СТРАНАТА НИ 
Е С НОВО ЛИЦЕ ПРЕД ЕВРОПА

Д-р Митко Василев,ръководител на Представителството на германската икономика в България,пред сп. "Европа 2001"

Българският износ за Германия е нараснал с 20% за година, твърди официалната германска статистика.
- Г-н Василев, как оценявате последните тенденции в развитието на отношенията ни с Германия?
- Тенденцията в развитието на отношенията на България с Германия, бих казал, че е напред и нагоре. За първи път през последните 3-4 години страната ни е с ново лице пред западноевропейския си партньор. Дотогава се говореше за България като за чадър-убиец, АЕЦ - бомба със закъснител, нелегални гастарбайтери - престъпници. България се преобрази пред света - тя вече е остров на стабилността в бурните Балкани и фар на надеждата, че регионът ще се превърне в неделима част от единния европейски дом.
- Кое обърна представите за България?
- През 1997 г. стана ясна смяна на курса политически и икономически. Тази смяна бе подкрепена от наложената финансова стабилизация чрез валутния борд и обвързването ни с валутата на традиционния икономически партньор на България - Германия.
Независимо от резултатите на предстоящите избори пътят на България е един. Той е ясно и категорично определен - ЕС и НАТО. Две бяха събитията през изтеклия период, които затвърдиха доброто впечатление за развитието на България. През декември 1999 г. от Хелзинки дойде новината, че ЕС ще започне преговори за присъединяване с България, а през април 2000 г. от Ница - добрата вест, че България е извадена от унизителния черен списък на страните с визови ограничения.
- Как се развиват отношенията България - Германия?
- Отношенията между нашите две страни продължават да се развиват много динамично. Изтеклата 2000 е поредната рекордна година в стокообмена между двете страни. Ръстът от 1990 г. - 2,8 млрд. DEM., все още не може да бъде достигнат, но за 1998 г. например ръстът плътно го доближава - 2,4 млрд. DEM. Ясно е, че България има отрицателно търговско салдо с Германия. По-интересното обаче е фактът, че според официалната немска статистика износът на България за Германия е нараснал с 20% за 2000 г. Това е впечатляващ ръст.
Стоките, които изнасяме за Германия, са предимно текстилни. Голямо перо са суровините, материалите, полуфабрикатите и по-малко машини, продукти на хранително-вкусовата промишленост и химията. Разбира се, към настоящия момент българският износ представлява предимно суровини - цветни и черни метали, лечебни растения и подправки, дървен материал, бентонит или частично преработени продукти - дървени въглища, стоки на ишлеме и други, които създават твърде малко работни места в страната. Трябва да се работи упорито и находчиво за промяна на структурата на българския износ в Германия.
Пазарът на Германия е най-големият на Стария континент и ние трябва да се борим за своето присъствие на него.
Неоспоримите шансове на българската икономика са в сферата на туризма, селскостопанската продукция, в това число и така наречените биопродукти, в хранително-вкусовата промишленост и винопроизводството, консервната промишленост, както и в много от отраслите на леката промишленост като текстилна, конфекция, кожарство.
В структурата на германския внос на първо място са автомобилите, следвани от машините и съоръженията, електрониката.
- Каква тенденция се наблюдава в участието на български фирми на големите немски панаири?
- Не мога да се ангажирам с твърдение, че има някакъв ясно очертан възходящ тренд на засилено присъствие на български изложители на тези панаири. Динамика обаче определено съществува. Постоянно се появяват нови български лица в Германия - това са фирми предимно от частния сектор. Отдавна мина времето, когато Представителството на германската икономика в България изпращаше на изложенията само посетители. Стана практика български изложители да ни изненадват. На панаира в Кьолн например ясно се очерта една българска ниша в мебелопроизводството и хранително-вкусовата промишленост.
Панаирът в Лайпциг обаче като че ли не можа все още да оправдае основното си предназначение - да се превърне в арена на изява на фирмите от Централна и Източна Европа, въпреки че само той дава отстъпки за изложители от този регион.
Панаирът във Франкфурт беше традиционно място за изява на нашите фирми от текстилната индустрия. Но то вече не се прави.
- Как върви деловата активност между двете страни?
- Непрекъснато вървят делегации на всякакво ниво. Все по-голям е интересът към малките и средните фирми. В Деловия клуб на германските индустриалци в България членуват над 140 немски или българо-немски фирми. Обменят се делегации не само на федерално равнище, но и на ниво федерални провинции. 
- Бихте ли припомнили имената на големите германски фирми, инвестирали в България?
- Както вече споменах, Германия е най-големият чуждестранен инвеститор в България от началото на реформите в нашата страна след 1989 г. TUI, N&C, Kempinski са големите германски инвестиции в туризма. В медийната област значимо е присъствието на Waz Gruppe, в транспорта - Willi Betz, M&M Adtranz, в енергетиката - Siemens и Rheinbrau. Имам надеждата, че тепърва у нас ще дойдат други големи структуроопределящи фирми от Германия, а след тях вероятно и по-малки компании. Тези надежди обаче се непосредствено и пряко свързани с развитието на нашата икономика - доколко атрактивна ще бъде тя за чуждите инвестиции.
- Каква е ролята на Представителството на германската икономика в България?
- Нашата структура е призвана да опосредства двупосочните контакти между България и Германия. От една страна, всекидневно имаме много запитвания от германска страна. За съжаление ние не знаем какво става по-нататък - как се развиват по-нататък отношенията, след като ние сме дали началния им тласък.
Колкото до ползата за българските фирми - те могат да намерят при нас огромна информация за германската икономика - каталози, CD... Съдействието за контакти с Германия е всекидневие за нас. Ние сме своеобрзаният бизнесмост между двете страни. Без изсилване мога да кажа, че предлагаме комплексно съдействие.
- В какви други инициативи участвате?
- Активно участваме в провежданите дни на Германия в България по региони. Немското лоби вече знае за нас.
Организатори сме и на Икономическите дни на България в Германия. Вече проведохме подобни инициативи в Кобленц и Вюртсбург през тази година. Предстоят подобни прояви в Мюнхен и Бохум. Често водим групи от предприемачи на тези инициативи. Експерти от Представителството на германската икономика често участват в конференции с доклади и съобщения за перспективите за развитието на българската икономика, инвестиционния климат в страната и т. н.
Работим и по проектите на Дружеството за техническо сътрудничество GTZ.
Най-новият ни проект се нарича ABC - Asosiation of Balkan Chambers. В него участват осем държави - от които 5 бенефициенти - България, Македония, Албания, Румъния, Югославия, а също така и Турция, Гърция и Кипър. Споменатите 5 страни получават директна помощ от Германия.
Много важно като оценка за стабилността на България и ролята й в региона е изборът на София за седалище на проекта.

Интервюто взе
Чавдар Цолов