Н.П. посланикът на Испания
г-н Хосе Анхел Лопес Хорин
пред списание "Европа 2001"
- Как Испания ще намери баланса (като председател на Европейската общност) между неприкрития стремеж на САЩ за доминираща роля в света и необходимостта Европа да запази своята идентичност?
- Честно казано, не смятам, че въпросът стои по начина, по който вие го формулирате: нито Европа "има нужда да защитава" своята идентичност спрямо Съединените щати, нито пък те, мисля, "се борят" да играят доминираща роля в света. Позволете ми да цитирам един много важен абзац от програмата на сегашното испанско председателство на ЕС:
"11 септември засили в още по-голяма степен, ако може да съществува такава, неразрушимата връзка между проекта за европейска интеграция и трансатлантическото му измерение. Сега е моментът да напомним на младите поколения европейци, че проспериращата и мирна Европа, която познаваме днес, е такава, освен всичко останало и поради щедрото и солидарно отношение на много американци в онзи момент не толкова отдавна, когато Европа съществуваше само като бойно поле, а след това и като един разорен континент. Сега е наш ред да проявим същата тази солидарност. По време на председателството на Европейския съюз Испания решително ще насърчава тази солидарност."
Съединените щати и Европейският съюз (и страните, членуващи в него) напълно споделят общите принципи и ценности на свободата, демокрацията, правосъдието, правовата държава, човешките права и пазарната икономика, които са характерни за нашите общества, и въз основа на същите тези принципи и ценности сме изградили един истински и дълбок съюз помежду ни. В тази "трансатлантическа връзка" водим непрекъснат диалог (който естествено понякога не е лишен от противоречия) и който е институционализиран чрез тъй важните механизми на годишните срещи на високо равнище между Съединените щати и Европейския съюз. Точно срещата, съответстваща на 2002 година, ще се проведе скоро, все още по време на испанското председателство на ЕС. Испания счита провеждането є като един основен приоритет по време на председателството си и отделя максимално внимание за подготовката є. По време на споменатата среща не само ще се направи преглед на нашето сътрудничество в борбата срещу тероризма, но и ще бъдат обсъдени други също така приоритетни въпроси (като опазването на околната среда, борбата срещу бедността в развиващите се страни, многостранното разширяване на търговията и началото на нов кръг преговори по линията на Световната организация за търговия), при които ЕС и САЩ имаме общи цели. - Защо Испания декларира - особено в последните години - своята съпричастност към съдбата на България и се стреми да помага в различни сфери?
- Защото точно на тази основа се опират нашите отношения. Испания е помагала на България в миналото, ще продължи да го прави и в настоящето. Моето пристигане в България, точно преди една година, съвпадна хронологически с премахването на шенгенските ограничения за визите за туристическите пътувания. В онзи момент Испания беше между страните в рамките на ЕС, които съдействаха за промяната на мнението в полза на България. Подкрепихме и кандидатурата на България за Съвета по сигурност на ООН. В рамките на обичайната ни дейност продължава размяната на държавни служители и експерти между двете страни. Не е необходимо да се връщаме много назад във времето: миналата седмица в София гостуваха делегации от испанските министерства за насърчаване на развитието, на труда, на вътрешните работи и на селското стопанство, а също така и многобройна група испански предприемачи от строителния сектор. Мисля, че това ясно доказва отличното ниво на отношенията, съществуващи между нашите две страни, което Испания желае да продължи да развива с България като неизбежен партньор и съюзник, какъвто тя ще бъде за нас в евроатлантическите структури, и с който споделяме толкова общи неща, като се започне от общата ни принадлежност към южния фланг на Европа. - Ваше Превъзходителство, още в началото на миналия век Мигел де Унамуно писа, че първо трябва да се испанизира Европа и после да се европеизира Испания. Как гледате днес на това? Няма ли опасност от деперсонализация на националните култури след влизането в ЕС? Какво би могло да бъде направено за съхранението им според Вас?
- Във всички европейски страни нашите съответни национални култури водят корените си от едно общо културно богатство и да се опази, то е задача на всички ни, но можем да го сторим, като обединим усилията си, и няма опасност националните особености да бъдат нарушени в това начинание. Но да не забравяме, че говорим за страни с вековна история зад себе си и с напълно утвърдени културни и исторически характеристики. Европейският проект за интеграция не само че не е против националните култури, нито пък има за цел да ги претопи, но и счита, че точно те са едно от най-големите му богатства. В същото време (и както можахме да го установим много добре в Испания), нарастването на благоденствието и на богатството, което си поставя за цел проектът, неотменно открива и нови перспективи и възможности за свободно време и култура, и следвайки този път, всеки народ ще открие нови средства и възможности, за да възроди, съхрани и развие своите традиции и култура. Това трябва да се извърши, без да се залага на установените форми, нито да се издигат бариери пред другите култури. Богатството, динамизмът и жизнеността на една култура се постигат и заздравяват чрез непрекъснатото є отваряне към новите форми и идеи, които є позволяват да се развива. - Кажете ни нещо повече за обявените от Испания шест приоритета по време на председателството й на ЕС?
- Програмата на испанското председателство на ЕС е достъпна на испански, английски и френски езици в Интернет-страницата на председателството: www.eurо2002.es. Там са отлично обяснени шестте цели на нашето Председателство на ЕС. Някои от тези цели, като например началото на прилагането на еврото или започването на задълбочения дебат относно бъдещето на Европа, са вече осезаеми реалности, които през последните месеци придобиха реално измерение. Отбелязан е изключително важен напредък и по другите цели, които са продължение на вече започнатите по време на председателството на Швеция и Белгия. Във всеки един случай препоръчвам на заинтересованите често да посещават тази страница, тъй като в нея се публикуват новостите в ежедневната работа на председателството на ЕС, както и основните речи, документи и заключения. Чрез референциите, които могат да се намерят там, може да "сърфирате" в самото сърце на ЕС и да бъдете в течение на действително значимите неща. Мога да ви уверя, че и за мен, като посланик, това е извънредно важно средство и го ползвам в ежедневната си работа. - Неоспорим факт е, че близо двадесет години контактът между Испания и България е много позитивен, особено в областта на културния обмен. Благодарение на посолството на Кралство Испания Националната галерия за чуждестранно изкуство успя да покаже за пръв път своята колекция от испанска графика в две поредни изложби, втората - придружена от подробен каталог, отново спонсориран от Вас. Предстои обособяването на отделна зала в галерията, посветена на испанското изкуство. Как Вие оценявате това? Как виждате нашето сътрудничество занапред?
- Националната галерия за чуждестранно изкуство е безспорен културен стълб в културната панорама на България. И в предишни случаи сме имали тясно сътрудничество с тази институция, а през 2002 г. официалното откриване на периода на нашето председателство на ЕС от културна гледна точка практически стана с представянето на изложбата графики "Сюита Европа 2002". Без съмнение ще има и други изложби и тогава, уверен съм, отново ще разчитаме на отличното сътрудничество с Националната галерия за чуждестранно изкуство. От друга страна, скоро ще настъпи моментът, в който и частният сектор на двете страни ще бъде в състояние да се присъедини към тези културни инициативи и под негов патронаж ще се провеждат наши изложби на испански и български произведения на изкуството. Без всякакво съмнение ще стане така със задълбочаването на процеса на интегриране на България в ЕС.
- Как Испания ще намери баланса (като председател на Европейската общност) между неприкрития стремеж на САЩ за доминираща роля в света и необходимостта Европа да запази своята идентичност?