Картотека
ЛЕЛЯТА НА ЗЛИТЕ ДУХОВЕ
Новите млади между две хилядолетия
Валентина РАДИНСКА

В не толкова отдавнашните времена всяко идващо на бял свят човешко същество от най-ранната си възраст беше впримчвано в какви ли не организации. Първо приемаха детето в редиците на чавдарчетата и му връзваха на врата синя връзка. После то постъпваше в редовете на пионерската организация и синята връзка ставаше червена. После димитровският Комсомол го увенчаваше със значка, а накрая Партията му връчваше червения партиен билет. Така почти от люлката младите хора бяха непрекъснато в лапите на колективни организации, които ги учеха какво да мислят и как да го осъществяват на дело.

След краткотрайния колапс на масовите организации напоследък се роят безчислени техни посестрими, далеч по-разнообразни и по-рафинирани в методите си да обсебят някоя душа и извънредно изобретателни в опитите си да я задържат. Тези октоподи са какви ли не - от религиозни организации и партийни структури за младежи, с които обраснаха всички основни (и не дотам) политически сили в отечеството ни, до всевъзможни наднационални съюзи, асоциации, форуми и прочее метаморфози на едно единствено нещо: манипулативната агресия на обществото, което използва всичките си механизми, за да накара хората да го обслужват.

Странно е, като си помислим, че самият човек е създал обществото, което днес го управлява и моделира по своите изисквания. Огромен труд е бил нужен, докато човекът се адаптира към природните условия и се научи да се защитава, и в тази борба той е създал традициите, обичаите и каноните, които днес го впримчват безмилостно и от които той не само че не иска да се отърве, но и смята за престижно колкото може по-здраво да е прикован към тях. Тъй наречената обществена ангажираност се смята от повечето хора за извънредно важна и малцина си дават сметка, че това е най-сигурният път към унифицирането и превръщането на човека в послушен автомат без собствено мнение и воля.

Няма съмнение, че в най-сложно положение се намират младите. Оказали се млади в трудното време между два века и две хилядолетия, когато човешкият род за една година изпитва онова, което при нормални условия ще изпита за десет години,

Новите млади

при цялото самочувствие, което демонстрират, всъщност са напълно объркани. Повечето от тях са били деца, когато настъпиха промените през 1989 г. Те не помнят кой знае колко от миналото, но то е живо в техните родители, тъй че проекцията му живее по някакъв начин и в техните бегли спомени, населява и тяхното подсъзнание. Сегашното - неговият образ твърде бързо се променя, чертите му са неясни; изискванията в този обществен водовъртеж се променят твърде бързо и адаптацията към тях често е непосилна. На ръба между две хилядолетия (като между две пропасти) те са принудени да вземат решения и да действат, без да имат време да опознаят света и да си създадат критерии за оценка. Ето защо някои организации изглеждат спасителни за онези млади, които са загубили ориентация в хаоса и които смятат, че присъединяването им към група хора, които са си поставили определени цели, престижни според възпитаните в тях критерии, е нещо добро и перспективно. Още повече че някои от тези организации формулират гръмко намеренията си и нерядко те са насочени към желание за намеса в решаването на съдбата на Европа, на Балканите; често на младите се внушава, че те могат да бъдат "решаващ фактор" при вземането на съдбоносни решения от континентален характер. Реално ли е това? В състояние ли са новите млади, подготвени ли са да участват в съдбоносни събития, към което те се стремят, следвайки неизменната самоувереност на всяко ново поколение, че всичко започва от него и нищо създадено преди не е достойно за уважение и не е годно за живот? Повечето от тях имат информация, но нямат истински знания, а и в съзнанието им информация и познание е едно и също. Лично аз наричам това поколение

Клиповото поколение

защото това са деца на епохата на таблоидите, на клиповата субкултура, на сурогатите на Макдоналдс и промиването на мозъците от Интернет, с една дума - деца на Цивилизацията, която обаче е тяхна мащеха, но те страстно я обичат и се гордеят, че са й деца.

Всъщност Цивилизацията, убийцата на културата, може да се сравни със съществото Гуйму от китайската митология, наричано още Майката или Лелята на злите духове. Всяка сутрин тя раждала множество зли духове, пускала ги по света да вършат пъклените си дела и да развращават човешките същества, а вечер ги изяждала. За да роди на другата сутрин нови, още по-страшни зли духове и отново да ги пусне по белия свят да обсебват душите на хората, да ги държат в плен на илюзиите и да не им позволяват да видят света и истината такива, каквито са. Защото иначе ще спрат да обслужват обществото, ще спрат да бъдат потребители на стоките за масова употреба, ще спрат да са клиенти на средствата за масово информиране, няма да са купувачи на сънища, гълтачи на реклами и екшъни, фенове на "прочутите нищожества" на чудовищния двадесети век, който им пробутва парите, мускулите и секса като единствените богове, на които трябва да се кланят. Светът на повечето от днешните млади е сведен до демоничния кръг на подражанието на чужди модели, които нямат нищо общо не само с нашия, българския живот, но и с европейските традиции.

Повечето от тези наднационални организации, за които става дума, често апелират в обръщенията си да се работи за "обединена Европа". Много фрази и взети наготово изрази приеха формата на заклинания на нещо като "Сезам, отвори се" и по енергията, която се влага в тях, е ясно, че като говорят за "обединена Европа", повечето новоизлюпени организатори и пропагандистки диджеи имат предвид всъщност "унифицирана Европа", защото техният модел е денем и нощем натрапваният от масмедиите отвъдокеански образ на "обществото с неограничените възможности", на нацията от емигранти, изгубили своята националност, за да се гордеят, че са "добри американци" и че живеят в "свободна страна" - свободна, както се оказа, и да пусне по Интернет дадените под клетва показания на собствения си президент, без дори да го пита, и да ръси ракети, и да убива невинни из Европа, и да се изживява като световен жандарм, без някой да я е молил за това.

Европейците за щастие не са американци, и колкото и да са европейци, те се делят на италианци, българи, гърци, немци, британци, французи и т.н. И ако се обърнем към великия испанец Мигел де Унамуно и надникнем в есето му, наречено "За европеизирането", написано още през 1906 г., ще прочетем: "Трябва първо да испанизираме Европа, преди Испания да се европеизира." Идентичността винаги е била една от характеристиките на народите, населяващи стария континент; едва ли грък би могъл да напише "Дон Кихот", или пък французин - "Рапорт пред Ел Греко"; немец не би могъл да е автор на "Изворът на Белоногата", нито пък италианец да напише "Дуински елегии", или румънец - "Ад"-а. Мястото, където се е разигравала световната история - от древна Гърция и Рим до наши дни, е Европа, а не някой друг континент, и въпреки цялата си обремененост в исторически и етнически аспект Европа е жива в духовен и в културен план именно поради многообразието на националните наноси в нея, поради яркостта на отделните багри, нивата на национално развитие и съзнание. И ако нашите деца днес си представят Европа като континент на безотечественици и това е за тях "обединена Европа", това е много жалко. Също така си представят те и тъй наречената "глобализация" - като свят на хора без корени и съответно - без чувства, хора само с интелект и инстинкти, но без емоции. Това е една от клопките, в които попадат често повечето млади.

Нека не забравяме и

Лапите на лобитата

които също отвсякъде са протегнати към младите. Те са от най-различен характер: от "огнените" отвъдокеански секти, през мормони и "Кришна съзнание", до още непроходилия у нас "ню ейдж"; от лобита на "обратни", на феминистки - та чак до културните лобита, които са не по-малко страшни от останалите, макар на пръв поглед да не изглежда така. Организираната престъпност и наркопласьорите също са един вид лобита. Всяка от тези сенчести организации използва различни механизми у човека - едни привличат младите, използвайки тяхната верска неориентираност, други - тяхната неопитност и наивност, трети - суетата и псевдосамочувствието им, четвърти ги подлъгват с обещания за лесен живот и бърз успех. Често организации на бездарници се легитимират чрез някой талантлив човек, когото по един или друг начин са успели да привлекат на своя страна, и разчитат това да промени тяхното положение в обществото и да обърне мнението на околните към по-добро в тяхна полза - и не може да се отрече, че те често успяват.

А останалите млади - онези, които за щастие са истински, нормални, талантливи и почтени и които природата е дарила с механизми да се опазят от тоталната манипулация на медийните еничари и псевдоценностите; онези, които искат да постигнат нещо повече за себе си като истински човешки същества, а не да се задоволят с това да осъществяват основните функции на вида хомосапиенс: да ядат, да спят и да се размножават - какво ги очаква тях? Ако те не желаят да се примирят с това, че трябва да прекарат живота си като част от послушното автоматизирано стадо, което няма собствена воля и не се интересува кой и накъде го води? Тогава - ако те успеят, ако разширят съзнанието си и развият вътрешния си свят, ние можем да се надяваме, че и човечеството ще е направило една, макар и малка, крачка към собственото си спасение и че Лелята на злите духове някоя вечер ще изяде родените сутринта пъклени отрочета, и на сутринта няма да може да ги роди отново. Защото в един нов свят утробата на злото непременно ще бъде ялова.