ЕВРОПЕЕЦЪТ ОТ ДРЯНОВО

Ангел ПИРИНСКИ

Преди 200 години се е родил майстор Колю Фичето - олицетворение на народното строително изкуство, един от родоначалниците на новобългарската монументална архитектура.
Този самороден талант, прославил българската възрожденска архитектура, не само спечелва обичта на хората, но и народът до днес свято тачи паметта му и заради многото човешки достойнства, които Майстора притежавал.
Скромността е една от основните черти в неговия характер. Макар и на върха на своята слава - създател на много черкви, прочути мостове, кули, камбанарии, ханове, казармени и жилищни сгради, джамии и чешми - той никога не се възгордял и продължавал да върши най-обикновена работа по строежите. На чужденците, смаяни от неговите архитектурни шедьоври, отговарял, че е следвал архитектура "...на Баева ливада". Не се срамувал да признае, че е самоук. Унгарският етнограф, археолог и географ Феликс Каниц - почетен чуждестранен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН), се е възхищавал от постиженията на Колю Фичето и от скромността му. Той се е срещнал с него през 1874 г. в с. Присово (Търновско) и го описва като полуграмотен, облечен в потури и абичка.
Великият строител е роден през 1800 г., едва тригодишен остава без баща, а десетгодишен започва да учи занаят при дряновските дюлгери. Усвоил бързо архитектурно-строителното наследство на Балканите, той на тридесет и шест години получава званието "Майстор". С майсторско свидетелство е удостоен във Велико Търново, където живее от 1830 г. до края на живота си - 1881 г.
Пословичното му трудолюбие също ще остане завинаги в народната памет. Налице са черквата "Свети Константин и Елена", сградата на Конака, Къщата с маймунката, ханът на хаджи Николи, мостът на река Янтра при Бяла - той сам не е съзнавал, че е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров (276 м дълъг и 9 м широк, с 14 отвора, строен през 1865-1867 г.), Покритият мост в Ловеч (единственият покрит мост на Балканите), дълъг 84 м, а широк 10 м, от които 5 м са заети от уличното платно, а на останалото пространство по дългите страни на два реда са разположени 64 магазинчета (строен през 1872-1874 г.) и още много архитектурни паметници, строени предимно из Великотърновския, Свищовския, Еленския, Дряновския и Габровския район. Строителното дело на Майстора все още не е изследвано докрай.
За разлика от съвременната архитектурна конфекция Кольо Фичето подхождал творчески към архитектурния план. Майстора свел доминиращия дотогава елемент - ритъма на колонните редове от трикорабната базилика - само до два чифта колони и по този начин разширил предолтарното пространство в черковните храмове. Същата пластична раздвиженост той дал и на Конака - най-монументалната сграда, в която заседава Учредителното събрание, приело Търновската конституция. Построените от него мостове нямат властващата дотогава конструктивна схема на задигнати сводове. Тяхната хоризонтална част не издига пътя, а разположените на еднакво разстояние устои действат монументално и внушително чрез своя ритъм.
Изобилието от простор и светлина, които вкарал в жилищните сгради чрез оригиналното си строителство, недвусмислено подсказва съзряването на българския дух в късния период на Националното възраждане. Този нов дух е събуждал реалистичното чувство на Майстора, който е превръщал занаята си в изкуство.