Трансформация на ценностите в процеса
на евроинтеграцията
Димитър Боянов НИЧЕВ
Процесът на усвояване на все повече познания коренно изменя възприятието за времето, което се стеснява, и за пространството, което се увеличава. Под стесняване на времето се разбира сближаването на бъдещето и миналото с настоящето, а под съвпадане на времето, определящо нашия живот - растящата глобална едновременност на регионалните Днес и Сега. Времето и пространството стават едва ли не безгранични. Расте противоречието между исторически създалите се ограничения, сковаващи и до днес човека, и незнаещите граници нови опасности за човечеството.
Информационното общество днес става общество на риска, защото нарушава стабилността и предизвиква технологически, екологически, икономически и политически кризи, които не могат да бъдат овладени от изпитаните конституивни и контролиращи институти. В тази културно обусловена от технологията и науката рискова динамика се изискват ново индивидуално и обществено съзнание, мислене и възгледи за времето и пространството, за природата и живота. Възникването на нови ценностни представи подпомага обществото да изнамери необходимите нормативни условия за управление на процеса и готовност за приемане подвижния интегрален ход и дори хаоса като компонент на развитието. Обществените норми, които действат през даден исторически период, се разрушават от напредъка на технологиите и икономиката, които от своя страна насърчават културното разнообразие. Но те също така представляват и потенциална заплаха за онаследените от миналото морални ценности. По този начин обществото се принуждава да догонва събитията, за да създава нови норми при променените условия. "Липсата на абсолютни ценности прави всички останали ценности взаимно заменими" - казва Ст. Конър. Теоретичната постановка и механизмите за промяна на ценностите принадлежи на М. Рокич още от 1989 г. Тази промяна е резултат от опита на индивида да разреши ценностните конфликти. Тя се извършва или чрез промяна в ценностната йерархия, или чрез формиране на ново съдържателносмислово единство между ценностите. Проучването на тази промяна в периода на прехода към демократично общество в България (К. Байчинска) свидетелства за изменение на отношенията между определени ценности, типично за ценностната криза в Източна Европа. Досега бяха актуални разделянето, специализацията и стремежът към еднозначност, но бъдещето е на паралелното съществуване, взаимосвързаността, амбивалентността. Нашата съвременност има точно такава представа за ролята на човека в обществото, за отношенията между обществото и държавата, между регионите в глобален мащаб. Поради това новата насока в развитието на цивилизацията - "интеграцията", е ключът към тези качествени форми на дейност в сферите на познанието и информацията, на регионалната вътрешна политика, на икономическите и социалните отношения в общия глобален пазар. Заедно с това хората започват да преосмислят и собственото си културно наследство. Постепенно започва да расте потребността от възвръщане към първоизточниците на ценностните системи, в частност и към религиозните доктрини в различните региони на света. Тези процеси, формиращи съзнанието, влияят на развитието на интеграцията амбивалентно. Те са напълно способни да подкрепят готовността към интеграция. От друга страна, те могат да породят съпротива срещу усвояването на ценностите на прогресивните, вече готови за интеграция общества. Процесите в бивша Югославия показват, че невинаги към кризи водят материалните жизнени лишения. На преден план могат да излязат въпроси за етническата, културната и религиозната самобитност.
Днес на обществата се налага за кратко време да интегрират в съществуващите системи свои ценности. Тази трансформация докосва дълбоко всеки индивид, общество, икономика, държава. До този момент не съществува такъв стремеж към разширяване на спектъра между модернизъм без фундамент, от една страна, и фундаментализъм без модернизация, от друга. Докъде ще доведе това?
Възможно е да настъпи изменение на онаследената ценностна система и пораждане на допълнителни ценности - предвестници на нова степен на цивилизацията. Но е възможно това да става и чрез насилствено налагане на общовалидни универсални ценностни системи и нравствени норми в обществата от Източна Европа. Липсата на опорни точки в самовъзприятието при нас българите, което ни дели от западните традиции - морал, право, начин на живот, се корени в онаследената от Византийската и Отоманската империя изостаналост и във внушеното ни чувство за вина. Бремето на победените е причина за "вродената" ни подозрителност, отчужденост, жажда за справедливост и външно признание. Но за преодоляване вековната ни неевропейска идентичност не можем механично да присадим европейски ценности на местна почва. България може да се опита да живее съвместно с настоящето на Европа, като доброволно се приближи до нравствените норми на общоевропейската ценностна система.
На настоящия етап развитието на интеграционните процеси се насочва в посока на постепенна глобализация на съзнанието. Вече се образуват първите елементи на новата интегрална световна култура, съединяваща в себе си основни ценностни представи на различните региони в света, религиите и културите. В сферата на екологията например се формира единно екологично съзнание. Затвърждават се ценности, които благоприятно действат на ценностната трансформация, като търпимост и признание към чуждите ценностни системи, снижаване оценките на собствената ценностна система, признаване на ценностния плурализъм вътре в собственото общество и т. н., все процеси, без които интеграцията е немислима.
Все по-голямо значение придобива и етиката на отговорността, а не етиката на убежденията, както беше преди. Пред новото динамично развитие застават вече целта и оптимизацията на ценностната система заедно с осъзнаваните последствия, рискове и отговорности пред бъдещето. Създаването на нова културно-ценностна система позволява на хората да живеят заедно на широки географски пространства и да осъществят "интеграцията" извън границите на обществата и държавите. Защото социокултурната и наднационалната интеграция е невъзможно да се развива в изолация, пренебрегвайки както малките социални групи, като семейството, така и "малките" култури и "малките" държави. Тенденциите за промяна на ценностите в европейските общества са различни по своите прояви, интензивност и сила на въздействие.
Възможно е процесите, които ускоряват интеграцията, неизбежно да доведат до съзнателна трансформация на ценностите с понижена или повишена значимост. Информационното, т. е. интеграционното общество в подобен случай може критично и с повишено съзнание да осигури ефективната им реализация, да балансира отделните ценностни области и да ликвидира препятствията за това. Това е процес, който по отношение на риска обществото разширява обсега на рационалното - cogito ergo sum (мисля, следователно съществувам) и стига до нерационалната рационалност - dubio ergo sum (съмнявам се, следователно съществувам!). Скоростта и успехът на осъзнаваната трансформация на ценностите зависят от това, доколко тя успява да се пренесе в сферата на житейското съзнание, за да стане разбираема от широките слоеве на обществото. Особена сложност в този динамичен процес представлява постоянната взаимобалансираност на отделните ценности и съответно тяхното разграничаване. Една система има различна степен на способност да подсигури бъдещата ориентация към главните жизненоважни ценности - опазване на природата, човешкото достойнство, свободата, солидарността. Процесоориентираните ценности - трудова етика, дисциплина, точност, и ценностите на просоциалното поведение - откритост, търпимост, доверие, участие и т. н., изискват стабилизация и укрепване в индивидуалното и общественото съзнание. Важни предпоставки за определянето и смяната на ценностите са свободомислието и плурализмът.
Узрялото за интеграция общество още повече отколкото при предишните степени на цивилизация се нуждае от културен плурализъм, който да изпълва с духовен смисъл и съдържание разностранните мотивирани претенции за самобитност, т. е. стремежът хората да бъдат други по език, национална принадлежност, по територия и култура. Интеграцията не може да се задълбочава и разширява в рамките на изкуствено равенство. Парадигмата на откритото и търпимото индивидуално и обществено поведение действа като социокултурен съгарант и за стабилния политически плурализъм.
Многоликостта и единството на Европа подсказват, че по пътя към интеграцията неограниченото развитие на самобитни култури е важен и потенциално опасен проблем дотолкова, доколкото са опасни и динамиката, и модернизацията в информационното направление. Необходимо е старите традиции и новостите да се подложат на критично осмисляне и съгласуване с цел да се запази културното многообразие. (Подобно на тенденцията в екологията за запазване разнообразието на видовете.) И тогава културният регионализъм, направил крачка през границите, ще може да даде значителен импулс за сближаването на интеграцията с процесите на регионализма.
Въпросите за трансформацията на ценностите се превръщат в духовна цел на интеграцията. За постигането є са нужни мултидисциплинарни изследвания, към които да се подхожда интегрално. Участието на европейски експерти в изучаването на ценностите и изработването на методи за тяхното осмисляне би очертало ролята им върху културното развитие и политико-обществената етика, за да може Европа да влезе в нова фаза на духовна зрялост и многообразие.