ХИЛЯДОЛЕТНАТА ПРИКАЗКА

Авторски колектив
Превод: Светла Каранешева

Краков, милионен град в сърцето на Европа, старата столица на Полша - люлка и пантеон на полските крале. Краков, град на папата и на бохемата. Град на науката с един от най-старите университети в Европа. Краков на музеите, но и на младостта - тук учат около сто хиляди студенти. Град на толерантността, в който съжителстват различни култури. Град на поезията, кънтящ от музика, влюбен в театъра. Краков, кипящ от живот, домакин на срещи, фестивали и конгреси, приютили многобройни кафенета и ресторанти, чието очарование завладява всеки, който макар и за кратко е посетил стария град.
Именно в този Краков, описан по този начин от неговите жители, ви каним на прага на третото хилядолетие. През 2000-а година Краков заедно с Авиньон, Берген, Болоня, Брюксел, Хелзинки, Прага, Рейкявик и Сантяго де Компостела получи от Съвета на Европа почетното право да се нарече Европейска столица на културата. По този случай градът е подготвил за гостите си специална програма, наречена "Фестивал Краков 2000".

Юзеф Ласота, кмет на Краков
Неповторимият Краков

Не липсват градове, по-стари от подвавелското заселище, съхранили толкова ценни старини. Парадоксално, но за неповторимостта на Краков допринася преди всичко фактът, че в неговата история няма особен възход и упадък. Като запазва своеобразна aura mediocritas, той успява да избегне нещастия, водещи до драстични промени. Този Краков, който е заобиколен от Плантите, почти изцяло е запазил автентичния си вид, а стиловете и модата никога не са водили до фундаментални корекции. Намесата на провидението или чакрата, онзи щастлив камък, който се намира някъде между катедралата и кралския замък на хълма Вавел, са запазили града от унищожение през всичките години след татарското нашествие в 1241 г.
Краков е запазил първоначалното си местоположение и урбанистично решение, както и мъдрия градоустройствен план, изработен след освобождаването на града от тесния корсет на австрийската крепост. Но той запазва преди всичко цял комплекс от сгради, съхранили многобройни съкровища - някои вече открити, и други, които все още очакват своите откриватели.
Всичко в Краков има своя, човешка мярка. Дори огромният централен площад е бил очовечен и благоустроен. Цялото му великолепие може да бъде видяно, почувствано и разбрано, когато слънцето грее, а в небето летят ята от гълъби. През последното десетилетие градът се подмлади и разхубави. Надяваме се, че този процес ще продължи със същия добър резултат. Тайната на вечната младост на Краков е скрита в хармоничната връзка между старото и модерното, а дори авангардното.

Краков и легендите

Краков е една прекрасна приказка, която се разказва вече хилядолетие. Като никой друг град в Полша той е съхранил безброй обичаи и легенди, чието начало се губи в езическото минало. Най-стари са средновековните легенди, разказващи за основателите на Краков - Крак, победителя на змея, и неговата дъщеря Ванда. Високите изкуствено създадени хълмове, кръстени с техните имена, до днес се извисяват над града. Всеки вторник след Великден през църквата "Св. Бенедикт" се събират тълпи, за да участват в пъстрия празник Ренкавка, с който се отбелязва насипването на хълма на Крак. А празникът Венци на Висла напомня за стария славянски обичай в нощта срещу Еньовден, нощ за предсказания и гадаене, в реките да се пускат венци.
Един много стар обичай е т.нар. лайконик, който напомня за татарското нашествие през XIII век. Краковски стрелец убива татарския хан и преоблечен с неговите дрехи, влиза в града. "Татаринът" в живописно облекло гони пред себе си тълпа от зяпачи, а ударът на жезъла му носи щастие. Ритмичната смяна на деня и нощта отбелязва и т.нар. хейнал - мелодия, която на всеки кръгъл час се разнася от върха на най-високата кула на Мариацката катедрала. Внезапното прекъсване на мелодията напомня за смъртта на тръбача, улучен от татарска стрела в гърлото, когато с тръбата си предупреждавал гражданите за приближаването на татарските орди към древната столица.

Кралският Краков

От зората на полската история Вавелският хълм край Висла е център на светска и духовна власт. В Краков през 1000-ата година е основано епископство, а малко по-късно е построена първата катедрала. Вавелският замък е резиденция на полските владетели от средата на XI до началото на XVII в.
Замъкът и катедралата, разположени на хълма, са строени в продължение на стотици години. Старата резиденция на полските крале придобива сегашния си облик през 1504-1536 г., по времето на крал Александър Ягелончик и Зигмунт Стари. Строежа на ренесансовия замък започва Еберхард Розембергер, който отговарял за зидарските работи, и Франчишек Флорентчик, негово дело са каменните декоративни елементи и откритите галерии. Делото им продължава майстор Бенедикт от Сандомеж и Бартоломео Беречи от Флоренция. Великолепния някога интериор на Вавелския замък е запазен само частично. Най-оригиналният елемент е декоративният таван на залата, в която са приемани посланици на чужди държави. Той се състои от отделни касети, във всяка от които са монтирани дърворезбовани и оцветени човешки глави. Почти непокътната е колекцията от фламандски гоблени на крал Зигмунт Август и в момента наброява 138 броя с различен размер.
Катедралата е третата поред на това място. В нея са запазени романски елементи от края на XI и началото на XII в., но преобладава готиката от XIV в. Сградата се променя през вековете и сега южната й част е като истински учебник по архитектура, с ценни допълнения от епохата на ренесанса и барока. Особено внимание заслужава параклисът на Зигмунт, ренесансово произведение на Беречи от 1517-1533 г.
Великолепен паметник на културата, катедралата е преди всичко действаща църква, място на култ към св. Станислав, местен епископ, и на св. Ядвига, полска кралица. Тя е истински национален пантеон, в който се намират гробовете на национални герои и романтични поети-пророци.
Вавел е център на полската история и най-ценният паметник на културата в страната. Всяка година 3 милиона посетители се запознават с националната история и великолепните съкровища на изкуството, събрани тук. А най-малките гости посещават пещерата на легендарния змей, най-голямата атракция за тях. На брега на Висла пред пещерата те могат да видят бронзовия змей от легендата, от устата на който излиза огън.

Краков - открит град

Като всеки стар град, който по чудо е оцелял, Краков може да се похвали с няколко огнища, в които векове наред тупти сърцето на града, като ги превръща в негови символи. Това са Пазарният площад и университетът.
Площадът от средата на XIII век, планиран с небивал размах, е място, където в продължение на векове се пресичат важни търговски пътища, водещи от север на юг и от изток на запад. Историците на Ханза сочат, че Вроцлав и Краков са най-предните постове на северноевропейския съюз на търговските градове и изброяват стоките, които са разменяни през различните епохи: от запад идвали сол, вино, сукно, вълна; от изток (и от Полша) - дървен материал, зърно, кожи; от север - риба и кехлибар; по-късно от юг и Близкия Изток, но и от Нидерландия - оръжие, платове и дрехи, печатни книги, гравюри... Нека си представим площада век след век с пъстроцветни и разноезични тълпи пришълци от целия тогавашен свят, сред тях достойното присъствие на краковски търговци и накрая тълпата зяпачи - пред нас е един от символите на вечната роля на Краков.
Вторият символ на откриване към света е най-старата сграда на Краковската академия, наречена по-късно Ягелонски университет - т.нар. Collegium Majus. В едно от нейните помещения има сбирка от астрономически инструменти, които, както се твърди, е ползвал по време на следването си тук Николай Коперник. Тук е изложен и първият в света глобус, на който десетина години след откриването на Америка е нанесена част - източното й крайбрежие. А до глобуса е сложена снимка на повърхността на Луната с автографа на Армстронг - първия човек, стъпил там.
В епохата на Интернет кацането на Луната е нещо като средновековие за стоте хиляди краковски студенти. При непълния милион жители на града, в това число голям брой знаменитости от по-старото поколение: учени, писатели, художници, музиканти, театрали - процентът на млади хора е доста висок. Те ще бъдат свидетели и съзидатели на все по-бързо творящата се история... Също и на историята на града, над който царствено се издига Вавел

Душата на Краков

За различни места и градове се говори, че имат душа - genius loci. Краков също има душа, а като си припомним неговото дълголетие и устойчивост спрямо опасностите на бурната полска история, тази душа е безсмъртна. Един поглед към панорамата на града, осеяна с църковните куполи и кули, ни казва, че тази душа е вярваща, въпреки че се пораждат съмнения за степента на нейната религиозност. И все пак можем да кажем, че тя е заслужила определението християнска душа.
Кули, куполи и други архитектурни елементи на храмове представляват интересна колекция, свидетелство за вероизповеданията на гражданите. Редом с романските кули, готическите игли и бароковите куполи се издигат сгради на модерни храмове.
От птичи поглед може да се види и венецът от абатства и манастири, който заобикаля града. Бенедиктинци, цистерианци и камедули продължават да са вдъхновение за душата на Краков. Такова вдъхновение е била и средновековната еврейска "божница" (дом за молитви) и това е доказателство, че духовността на града е юдейско-християнска, както и цялата европейска цивилизация. В центъра на Краков има православна църква, както и домове за молитви на други вероизповедания.
При толкова много места за молитва няма нищо странно, че има и много свещеници, монахини и монаси. Тържествените църковни празненства, особено традиционните процесии, са големи модни ревюта, на които се показват пъстроцветни монашески раса, като започнем от средновековни кройки и стигнем до съвременните. Изпъкват професорските тоги, защото душата на Краков е просветена. Папската теологична академия подготвя не само духовни, но и светски кадри. Тя е възникнала като Теологичен факултет на Ягелонския университет, учреден от кралица Ядвига.
Душата на Краков е чувствителна и към сакралната красота. Тук живеят и творят много известни извън пределите на Полша художници, композитори и писатели, вдъхновявани от вярата и религиозната традиция. Неслучайно за Краков се говори като за кралско-папски град, защото гордостта от историческата роля, творческата фантазия, факта, че папата е родом оттук - са компоненти на неговата изразителна духовност.

Кажимеж - благословено място на народната памет

Кажимеж - квартал на Краков, в който са живяли предимно евреи, е бил умален модел на живота на евреите в диаспората. Заслужил си е похвалния епитет Ir wa em b'Israel (град и майка в Израел). Тук се раждат форми и ценности, представляващи квинтесенцията на този живот. Един от неговите отличителни белези е убеждението, че всеки трябва да има свой принос в осъществяването на някакъв идеал и да се стреми към tikkum olam - облагородяване на света. Най-бедният хамалин или каруцар са намирали малко време, за да влязат в штибл - помещение, в което се четат свещените книги и някой вещ тълкува етичен проблем от Талмуда. Нямало еврейска къща без "сефорим", т.е. книги, обкръжени с почит, защото са свети. В петъчните вечери, на запалени свещи, стопанинът на къщата отварял тази книга, за да се моли - физическият контакт с тази книга му давал усещането, че измива от ръцете си ежедневието и общува с нещо истинско и вечно. Хиляди такива "сефорим" се съхранявали в домове и синагоги. Днес са пепел, разпръсната от вятъра. Нищо друго не ни дава толкова пълна представа за унищожението на тази култура, както видът на такава книга на пазара за стари вещи.
Нека тръгнем по този лабиринт от стари улички с имена от Стария завет: Яков, Йосиф, Исак, Естер. Тук е знаменитата "божница" (синагога) Рему, кръстена на великия краковски равин и учен Мойсей Исерлес, съвсем наблизо (в Кажимеж всичко е близо) е бившата синагога, сега музей Алтершул.
Обществото на Кажимеж е било херметично, то черпило жизнени сокове от древната си, но вечно жива култура. Днес е трудно да си представим, че тази вековна култура е била унищожена от хитлеристите само за няколко години, а хората - изчезнали в гета, концлагери, газови камери...
Днес този квартал е урбанистична и социологическа особеност, частично възстановен, другаде занемарен... В сърцето на Кажимеж старият молитвен дом се превръща в център на еврейската култура. Ежегодно тук се провежда фестивал на еврейската култура, който дава жив, макар и кратък, контакт с автентичната еврейска култура.

Музикалният Краков

По странно стечение на обстоятелствата старият Краков е бил във формата на лютня. Тази "музикалност" на града е забелязал хроникьорът от XVI в. Марчин Белски. Глава на лютнята е Вавел, шия - Кралският път, градът, защитен от стените, е корпус на инструмента, а нейно сърце - Мариацкият храм с мелодията от върха на кулата.
Тази лютня, изкована в камък, оцеляла, а звукът й се променял през вековете така, както променлива и бурна е била историята на града и държавата. Краковската лютня черпи от най-добрите традиции, създадени от църквата, кралския двор, университета и богатите патриции от различни националности. Тя определя насоките и в съвременната музика.
Средновековният музикален Краков е школата към Мариацката катедрала, в която през XI в. е изработен канонът за литургични песнопения в цялата полска държава; първата полска музикална публикация, отпечатана през 1505 г. от Ян Халер; музикантите от различни европейски държави в кралската свита и катедралната капела. Това е Баховата кантата за коронацията на Август III и концертите на Лист и Брамс в Саската зала. Това са Шимановски в Скалка и завещаният на Ягелонския университет запис на Падеревски.
Настоящето е световноизвестната музика на Кшищоф Пендерецки и PWN - най-старото полско музикално издателство. Това е филхармонията, операта, камерните оркестри и състави, които изпълняват невероятно богат музикален спектър, като се започне от хорала и се стигне до мултимедийните форми. Това е джазът, култивиран без прекъсване 80 години, и поетичните балади на творците от кабарето "Мазето при овните", както и музиката, звучаща на улицата и в градинките.

Краков - театрален град

Театърът винаги започва с хората, но се случва и така, че веднъж освободен, духът му бележи цели градове - Париж и Ню Йорк, Рим и Виена. И Краков.
Първото театрално място в града е бил Вавелският хълм. Но едва Станислав Виспянски, истински феномен в полския културен живот, 800 години по-късно го превръща във магическо място, където се развива действието на няколко негови визуални драми. Вавел на Виспянски се превръща в отличителен белег на полската култура и цивилизация, в чието великолепно минало се дефинира кодекс от принципи, определящи духовния живот на поляците.
От Виспянски, поет, драматург и художник, един от предвестниците на европейския модернизъм, води началото си модерният театрален Краков. Не случайно най-изтъкнатият полски театрален творец от края на нашия век Тадеуш Кантор така често черпи от модернизма. Виспянски използва идеите на романтизма и ги претворява по пътя към модерното мислене за народа и неговата култура. Този диалог между традиция и новаторство е характерен за съвременната краковска култура. Вече век академизъм и модернизъм водят вътрешен спор в най-известния в Полша театър "Юлиуш Словацки". Романтизъм и авангард водят диалог в Стария театър, за чиято слава през последните тридесет години допринасят Конрад Свинарски, Йежи Яроцки, Анджей Вайда, Кристиан Лупа. Тук се намира седалището на театър СТУ, един от стожерите на световното движение за алтернативен театър.
Но духът на театъра избира различни места. Най-известното в Полша модернистично литературно кафене - "Ямата на Михалик", създава в началото на века модел на театрално-литературно-изобразително кабаре, който е жив и до днес. Вече 40 години поддържа неповторима атмосфера и друго кабаре - "Мазето при овните", символ на победата на интелигентната ирония над мрачния живот в епохата на комунизма. Своеобразен genius loci на театрален Краков е и личността на Славомир Мрожек, в чиито драми се преплита галицийски традиционализъм и модернизъм, асоцииращ се обикновено с европейския театър на абсурда.
Ежегодно в Краков се провежда Фестивал на алтернативните театри, бляскав противовес на най-старите краковски традиции, свързани с легенди, обреди и церемонии, както религиозни, така и светски. Това са само някои от многобройните прояви в живота на Краков, този голям град-сцена. Град, който диша чрез театъра - ежедневния и празничния.

Краков на съвременното изкуство

В изкуството цифрите невинаги казват много, но трябва да кажем, че в Краков живеят и творят няколко хиляди творци и проектанти. Градът им действа като магнит. Пристигат в легендарната Академия за изящни изкуства, следват, борят се с неразбирането на модерното изкуство... и остават в града на традициите. Славата на бохемата от началото на века е все още жива.
Най-интересни са професионалните галерии и експозиционни зали. Галерия "Стармах" - известна в Европа от няколко години, която излага работите на краковската група с Йежи Новошелски начело.
В галерия "Здежак" излага работите си новото поколение от кръжеца "Нова експресия", в галерия Фейкел - най-добрите полски графици. Малката галерия "Плакат" е явление от световен мащаб, а "Атемис" и "Пиано Нобиле" са сърцето на художествените галерии в Краков.
Прекрасни изложби организира Националният музей, в който наскоро бе представено творчеството на Шагал и Анди Уорхол. Забележителност на Краков е и центърът за японско изкуство и техника "Мангха", създаден по инициатива на Анджей Вайда.
Веднъж на три години Краков се превръща в световна столица на графиката. Международното триенале на графиката е една от най-важните институции в света в тази област.
В Краков живя и твори Тадеуш Кантор, изключителен художник и сценограф, основоположник на авангардния театър "Cricot 2".

Регионалният Краков

Малко са градовете по света, които като Краков имат такъв разнообразен пейзаж и толкова богато културно наследство. Заобиколен от лениво течащата тук Висла, само на сто километра от Татрите и в съседство с живописните Бескиди, Краков има изключително благоприятно местоположение. Краковско-Чентоховското възвишение е изключително живописно - огромни гори, плодородни долини, бързи планински реки, развалини на стари замъци... Къде другаде могат да се видят такива прекрасни стари сгради на чифлици, църквици, крайпътни параклисчета и статуйки на Богородица? Трудно е да се каже докъде се простира краковската земя, но се говори, че дотам, докъдето се чува мощният звън на камбаната "Зигмунт" от Вавелската катедрала. Казват, че се чувал в долината Прондник, в замъците на Пескова скала и Ойцув, в Калвария Зебжидовска и Вадовице, родното място на папа Йоан Павел II. Чувал се и в укрепения манастир на сестрите клариски в Стари Сонч, в който според легендата е създаден най-старият полски химн "Богородица".
Говори се, че в Краковско липсва само море. Жителите веднага отговарят - преди хиляди години е имало море, оставило богати залежи каменна сол. Не само Величка и Бохня, цялото кралство печелило от търговията с добиваната тук сол. 700-годишните солни мини са забележителност от световен мащаб. Закопане също е голям почивен и културен център.

Кулинария Краков

За да забележите кулинарните разлики между краковския регион и останалата част от страната, не е необходимо да бъдете нито познавач, нито лакомник. На полския кулинарен небосклон Галиция свети със своя особена светлина, която може да бъде забелязана без специална подготовка, но за да бъде разбрана, трябва да се разберат и думите на Бохумил Храбал за това, че Централна Европа свършва там, където свършват австрийските гари.
Според това жп определение краковяни живеят в Централна Европа. Както и всички онези, които живеят на земи, включени някога в Австро-унгарската империя. Затова в Краков по-
често, отколкото другаде в Полша, се поднасят гулаши и паприкаши. От виенската кухня е заимствана традицията да се поднася варено говеждо, т.е. парче месо, полято със сос от копър или хрян.
Виенски шницел пане можем да намерим край Вавел толкова често, колкото вездесъщата в Полша пържола. Полска е идеята парче филе или врат да се задушава с много лук и ким, а после да се поднася в парче франзела или кръгло хлебче с някакъв сос.
В Краков патиците се пекат не само с ябълки, но и с горски гъби (патица по краковски), а после се поднасят с варена елда, наричана в цяла Полша краковска каша.
Славата на сухата краковска наденица се носи из цяла Европа. Krakauer Wurst се произвежда днес в цял свят, но само произведена и консумирана в родния си град има онзи неповторим вкус, който я прославя по света.
Вездесъщ е и краковският изварник (sernik) - печен сладкиш от извара, яйца и захар, ароматизиран с ванилия. Популярен е щруделът с ябълки. Почти във всяка къща и повечето сладкарници се приготвя непозната другаде тортичка - пишингер, направена от вафли, слепени с шоколадов крем, разбит с някакъв слаб алкохол.
Краковяни обичат да пропиляват времето си в кафенета и ресторанти. Имат къде да го правят, защото само около Плантите (алея, която обикаля целия Вавелски хълм), работят около 400 заведения. Няма нищо по-приятно от това, да се отдадеш на удоволствието да консумираш, като не забравяш, че то извира от общ за много европейски култури извор.

По книгата "Краков 2000 - европейска столица на културата"

Важни телефонни номера в Краков