МАЙСТОР НА НЕБЕСНИЯ ПРОСТОР

Авторпортрет

Дочка КИСЬОВА-ГОГОВА

В изобразителното ни изкуство творчеството на професор Борис Колев не е добре познато и изследвано. За художника се пише за първи път в пресата през 30-те години на ХХ век. Първите отзиви са свързани с първата му самостоятелна изложба в София през октомври 1934 година. След това всяка следваща негова изява е отбелязвана в печата. Развитието му като художник следят големите майстори на четката - Владимир Димитров-Майстора, Кирил Цонев, Васил Стоилов, Стоян Венев, с които го свързва близко приятелство и сътрудничество.
Днес в ателието му на статива, на който е рисувал, стои негов автопортрет с шапка и "вечната" лула в устата, на фона на пейзаж. Там са картините му, подредени в папки, скицниците с рисунки, книгите, които е написал, и тези, които е четял и препрочитал. Приживе професор Борис Колев има петнадесет самостоятелни изложби, участва в общите художествени изложби на Съюза на българските художници и на Дружеството на новите художници. Взема участие и в шест общи изложби на художници от неговия роден град Кюстендил. След смъртта му през 1982 г. експозиции с негови творби се откриват в Кюстендил (през март 1997 година) и в столичната галерия "Орхидея" (през септември 1999 година).
За човека и твореца Борис Колев трябва да споменем, че е бил от онези автори, които не са афиширали себе си. През дългия си творчески път той рисува живопис и най-много произведения има в пейзажния жанр. Природата е слабост не на един творец. В творчеството на Борис Колев тя има свой облик. Окото на чувствителния и наблюдателен зрител ще открие майстора на небесния простор. В голяма част от пейзажите му половината от платното е небе

Тримата от Кюстендил - Стоян Венев, Майстора, Борис Колев

Още през 80-те години, когато е под влиянието на поантилизма - течение в живописта, развило субективистичните тенденции на импресионизма, той рисува небето с много усет и страст. За него то е най-важният елемент в картината, който създава настроението. С годините небето все по-силно го привлича: той гради пейзажа по свой начин. Започва винаги от небето и докато то не се получи, не продължава нататък. През 1937 година създава картината "Копривщица" - една от най-хубавите работи от този период, с небе, в което без думи е излял душата си. Във всяка негова творба небесният простор е различен, а като колорит и присъствие - фантастичен. Наричат го "поет на българското небе". И това не е случайно.
Има една любопитна случка в живота на Борис Колев от времето на следването му, когато неговият професор от Художествената академия - големият портретист Цено Тодоров дава на студентите летни задачи. Небето е стихията на младия художник и за тази задача той рисува необичайна небесна шир, а професорът го пита: "Колев, къде виждате такива небета? Защо започвате оттам, дето трябва да свършите?"
Във всеки отделен пейзаж Борис Колев рисува небе, което не се повтаря нито като колорит, нито като форма, нито като състояние. Драматични изгреви и залези, небе пред буря и дъжд създават онази тръпка, която е карала художника да рисува точно такива небесни пространства. Много пъти разказва на сина си, как на младини, зареян в Кюстендилското поле, гледа фантастични състояния на небесната вис. Не обича и никога не рисува равно синьо небе, а с облаци с причудливи и странни форми.
От природата се вдъхновявал и Майстора, негов близък приятел и учител, за когото проф. Борис Колев пише книга, издадена през 1955 година. В спомените си за Майстора, по времето, когато рисуват заедно в родното село на художника Шишковци, Борис Колев разказва как един ден Майстора вижда незавършен негов пейзаж и му казва: "Майсторе, у небето вече горе-долу нещо се улучи." Тази преценка на един от най-големите български художници, който много трудно давал похвали, окуражава младия творец и го стимулира за работа. Той смята, че когато претворяваш природата, до стереотип не можеш да стигнеш, и посредством композицията и колорита ни прави съпричастни на своето отношение към нея. За него природата е изповед на сложните чувства, които го вълнуват. Тя е поезия, чрез която открива най-тайнствените кътчета на своята душа. В картините си рисува планински и гористи местности, долове, прорязани от спокойните води на някоя река, понякога и къщи, за да напомнят за човешкото присъствие, и много рядко човешка фигура, най-вече за да я съпостави с природата и да покаже нейното величие.

1964 г. Пейзаж

Не само в живописта, а и в областта на изкуствознанието насочва своите търсения Борис Колев в годините след завръщане от Виена, където през 1943-1944 година специализира история на изкуството при проф. Залозиески. Неговото име се свързва и с основаването и ръководството на катедра "Рисуване и моделиране" в Архитектурния факултет при Висшия институт за архитектура и строителство в София и с преподавателската му дейност като професор в тази катедра. За студентите - бъдещи архитекти, той написва кратък курс по история на изкуството, два пъти преиздаван, като последното издание е от 1971 година. Професор Борис Колев написва и монографии за художниците Атанас Михов (1955), Йордан Кювлиев (1956), големия полски художник Ян Матейко (1971), а издадената през 1955 година за Майстора излиза на пет езика - български, руски, немски, френски и английски. Автор е на историческите очерци "Българска графика", "Руска реалистична живопис", "Велики испански художници", а през 1974 година в съавторство с Йонка Коцева издава монография за Владимир Димитров-Майстора. Многобройни са неговите статии по различни проблеми на изобразителното изкуство и рецензии за изложби.
Тази година се навършват 95 години от рождението на професор Борис Колев. Създаденото от него тежи на мястото си. Ценността му се покачва с годините, защото истинските, стойностните неща остават въпреки превратностите на времето.

1937 г. "Копривщица"