ТВОРЧЕСТВО ОТ СТРАСТИ И СЪМНЕНИЯ Изкуството на Костадинка Миладинова

Обикновено юбилейните изложби са съставени от събрани съчинения в няколко поредни тома, които никой не чете. Ретроспекцията на Костадинка Миладинова, обаче, е от подбирани, избирани и пресявани в годините на българското време изящни творби на едно изобилно от страсти и съмнения творчество. Оприличавам експозицията на библиофилски екземпляр с изискано оформление, дълбоко съдържание и тираж, колкото за ценители и колекционери. Към такива духовни продукти се подхожда с респект, предварителна подготовка, уталожени културни навици, след задължителен курс по добри обноски с предмета на изкуството и диплома, гарантираща непоносимост към пазарския вкус и войнстващата посредственост. Преди няколко години, когато художничката за първи път се засреща с харемите, като археологически експонати, изровени от предисторията на София, то тя спонтанно е обсебена от тяхната многозначност и пластика. Интуитивно, с култивирана подсъзнателност, артистът в нея долавя духа на времето - в тези двулики, но не и двулични тотеми на нашата древност. В безпътицата на времето те гледат в две или четири посоки на объркания ни свят, така както са гледали и преди столетия. Ала аранжирани в музейна среда хермите губят спасителния си смисъл - те са ориентирани натам, накъдето ги е поставил уредника. Свободните херми са пътните знаци по трасето на хилядолетията, те са великите изобретения на античността, преди китайския компас, преди координатната система, преди великите географски открития, дори преди Интернет. Хермите са верните служители на Хермес - пътни знаци за странстващи пътешественици, указатели на посоки за изгубени души и откриватели, и същевременно неволни ориентира за върлуващите от памтивека горски разбойници, рекетьори и гангстери. Хермите имат много лица и много значения. Костадинка Миладинова предвкуси в тези идоли духовните ориентира на своя момент в българското време - къде сме, кои сме, какво сме, накъде отиваме? Костадинка Миладинова винаги е принадлежала към един европоиден свят. Разчленена между балканската си същност и същините на същинска Европа. Свързана е с възрожденското будителско европейство на Миладиновския род и същевременно е рожба на Ориента, в който и днес живеем. Това са генетични, кръвни импулси, които диктуват дълга у наследниците, привилигироват ги, създават у тях самосъзнание на потомствени аристократи. Привилегията на художничката като потекло и образованост, преведена на езика на изкуството, означава природна дарба, ерудиция и всеотдайно усърдие в този странен занаят. Подобна на хермите Костадинка Миладинова поглежда в няколко посоки и те със сигурност са повече от четири. В нейните графични листове ще открием строителите на съвременна България, опорите на националната духовност, чрез тях проследяваме пътят на онези открития на техники и похвати, които пионери като нея привнесоха в нашата графика, за да я изведат на престижни европейски места. В тези графични листове са и срутените кумири, тотемите на една голяма илюзия. Политащите идоли се държат единствено на факта, че са нарисувани. Те се крепят на голата вяра на твореца, че дори паднали, продължават да са носители на смисъл. Ако не бе художникът да ги задържи в противоестествена независимост от гравитацията, то те отдавна да са се срутили с гръм и трясък, да са се превърнали в пепел. Моралът в изкуството на Костадинка Миладинова е заложен дълбоко в основанията й да живее с чистите стойности на изкуството. Тя не позволи идеалите й да се срутят - идолите падат от пиедесталите, съмненията и страстите изтляват, компромисите се обезсмислят, ала остава идеята за животворната същност на художеството като начин на живот.

Бисера Йосифова