ПОЛУЧЕНО ПО ИНТЕРНЕТ бр.2, стр.32, година IX 2002г.

Февруари -
под маската на карнавала

Радослава ПЕТРОВА специално за "Европа 2001"

Веднъж в годината човек изпитва любопитната нужда да се отърси от своята личност, да приеме един измислен вид и под гротестна маска да извърши най-естравагантните странности: да каже под шеговита форма това, което не може да каже на сериозно; да се изсмее непредпазливо над всички и над всичко; да се опита да уплаши това, от което се страхува.

Кратка история на маскарада

Корените на маскарадните игри са заровени много, много дълбоко в миналото. В онзи първобитен свят, когато човекът започнал да рисува по стените сцени с танци и създал тотема, за да му помага и предпазва, с който да всее страх у враговете си и в който да вярва и да се надява.
Очакването на едно раждане събужда натуралния инстинкт за дезинфекция, да се премахнат микробите, да се почисти и приготви мястото за новия живот. Пролетта - сезонът, в който се поставят семената в земята, първите кълнове, цъфтежът на дърветата, плоденето на добитъка, е олицетворение на новороденото. Радостта от това събитие не трябва да бъде помрачена. Болести, зли сили и духове трябва да бъдат отдалечени с нещо още по-страшно - така е сътворена маската. Древният езически мироглед, оптимизмът, заложен в ДНК-то на човека, дава основите на това народно изкуство, в което са вложени танц, музика, изобразителна дейност.
Сведения за маскарадни игри има в историята на всички народи от всички континенти. Смята се, че началото на тези игри в Европа е поставено точно на Балканите. Древните гърци посвещавали от една до няколко седмици в края на зимата и началото на пролетта на Дионисий - бога на виното - игри, състезания, маскаради с молитви и жертвоприношения за по-добър плод и вино.
От тези тържества на виното са заимствани и тракийските кукерски празници, които на местна основа придобиват друга интерпретация: хора, шумни обредни танци с маски и хлопки. Имат за цел: прогонване, сплашване на злото, на лошите духове и вещици, които могат да окажат неблагоприятно влияние върху събуждането на новия живот през пролетта; фалически ритуали, маски и символи за плодородие и благодат през новата земеделска година.
В Древен Рим през пролетния период се провеждат комични дефилета, наречени Сатурнали и Луперкали (посветени на вълчицата, отгледала Ромул и Рем (от lupos - вълк). Мъжете покривали лицата си с лозови листа, войниците правели шествия с коли, в които пресъздавали сатирични сцени, където осмивали най-строгите генерали и ръководители, от които се страхували.
С християнизацията тези езически ритуали, паради, игри не замират, но придобиват друг аспект. Думата "карнавал" се произнася за първи път именно през този период (името идва от латинското - carne(m)-levare - т. е. да махнем месото). На практика с приключването на карнавалните дефилета се дава началото на Сирни Заговезни, а с това и на Великденските пости. Приема се от църквата с религиозно-педагогическа цел: показва вечния конфликт и контраст между добро и зло, черно и бяло, светлина и мрак.
В Европа и по-специално в Италия най-голям разцвет карнавалът достига през епохата на Ренесанса. Провеждат се помпозни спектакли, внушителни фиести, продължителни шествия с алегорични коли, където се разиграват сцени и се създават персонажи в костюми и маски, които се запазват и до ден днешен в съвременния маскарад (Арлекино, Коломбина, Пулчинела, Панталоне)*.
Карнавалът преживява упадък през втората част на ХIХ в. и чак след края на Втората световна война се завръща като най-лудия празник в годината.

Карнавалът днес

Най-пищните карнавални паради са тези в Рио де Жанейро, носейки в себе си целия колорит и страст на Бразилия.
В стария континент, където древните традиции се търсят и пазят като реликви, днес маскарадът е по-жив от всякога.

Италия - Виареджо

Виареджо, най-карнавалният град в Италия, до толкова че негов символ е маската на Бурламако. Известен е със своите шествия с алегорични коли. Една луда еуфория, която трае три седмици. По време на дефилетата се организират концерти, турнири, футбол, демонстрации, районни празници, заря, бал с маски...
Улиците на града, терасите, прозорците, градините са украсени с многоцветни ленти, знаменца и маски. Създава се една атмосфера на огромна театрална сцена, в която участници и актьори са всички. Невероятна глъчка смях и песни огласяват и най-малките кварталчета, дори и най-тихите улички се превръщат в цветна цапаница от конфети, гирлянди, весели детски гласове и шумотевица.
Карнавалът от години е бизнес в Италия. Има специализирани магазини за маскарадни облекла, аксесоари, спрейове, конфети. Сладкарниците продават тонове лакомства през този период. Съществуват готварски книги с карнавални рецепти. Но най-известното ястие са т. нар. - chiacchere (празни приказки) или stracci (парцали) - пържени тестени сладкиши, нарязани с различни форми, даващи впечатлението за дрипи, от което идва и тяхното име. Не могат да липсват на трапезата през тези седмици, още повече че с края на карнавала се слага началото на Великденските пости.
Маските, използвани за алегоричните коли, са с главозамайващи размери. Различни са всяка година. Обикновено пресъздават сцени от събития, които са се случили наскоро: политически личности, теми и персонажи, които живо интересуват населението. Истински произведения на изкуството, направени от маше. Това е материал, добит по специална технология - стратификация на пластове мокра хартия, гипс и лепило. Предварително се прави модел от глина, върху който се нанасят тези слоеве, когато е добре изсъхнало, се отнема машето и се изглажда и шлифова добре с шкурка, след което се оцветява. Процесът е бавен и изисква много търпение. Художници работят целогодишно върху новите маски, с които да впечатлят и смаят цял свят.
Ето някои от темите на тазгодишния карнавал във Виареджо:
През изминалата 2001 безспорно най-болезненият проблем беше войната в Афганистан. Ужасът от случилите се събития потресе цялата планета. За да бъдат победени и смекчени по някакъв начин страхът и напрежението, открай време на помощ идва сатирата (вицът, карикатурата...).
Новата европейска монета - евро, разтърси живота на всички граждани, проблемите със смяната на валутата бяха тема №1 в ежедневните разговори на хората. До 28 февруари 2002 г. в обращение в Италия бяха двата типа валута - лира и евро, от месец март - само новите пари. Идеята не беше посрещната от всички с ентусиазъм, най-вече заради опасенията от увеличаването на цените и присъствието на центове, които до този момент не съществуваха тук.
Политиците никога не липсват на карнавалната сцена на Виареджо. Най-актуалната карикатура е тази на Силвио Берлускони, така оспорван и дискутиран през цялата 2001-ва година, на неговия успех на изборите. През "Пиаца Гранде" на града премина редица от Берлускони: Берлускони-Наполеон, Берлускони-Дядо Коледа, Берлускони-китайски император, Берлускони-египетски фараон...
Папата на новото време, на който се падна трудната задача да даде отговори на парещи за църквата въпроси (като аборта, развода, смъртната присъда, хомосексуалността...). Този, който се нагърби с невъзможно тежката мисия да обедини всички религии и народи. Да вземе отношение по всеки проблем и да бъде активен независимо от напредналата си възраст. Той също не беше пощаден от сатириците.
По време на карнавала улиците се изпълват с дъга от цветове, шарения и абсурдност, могат да се видят всякакви форми и маски. Важното са забавлението и девизът: "На карнавала всяка шега е позволена!"

Портокаловата битка в Ивреа

Единственият в света карнавал, където улиците и площадите се превръщат в оранжеви реки и се разиграва една истинска, ожесточена битка с портокали, е в градчето Ивреа. Тук всяка година се възпроизвежда конкретна история, в която главни действащи лица не са маските или алегоричните коли, а персонажи - идеали, символи на ценностите за бунт и свобода.
В края на ХIII в. градът бил под управата на маркиз Гулиелмо Монферато. Владетелят бил известен със своята жестокост, арогантност и насилие. Освен това претендирал там, където имало сватба, той лично да упражни ритуала "jus primae noctis", т. е. да прекара първата брачна нощ с булката. Виолета, красивата дъщеря на мелничаря, успяла най-накрая да се съпротиви на тирана, нанасяйки му удар с портокал в главата: зашеметявайки го, тя му нанесла втори, смъртоносен - с кама в гърдите.
Всяка година се разиграва театрална постановка, пресъздаваща тази история, хората се обличат с облекла от ХIII в. и започва битката с портокали. Хвърчат тонове оранжеви плодове. Често тези двубои са болезнени, всички са снабдени със специални каски, които са част от маскарадното облекло. Забавлението и цитрусовият аромат надделяват над всичко.

Венеция - съвършенство на маскарада

Пищни, царствени, величествени, хладни и дори внушаващи страх, венецианските маски не могат да бъдат сбъркани с никои други. През дните на карнавала средновековната атмосфера е невероятно истинска и жива. Създава се усещане за вълшебен скок във времето на Казанова, за това допринася и градът - автентичен декор, запазен от вековете.
Kратка история за основните маски на италианския карнавал:

Арлекино

Маска от Бергамо, която води своя произход от маската на Санио, персонаж от латинските фарсове. Арлекино е мързелив и малко глупав на вид прислужник. Бил толкова беден, че за карнавала всички жители на града му подарили по едно парченце плат, от който той направил своя костюм. Арлекино е най-популярната маска на италианската комедия.
Шегаджия и палавник, измисля хиляди поводи за свада на своите господари, но със своя весел език и остроумие накрая успява да оправи кашите, които е забъркал.

Коломбина

Хитра, лукава, не много интелигентна. Тя е годеница на Арлекино и слугиня при същите господари. Има приятен външен вид и е кокетна. Една от най-симпатичните италиански маски - весела клюкарка. Внася много колорит и женско присъствие сред всички останали.

Пулчинела

Изразява горещия темперамент на Неапол, един от символите на града. Облечен в широка бяла риза и панталони, препасан през кръста с колан. Пулчинела носи черна маска с голям нос и конусовидна бяла шапка. Ражда се през ХVII-ХVIII в. с появата на комичната опера и музикалната комедия в театъра.
Характеризира плебея, потиснат от властите. Пулчинела е винаги гладен, простоват, фукльо, малко страхлив, но безочлив, типичен представител на неаполитанското простолюдие. Името му идва от pulcino (пиле) заради носа на лицевата маска, приличащ толкова много на клюн.

Панталоне

Венецианска маска, която се ражда малко по-късно от другите. Той е гостилничар в странноприемница, където работят Коломбина и Арлекино. Панталоне е облечен с дълга черна перелина и винаги с пантофи. Той е възрастен и си пада по младата кокетка Коломбина. Не спира да я ухажва и търси.

Джандула

Цар на карнавала в Торино, роден през ХVIII в. Създателят на тази маска е един актьор, който притежавал подвижен куклен театър. Първоначално името на куклата било Джироне, но било сменено, защото братът на Наполеон се казвал Джироламо. Приликата между двете имена е очевидна и кукловодът бил обвинен в антинаполеонови идеи, така бил принуден да го смени. Нарекъл го Джандула на името на остроумен и приятен селянин, който обичал чашката.
Облечен е с дълго кафяво сако и триъгълна шапка с плитка, завършваща с червена кордела. Един галантен, симпатичен веселяк, обичащ хубавото ядене и червеното вино. Куклата бързо се превръща в маска. Персонаж, който присъства на всички торински празници.