Балкани
ПОЕВРОПЕЙЧВАНЕТО НА РОДНОТО КАФЕНЕ
Катя КУЗМОВА-ЗОГРАФОВА
В мемоарната книга на проф. Константин Гълъбов интригуващо е описано "стоенето по кафенетата" на безработния поет Теодор Траянов като начин на живот на бедния интелектуалец... Макар да е бил приютяван от почитателите и приятелите си и всеотдайно подпомаган от актрисата Дора Дюстабанова в ежедневното си съществувание на ръба на гладуването, той никога не се разделя със спомена за топлината, която е получавал от съдържателите и персонала на виенските кафенета! Преди да "изпадне" финансово, Теодор Траянов е бил служител в българската легация в австрийската столица и е поддържал връзки със световни писатели като Хуго фон Хофманстал, Райнер Мария Рилке, Артур Шницлер, Херман Бар, Феликс Дьорман. Но... "тогаз, когато на разни дебелаци се даваха служби в разни легации, за да излагат името на България" (К. Гълъбов), Траянов е отзован от Виена. Ето го и документалния спомен на поета-символист, лидер на мистичното литературно "Хиперионово братство", подложен след завръщането си в България на непоносима мизерия. Тя е парадоксално съчетана с непоклатимия му духовен аристократизъм, дори когато се налага да проси цигарите, без които не може да пише, от приятелите си!
"Не знаеш, Коста, какви добри келнерки има в тия кафенета. Келнерите не са стока, но келнерките са отлични жени. Като разберат, че нямам пари, носят ми направо мляко с кифли и масло, да мога да се нахраня. И за плащане дума не отварят. Особено старата Мици в голямото кафене на "Кертнерщрасе". Нали те запознах с нея? Просто трогателна жена, искрено я обичам, както съм обичал майка си като дете. Тя вече едва се движи, но я държат в кафенето, защото старите клиенти, които си имат постоянна маса в това кафене, не дават да я уволнят. Знаеш ли, че в продължение на месеци тя ме е хранила и ми е давала пари назаем. Имам много дългове във Виена, но на нея нямам вече нищо да давам: всичко й платих, всичко й върнах, защото как да завлечеш такъв златен човек? Би било цяло безобразие. Имам да давам и на други келнерки в ресторантите, но и тям ще гледам да се наплатя, защото те са отлични жени. Хранили са ме и те. И като се върна един ден в София, ще гледам да превъзпитам поне келнерите в сладкарница "Цар Освободител" - да дават и те на писателите на кредит, когато закъсат. Преживях веднъж истинско безобразие в тази сладкарница: един от келнерите ме държа арестуван, защото нямах пари да платя кафето си, и ме заплашваше, че ще викне постовия стражар да ме арестува. Освободи ме чак като влезе Йосиф Хербст и ми даде малко пари да си платя консумацията. Такива нрави не са европейски, не са виенски. Трябва да се виенизират софийските келнери, поне в "Цар Освободител". И наистина, по свидетелства на очевидци, Теодор Траянов е успял да "виенизира", сиреч да "поевропейчи" келнера Коста от знаменитата столична кафе-сладкарница, където се е събирал цветът на културните ни общества. Че "Цар Освободител" е елитно място, където са отсядали ежедневно почти всички големи български творци на века, повече от думите говорят популярните карикатури на двамата големи Александровци - художниците Добринов и Божинов... Зад усмивките на родните ни творци понякога се крие присвитото от недояждане лице на българския "Парнас". Но без сладкарницата "Цар Освободител", чийто персонал е почтително склонен да дава чести вересии на духовните ни първенци, макар и собственикът, и неговите работници като истински македонци често да са се позаканвали нашега на бедните "писатели", много от духа на стара София би било невъзвратимо загубено. Днес, когато отново скитат и гладни песове, и недояждащи си писатели из улиците, почти непоносимо се усеща нуждата от един нов подобен - и духовен, и "телесен" техен пристан. Какъвто така и не се повтори след погубването на някогашния "сладък" оазис, след разрушаването на "Цар Освободител" през тоталитарните времена... Впрочем, подобни градоустройствени идеи са се раждали и в главите на някои европейски архитекти, но са били бурно оспорвани от обществото. Нека посоча отново виенски пример. През есента на 1896 г. в австрийската столица се разпространява новината, че ще бъде преустроен площад "Михаелерплац", за да му се придаде вид, адекватен на близкия дворец "Хофбург", и на 20 януари 1897 г. е затворено кафене "Грийнщайдл" на този площад, където се е събирал литературният кръг "Млада Виена" (част от който е бил някога и Теодор Траянов). От това произлиза културен скандал, част от който е и популярната статия на Карл Краус "Съсипаната литература". Макар да съдържа една убийствена ирония към посетителите на "Грийнщайдл" (съхранен впрочем и до днес!), Краус квалифицира посегателството върху кафенето - културно средище и за онези млади писатели, "които изобщо не пият кафе": "Височайше решение, чиито последици са непредвидими. Литературата ни е изправена пред период на бездомност, жестоко се къса нишката на поетическо производство. У дома литераторите могат да си продължават веселбите; но професионалният им живот, работата им с многобройните дразнения и вълнения протичаше в онова кафене, което сякаш като никое друго бе пригодено да бъде център на литературното общение. Безчетни са достойнствата на този стар локал, осигурили му почетно място в литературната история." Следва възхвалата на интимния, "старовиенски интериор", на многобройните вестници и списания, които могат спокойно да се прелистват сред него, на богатия избор на принадлежности за писане, които са изкушавали да посегнеш към белия лист, на келнерите, у които, разбира се, "имаше нещо литературно" и неслучайно един от тях е увенчан заради благородната си "кайзерово-кралска" осанка с царствения прякор Франц Достолепния... Уви, макар да не е предлагало на своите почитатели чак толкова литературни удобства, а е било преди всичко духовна територия за българския художественотворчески елит, кафе-сладкарница "Цар Освободител" не е била защитена от подобен страстен полемичен текст; не е била спасена със силата на словото, което е подхранвала! Едва години след гибелта й носталгията по нея ни заля с вълната на огромното съжаление от празнината, която е отворила - в самия център, в самото сърце на културния ни живот!
Наскоро получих неизвестна част от архива на Теодор
Траянов - кореспонденцията му с литературния критик Иван Радославов,
отнасяща се до проблеми около издаваното от тях символистично
списание "Хиперион". Те свидетелстват за жилавия дух
на българския интелектуалец, който въпреки ежедневните неволи,
на които е бил подлаган в социалното си битие, не се е отказвал
от високите си творчески начинания! А това ще рече, че е бил способен
да се откаже от обяда си, но да задели от оскъдните си средства,
за да съществуват литературните му рожби...
Господин Иван Радославов, Народна библиотека, Пловдив **
Подател: Хиперион. София
Брате Иване, хубавото ти писмо получих, колко си прав във всичко! Дълго трябва да поговорим по въпросите, които си засегнал. Днес исках да дойда в Пловдив, но не можах да намеря пари. Търся и ще дойда. За "Хиперион" събирам материали. Мисля, че най-добре ще е да открием с твоя УВОД. Как мислиш ти? Имаме: Разкази от Спасов и Дюлгеров. Минчо - излъга и тоя път. Такъв си е! Имаме и статия: "Новите проблеми в архитектурата" от един млад архитект - Обретенов. Чисто от наше гледище разглежда модерния конструктивизъм! - Изпрати веднага [...]
Днес е 13 февруари, а всичкия материал за 1-2 кн. нямаме. Ще бъде 5 коли - а имаме само за 2.
Прати УВОДА - веднага, за да сложим книжката под печат и я изкараме до 1 март. Чакаме твоя материал и статиите на Вичо (Иванов - бел. авт.) и Спасов, които са у тебе.
Теодор Траянов
***
Пловдив
1 февруари, 1931
Драги Тодоре,
Писах на Владо (Трендафилов) - нищо се не обажда. Ти вижда ли го? Нека ти каже свършил ли е нещо или не? Бактисах от тия обсъждания! Най-после - да или не! Ние се печем на шишове - толкова им е! Приятели! За този месец няма нищо да зема - изял съм заплатата си отдавна и разчитам на тях и Минчовите помощи! Навярно си виждал и него - защо се не обажда? Ако знаях, че тъй щеше да се протака, щях отдавна да опитам чрез Радославова и сигурно щях да ги получа. А и в къщи все пари чакат! Моля те внуши им още веднъж и да се знае! - Получих съобщение от съюза за годишното събрание и [...] - отговорих на К. телеграфически, че ми е невъзможно. На всичко отгоре и инфлуенца ме гази и не мога да мръдна.
Живот - безобразие!
Стискам ти ръката:
Твой Иван.
***
Драгий Иване! Благодаря ти за писмото! А главно за афоризмите! Гениални работи! Такава дълбочина и прецизност има само в новата "Паралипомена" на стария дядо Артура [Шопенхауер] (Точното название на философския труд на Шопенхауер от 1851 г. е "Парерга и паралипомена" - бел. авт.). Нека видят!!! Тук е Георги Говедаров. Следната седмица ще дойде в Пловдив непременно за да наредим нещо с Данови. Тук нищо не става. "Хиперион" се печати. Ти изпрати ли "главата" на Данчева за "Бюлгари"? Вчера ти изпрати Мито една работа на Вичо Иванов. Както виждаш, тръгнал по пътя на твоите нови идеи и критики!! Поправи тук-там и я върни. Други ден трябва да се преместя в нова квартира! Ужас, ужас! Как ти се струва? Поздрав сърдечен.
Твой Тодор
P.S. Поздравявам те сърдечно и желая по-скоро да завършиш историята.
Николай Хрелков
***
31 март. 1931
Пловдив
Скъпий Приятелю,
Четох инсинуацията в "Пряпорец". Ако не си я чел - недей я търси. По-голямо озлобление, по-кондензирана низост аз не съм срещал досега. Не само нас, но стъпките на стъпките ни тия хора не могат да търпят. Вижда се как ги смущава и обърква мълчанието в отговор на мизериите им и презрението ни! Представям си какво чувство на учуда и срам ще усещат един ден поколенията, когато срещнат такива изстъпления на нашето подло и нечестно време. Тодоре, плюй и замини!
Получих "Хиперион". Страшно съм недоволен от редакциите на Мито върху работата ми. Това надминува естествените му грижи за уредбата на списанието. Щях да пратя рецензии (между тях беше за "Земя" на [...]), но виждам, че е вече писано. Ето защо е добре да ми се пращат тука или поне да ми се съобщава, че има такива, за да си не губя времето. Самата рецензия за "Земя" е добра. Гледай да го задържиш за сътрудник като рецензент.
Стискам ти ръката
твой Иван
Много здраве на Сава и Дора [Дюстабанова].
***
Пловдив
20 април. 1931
Скъпи приятелю,
Днес в "Съвременник" *** забелязах някакъв портрет за "Богомилски легенди" от нашия "сътрудник" В. Ив. (псевдонима разбираш) [Вичо Иванов]. Учудването ми не е толкова, че е писал в "Съвременник", където се ругаи и най-малкото се премълчава "Хиперион", но че този г-н два дена преди това, пък и по-рано не един път, не намираше думи да характеризира личността на сегашния си [...] с най-лоши краски! Характер!Това не е първица, но право да ти кажа, възмутих се. Безхарактерно, дребно и малко поколение! Плюй, че замини, но горчивината си остава горчивина. Докога ще ги събирами тия булгаристанци около си! Иде ми да махна с ръка и на "Хиперион" и на всичко.
Стискам ти горещо ръката
Иван
Сърдечно много здраве на Сава и Дора.
-----
* В сборника "Веселият апокалипсис"/"Естетика и литература на виенския fin de siecle". Съставител Младен Влашки. Изд. "Пигмалион" - Пловдив, 1996 г., стр. 112
** По това време Иван Радославов е директор на Народната библиотека "Иван Вазов" в Пловдив
*** "Съвременник" - седмичен вестник за литература, изкуство и културен живот, излизал от 1930 до 1932 г. Уреждат го Георги Цанев и Георги Константинов. От бр. 14 на година първа редактори са: Г. Константинов, Йордан Стубел и Н. Фурнаджиев; от началото на година втора редактор е само Г. Константинов. "... Изданието е полемична трибуна на сп. "Златорог". Заявява, че работи за "приобщаване на българската интелигенция към делото на българския писател", че не е орган на група, а всъщност е дело на определени литературни среди. Този елемент се явява както в подбора на сътрудниците, така и в тона на критическите оценки. Художественото творчество постепенно минава на заден план. Най-голямо внимание се обръща на полемиката с литературни издания, които стоят на други позиции" (Иван Богданов - "Българска литературна периодика", Изд. "ЛФ", 1995, с. 218.)