ДОСИЕ, бр.3, стр.10, година VII 2000г.

СИГУРНАТА ЕВРОПА

Интервюто взе:
Катя КУЗМОВА-ЗОГРАФОВА

Женевски център за политика за сигурност (GCSP)

 


г-н Улрих Леенер

Женевският център за политика за сигурност GCSP е международна фондация, създадена в рамките на швейцарското участие в програмата "Партньорство за мир". Членове на фондацията са Швейцария, Кантон и Република Женева, Австрия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, ФРГ, Унгария, Италия, Полша, Русия, Швеция, Великобритания, Украйна и САЩ. Някои от страните подкрепят центъра със свои представители, а останалите чрез финансова подкрепа за специфични области на обучението.
Основното предназначение на центъра е да осигури експертно обучение в областта на международната политика за сигурност за дипломати, офицери и държавни служители от министерствата на външните работи и министерствата на отбраната. Учебните програми допринасят за укрепване на мира, стабилността и сигурността и международното сътрудничество, като се фокусират върху новите предизвикателства в периода след студената война и варират в диапазона от новите измерения на политиката за сигурност до управлението на кризи и разрешаването на конфликти.
Основният курс с продължителност девет месеца, в който досега са завършили 13 випуска, осигурява задълбочена подготовка във всички основни области на международната политика за сигурност, превантивната дипломация и контрола на въоръженията за представители на около 20 страни.
В GCSP се провеждат и други курсове с различна продължителност и насоченост с над 100 участници от около 20 страни.
Освен обучение GCSP участва в изследователска дейност и конференции, кръгли маси и семинари, свързани с въпросите на международната сигурност. GCSP се включи активно в изграждането на Международен консорциум на академиите по отбраната и гражданските институти по политика за сигурност в страните-участнички в "Партньорство за мир".

- Г-н Леенер, вие сте директор на GCSP от една година. Кое беше най-голямото предизвикателство, което поехте с тази си длъжност?
- Ще ви кажа: най-голямата разлика беше - от работата в посолство - да се прехвърля в един институт, който е с академична насоченост. В посолството (независимо за коя страна, е сравнително лесно, защото работят хора от една националност и има йерархична структура. В GCSP има около 10 националности. Ние имаме дипломати, професионални военни, академична общност, административен персонал и е много трудно да се управлява, за разлика от посолството в Египет, където бях преди това... Но като че ли най-голямото предизвикателство е да се работи с академичната общност, защото досега съм бил в ролята на учещия, а сега трябва да работя с тези хора.
- Според мен кариерата ви е твърде успешна за един толкова млад човек. До каква степен предишният ви опит ви помага в работата?
- Благодаря за преценката на кариерата ми.
Аз всъщност не зная защо избраха мен, а не някой друг за този пост. Може би има неща от предишната ми работа, които са ми помогнали. Аз бях от първия курс на ITC и работих за Външното министерство на Швейцария 18 години. За толкова време човек придобива известен опит за работа с хора. И може би тъкмо защото имам репутацията, че лесно се сработвам с хората, бях предпочетен за новата си длъжност. Но честно казано, не съм очаквал това предложение. Когато ми се обадиха в Кайро, това беше в деня след терористичната атака в Луксор и бях в положение да се справям с такава изключителна обстановка, просто не бях готов да ми зададат този въпрос: имам ли желание да се върна в Женева и да поема ръководството на института.
Една дума за Кайро. Може би е привилегия да живееш няколко години в Близкия Изток. За един дипломат е много интригуващо да наблюдава не само обстановката в Египет, а и целия мирен процес в Близкия Изток...
- Какво ще бъде новото освен новата сграда на GCSP? (За читателя ще вметна, че тя е съвършено "скорошна" и твърде авангардна архитектурно на фона на старинна Женева с нейните традиционни каменни домове с романтичните дървени капаци на прозорците и орнаментите от ковано желязо по балконите и стълбите. Заради овалната си, наподобяваща кораб форма може би тя вече е заслужила малко шеговитото си прозвище "Титаник". Специалистите пък вероятно справедливо я наричат "сграда на ХХI век").
- Да, ние обитаваме вече един от етажите на тази интересна сграда, в която основно се помещава Световната метеорологическа организация.
Новото място е твърде различно. Това не е просто смяна на офиса. Сега всички се намират на един етаж и това означава принципна разлика във взаимоотношенията между колегите и обучаемите. Всичко е по-компактно, комуникацията е улеснена.
Какви са плановете ни за бъдещето? Основният проект е да се създаде нов курс - от април до юни 2000 г. - с названието "Курс по съвременни въпроси".- Това са въпроси, свързани с политиката, които са нови, интересни, глобални и действащите в тях лица са неправителствени. Някои от тези въпроси ще бъдат националните ресурси, околната среда, организираната престъпност, миграцията и също така регионалните конфликти, които могат да окажат влияние върху международната сигурност. Този курс ще бъде насочен не само за дипломати и военни, но и за представители на вътрешните министерства и по някакъв начин така се променя представата за състава на специализантите, разширявайки се. Създаването на един курс изисква много сериозно проучване. Ангажиран е нов човек да го формира.
- Как виждате перспективите за по-тясно сътрудничество с България? Дали е възможно евентуалното й участие във фондацията на института?
- По статут броят на членовете на тази фондация е лимитиран. Вече е достигнат максималният брой членове. Наскоро Испания бе поканена за участие, защото смятаме, че е необходимо южната част от континента да бъде представена в състава ни.
А що се отнася до приноса, който може да направи България, то той е - да изпраща за обучение при нас квалифицирани специалисти.
- Веднага ще запитам как оценявате досегашното участие на четиримата български курсисти, по един за всяка година?
- Според Пал Дунай, научен ръководител на курса, който има пряк поглед върху учебния процес, всички българи са били с много добро интелектуално качество, много мотивирани и амбициозни.
- Считате ли, че в GCSP подготвяте хора с ново мислене, които ще определят в голяма степен сигурността на нашия континент в идните години?
- Надяваме се да е така. Това, което окуражаваме в института, е - да не се развива традиционното мислене. Основната цел на курса е да се даде възможност на всички, които работят отделно и се концентрират върху една специалност, да отворят своята перспектива на мислене. И самият факт, че групите са интернационални, задължава участниците да поглеждат нещата от различен ъгъл, да приемат мисленето и на колегите си. GCSP няма своя собствена философия и своя вътрешна идеология. Той няма за цел да предаде някакво собствено послание или мислене на тези, които обучава. Той е създаден тъкмо затова! И това е отразено в преподавателския състав.
- Може би подобен уникален институт може да бъде създаден само в Швейцария - държавата, символ на толерантност в човешките отношения. И само в Женева, един от най-космополитните градове на света, в който се помещават стотици международни организации?
- Би било претенциозно да се каже, че GCSP е уникален. Но все пак има някои характеристики, които той притежава и които другите подобни институции нямат или имат не в такава степен. Първата особеност е, че той е създаден в една неутрална страна, че е разположен в Женева и е международен център. Предполага участие и от страните-членки НАТО, и от страните от инициативата "Партньорство за мир", от Източна, Централна, Западна Европа и от Северна Америка. Подобна комбинация наистина обогатява мисленето...
- Каква е тайната на вашата усмивка? Как се справяте с интернационалните "елити" в работата си, като се има предвид и вашето семейство - съпругата, двете деца, че и кучето порода лабрадор?
- Всички те - да не влизат в конфликт! Работя около 11 часа на ден и се старая да прекарвам със семейството си останалото време. А жените на дипломатите добре знаят, за мъжете им е необходимо да участват в един активен социален живот. И все пак, гледам да не взимам работа вкъщи...