ДА БЪДЕМ РЕАЛИСТИ - ДА ТЪРСИМ НЕВЪЗМОЖНОТО

Негово Превъзходителство Любиша Георгиевски - посланик на Република Македония у нас, смята, че са налице първите знаци на някакъв разум в балканската политика

- Обикновено в разговори с високопоставени чужди дипломати в България се интересуваме - какви различия съществуват в обичайния им начин на живот тук, в България, сравнявайки със собствената им страна. С всички условности на сравняването - какъв е всекидневният Ви ритъм в София?

- Ако имате предвид разликите в общия амбиент, промяната на най-често слушания език, на медиите, от които се информирате, града, в който живеете и т. п., те са неизбежни. В моя случай тези разлики са наистина малки, защото общият начин на живот в Македония и България е до голяма степен еднакъв. Поради това моят всекидневен ритъм на живот в София не претърпя никакви изменения: сутрин извървявам на гладно 5 км, чаша кисело мляко за закуска, работно време, обяд, вечерна разходка, време за писане или четене, вечеря, забавление.

- Уменията на режисьора помагат ли Ви в дипломацията?

- Режисурата по дефиниция е владеене, контрол на сблъсъците, на сцена. А какво е дипломацията, ако не е именно контрол на сблъсъците? Това е общото. Но тук съществува една разлика: на сцената сблъсъците са виртуални, условни, естетични. В живота пък дипломацията контролира реални политически сблъсъци, което, разбира се, не означава, че това е по-трудно. От друга страна, режисурата, както и дипломацията, са професии и умения, които подразбират широка ерудиция, духовност и висока интелигентност, а освен това и огромно търпение и голяма тактичност, защото и в режисурата, и в дипломацията се работи с чувствителни и извънредно интелигентни живи хора - личности, каквито са и актьорите, и дипломатите. Накрая режисурата ми помага в дипломацията и с това, че като режисьор, работещ на десетина езици, много от тях научих и сега са ми от голяма полза.

- Ако не Ви се струва твърде ексцентрично, преведете на "езика на театъра" балканската политика...

- Това е почти невъзможно. Затова и го правех, или се опитвах да го правя цял живот, режисирайки повече от 160 театрални постановки, 4 игрални филма, 4 тв пиеси, написвайки 5 пиеси и пр. В ХХ век съдбата на човека се стреми да се костюмира в политиката и да играе политически театър. И докато някои от най-гениалните театрални постановки на ХХ век в своята най-дълбока същност бяха политически, самата политика играеше и все още играе третокласен театър, а когато става дума за балканската политика, тя до вчера правеше кървав цирк, а не театър. Днес, впрочем, вече се появяват първите добри знаци за някаква логика, някакъв разум в балканската политика. Дай Боже, да не се лъжа!

- В кой момент установихте и как се случи така, че интелектуалецът потърси политиката като начин на изразяване на позиция? Това "балкански синдром" ли е?

- Връзката интелектуалец - политика е резултат и отроче на философията на Сартр, която идентифицира действието с битието. Оттук произлиза, че и самият етичен потенциал във всеки човек, във всеки интелектуалец се определя от неговите действия, обусловени от неговата позиция. Според това липсата на мнение, което означава липса на действие, се смята за страх. От това произтича, че всяка отрицателна, пежоративна, иронична или цинична подигравка срещу интелектуалците, замесени в политиката, по принцип е нелогична, безпочвена и в противоречие със самата себе си, защото си хапе собствената опашка, мислейки, че е чужда. Значи "балкански синдром" е самото участие на интелектуалеца в политиката, а не това, което той върши. Впрочем, това ли прави интелектуалецът? Хубаво щеше да бъде, ако го правеше! За да обясня накратко това, което искам да кажа в отговор на този въпрос, към който имат отношение всички важни книги и художествени творби, създадени през ХХ век, позволете ми да ви преразкажа един анекдот. През славната 1968 година в Париж начело на разбунтувалите се студенти беше Жан-Пол Сартр. Премиерът на френското правителство Помпиду (по-късно наричан Бомбиду) отишъл при Де Гол с нареждане за арестуване на Сартр и го помолил да го подпише. Тогава Де Гол казал: "Аз няма да арестувам Волтер на ХХ век!" Сами преценете, към кой тип политици спадат сегашните политици в целия свят.

- Вие сте известен режисьор не само във Вашата страна, имате и международен опит - кои бяха възловите моменти на Вашето оформяне като творец?

- Първо, беше драмата на моя живот. Имал съм две години и няколко месеца, когато по време на бомбардировките над Битоля една бомба паднала на 10 метра от мен. Блясък, дим, лютив мирис и удар в стената - дотам стига моят спомен. След това, през войната, бил съм на 5 години, спомням си спрял, но постоянно клатещ се камион. Пред него редица от германски войници, в кабината се разпореждаше една дебела проститутка. Бях едва на 16 години, когато получих първите горещи плесници в политическата полиция (1953 г.), защото слушах Луис Армстронг, Глен Милър и джазмузика на обществено място!? Ключови моменти! Цялата ми биография кипи от такива моменти. От приятните моменти си спомням срещите и приятелството с маестро Боян Дановски, с Григорий Бояджиев, с Роберт Кортян, с Данило Киш и много други големи личности.

- Само преди месец се състоя премиера на Вашата пиеса "Филоктет" в Пловдивския театър, какво е посланието и само за българската публика ли е предназначено то?

- Сценографията и костюмите за всичките ми 4 постановки в България са правени от Мария Диманова. Най-много съм работил с колектива на Драматичен театър "Масалитинов" - Пловдив. Най-доброто сътрудничество имах със Стефан Попов, Симеон Алексиев, Петър Тосков, Марин, Невена Калудова и други.

- В едно свое интервю Вие говорите за Македония като "проект за мултикултурна толерантност", означава ли актуалното развитие на ситуацията в Македония, че това е един "невъзможен проект"?

- Аз спадам към тази генерация на бунтовници от славната 1968-а, когато нашият лозунг беше: "Да бидеме реалисти - да го бараме невозможното!" Тогава победихме. Светът след 1968 г. радикално се промени. Дали проектът Македония като модел на многоетническа толерантност е възможен, или не ще стане ясно тези дни. Прекалено рано е да се отписва Македония. От началото никой не вярваше в нея, след това всички се съмняваха, а по време на гръцкото ембарго почти я отписаха... Изобщо от всичките кризи Република Македония излезе по-силна и значително по-силна ще излезе и от тази криза. Същността на демокрацията е владеенето на мнозинството, но тъкмо това задължава мнозинството да бъде толерантно към малцинството, което трябва да има всички права и да бъде по-интегрирано в обществото. Към тези цели (разбира се, целите са трудни и за малодушните са невъзможни) се стреми моята родина. И ще ги постигне, защото светът, а особено Балканите, нямат алтернатива за междуетническа толерантност, тъй като всичко останало води до кръвопролития.

- На какво разчита Вашата страна, за да се справи с политическия екстремизъм?

- На всичкия ум и разум на цял свят. А светът или ще отхвърли политическия екстремизъм, или ще се самоунищожи. Tertium non datur.

Сегашният македонски посланик в София е режисьор с европейска известност, бивш кандидат за президент на Република Македония от листата на управляващата днес партия ВМРО - ДПМН.
Любиша Георгиевски е роден в гр. Битоля. Завършва образованието си в Белградската театрална академия. Гордее се, че е работил страшно много - поставил е над 160 пиеси не само в Европа, но и в САЩ, снимал е няколко филма, издал е десетина книги и е чел лекции в прочути американски университети. Всеки момент в България ще излезе негова книга с есета. Любиша Георгиевски казва, че е автор на най-краткото есе в световната литература. То звучи така: "Аз". Освен че владее превъзходно 7-8 езика, Негово Превъзходителство посланика на Република Македония е известен с високата си ерудираност и небалканската си интелигентност.
В момента в Драматичния театър в Пловдив се играе пиесата му "Филоктет", поставена от режисьора Борислав Чакринов.
Този факт режисьорът Георгиевски коментира така: "Едва сега разбирам как се чувстват авторите на пиеси!"
Новият посланик на Република Македония у нас връчи акредитивните си писма на президента Стоянов на 1 ноември 2000 г.

Интервюто взе:
Димитър ВАРАДИНОВ