ДОСИЕ, бр.2, стр.46, година VIII 2001г.

Янина ПАРАДОВСКА:

МЕДИИТЕ НЕ МОГАТ ДА ПЕЧЕЛЯТ ИЗБОРИ

Неотдавна по покана на Полския институт в София гостува известната полска журналистка Янина Парадовска. От 1992 г. тя работи в сп. "Политика". Специализира в областта на политическата журналистика и е проницателен наблюдател на политическия живот в Полша. Г-жа Парадовска бе така любезна да даде интервю специално за сп. "Европа 2001".

- Г-жо Парадовска, в кой период от развитието на полското общество ролята на медиите беше важна за формиране на общественото мнение?
- Ролята на средствата за масова информация в Полша се промени и стана значителна едва в периода на демократичните промени, защото при тоталитарната система нямаше никаква свобода на печата. Медиите изпълняваха само ролята на трансмисия от властта към обществото, но не изразяваха никакво обществено мнение. Едва демократичната система, т. е. годината 1989, промени съществено ролята на средствата за масова информация. Едва тогава стана възможно независимо обществено мнение, като още един контролиращ инструмент на властта, освен контролните институции, които са вградени в демократичната система.
- Как смятате, манипулират ли медиите общественото мнение, става въпрос за негативно манипулиране?
- Развитието на средствата за масова информация, което ние в Полша преживяхме от 1989 г., породи наистина редица негативни явления, но не зная дали може да се говори за манипулация. Според мен това са просто някои трудности на този период на узряване на свободната журналистика, каквато почти 50 години нямахме. И към тези отрицателни явления бих причислила прекалената гонитба на сензацията, това - от една страна. От друга страна - прекаленото партизиране, но разбирано не само като натиск от страна на политиците върху средствата за масова информация, особено върху електронните медии - радио и телевизия, но така също и фактът, че журналистите прекалено охотно демонстрират своите политически възгледи. Така че такава независима и напълно обективна журналистика едва сега се формира. Мисля, че това са двете основни явления, с които трябва да се справим.
- Предвижда ли полското законодателство механизми за противопоставяне на такива манипулации?
- Нямаме такива закони в Полша, но сега се подготвя закон, който регламентира достъпа до информация. Оказа се, че достъпът на журналистите, а следователно и на обществото до информацията е изключително ограничен. Много институции не желаят да предоставят информация. Дори съдилищата например се пазят и не предоставят информация на журналистите, а в същото време основният принцип на демокрацията е прозрачност на държавната система, защото така може, да речем, да се предотврати корупцията. Бих казала, че в настоящия момент са необходими права, които да дават на обществото по-голям достъп до информацията. Разбира се, винаги съществува възможност, ако някой не е професионалист, или пък ако дадено издание е тясно свързано с определена партийна групировка, да се допуснат манипулации, но това трябва да се причисли към стойностите на демократичната система. Системата трябва да бъде отворена за гражданите.
- България се намира в предизборна ситуация. Как мислите, печелят ли медиите избори? Могат ли хората, независимо от начина си на живот, да направят своя избор под давление внушенията на медиите?
- Не мисля, че медиите могат непосредствено да спечелят избори само например чрез добре проведена предизборна кампания в радиото и телевизията. Но при ситуация, когато 70 - 80 процента от гражданите получават въобще информация за политическия живот от телевизията и половината от гражданите черпят информация от радиото, естествено е тези две медии да оказват влияние върху формирането на общественото мнение през продължителен период от време. Сред политиците в Полша например властва убеждението, че ако овладеят телевизията, те ще спечелят изборите. Но това просто не е вярно, защото чак толкова елементарно прехвърляне няма. Обществото все пак през последните десет години преживя на няколко пъти изборни цикли и е общество, което има вече известен опит и просто не вярва на всички обещания. Така че не е възможно да се направи пропаганда в кратък период от време, която по решителен начин да повлияе на общественото мнение.
- Как бихте характеризирали отношенията между медиите и властта в Полша?
- Отношенията между медиите и властта са винаги напрегнати, но аз не виждам нищо лошо в това, защото ми се струва, че такъв конфликт между политиката и журналистиката е въобще вписан в журналистическата професия и в професията на политиците. Защото те не са еднакви професии. Журналистът е представител на общественото мнение, а политикът се старае да взима под внимание това обществено мнение, за да спечели изборите. В тази връзка тези две личности са почти винаги оплетени в конфликт, но според мен това е нормално. Без съмнение политиците опитват по най-различни начини да оказват натиск. И това е по-лесно при обществените медии, а много по-трудно в частните медии, независимо че съществува механизъм за противодействие от страна на държавата. Защото дори частните медии трябва да се борят за концесии, трябва да получават честоти, в даването на които в Полша участва правителството. В тази връзка собственикът на медията трябва да постъпва внимателно. Имаме много примери от такъв характер, ако някой иска неговата телевизионна станция да разшири своя обхват, той трябва да отчита сигналите, давани от властта - например някой политик се представя прекалено много, а друг се пренебрегва. Но това са по-редки случаи. Съвсем различно стоят нещата в печата, вероятно поради факта, че пресата не формира вече в такава степен общественото мнение както електронните медии. В тази връзка върху печата се оказва много по-слаб натиск. При пресата съществува и този момент, че тя се е създавала като симпатизираща с определени политически опции. И при нея по естествен начин намират отражение именно тези политически опции.

Интервюто взе:
Михаела Йоргова