата, така и техният Интернет-доставчик, организации или правителството да използва системата за въвеждане на цензура. Тъй като Интернет навлиза широко в образованието, много е вероятно достъпът на учениците и студентите да бъде цензуриран от училищната или държавната администрация. Системата е мощен инструмент в ръцете на правителството за тотална цензура върху Интернет. В условията на развита електронна търговия цензурата ще стане обект не само на морални и политически, но и на сериозни икономически интереси. Така например икономическите санкции на една страна срещу друга биха могли да включат забрана за достъп до съдържание с произход в тази друга страна.
Българските деца
В България много активно се работи по въпроса за осигуряване на достъп до Интернет за всички деца от училище. Още през 2001 година около 900 училища ще се включат в проект за осигуряване на компютърен клас и Интернет-достъп. БТК ще предоставя достъп по наети линии по специални цени (50 на сто по съобщения в пресата). Фондация "Schools Online" на проф. Балкански продължава изпълнение на проекта си за оборудване на нови училища (миналата година - 13) и целогодишно провеждане на курсове за обучение на учители и граждани. Софтуерните дружества се обръщат с лице към нуждите на обучението и подпомагат все повече училища по време на учебния процес. Общественото мнение категорично оценява необходимостта от поставяне на образованието на основата на най-съвременните информационни технологии.
Законодателството също се променя, но все още има какво да се желае. Необходими са промени на Наказателния кодекс (въвеждане на специални състави за т. нар. компютърни престъпления) и Наказателно-процесуалния кодекс (улесняване на процеса на доказване на ИТ-престъпленията и наказването на престъпника, включително при случаи с международен елемент). Такива промени не са лесни, защото всеки път, когато има законодателен опит да се въведат средства за контрол върху съдържанието, например заради борба с тероризма, правозащитниците застават в защита на свободата на словото и свободното движение на информация. Подобен диалог се наблюдава в момента във връзка с приемането на Конвенцията на Съвета на Европа за киберпрестъпленията. Няма спор, борбата с престъпленията в мрежата или чрез мрежата е свързана с определени ограничения на абсолютната свобода и неприкосновеност на информацията. Търси се баланс между нуждите на правозащитните органи и гаранциите срещу цензура или разкриване на лични данни, но засега у нас - при липса на лицензиране на Интернет-доставчиците и липса на правни инструменти за въздействие, различни от общата уредба в Конституцията и Наказателния кодекс, отговорността като че ли поделят семейството, училището, медиите и обществеността.