НАПРАВИ СИ САМ... ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ

"На тези, които боговете искат да погубят, те отначало им дават телевизори"
"Профили на бъдещето", Артър Кларк

доц. д-р Любомир Халачев

Ако кажем: в неразвитите страни властта се взема с оръжие, а в развитите - с помощта на телевизията, ще бъдем прави. Безспорно днес телевизията е гигантски феномен, който има феноменални качества. Като този например, че каквото покаже телевизията, то се приема за истина от последна инстанция. И феноменални недостатъци. Преди повече от трийсет години Клифърд Саймък създаде роман, в който описваше под формата на научна фантастика замайващата сила на телевизионния сигнал, който манипулира човешкото съзнание. Ето, стигнахме до времето и до същата ситуация. Можем само да се надяваме, че по мрежата към нас няма да се плъзне някой виртуален убиец.
Началото на телевизията е предизвиквало много въпросителни. Подобни мисли споделя и акад. Д. Мишев; "Телевизията е едно от най-мощните средства за контактуване между хората. Но телевизията исторически беше посрещната на нож. Телевизията беше посрещната първо като средството, което ще открадне свободното време на хората. Телевизията беше посрещната като средство, което ще стандартизира вкусовете на хората. Телевизията беше посрещната като средство, което ще бъде много силно в опита си да наложи една или друга идея, беше посрещната и като средство, което, стандартизирайки вкусовете, ще се опитва да бъде средство за средното ниво и по този начин по-скоро ще профанира, отколкото ще обяснява на хората."
Днес значението на телевизията не се оспорва, то се признава вече от всички - и в развитите, и в неразвитите страни. Без значение колко зрители има страната и каква степен на услуги осигурява местната телевизионна мрежа. Когато през 1995 г. международната общественост реши да даде възможност на живеещите в Босна да получат достъп до информация, различна от тази, която им осигуряваше белградската телевизия, със силите и помощта на ООН и някои западни държави беше създадена "НТВ 99" - Независима телевизионна компания. ЮНЕСКО беше определена като водеща организация, която в системата на ООН координира програмите за поддържане на независимите средства за масова информация. Световната общественост призна правото на всеки човек да получава информация, която му дава възможност да има собствено мнение и сам да взема решения за съдбата си.
Друга особено силна част от влиянието на телевизията се крие във възможностите този феномен да се използва за образователни и възпитателни цели. Нашето общество има огромна нужда от подобни дейности. Но в такъв случай на телевизията трябва да гледаме не само като на голям вестник, който ни показва в картини това, което сме прочели през деня или сме чули от колегите в службата. Телевизията трябва да бъде една огромна "фабрика" за образование, за създаване на морални критерии, на атмосфера и настроение в дома, на възпитание в определени норми и принципи в живота. Толкова много функции в обществото никой друг не може да изпълнява. Това е разбираемо - телевизията обединява в себе си най-прогресивните технологии, съчетани с информационен поглед върху целия свят и изключителния интелектуален потенциал, който трябва да е синтезиран в качеството на програмите.
Ето какво се казва в доклада на ББС за развитието на телевизията през XXI в. - "ВВС отвъд 2000":
"ВВС е едно от великите открития на XX в. Поколения от деца израснаха с тази телевизия, научавайки много за другите страни и култури, гледайки класиката, вниквайки в научните закони или достигайки върховете на живописта.
Ние искаме да бъдем най-артистичната и сигурна телевизия, която трябва да задоволи всичките зрители на Великобритания с програми, които информират, обучават, забавляват и обогатяват техния живот."
Както виждаме, не става дума нито за пари, нито за политическо влияние, нито за ръководни постове. Става дума за образование, за възпитание. Днес България е страна, в която много хора нямат възможност да четат ежедневно вестници, да си купуват редовно книги и да ходят веднъж месечно на кино и на театър. С други думи - да се ползват от правото си да получават редовна информация и някакъв вид културно забавление. И тъй като нашето общество, нашата държава е в преход, ние имаме огромна необходимост от институция, която да изпълнява тези функции. Именно затова телевизията, която запълва съзнанието и свободното време на много хора, т.е. Българската национална телевизия, поне засега, приема ролята на особено явление в обществения живот на българина. Но за тази цел само публицистиката не е достатъчна. Смятам, че част от проблемите на Българската национална телевизия ще преминат на друго ниво и дори ще се решат, ако на нея се гледа не само като на огромен новинарски екран, но и като на средство, което създава и излъчва документални филми, учебни филми, игрални филми, т. нар. телевизионни драми, образователни програми - от цял свят и, разбира се, собствено производство. Всичкото това е точно толкова задължително за една телевизия, колкото и новините от деня. И тя трябва да му обръща точно толкова внимание, колкото и на новините и публицистичните предавания.
Организацията на телевизията познава две форми. Единият вид е комерсиалната (напр. американската), която се издържа от парите, които плащат рекламодателите. Съвсем естествено е, че тази телевизия ще бъде зависима в голяма степен от интересите на своите рекламодатели и ще обслужва преди всичко техните интереси. Вторият вид е обществената телевизия, каквато е ВВС, която се издържа от таксите, които плаща обществото. Разбира се, тя се ръководи по съответен начин от обществото, след като същото това общество плаща нейната издръжка. И това е много важна част от принципа на съществуване на обществената телевизия. Трети вид телевизия няма. Това, което в случая ни интересува, е Обществената телевизия.
Макар бавно и трудно, истинска частна комерсиална телевизия в България ще се появи. Без ние да се грижим за това, тя ще започне да работи и постепенно ще достигне нивото, което може да й даде малка страна като България. Но нашето общество има нужда не само от телевизия, която му осигурява забавление, а и от телевизия, която играе тази особена роля в четвъртата власт, която днес може да изпълнява само една Обществена телевизия.
А по какъв път тръгна Българската национална телевизия след демократичните промени? Тя зае много особена позиция. Като продължи да бъде Държавна телевизия т.е. да обслужва задачите и интересите на конкретното правителство, за което получава пари от бюджета, в същото време ползваше благата на рекламните приходи и правата си на монополист да ръководи пазара на телевизионна реклама, като не се отказваше от претенциите си да бъде обществен коректив на политическата и културната ситуация в България. Но все пак на кого служеше през всичкото това време БНТ? На обществото? Едва ли. Помислете сами - през 1994 г. БНТ е получила 74 800 000 лв. от бюджета - срещу 401 805 000 лв. приход по извънбюджетна сметка. Как мислите, кой ръководи телевизията, след като парите от рекламата са 5,5 пъти повече от държавния бюджет? Явно тези, които осигуряват рекламата - рекламодателите. Какво можем да кажем по този въпрос - както беше казано в стария виц. "Нема такова животно!" Въпреки че веднага трябва да добавим, в Австрия и Канада телевизиите са държавни. С други думи - може би става дума не толкова за нормативи или закони, а за общество и манталитет на това общество.
Действащи частни телевизии в национален мащаб още няма, а тези частни телевизии, които въпреки всичко съществуват, кретат на латиносериали, малко публицистика и нощни интимни блокове. Но както казахме, дори и да възникне национална комерсиална телевизия, тя не би могла да поеме задачите, отговорността и да играе ролята, предназначена за една обществена телевизия.
А защо тъкмо сега започнахме разговор за обществената телевизия? Защото през последните години в Европа се оформи един нов и непознат досега проблем - проблемът на малката телевизия, т.е. на телевизията в страни с малко население. Освен България, предполагам, че подобен проблем имат страни като Литва, Латвия, Естония, Македония, Словения, Словакия, Хърватска, дори Норвегия и Финландия, които искат да правят телевизия със своите национални проблеми и на своя език, но които нямат рекламния пазар на Германия или Русия. Или - да кажем средствата на Каталуния или Уелс, които инвестират много пари в своите регионални телевизии (Барселонската телевизия и SFC-Wales), за да докажат предимството на своя език, да развият своята култура и културните особености на своята област. Може би, в някакво далечно бъдеще, когато Европа бъде разделена не на държави, а на области, телевизията ще бъде ориентирана по друг начин, към други цели и ще се прави с други средства. Може би. Но засега е така, както е!
Българинът има традиция в съхраняването на националната духовна идентичност, тази идентичност досега му е била същностно необходима. През Възраждането основни духовни единици са били читалищата, а веднага след Освобождението - Народната библиотека, Народният театър. В модерните времена най-мощното средство за създаване на информационна среда и национална идентификация стана телевизията. Проблемите на т.нар. "малки телевизии" в страни, които извършват преход към пазарна икономика, бе отбелязан специално на симпозиума на ЮНЕСКО, състоял се в София през 1997 г. В доклада се посочваше негативното влияние на комерсиализацията на телевизията в тези страни върху обема и качеството на културните програми. Впрочем, когато даваме пример с богатата Каталуния и говорим за бъдещето на областите, ние имаме предвид преди всичко Европа. Защото за развитите страни извън Европа телевизията на XXI в. все повече се асоциира с глобалното присъствие на Интернет и заличаването на рамките, определящи националната идентичност. Може би те са прави за себе си, може би те така чувстват и разбират новия век и неговата цивилизация.
През 1962 г. в книгата си "Профили на бъдещето" Артър Кларк предупреждава човечеството и за тази опасност, опасността от профаниране на телевизионното пространство:
"Премахването на всички бариери по пътя на развитието на свободните интелектуални и културни връзки ще завърши революцията, започната преди половин век от автомобилите и плахо продължена от съвременната електроника с близко действие. То ще означава окончателното изчезване на ограничения умствен кръгозор, свойствен за жителите на малките градове и села. Трябва да признаем, че в тази ограниченост наистина има някаква прелест (особено за романистите, тъгуващи по миналото и далечното). Когато всички хора, където и да се намират те, имат равен достъп до една и съща гигантска съобщителна система, те неизбежно ще станат граждани на света. Но една от най-важните задачи на бъдещето ще бъде опазването на техните регионални особености, които ще представляват определен интерес и определена ценност. Заедно с това обаче ще възникне и голямата опасност от понижаване на световното културно ниво. Не трябва да се допусне щото празнините в културното наследство на хората да бъдат запълнени за сметка на събарянето на неговите върхове!" (курсивът мой, Л.Х.)
През 1996 г. по инициатива на ЮНЕСКО Генералната асамблея на ООН прие резолюция, озаглавена "Комуникация за целите на развитието", в която между другото се "подчертава необходимостта от оказване на поддръжка на системите за двустранна комуникация, които създават възможност за диалог и позволяват на обществата да изразяват своите възгледи, стремежи, грижи и да участват в решения, касаещи тяхното развитие". Както виждате, става дума за общества, а не за правителства и държави. С други думи, все още говорим за по-големи възможности при оформяне на националната идентичност, при формиране на собствена национална физиономия в този все по-обединяващ се и все по-обезличаващ се свят. Трябва да подчертаем, че за много страни и народи именно в това се крие духът на прехода, който в съчетание със съвременното мислене и качествата на модерната човешка цивилизация постепенно трябва да им помогне и да ги изведе на по-високо ниво на развитие.
Именно затова сега искаме Българската национална телевизия да се превърне постепенно в Българска обществена телевизия. Телевизия, която ще създава и разпространява за обществото необходимата културна атмосфера, без която нито една нация не може да съществува - и в миналото, и в бъдещето. Можем само да добавим, че освен всичко друго това, което очакваме през XXI в. от най-могъщата масмедия, телевизията, задачите и надеждите за ролята и мястото, които тя трябва да изпълнява в живота на хората - всичко това предопределя начините на ръководство на тази невероятна организация. И това могат да бъдат само начините и принципите, по които се ръководи една обществена телевизия.
Затова аз мисля, че ние трябва да създадем предпоставки БНТ да стане Българска обществена телевизия - така, както е записано в Закона за радио и телевизия. Не само на думи, но и на дело! Което значи, че тя трябва да произвежда преди всичко своя уникална, ориентирана към България програма. Няма никаква надежда, че някой, по силата на някаква международна програма (европейска, американска или каквато и да е тя), може да ни даде средства, за да създадем тази обществена телевизия. От която, както казахме, всички ние имаме огромна нужда. Така че най-реалната възможност е ние сами да си я направим. Единствената велика мисъл, която ми идва на ум по този повод, е съветът към давещия се на Илф и Петров.

Авторът - доц. д-р Любомир Халачев - преподавател, ръководител на катедра "Филмово и тв операторство и художествена фотография" в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Оператор, режисьор и продуцент на повече от сто документални филма. Има разкази и новели, издадени в периодичния печат.
Автор на книгите: "Киносъоръжения и техника на киноснимките" (съвм. с проф. А. Тасев - 1980 г.), "Драматургия на цвета в киното" (1987 г.), "Художници с кинокамери" (1988 г.), "Документалното кино - изкуство и техника" (1993 г.).
Статията е част от новата му книга "Направи си сам... Обществена телевизия".