Радиото, НСРТ, или отново за европейските изисквания към медийните регулатори
Какво все пак работи
НСРТ?

Нели ОГНЯНОВА

За известно време споровете около начина на конституиране и работа на Националния съвет за радио и телевизия изглеждаха позатихнали. Това беше времето на активно лицензиране на електронните медии, действащи още отпреди законите от 1998 година, както и на лицензирането на първата и втората национална частна ефирна телевизия и първото национално частно ефирно радио.
Националният съвет за радио и телевизия с успех осъществи издаване на стотици програмни лицензии. Лицензирането по ЗРТ постепенно се превърна в рутинна дейност за съвета, като по отношение на тази функция остана задачата за още по-ефективно сътрудничество с регулатора в областта на телекомуникациите - Държавната комисия по далекосъобщения.
Втора функция, която намери постепенно своя ритъм, е надзорът за спазването на изискванията на закона, а след лицензирането - и постоянният мониторинг за спазването на конкретно записаните в лицензиите изисквания към радио- и телевизионните оператори и техните програми. В това отношение НСРТ създава специализирана администрация. С изменителния закон на ЗРТ председателят на НСРТ придоби правомощия самостоятелно да издава наказателни постановления за нарушения на закона и на програмните лицензии.
Въпросът за ефективността и независимостта на НСРТ стана отново актуален във връзка с упражняването на трета важна функция на регулатора - избор на генерален директор на националното радио. Неодобрението на част от професионалната гилдия към направения избор се пренесе към закона и към конституирания на основата на този закон регулатор. Компетентен ли е регулаторът в този си състав за осъществяване на предвидените от закона правомощия? Независим ли е регулаторът? Или, обратно, не е ли прекалено независим - щом институциите, които го формират, не могат да отменят решенията му, нито да отзовават членове от квотите си? Европейски ли е регулаторът по мерките на държавите от Европейския съюз и общностното законодателство?

Европейската рамка
За европейска рамка на статуса на медийните регулатори се говори доста абстрактно. Нека систематизираме основните европейски актове по темата - те са две основни групи в рамките на Европейския съюз и на Съвета на Европа.

Европейски съюз
Правната евроинтеграция обхваща хармонизирането на българското законодателство с общностното законодателство в областта на аудиовизията. Към момента основен акт на ЕС е директивата "Телевизия без граници", приета през 1989 и актуализирана през 1997 г. Директивата урежда следните по-важни въпроси:
* Приложимо право и юрисдикция.
* Производство на европейски аудиовизуални произведения и квота за поне 51% европейска продукция в телевизионните програми.
* Достъп на аудиторията до събития с важно обществено значение и защита на правата на аудиторията.
* Телевизионна реклама и спонсорство.
* Защита на малолетни и непълнолетни.
* Право на отговор.
Тя не съдържа норми относно характера, състава или правомощията на медийните регулатори. Не съществуват задължителни изисквания, в частност по следните въпроси: кой определя състава на този орган; един, два или повече да са регулаторите и как да бъдат избрани или назначени техните членове.
Вероятно представлява интерес сравнителният анализ за степента на хармонизация на аудиовизуалното законодателство за всяка от 12-те страни - кандидатки за членство, като изводите са цитати от докладите на Европейската комисия за напредъка на съответните страни през 2000 година.
Сравнителната таблица показва, че България заедно с Литва и Естония заема водещи позиции в хармонизиране на аудиовизуалното си законодателство с европейските стандарти.

Съвет на Европа
България е страна по Конвенцията за трансгранична телевизия на Съвета на Европа и е ратифицирала изменителния протокол към конвенцията. По силата на Конституцията ратифицираните и влезли в сила актове са част от вътрешното ни право. И в първоначалния, и в изменения си вид конвенцията не съдържа изисквания към състава и функциите на медийните регулатори. Този акт засяга:
* Свобода на препредаването на програми.
* Задължения на операторите.
* Право на отговор.
* Достъп на аудиторията до събития с важно обществено значение и защита на правата на аудиторията.
* Телевизионна реклама и спонсорство.
* Защита на малолетни и непълнолетни.
* Постоянен комитет по трансгранична телевизия към Съвета на Европа.
В областта на медиите Съветът на Европа използва и други правни инструменти - препоръки, които макар да нямат задължаващ характер, са измерител за "европейския характер" на медийния сектор в различните страни. През декември 2000 г. Комитетът на министрите прие Препоръка (2000)23 за независимостта и функциите на регулаторните органи в областта на електронните медии, съгласно която правителствата са длъжни:
* Да създадат независими регулаторни органи както от политическите сили, така и от икономически субекти с интереси в електронните медии.
* Чрез законодателствата да им дадат такива правомощия, които да им позволяват ефективно да регулират медийния сектор.
* Да доведат до знанието на институциите и обществеността тази препоръка с оглед гарантиране на ненамесата на каквито и да е лица или органи в дейността на медийните регулатори.
По отношение на конституирането единственото изискване е членовете на регулатора да се избират по демократичен и прозрачен начин, като не поемат никакви инструкции или мандат от когото и да е (включително от неправителствени организации).
Следователно европейската правна рамка съдържа само най-общо дефиниране на независимостта на медийните регулатори като висш принцип и ценност, като оставя на националния законодател да приеме механизми и процедури за гарантирането є. Още един път трябва ясно да се каже, че няма общ европейски модел за конституиране на медийните съвети и в този контекст има съвети, назначавани и от министър-председателя и избирани на квотен принцип, и конституирани по сложни многоетажни системи с участие на обществеността.
Доколкото една от характерните функции на медийните регулатори е свързана с управлението на националните обществени медии, всеки избор на генерален директор влияе върху обществената оценка за самия медиен регулатор. Така се случва и в България.

Радиото, НСРТ и законът
Законът за радиото и телевизията е готвен при предпоставката, че не всички процедури и условия следва да бъдат много детайлно определени в текста, като по този начин оставя свобода на регулатора да избира ефективна процедура в рамките на закона според конкретната задача за решаване. Относно избора на генерален директор на БНТ и БНР законът предвижда единствено, че кандидатите трябва да отговарят на общи изисквания за образование и професионален опит.
Медийният съвет приложи три пъти процедура за избор на генерален директор чрез конкурс (1998, 1999, 2001). След неефективния последен конкурс НСРТ въведе нови правила (т. нар. избор чрез номинации), като промени главно входа на процедурата и пренесе инициативата от самите кандидати към професионалната общност. Това е добър ход:
* Отпадат случайни личности, каквито имаше на предходния конкурс за генерален директор на БНТ.
* Гарантира се подкрепа на професионални среди, измежду които е възможно да се избира и бъдещият ръководен екип.
* Ангажират се доказани кандидати, които невинаги биха проявили самостоятелно инициативата да се явят на конкурс.
По отношение на проведения вече избор има две добре изразени критични гледни точки: възраженията с политически характер на политически фигури ("това е избор, наложен отвън на НСРТ по политически причини") и на хората от радиото ("налагат ни да работим с човек с нулев кредит на доверие в радиото, който има намерение да върне програмите години назад"). Вълненията около избора отново се пренасочиха към медийния съвет и подновиха стари страсти около принципите на формиране и работа на съвета. Приятно е да се отчете, че част от гласовете, които обвиняват НСРТ, са на собственици на вече лицензирани от същия този съвет частни медии. Друга част, които недоволстват от правната рамка, работят в най-добрите в Централна и Източна Европа условия за външни продуценти. Това са фактите, които не могат да бъдат омаловажени. Този съвет при този закон отвори пазара на електронните медии. Този съвет при този закон отвори за България програмите на Европейския съюз за финансиране на медии. Този съвет при този закон доведе чужди инвестиции в сектора, повиши изискванията за качество и притисна пиратите в ъгъла. Този съвет при този закон чрез дейността си създава глад за добри журналисти в електронните медии. Затова тази институция е легитимна, съществуването є има своите сериозни социални основания.
Персоналният състав на съвета е съвсем отделен проблем - но това е темата не за легитимността на институцията, а за доверието в конкретните хора от съвета. Следва двата проблема ясно да се различават, защото ударите по легитимността на институцията ще върнат медийната проблематика, където си беше преди - в партийните централи и в сговора на партиите по кръглите маси какво да се случва в радиото и в телевизията. При по-енергични внушения може да се преразгледа и участието на България в програмите на ЕС.
Аудиовизуалното законодателство поначало е в динамика, то силно зависи от развитието на информационните технологии. Вече е отчетена необходимостта от преразглеждане на неработещия засега механизъм на събиране на такси, някои процедури в ЗРТ подлежат на уточняване. Тези констатации следва да се приемат без драматизъм - развитието е естествено състояние на законодателството, особено като си има предвид, че в последните години се измени самата европейска рамка. Съществено е също така да се развиват практиките по прилагане на закона, както и саморегулирането на медии, включително практиките по решаване на професионални конфликти.