ОБЪРКВАНЕ, ПРИКРИВАЩО ТЪГАТА
Ще можем да продължим напред,
ако не се срамуваме от незнанието си

- Г-н Петров, на фона на всевъзможните кризи, разтърсващи днес обществото ни, е очевидно, че то засега няма механизми, чрез които да приема и да се справя с тези кризи. Науката за управление на кризите, особено по време на преход, все още не е всеобщо достояние. Как бихме могли да стигнем до едно рационално преодоляване на конфликтните ситуации?
- Един от начините да се управляват актуалните, или случващите се кризи, е да сме по-смели в момента, в който те се зараждат. С други думи, за да сме подготвени за бъдещите кризи, е добре да се справим със сегашните противоречия, да се откажем в днешния ден да замазваме нещата. Да вземем например кризата в Българското национално радио. Нещата, които знам като външен на конфликта човек, могат да се формулират с думите на един познат журналист: "Хоризонт" и "Христо Ботев" - те са като СДС и БСП от години!" Това имам предвид, като казвам, че подобни ситуации са бомба със закъснител. Проблемите са оставени неразрешени с години, толкова дълги години, че аз например имам чувството, че този конфликт е оставен нарочно да тлее, за да бъде в един момент използван - и сега той избухва. Затова казвам, че смелостта в сегашните конфликти ще ни спести бъдещите катастрофи. В тази връзка отговорността на управлението е много голяма - всъщност има неморално и морално управление. Неморалното управление злоупотребява с противоречията и конфликтите, като ги управлява така, че да му служат и чрез тях то да бъде увековечено. По-моралното управление се опитва така да управлява конфликтите, че институциите, хората, семействата да придобиват чрез разрешаването им автономност. Много често това означава да се допусне обратна връзка. Пак ще дам пример с БНР - освен всичко останало, оказва се, че там има много сериозни противоречия между типовете журналистика, който спор може да бъде разрешен не чрез намесата на Комисията по култура и медии, да речем, а чрез обратна връзка с аудиторията. Но този тип управление на институциите, който не използва обратната връзка и фактите от средата, където ние се разполагаме и получаваме валидност на нашите действия, спестявайки ни реалността по този начин, ни кара да живеем в полухалюцинаторната среда на желаното, а не на действителното, и в крайна сметка няма да разберем слушаеми ли сме, има ли някой полза от нас, можем ли да се издържаме от това, което правим, как се купуваме и продаваме в най-добрия смисъл на думата. Трябва да оставим реалността да нахлуе. Именно моралното управление поставя институциите и нещата, за които отговаря, в контакт с реалността. Това е моралното самоуправление на човека в психоаналитичен план. Егото е "успешно", когато успява да ни постави в контакт с реалността, и ние оцеляваме, като се съобразим и се свържем с нея. - В по-напредналите граждански общества отдавна се практикуват и са разработени и технологии на посредничеството, в случай че една криза вече е стигнала до нива, на които се нуждае от посредник. Кога и ние ще се научим да разрешаваме конфликтите си не варварски и чисто по балкански, а с по-цивилизовани средства? - Ако продължа основната си теза, която искам да защитя, че е добре конфликтите да се оползотворяват, а не да се злоупотребява с тях, ще кажа, че драматично сме закъснели - и затова трябва час по-скоро - да въведем тези знания там, където хората "се случват" - в семействата и в училищата. Контактът ми с училищата през последните 7-8 години е сравнително близък и там наблюдавам, как управлението от позиция на властта, от позицията на контрол праща послания на бъдещите граждани, че конфликтът в никакъв случай не може да бъде използван за развитие, за преговори.

Румен Петров е медик по образование. Работи в Български институт за отношения между хората като асистент по групови отношения. Освен това води курс по осредничество в конфликти.

А всякакви спорове между децата много често се разрешават по начин, по който моментално се пуска властта в употреба, казва се кой е крив, кой е прав, раздават се наказания, така че нормалните противоречия се афишират като нещо, което ще те изобличи, че си слаб, и ти веднага ще трябва да избираш - да се харесаш на властта или да станеш аутсайдер, което възпитава култура на избягване на конфликтите и неоползотворяване на различията, тоест хората да не влизат в диалог.
- Безспорно, конфликтите се употребяват от различните предпоставени страни по различен начин. Често някои не дотам известни хора, да речем, се вписват във вече съществуващ конфликт или дори специално създават такъв, за да се легитимират публично. Как коментирате този механизъм?
- Конфликтът действително е основният двигател на развитието. И най-разумното, което можем да направим, е да посрещнем конфликта именно като повод за развитие. А злоупотребата с конфликта, използването му за лични цели, обикновено става тогава, когата се е овакантило в публичното пространство или в контекста на група или организация място, което най-често се свързва с някакъв тип лидерство - когато има дефицит на умения да се положат рамки, да се поеме инициатива, да се предложи решение... Често пъти в култура, в която няма вкус към работа с различното, настъпва потрес, настъпва парализа на обичайното лидерство. Именно тогава хора, неекипирани достатъчно и достатъчно неинициативни, могат да излязат на сцената. Класическите примери за това са тоталитарните водачи отпреди 50-60 години, когато съвършено случайни от гледна точка на цивилизованите общества хора стават водачи, защото начина, по който се управлява общественият преход, е толкова безумен, че може да бъде осъществен само от човек с доста тесен хоризонт, от случайни хора. Това са феномени, които са типични за ситуация, която се характеризира хем с преход, хем с "неекипираност" за този преход. - Кое е общото между ежедневно възникващите български кризи? - Изкушавам се да кажа, че общото е неизвличането на поука. Всичките тези кризи не служат за това, да погледнем критично на самите себе си и да решим с какво трябва да се разделим, за да продължим напред. Психоаналитичната - а и не само тя - теория казва, че докато не се справим с един конфликт, той винаги ще се повтаря под различни форми. В агонията на нашия преход, или в удължаването на нашия преход е заложено условието, че той ще се удължава толкова, колкото трае истинската раздяла със стария тип социално участие. Толкова, колкото се учим да не прехвърляме вината на друг и не погледнем критично на собствените си възгледи. Той ще трае, докато не започнем да тъгуваме, че някои неща са ни заварили глупави, докато не осъзнаем, че не сме готови, че има още неща да учим, че светът се върти бързо и се изискват усилия да го настигаме. Нека наречем това готовност за смирение пред лицето на живота, който се променя. Това е обратният вариант на "всичко знам" - крайният вариант на "всичко знам" е теорията на световната конспирация. Тя казва - винаги знам обяснението, има гнездо на гениални злосторници, които направляват света. На практика толерирането на несигурността в нашите взаимоотношения е условието да се влезе в диалог и да си кажем "аз това не го знам и затова ще попитам и ще започна да се уча, да събирам, да показвам незнанието си, за да мога да се отворя към света, който да запълни тези мои незнания". Страхът да се покажеш незнаещ, който в нашата култура се възпитава още в детските години, води до това да сме уязвимо-високомерно "знаещи". После отстрани си изглеждаме смешни и това е една роля, която ни кара да страдаме много, защото не знаем, но не можем да си го признаем, и никой не ни помага да кажем, че не знаем, че не сме готови.
- Ако от Вас зависеше да формулирате онова, което е най-важно, най-спешно за нас като народ, което трябва да приемем, да научим, за да вървим напред, какво бихте казали? За всяко поколение това може би ще е нещо различно?
- За моето поколение - аз съм на 35 - едно от важните неща е: как да стане така, че поколението, което е 10-15 години над нас, да проумее факта, че е много малко подготвено за прехода, който осъществява. Че хората от поколението на управлението физически са там, но емоционално, духовно, като ценности - не могат да осъществят този преход. Моето поколение основно емигрира. Моето поколение отиде в света, в който има култура, която означава край на патриархалното общество, мултиетничност, диалог и толерантност. Моето поколение няма вярата, че тук може да прави такива неща, а според мен няма вярата, защото по-възрастното поколение го насърчи да не вярва, че тук може да осъществи тези свои идеи. Нека да вземем например инициативата "Българският Великден". Този диалог върви трудно. Общо взето мненията на младите хора, които носят ценностите, в които посредничеството при конфликти е важно, тук трудно пробиват. Цялата тази култура на интереса към другия, на зачитане на индивидуалното, всички тези неща, към които се стремим, трудно пробиват... Може би поколението във властта вече се е поизчерпало, а може би работата не е в поколението, а в културата ... Колкото повече сме наясно с тези си дефицити, толкова по-лесно ще направим прехода от прост антикомунизъм към действащо демократично поведение и управление с установени правила.
- Според Вас има ли днешното ни общество диагноза?
- Изкушенията да се използват тежки психиатрични термини винаги са големи и ако аз няма да го направя, то е заради достойнството на хората, които наистина имат такива проблеми. Иначе можем да характеризираме днешното психическо състояние на повечето от хората като объркване, което прикрива тъгата. Объркване поради нарушено достойнство, изгубени години... Това неслучило се наше колективно тъгуване се замества с гневни избухвания тук и там, с търсене на виновник тук и там и ни пречи да си поемаме отговорността. А чак когато поемем тази отговорност, ще можем да тръгнем напред.
- Да смятам ли, че лекарството за всичко това, което Вие описахте, може да бъде надписът над древния храм в Делфи: "Опознай себе си!"?
- Може да бъде. И културата на опознаването на себе си е нещо като основа, на която може да се изгради онова, което наричаме правила. Тя е тъканта на човешки отношения, над които истински правилата могат да бъдат живи. Тоест, ако съществува културата на "Опознай себе си", интересувай се от другите, тогава правилата ще се спазват активно.

Интервюто взе:
Валентина РАДИНСКА