ПЛЕННИК НА ВРЕМЕТО
Бронислав Геремек между смисъла и
безсмислието на историята

Виолета ЦВЕТКОВА

Aко има истинска личност в сегашното полско правителство, която да е била позната и извън страната си още преди да стане министър, това несъмнено е външният министър Бронислав Геремек. Роден през 1932 г., той е световноизвестен историк медиевист. Бил е преподавател във Варшавския университет и в парижкия Колеж дьо Франс, член е на Полската академия на науките. Книгите му са преведни на много езици. Биографията му е низ от любопитни подробности, който постепенно формират днешния модерен политик с представителна външност, аристократично поведение, маниери на роден дипломат и излъчване на благородник.
Осемнадестгодишен, Бронислав Геремек встъпва в тогавашната Полска обединена работническа партия и след още 18 лета, през януари на паметната за социалистическия лагер 1968-а, я напуска. През 70-те години той работи в опозиционното Сдружение на научните работици. През август на бурната 1980 г. става експерт на Междустачния комитет в Гданск, а след въвеждането на военното положение е интерниран за цяла година. Арестуват го отново през 1983 г. Геремек е от мъжете със собствено мнение, на което рядко изневеряват - и до днес се помни как той, който бе сред сред най-приближените съветници на Лех Валенса, по време на "войната на върховете" през 1993 г., се застъпи за Мазовецки.
"Мисля, че не бих могъл да бъда политик, ако не упражнявах и професията си на историк - обича да казва Бронислав Геремек - Никога не съм в състояние да поставя точка на това в краткото време за изпълнение на рутинната функция на шеф на Министерството на външните работи."
Когато прз 1997 г. обявиха състава на правителството на Йежи Бузек, представителите на чуждестранните медии в Полша не задаваха въпроса "Кой е той?" единствено за двама негови членове - за Лешек Балцерович и Бронислав Геремек. Изборът на тогавашния нов шеф на полската дипломация изглеждаше най-малкото справедлив. Както заяви малко по-късно един от западноевропейските дипломати, "наистина много бих се учудил, ако начело на полското МВнР беше застанал някой друг".
Самият Геремек, поемайки новата си роля след седемгодишно председателство на парламентарната комисия по външната политика, се почувства като риба във вода. Само броени минути след номинирането му за поста той се срещна с Нилсен Хелвел-Петерсен, министър на външните работи на Дания. Още същия ден трябваше да планира първите си визити зад граница. Журналистите дори се обзалагаха, че това ще бъде Париж. Геремек обаче избра Киев и Вилнюс, демонстрирайки по този начин, че

Поставя политическия прагматизъм над сантиментите

Духовният учител на Геремек - френският историк Фернанд Брод, казва, че "историята е динамична структура, съставена от "смисъл" и "безсмислие". А като политик Геремек е прагматик, който успешно разделя двете категории."
И за поляци, и за чужденци отдавна е известно, че външната политика на Полша е областта, в която боричкащият се с други проблеми кабинет има най-малки грижи. Наблюдатели твърдят, че Геремек е не просто добър политик - той е една от най-добрите и най-силните страни в правителството на Бузек. Силната позиция, която си е осигурил зад граница, не е плод само на сегашната му дейност, но и на активната му работа от времето, когато бе в опозиция. И няма никакво значение, че въпреки неколкократно предлагания му премиерски пост, той не стана премиер. Защото да бъдеш министър на външните работи в такъв отговорен за Полша момент - това е голяма чест. Пренасянето на Геремек от ул. "Вейска" на "Алея Шуха" се оказа най-добрата гаранция за стабилността на полската външна политика. Това беше особено важно в периода, когато евроатлантическата интеграция на Полша - минаваща само допреди няколко години за политическа фантастика - стана факт. И именно подписът на Геремек личи върху официалните документи за присъединяването на Полша към НАТО.
Всъщност той е забелязан на политическата сцена, първо, като съветник на "Солидарност" и лично на Лех Валенса. "Познавам Геремек отдавна и знам, че когато работехме заедно, ние наистина бяхме великолепни - казва за него бившият вече президент на Полша. - В края на 70-те Геремек беше преподавател в "походните университети". Колегите от нелегалната опозиция бяха прибавили пред името му едно "проф.", въпреки че за тази титла той трябваше да почака чак до 1989 г. Беше една от любимите мишени на официалната комунистическа пропаганда, през 1983 г. дори прекара няколко месеца в ареста, а две години по-късно бе принуден да напусне ПАН, но никога не стана воюващ якобинец."

"Животът ме научи, че радикалните решения често имат деструктивен характер"

казва Геремек години по-късно пред сп. "Впрост". В края на 80-те години той стана един от главните архитекти на преговорите с отслабващите комунисти. Интервюто му през фервуари 1988 г. пред месечника "Конфронтации" бе първият знак, че опозицията е забелязана от властта. Тогава съветникът на Националната комисия на "Солидарност" предложи незабавно сключване на "антикризисен пакт" срещу получаване на профсъюзен плурализъм. През декември 1988 г. се създаде гданският комитет към председателя на "Солидарност", а Геремек пое най-важната комисия в него - тази по политическите реформи, и беше сред най-активните участници в преговорите около кръглата маса.
По време на изборите през 1989 г., страхувайки се от разпиляване на опозиционните сили, той се обяви за единство в лагера на солидарността. А когато за шеф на правителството бе избран Чеслав Кишчак, Геремек тутакси трябваше да състави кабинет в сянка. По-късно беше един от тримата фаворити на Валенса за премиер, но поста в края на краищата пое Тадеуш Мазовецки. Геремек беше и един от главните архитекти на политиката на Демократическия съюз, по-късно Съюз на свободата. И от създаването на тази партия чак до 1997 г. той председателстваше нейния парламентарен клуб.
Когато започна своята външнополитическа дейност,

Геремек не беше новак на политическото поле

Научните му контакти, написаните студии, лекциите, които изнасяше в Сорбоната, бяха го свързали особено много с Франция, но той бе известен и в други страни. Отличните познания по чужди езици, изключителната му проницателност и дипломатичният усет към ситуациите улесниха създаването на нови контакти и бързото му влизане в салоните на световната дипломация. "Геремек е роден дипломат. Има всички черти, необходими за ръководенето на външната политика - свобода във воденето на разговори, повратливост и бърза съобразителност не са особено често явление днес" - твърдят негови щателни наблюдатели. Класата на шефа на полската дипломация не се дискутира дори от представителите на левицата.
Повечето от политиците, които се изказват на тема Геремек, го намират за политик на центъра и на компромиса - точният човек на точното място. Непрекъснати забележки по негов адрес отправят единствено крайните отляво и отдясно на полската политическа сцена. "Народната" десница още не може да забрави, че Геремек не намери общ език с правителството на Ян Олшевски. Министърът е любима мишена и за атаките на комунистическите издания "Трибуна" и "Не", приписващи му "фатална индивидуална политика" - те просто още не могат да преболедуват отзоваването на Ева Спихалска от посланическия пост в Минск.
Сред упреците към него бе "лансирането на собствената му личност". А именно личното ангажиране и присъствието навсякъде на познат и почитан външен министър има огромно значение за активната външна политика на всяка страна. Затова толкова важно за Полша бе и

Председателството на организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ)

Вярно, че по това време не можаха да се решат фундаментални проблеми като конфликтите в Косово и Закавказието, но критиците на ОССЕ забравят, че това беше единствената посредническа организация, чието оръжие е най-вече силата на убеждаването. Председателството є се оказа титанична работа - през същата тази година министър Геремек имаше 144 задгранични пътувания, всяко трето от които бе като председател на ОССЕ. А 1998 г. за Полша беше период на тежка проверка по отношение на международната й активност преди влизането в НАТО. И ако името на страната бе споменавано многократно повече в европейския контекст, то в голяма степен бе благодарение именно на Геремек.
Малцина са полските политици, познати в такава голяма степен извън страната си, какъвто е Геремек. Заслуга за това имат и 11-те му научни титли "Доктор хонорис кауза", награди и отличия от най-престижните учебни и научни институции в целия свят. Разбира се, той е най-свързан с Франция, където е прекарал няколко години от живота си. Познава отлично нейната култура, говори брилянтен френски език. Геремек е една от онези личности, които предизвикват у французите чувство на цивилизационна връзка с Централна Европа. А интелектуалците от френската левица имат всички основания да откриват в него реализирани всичките си мечти: как да проведеш нежна, безкръвна революция, след това да не изядеш децата є и да останеш изискано благоразумен. Статиите му са публикувани и познати в цяла Франция, а той е канен в най-авторитетните кръгове.
След 1989 г. Геремек неколкократно е и в САЩ, където се превръща във

Фигура, добре позната на американските политици

Особено го ценят в елита, събран около Съвета за международни отношения в Ню Йорк. Полякът създава прекрасни контакти с поредния американски държавен секретар. Мадлин Олбрайт се изказваше с особено признание за ролята на професора като председател на ОССЕ. Това беше и основният мотив за присъждането му на наградата "Изключителен ръководител", връчена за пръв път през 1999 г. от Катедрата за обществени науки в Калифорнийския университет.
В кръга на добрите познати на шефа на полската дипломация присъстват известни личности на европейската политика като Робин Кук и Йошка Фишер. Павел Доброволски, говорителят на МВнР и близък съратник на Геремек, подчертава неговата "лична химия", която му позволява да създава добри контакти и да стопява предубежденията. Той успя да се споразумее и да спечели уважението дори на Евгений Примаков, въпреки очевадните различия между двамата политици.
Хората, които работят задено с Геремек, подчертават неговия работохолизъм и изключителна работоспособност. Той е шеф, който изисква много от тях, очаква точност, прецизно мислене и ясен изказ. Трудно може да се разчита на благосклонността му към невнимание и неточност в работата и въпреки това подчинените му го обграждат с уважение и симпантия. Познават добре малките му слабости - пристрастеността му към неизменната лула (в кабинета му има няколко) и към фъстъците. На бюрото му винаги има пълна купичка, очакваща нечия протегната ръка.
Самият Бронислав Геремек твърди, че е "пленник на времето". Има планове да напише поне две книги, но знае, че засега това е нереално. "Непрекъснато чувствам носталгия към своята професия на историк - казва той. - Политикът често сам си налага някои ограничения и ако нещо най-много ми липсва, докато упражнявам професията на политик, това е липсата на интелектуална свобода и удоволствието да преподавам."