Хералдика
ОТ РИЦАРСКИТЕ ЩИТОВЕ ДО ЕМИГРАНТСКИТЕ ГРОБИЩА
Петър ПЕТРОВ

През ХVII век на Запад славните кръстоносни походи за освобождаване на Гроба Господен отдавна са светъл родов спомен. Гербовете вече били напуснали рицарските щитове и се радвали на друга слава и имали друго предназначение. Появявали се вече къде ли не - на портите на замъците, по каляските, върху кухненските прибори, а също ги извезвали по финото аристократично бельо на разнежените потомци на някогашните грубовати и кръвожадни кръстоносци.

През този ХVII век гербът изминал дългото разстояние от Западна Европа през Полша и Литва, за да достигне до огромната Руска империя. Тук, в студената огромна страна, той придобил най-голямата си и ненадмината след това в друга страна слава. Макар че още през ХVI век по-известните руски дворяни започнали да включват в печатите си елементи от хералдиката, копирайки ги от полските и литовските гербове, едва при царуването на цар Алексей Михайлович и това изкуство било поставено на необходимото ниво. Гербът бил регламентиран като необходимост и неизбежност със съставянето през 1672 г. на първия руски хералдичен сборник "Титулярник". В него освен портретите на всички руски велики князе от Рюрик до Алексей Михайлович били изрисувани и 33 герба на областите в Руската империя, както и завоюваните съседни страни.

Само трийсетина години след излизането на "Титулярника", гербоманията заела застрашителни размери в Русия. Нямало представител на по-известен род, "почтен и стар", който да не положи всякакви усилия и подкупи, за да се сдобие със собствен герб. За да въведе необходимия ред, Петър I учредил Херолдия, която да се ръководи от западноевропейските хералдични традиции. Херолдията се занимавала със съставянето и утвърждаването на всички родови и териториални гербове в Русия. Без да се отклонява от основната си задача - съставянето на дворянските гербове, Херолдията била упълномощена от руския сенат през 1723 г. бързо да се заеме със съставянето на гербовете на всички руски градове.

Според известния изследовател на руския герб В. Драчук, руската градска хералдика е уникално явление и се различава от западната с конкретността си. Видът на градския руски герб за разлика от западния, който имал мистична символика, бил предопределен от сената. Той трябвало да отразява историята на града, географското му положение, икономика, традициите, между които почитането на някой светец или светица, а също и някои животни, установени като тотеми. Седем години след решението на руския сенат през 1730 г. с указ били утвърдени 88 градски герба.

Докато градските гербове били популярни сред жителите на града, а и на Русия, то много от неколкостотинте дворянски герба, утвърдени от Херолдията през ХVIII век, били познати само на собствениците им. Понеже руснаците пропуснали кръстоносните походи, когато в западноевропейския герб навлезли елементи, свързани с рицарските подвизи, то техните гербове се правели по рисунки, представени от кандидатите в Херолдията. През този век всеки кандидат за герб сред дворяните дълго мъдрувал какво да сложат в герба му. Най-знатните, чиито корени произхождали от княз Владимирово време, ползвали нещо характерно за тогавашното величие на Русия. Други новоизлюпени дворяни крадели от полско-литовските гербове, трети си харесвали елементи от западни гербове и т. н. За тяхно улеснение още през 1785 г. А. Князев издал един том с 533 герба, принадлежащи на 379 рода. Ред в настъпилата бъркотия се опитал да сложи Павел I, който заповядал през 1797 г. да се състави "Пълен гербовник на дворянските родове във Всерусийската империя", който излизал на части до Великата октомврийска революция, която сложила точка и на царя, и на дворяните, и на гербовете им. Докъм 1917 година руските гербове достигнали около 10 хиляди. Много от тях са поставяни за последен път върху надгробните плочи в емигрантските гробища на Европа и Америка.

Историята на руската хералдика, без да блести с някакви величави постижения, все пак представлява интерес като продължаваща традиция на изкуството на герба. Тя би била много по-непозната и непопулярна, ако през 1855 г. не излиза капиталният труд на А. Лакиер "Русская геральдика", преиздаден фототипно през 1990 г. Той за пръв път се опитва да намери връзката на руските гербове с печатите на руски царе и князе, като по този начин отхвърля нападките за заемките от западния и особено от полския герб.

Лакиер издава книгата си, когато е още съвсем млад,, едва 31-годишен. Щастието, което го споходило в научната му работа, го напуснало неведнъж в личния му живот. През 1850 г. се сгодил, а на 7.I.1851 г. се оженил за дъщерята на известния руски литератор , критик и издател на списание "Современник" П. Плетньов, Олга. Но през 1852 г. тя му родила син и след четири дни починала. От 1856 г. нататък Лакиер заминава на световно пътешествие и пътува из САЩ, Канада и остров Куба. Едва завърнал се от там, Лакиер се оженва повторно за Е. Варнаци, дъщеря на богат и известен грък - М. Комнено-Варнаци. В началото на ХХ век двамата сина на Лакиер, който починал през 1870 г., се обърнали с молба към Херолдията да им утвърди герб. Едва тогава се разбрало, че съпругата на Лакиер произхождала от византийското царско семейство на Комнините. Гербът на братята Лакиер бил одобрен от Херолдията и копирал стария герб на Комнините и особено на един техен прапрадядо, който го получил от венецианския дож.

Историята на руската хералдика е като приказка, която не може да се разкаже в няколко страници. Твърде много хора са замесени в нея, твърде много гербове са останали след тях...