ГРАДЪТ, В КОЙТО ИСКАШ ДА СЕ ВЪРНЕШ

Славица НЕШКОВА,
кореспондент на Македонската ТВ в София,
специално за "Европа 2001"

Една от легендите разказва, че по време на своето владичество Крали Марко се е качил на Марковите кули, които се намират в Прилепските планини, и казал: "Там, където падне копието ми, ще издигна град." Копието паднало на територията на днешно Скопие и оттам идва и името му Скопие-копие. Но това е само легенда, а историята казва, че градът е много стар и че съществува още отпреди Христа, и старото му име е Скупи. Градът е разположен в Скопската котловина, около него се извисяват планините Водно, Скопска черна гора и Бабунската верига, а реката Вардар минава през него. От край време Скопие е бил голямо селище, стопански и културен център на Македония. В своята многовековна история градът е записал и преживял жестоки изпитания, разрушения и нападения както от старите хунски племена, така и по-късно от Византийската и Турската империя. Често пъти е бил разрушаван от войнишки походи или земетресения. Така историята твърди, че Скопие най-много е пострадал в 518 г. след Христа. Но император Юстиниян е обновил града и от него направил едно търговско средище. В 1040 година жителите на града въстават срещу гръцкото владичество начело с внука на Самуил - Петър, и вдигат известното Скопско въстание. Към това въстание се присъединили всички, живеещи по Повардарието, от Скопие до Солун. По-късно в 1071 година начело с Георги Войтех за втори път вдигат въстание срещу Византийската империя, но и този път безуспешно. От 1569 г. Скопие остава под турско робство. След малко повече от сто години, в 1688 година по време на турско-австрийската война, градът е бил напълно разрушен и опожарен, но Турската империя го възобновява и става един от стопанските центрове на Турция.
Географското положение на града дава възможност да бъде не само културно, стопанско, административно средище, но и търговско с важни възлови пътища и железници и не само за Македония, но и за целия Балкански полуостров. И двете войни на двадесети век остават своите отпечатъци и като че ли те бледнеят пред онова, което природата стори на Скопие. Едно от последните трагични събития за Скопие е голямото земетресение, станало в ранните часове на 26 юли 1963 г. Освен че го беше сравнило със земята, земетресението затрупа под руините на града около 1700 души. За това трагично събитие и днес ни припомнят останките от старата жп гара, където стърчат полуразрушени стени и колони и един часовник, спрял в 5 часа и 17 минути сутринта на 26 юли. Само преди година градът по свой начин преживя още една човешка мъка и стана съпричастен на трагедията на стотиците хиляди депортирани косовски албанци от режима на Милошевич. Градът, който се намира кажи-речи на четиринадесет километра от границата с Косово, приюти и разпредели по лагерите неколкостотин насилствено изгонени албанци.
Иначе Скопие, днешната столица на Република Македония със своите 540 хиляди жители е красив, модерен, административен и търговски град. Реката Вардар, която извира от подножието на Шар планина - в село Вруток, недалеч от град Гостивар, и за която не една песен е изпята, разделя града на две части. От лявата страна на Вардар е останала старата чаршия със своя Куршумли хан, с калдъръмените улички и занаятчийски дюкяни. След разходките из старата чаршия човек може да седне в едно от многобройните кафенета и ресторантчета, където освен известната скара може да хапне и от прочутото "тавче гравче" (боб на фурна) и да пийне турско кафе, което независимо от това дали си поръчал или не, се сервира с "кисела вода" - газирана минерална вода. Всеки ще остане очарован от посрещането и от обслужването. Над чаршията на един хълм се извисява крепостта Кале, чието съществуване датира от шести век. Горе от Калето се вижда почти цяло Скопие, а срещу него Водна планина. Обратната панорама може да се види и от черквата "Св. Панталеймон", намираща се до село Нерези. Между Калето и чаршията се намира черквата "Св. Спас", построена през ХIХ век. Иконостасът й е с чудесната дърворезба, направен от майсторите на Дебърската школа Макарие Фърчковски и Петар и Марко Филиповски. В двора на черквата почиват костите на големия революционер Гоце Делчев - една от най-големите легенди на ВМРО. По-долу из уличките на чаршията се стига до джамията "Мустафа паша", построена през 1492 г. Тя е една от най-красивите архитектурни забележителности на Турската империя. В турската баня, построена през ХV век, от 1948 г. се помещава "Арт галерия". От същата страна се намират по-малкият търговски център, Македонската телевизия и радио, университетът "Св. св. Кирил и Методий", университетската библиотека, Съдебната палата, хотел "Континентал" и до него малко панаирно градче. Над реката се простират няколко моста, свързващи старата част на града с новата. Каменният мост, построен през ХV век, е един от символите на града и се използва само от пешеходци. По-нагоре от него се намира и модерният мост "Гоце Делчев", използван от пешеходци и шофьори. От дясната страна на Вардар са останали големият търговски център, парламентът, правителствената сграда, старата жп гара, музеят на град Скопие - скътал цялата своя история, галерия "Остен", търговският център, по-известен като "Бевърли Хилс", новата катедрала "Св. Климент Охридски", построена преди двадесет години, площадът, заобиколен от известните не само за скопяни заведения "Фуфо", "Пивницата", "Лондон". Тук, независимо дали си турист или местен, човек с голяма наслада изпива една-две "жолти" ракии, придружени със зелена салата, предлагаща се целогодишно. А през горещите летни дни, когато температурите често надвишават 40 С, никой не може да устои и да откаже чаша "Скопско пиво", чийто девиз е "Скопско... и се е можно". Прочутата охридска пъстърва, нищо че е охридска, може да се поръча навсякъде в Скопие. Независимо от многото начини на приготвяне непременно трябва да се полее с чаша червено вино "Тъга за юг". В Македония много популярна е автентичната фолклорна песен, изразяваща робство, болка, гурбетчийство, любов и радост. Само от себе си се подразбира, че този вид музика липсва по нощните клубове, където звучи съвременна, англосаксонска музика на живо. Подобни на софийските нощни пъбове Swinging hall, Eddys и "Библиотека" в Скопие няма и младите предпочитат нощните барове. Един от по-известните е "Маракана", недалеч от градския стадион. Там от време на време пее популярният и в момента изпълнител Гиш.
Спокойствието в града предразполага младите да излизат след 22 часа и оживлението да се чувства чак до зори. Ако си турист в Скопие, непременно трябва да посетиш бутиците и търговските центрове, където може да се намери всичко актуално и подходящо за всяка възраст и освен бутилка тиквешка "жолта" ракия да си тръгнеш например с чифт хубави обувки. Качеството на обувките и дрехите говори за традициите в кожарската област и конфекцията.
Един от престижните квартали в Скопие е "Водно", където всъщност се намират и резиденциите на президента и премиера на Република Македония. Там се намират и резиденциите на повечето чужди дипломати.
Само с две-три думи нека да кажа, че без да се отдалечаваме кой знае колко от града, ако желаем да направим пикник или да се разходим сред по-чист въздух и природа, това ни се удава на езерото Матка, местността Сарай или пък Марковата река. Непосредствено до нея се намира Марковият манастир, чието построяване датира от ХIII-ХIV в.
Главният град на Република Македония в своята многовековна история е дал имена, които са намерили място както в културата, политиката, така и в много други области. Сигурна съм, че много малко са хората, които биха свързали Скопие с милосърдната сестра Гонджа Бояджиу - известна на целия свят под името Майка Тереза. Тази година, в която се навършват деветдесет години от раждането на Майка Тереза, родният й град, освен че е увековечил паметта й в спомен-плоча и спомен-парк с нейното име, реши да направи още един жест на благодарност към нейното милосърдие и уважение за това, че тя прослави своя роден град в целия свят и за младата държава стана своего рода македонско лоби. Във Феодалната кула - паметник от ХVIII век, която е едно от малкото здания, останали непокътнати от детството на Майка Тереза, ще се открие "музей-стая" с около петдесетина фотографии от първите 18 години, които тя е прекарала в града на Вардар. Между тези фотографии се намират и такива, показани за пръв път.
В македонската столица, където толерантно и мирно съжителстват македонци и албанци, освен родни културни изяви на сцените на Македонския драматичен театър, Операта, или концертните зали се предлагат репертоари от Балканския полуостров и от целия свят. Няма да е пресилено, ако се каже, че затоплянето на българо-македонските отношения отвори широки врати за културното сътрудничество между двете страни. На подиума на зала "Универсиада" (построена от България след земетресението) се провеждат традиционните музикални фестивали, на които освен известни певци се проявяват и млади таланти. От няколко години и по-точно след прогласяването на своята независимост Република Македония започна самостоятелно да участва със свои групи или солисти в известния европейски фестивал "Евровизия".
В Скопие има къде да се отседне. Градът предлага нощувки в многобройните си хотели, като се започне от луксозния "Александър Палас" (който най-често е средище за политически изяви) до приемливия "Тасино Чешмиче". Но трябва да се каже, че присъствието на КФОР в града наложи и най-евтините хотели да повишат цените.
Ако се тръгне от София за Скопие, независимо от това, че се намира на половината от пътя София - Варна, ще е необходимо повече време - заради границата.
Но ето че все пак се разходихме из Скопие. Не си правете илюзии от написаното дотук, че вече всичко знаете за него. Не всичко е казано за Скопие, има още много неща да се видят, трябва всеки сам да усети пулса на града. А щом го усетиш, щом си бил там, ще пожелаеш пак да се върнеш. Не е Париж, но пак е със свой чар, само на двеста километра е и всеки ще те разбере.