УМ ИЛИ ПАРИ?
Kултурата, образованието и националните традиции в светлината на глобализацията
2. (Продължение от миналия брой)

доц. д-р Любомир ХАЛАЧЕВ

Oбразованието в България е част от традиционния образ на битовото определение за успял човек. Учат се хората, за да не работят. Познавате тази стара и напоследък много популярна поговорка: "Не ми давай ум, дай ми пари!". Защо толкова невярна в основата си поговорка заема така важно място в живота на българина? Защото тя показва най-прекия път към лесния живот - а този живот е мечта за човека, който, изпаднал в тежка ситуация, не иска да мисли и не иска да се бори. Защо не иска - защото не може, или защото го мързи - това е въпрос на друг разговор. Но във всеки случай човек, стигнал до задънена улица, има два изхода - единият е да се напъне да измисли как да излезе от ситуацията, а другият - нищо да не прави и да се моли да стане чудо. В зависимост от своята вътрешна нагласа, от своето възпитание, от своя манталитет, от своя мироглед различните хора постъпват различно. Тука въпросът не е в това дали си европеец или ориенталец. Понякога този красив и простодушен израз на душевната леност, който е характерен за героите на "1001 нощ", се оказва особено завладяващ не само в България, но и в Швеция. Спомняте си прекрасния образ на очарователното момиченце Пипи Дългото чорапче - Пипи тръгва на училище само защото знае, че след няколко месеца ще има ваканция. Шведка по рождение, по манталитет тя е като че ли родена в България. "Учи, за да не работиш!" - дълго време, десетки години след Освобождението на България, ние сме свидетели на този подход към образованието. Едва по-късно, с навлизането на европейския модел на образование, започва да се формира разбирането, че повече учение значи повече работа и повече отговорност. Откриват се дори различни занаятчийски училища, по-късно преобразувани в техникуми, които и до днес са известни. Те се създават специално за децата на бедните, за да имат те възможност да получат професия и по този начин по-лесно да навлязат в обществото, т. е. образованието е в служба на определена професия. Но истинският смисъл на образованието - учи, за да получиш знания, да навлезеш в друг свят, да имаш други интереси, да се развиеш - дълги години не достига до широко разбиране, дълги години, дори до днес не получава широка подкрепа и достойно уважение в обществото. Интересен въпрос може да се зададе на средната класа (ако можем да я определим достатъчно точно) и на децата на средната класа в България: Защо искате да получите образование? Ето някои отговори, които сигурно ще получим: - Защото образованието ми дава по-висок статус. - Защото образованието ще ми даде възможност за по-добра заплата. - Защото искам да замина за чужбина, а там трябва образование. Всеки един от тези отговори съдържа в себе си част от истината за образованието. И след като е така - нека да видим кое е най-необходимото на днешната ни младеж. С други думи - какъв е у нас пазарът на образователните услуги. Днес в света на глобализираната наука, в света на все по-открития достъп до информация понятието "образование" приема различен вид от този, който досега познавахме у нас. Все повече ние говорим за общоевропейски или световен модел на висше образование, който ще позволи нашето образование или по-точно нашите дипломи да бъдат признавани навсякъде по света. Какво ще рече това - световен модел! Нека разсъждаваме върху това понятие. След завършване на средно образование, което в повечето страни е 11 години, младият човек се записва да учи в някакъв институт или университет. Той учи четири или пет години в зависимост от това каква специалност си е избрал. Ето тука, в този модел на висшето образование се крие въпросът за признаването на дипломите. Едни институти, в едни държави признават два вида висше образование: - насочено към производството; - и насочено към теорията и науката. Така е в Германия, така е у нас (например теоретична химия и инженерна химия). В други държави структурата е разделена не на видове институти, а просто на две степени на образование: - бакалавър; - магистър. Уеднаквяването на тези понятия трудно може да стане с едно махване на ръката, с един министерски декрет. Ние трябва все пак да отчитаме не само общите световни тенденции, но и спецификата на страната и нейните потребности. Днешните модели на американско образование например изискват изучаването на по-общи и основни понятия в системата на бакалавърската степен. Там трябва да се дават общи понятия за света, за човешките отношения, за основните термини и формулировки, които трябва да знае един съвременен човек. Ако веднага след бакалавърската степен така обученият специалист навлезе в администрацията, той ще се справи с работата си. Но ако навлезе в конкретната професия - сигурно ще има достатъчно проблеми, за да си зададе въпроса: "Защо не знам това, което трябва да знам?" Отново се обръщаме към основните изисквания на съвременното обучение в американските институти по света и виждаме, че като основополагащи се вземат две понятия: - компютърна грамотност; - английски език. Заслужава си да отделим малко повече време на тези две понятия. Компютърът е заел вече такова място в света на администрацията и бизнесорганизациите, че липсата на компютърна грамотност се смята за липса на грамотност ВЪОБЩЕ. Не знам доколко е правилно да се подменят тези две понятия, но ще кажем само, че поставянето на целия живот в прекомерна зависимост от компютърната технология вече започва да оказва влияние върху цялостното функциониране на обществото. Нека да си спомним какви тревоги предизвикваше идването на 2000 г. - страхът, че компютрите няма да могат да познаят следващата година, беше обзел всички администратори, от банковите чиновници до служителите на аерогарите. Подобна зависимост не може да остане безнаказана. И затова аз си мисля, че все още е много рано да се поставя знак за равенство между понятията ГРАМОТНОСТ и КОМПЮТЪРНА ГРАМОТНОСТ. Човечеството в продължение на хиляди години се е развивало, поставяйки в основата на развитието писменото слово като отражение и негова връзка с реалната действителност. Ако сега изведнаж, за десет-двайсет години преминем от писменото слово към компютърната писменост, която напомня йероглифно писмо, има опасност да се прекъсне връзката между новите поколения и поколенията отпреди трийсет-петдесет години. Както например днешните японци трудно могат да разберат какво са писали техните предшественици преди сто години - йероглифният език е прекалено сложен, за да може да бъде модернизиран безпроблемно. Подобна опасност съществува и днес с т. нар. компютърна грамотност. Второто понятие се нарича АНГЛИЙСКИ ЕЗИК. Вече за всички е ясно, че без английски език човек трудно може да се развива като жител на света. Не става дума за езика на Шекспир или Оскар Уайлд. Става дума за езика, който се приема от системата TOEFL. Постепенното налагане на английския език като единствен език в света на комуникациите и бизнеса води до налагане на американските отношения в бизнеса, бита и културата като единствено правилни. Английският език вече не е символ на някаква нация и някаква култура - той е понятие, което все повече излиза от рамките на езиковата си същност и се превръща в понятие за начин на живот. Както знаем, когато един модел се лиши от своята равновесна среда, той започва да се разраства и може да приеме неочаквано странни и уродливи форми. Създателите на тестовете за TOEFL се превръщат в някакви жреци на системата, които, скрити в своята анонимност, налагат критерии и раздават привилегии, които никой не може да контролира. И тъй като богатите американски университети все повече завладяват образователното пространство на Европа, се получава така, че за студента, който иска да учи в тези университети, не е толкова важно какво знае, а дали го знае на английски език или по-точно колко точки е изкарал на теста за TOEFL. Това изискване е нещо като входна карта за затворен клуб - но този клуб започва да обхваща все повече страни на света. Вече много международни компании поставят като изискване към кандидатите за работа английски език и образование (каквото и да е). Именно в този ред! Кандидатът, който не знае добре английски език, все едно че не знае нищо. Ето още едно подменяне на понятията - тука понятието ЗНАНИЕ се заменя с понятието ЗНАНИЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК. Да видим сега как тези два проблема се проектират в системата на нашето образование. Както казахме, международните фирми дават по-големи заплати и осигуряват по-добри възможности за младежите. Като следствие от това младите хора се стремят да получат каквото и да е образование, но обезателно на английски език. В резултат изискванията към различните специалности в институтите започват да се уеднаквяват - учат се все повече подобни предмети, отделя се все по-малко време за специалните предмети по дадената специалност, като се оставя все повече време за английски език и компютърна грамотност. В жизненоважните за страната специалности като медицината например най-добрите студенти се стремят да заучават предметите на английски и по възможност по учебници, по които се преподава в САЩ, за да могат по-лесно да вземат приравнителни изпити там. Като забравят, че само преди петдесет години водещи университети в областта на медицината имаше в Германия, Франция, Швейцария. И за да получи добро образование, за студента не беше задължително да ходи чак до Америка. Този стремеж всичко да се изучава на английски, и то по възможност така, както се преподава в САЩ (по разбираеми причини), води до това, че заедно с доброто студентите приемат без резерва и лошото, защото няма нито една образователна система в света, която да има безгрешна структура. Както казахме, ние все повече говорим за приравняване на нашата образователна система към световната. Според мене това движение е полезно, но само ако то се извършва след оценка на качествата и недостатъците на структурата. В противен случай има голяма опасност заедно с полезните страни да се приемат и лошите - а това вече ще бъде пълна глупост. За целта на тази статия ще разделим понятието "висше образование" на три части: - приемни изпити; - преподаване на специалността; - дипломиране. До този момент у нас най-тежката част беше първата - приемните изпити. Дипломирането беше само въпрос на време. За преподаването могат да се кажат различни думи в зависимост от специалността и института. Сега основната промяна касае приемните изпити - те трябва да се опростят. За сметка на това дипломирането трябва да стане колкото се може по-трудно - така, че дипломираният специалист вече да бъде символ на качество. Или образно казано - входната врата да е широко отворена, а изходната - да се отваря с мъка. Има ли логика в тази идея? Има, разбира се. Защото хубаво би било дипломата да бъде наистина гаранция за качество на образованието. Но широкото отваряне на вратите на институтите ще направи преподавателския процес много труден. Освен това обучението на по-голям брой студенти ще бъде и по-скъпо. Логиката на старата система беше - в институтите да влизат само най-добрите. Те по-лесно ще бъдат обучавани и от тях ще излязат по-добри специалисти. Не е вина на системата, че хората (и преподавателите, и обществото) с взаимни усилия я опорочиха. В същото време най-престижните университети в САЩ са същевременно и най-трудно достъпни. С други думи, американците запазват понятието "елитен университет", а ние трябва да направим всичките наши институти лесно достъпни, което сигурно ще опрости живота на кандидат-студентите, но също така сигурно ще снижи качеството на образованието. Целта на тези разсъждения е да покаже, че не всяка идея, дошла от Америка, може и трябва без логика да се употребява у нас. Но има една добра идея, която сигурно може да бъде употребена. Сега държавните изисквания у нас налагат всички желаещи да получат висше образование да учат най-малко четири години. Желанието за висше образование се определя от административно изискване - редица професии и служби не могат да бъдат упражнявани без диплома за "висше образование". Тука ние си спомняме за системата бакалавър-мастер. Сравнението висшист - среднист звучи обидно. Но сравнението бакалавър-мастер звучи съвсем приемливо. Аз мисля, че редица специалности може да се учат три години и за тези три години да се получава степен "бакалавър". И с тази степен да са достъпни болшинството служби. А степента "магистър" трябва да показва, че специалистът има повече и по-конкретни знания и умения от тези, които се предявяват към "бакалаврите" според основните изисквания, че той заслужава по-висока степен на обществено доверие. Че той може да поеме повече отговорности и следователно може да се предлага за ръководни длъжности. Ето в това трябва да бъде основната разлика между двете степени. На тази основа сигурно можем да разсъждаваме за полезното присъствие на американския модел в нашата образователна система. И отново се връщам на началото на нашия разговор за образованието. Трябва ли наистина в днешното напрегнато и прагматично време да забравим основната цел на образованието - събирането на знания. Мисля, че колкото и трудно и скъпо платено да е това разбиране за образованието, ние трябва да насочваме нашите младежи към него. Защото, ако прекъснем веднъж връзката между образованието и неговите основни цели, които в продължение на повече от сто години са възпитавали нашите учени и специалисти, трудно можем след това да се върнем към основите на това образование. И не трябва да забравяме, че всеки експеримент има смисъл и сила само когато се постави в рамката на вече съществуващи и приети принципи. Както е казал Конфуций на своя ученик: "Моите знания са големи и аз имам много допирни точки с неизвестното. Твоите са малки - и ти имаш малко допирни точки с неизвестното. Затова аз казвам, че нищо не знам, а на тебе ти се струва, че всичко знаеш." Знанието носи тъга - така е. Но да не бързаме да го опростяваме и модернизираме без мярка. Може би този основен смисъл са заложили нашите създатели в него.