Европейци
ТРЪПКАТА НЕ ЗАТИХВА
Ивайло ХАРАЛАМПИЕВ
специално за "ЕВРОПА 2001"

Градчето Фигерас в Каталония е безспорно една от най-примамливите атракции, с които и без това богатата на паметници и събития Испания разполага. Една-единствена сграда заковава вниманието на туристите. Мнозина от тях са пристигнали чак от Япония, за да зърнат с очите си втория по посещаемост музей на целия Иберийски полуостров. Защото тайната на Фигерас е именно театърът-музей "Салвадор Дали". Единствено мадридският Прадо, признат за артистична светая светих в страната на Сервантес, приема повече посетители от къщата на великия сюрреалист. По всяко време на годината тук се стича толкова разнородна и многобройна тълпа, че разминаването неизменно е свързано с използване на лакти и яростно настъпване. Просто коридорите и залите със съвсем "човешки" размери не са пригодени за стотиците хиляди посетители. Може би единствено самият Дали е предвкусвал грандиозния успех на начинанието си. Близо десетилетие след смъртта на най-известния сюрреалист на бял свят не спират да изскачат доказателства, че всъщност Салвадор Дали и жена му Гала са използвали имиджа си до предели, трудно побиращи се в човешкото съзнание. Когато Дали издъхва през 1988 г., той вече е заръчал да го погребат в двора на музея във Фигерас. Явно още оттогава е подготвял разиграващия се днес спектакъл.

Няма друг съвременен художник, който до такава степен да привлича погледите - и на специалистите, и на лаиците. Още от пръв поглед музеят обещава, че зад стените му ще се развихри подготвяното дълги години от художника зрелище. Ексцентричната червена сграда завършва с грамадни жълти яйца, редуващи се с голи женски фигури. Толкова е изпипан сценарият, че дори работното време на музея трудно ще се види в друг културен център. През летните месеци театърът затваря врати чак след полунощ. В противен случай би се стигнало до записвания за посещение. Вътрешността наистина прилича на приказен декор за футуристична сага. В двора погледа привличат две далекоизточни женски фигури, старото возило на Дали, под което е погребан, както и съответстващата екзотична растителност. Вътрешният двор е покрит с огромна кристална топка. На една от стените в огромни размери е представена творба на художника. На всяка крачка изскачат причудливи приумици - чувстваш се в нещо като комбинация от влакче на ужасите, холивудско студио и огромно ателие. Ексцентричният дух на Дали сякаш витае в сградата. Трудно ще се намери някакъв конвенционален предмет. Дори спалнята на майстора завършва с приказни животински крака. Не всички известни творби на художника са тук, но това не притеснява феновете му.

Никой не оспорва таланта на Дали, но не може да се отрече, че до голяма степен дължи славата си и на екстравагантния си живот.

През 1994 г. на бял свят се появиха стотици снимки, събирани в кашони, кутии, пликове, албуми. Повечето са черно-бели, пожълтели от времето. Фотографиите обаче още повече митологизират двойката Дали-Гала, защото в тях е запазен поне половината тогавашен политически, светски и артистичен "каймак" от четирите краища на света. Не секват и биографичните творения за скандалния художник. Последната отпечатана книга се нарича "Странните приятелства на гения". В нея авторът Антонио Олано разкрива връзките на Салвадор Дали с над 200 представители на елита.

След смъртта на Дали с пълна сила се развихрят и съдебните спорове кой да защитава авторските му права. Темида още не може да отсъди, защото в данданията постоянно се представят писма, пълномощни, подписи. А участниците в съдебната зала съвсем не са изпълнени единствено с любов към изкуството. Всяка година използването на имиджа на Дали носи огромни суми.

Всичко започва с раждането на художника през 1904 г. Няколко години по-късно той вече е измайсторил първото си платно, а след още няколко заявява, че се смята за гений, когото светът някой ден ще признае. От малък е едновременно свит и стеснителен, но пък и доста ексцентричен за възрастта си.

Не по-малко интересен е и животът на Гала преди съдбовната им среща с Дали. Елена Ивановна Дяконова се ражда в Русия, град Казан през август 1894 г. Баща й е заемал средновисок пост. Тя често седяла на коленете на семейния приятел Лев Толстой.

На 16 г. момичето се разболява от плеврит. Изпращат я на лечение в швейцарски санаториум - първото от пътуванията, който ще променят не само нейния живот, но и този на някои от най-известните интелектуалци на ХХ в. Там рускинята открива един нов свят на лъскави фиести и соарета, в какъвто тя винаги е мечтала да живее. Запознава се с първия си съпруг Пол Елюар. Бъдещата Гала - кръстена така от Дали, завършва обучението си в Русия и с царски указ получава правото да стане учителка, от което тя никога не се възползва. През 1915 г. младата жена отново се чувства зле и пак заминава за Швейцария. По пътя очи в очи се среща с войната - глад, мизерия и разрушения разтърсват Европа. Зарича се, че никога повече няма да бъде бедна. Омъжва се за Елюар и постига първата си цел - Париж. Рускинята удобно се намества в следвоенния светски живот и дори става една от музите на френската столица, но това не й е достатъчно. Ражда на Елюар дъщеря - Сесил, но скоро поетът вече я отегчава. През 1929 г. двамата пътуват до Порт Лигат. В Испанските Пиренеи френските отличници на прохождащия сюрреализъм отиват да обменят опит със Салвадор Дали и Луис Бунюел.

Дали е пленен от предизвикателната рускиня. Когато се престрашава да й се обясни в любов, тя му заявява: "Мъничък мой, нима не разбираш, че никога повече няма да се разделим?" И се оказва права. Връзката им ще продължи повече от половин век. Заради любовта си към Гала Дали скъсва отношенията си със семейството си. Баща му го проклина да умре в самота и мизерия, но това не става. Оттогава Гала и Дали са неизменно заедно до края на дните си. Много се говори, че рускинята е използвала художника, но също е истина, че тя го въвежда в артистичния елит на Париж. Той пък не крие, че по-възрастната с 10 години Гала се е превърнала за него в муза, любовница, майка, довереница. Толкова силна е енигматичната власт на Гала, че мнозина ще я нарекат дори вещица. Преди да срещне Дали, тя оплита в мрежите си Елюар, Макс Ернст.

Гала става и съвършена сметачна машинка. Тя контролира гения и трупа милиони. Нова война започва на Стария континент, когато Гала и Дали заминават за Щатите. За 10 години успяват да завладеят Новия свят: и двамата са зрелищни, не спират да скандализират и да рекламират толкова модерната тогава освободеност. Стават приятели с най-влиятелните фамилии - Карнеги, Рокфелер, Рубинщайн. За Америка Салвадор Дали и Гала са като аристократи. Не закъсняват и финикийските знаци - първо по малко, а скоро като из ведро. Дали е вече цар Мидас. Той няма да сподели съдбата на мнозина майстори на четката. Преди да издъхне, сюрреалистът не само че няма да бъде разорен, ами ще се чуди по какъв по-шашав начин да пръска милионите си.

През 1948 г. двойката се завръща триумфално в Европа. Подаряват на Ватикана платно и така връзката им е легализирана пред Бога. В Испания обаче на власт е диктаторът Франко. По всичко личи, че отличните оценки в училище в бележника на Гала били подплътени от разум и пресметливост. Именно тя настоявала да са в добри отношения както с Църквата, така и с Франко. Така Дали приема да се превърне в гордост за режима, в замяна на което получава пълна свобода да твори, както намери за добре. Тогава започва златната епоха на "дуета" - цели три десетилетия, от 1948 до 1978 г. Гала и Салвадор Дали са обгърнати от лукс, обожание и страхопочитание. Вратите на светското общество са широко отворени за тях по целия свят - Париж, Ню Йорк, Мадрид, Монако. Навсякъде отсядат в най-скъпите хотели и не престават да митологизират житието си. Затварят се, Дали започва да рисува, а Гала - да му чете на глас. По-спокоен живот водят само в Порт Лигат.

Все пак не минава и ден без тандемът да скандализира околните. Широко обсъждани са вечеринките, които Дали организира. Често те се превръщат в истински оргии. Понякога художникът сам участва в тях, друг път си избира ролята на воайор. Канел няколко момичета и момчета и наблюдавал любовната им игра. Гала не се включва - не от някакво благоприличие, а защото е заета с многобройните си млади любовници. Дали дори й подарява цял замък, в който той нито веднъж не стъпва преди смъртта й. Имали уговорка, че той писмено ще й иска разрешение, за да престъпи прага. От гордост обаче Дали никога не го сторил. Десетки служители се изреждат в къщата на знатното семейство. Гала сама избира персонала си - млади и привлекателни мъже. За да й върне хвърлената ръкавица, Дали не престава да се показва с пищни красавици. Дълги години негова довереница е Аманда Лиър. Сред приятелите на двойката са имена като Грета Гарбо, Луис Бунюел, Федерико Гарсия Лорка, Пабло Писако, Уолт Дисни и много други.

С възрастта Дали и Гала ставали все по-шокиращи и непредсказуеми. Художникът например отказал да даде обещано интервю, защото журналистът бил с черни чорапи. Толкова нехае за парите, че подхвърлял чек за един милион долара като трамваен билет. Гала понякога се изявявала като страхотна скъперница, друг път давала големи суми за благотворителност. През последните години от живота си пръска цяло състояние по игралните маси в Монако, Париж и Ню Йорк. След падането на Франко и последвалите политически промени Дали и Гала са набедени за декаденти. Превръщат се в анахронизъм, но само за малко, защото талантът на Дали и световната му слава им връщат престижа.

И двамата видимо отслабват физически. Всички мислят, че Дали ще си отиде първи, но музата му го преварва. Гала издъхва на 10 юни 1982 г. Балсамирана е и е погребана в криптата на подарения й от Дали замък Пубол. Като последна почит към мистериозното й битие над нея има бял гипсов кон в естествени размери, два жирафа и два мъжки торса. Дали е съсипан, но надживява Гала с шест години. В къщата им в Порт Лигат в цепнатина на стената е открито едно от съкровенията на Гала, които си споделяла със съдбата. На навита на ролце бележка с нейния почерк пишело: "Нека Дали оздравее и пак да бъде големият творец, какъвто винаги съм искала да бъде. Нека аз да остана винаги красива."

Театърът-музей във Фигорес разкрива само частица от магията на тези две личности. Цялата истина, ако въобще съществува, вече е в небитието, за да даде път на легендата, мита, приказката за най-известния артистичен дует на ХХ в.