PRO, бр.2, година VII 2000г.

ДЕТСТВОТО НА TV СВЪРШВА


Александър ГЕРОВ,
ст. н. с. в Института по математика и информатика, БАН


Докато властта й намалява, значението й ще нараства.

Северна Америка, Австралия и Европейският съюз са се разбързали да създават информационно общество, увличайки след себе си и редица страни, включително и нашата. И това бързане не е случайно. То се пришпорва, от една страна, от идеята за гражданско общество като всеобща ценност, осигуряващо корекцията на управляващите, и от друга - от техническия бум в областта на телекомуникационните мрежи, компютрите и информационните технологии.
За съжаление не всичко и навсякъде се развива еднакво бързо. И за оптимистите дори е видно, че в България икономическото развитие и стандартът на живот се придвижват със скромни стъпки. Това е така понеже тези процеси силно зависят от местни и регионални дадености. Но други характеристики на обществото като мода, изкуство, забавления, а дори и наука, не се влияят толкова много от местните фактори. Поради това телевизията - носеща и новина, и изкуство, а и развлечение - ще се развива като част от информационното общество почти еднакво бързо и в България, и в другите страни.

Вечно ли е изкуството?
Досега нищо не го е спряло - изменят се само техниките на правене на изкуство, изменя се и частта от хората, съпричастни към него.
В едно общество, където голямото мнозинство ще работи с мисълта си, а не с ръцете си, вероятно е да се окаже, че всеки разбира от изкуство, оттам и оценките на едно произведение на изкуството ще са многообразни - може би както сега всички разбират от футбол (независимо от ниското ниво на клубния ни футбол) и дори някои го играят на тревни поляни за свое удоволствие. Информационното общество ще даде възможност да се съчетават текст, звук и образ толкова лесно, както днес подреждаме цветята си в двора или на балкона. И тези творби ще са достъпни във виртуалната телевизия за всеки друг.

Кой не иска да е новинар?
"Минималистичните" теории за същността на човека обикновено искат да докажат, че той се води от една основна цел или идея - едиповия комплекс, алчността за пари, жаждата за власт, любопитството, славата, вярата или нещо друго. На практика човек е коктейл от стремежи, цели и идеи и ако се вгледаме в историята, то не е имало нито един период, в който човек да не е искал да покаже информираността си - дали това е около горящия огън, пред събрана академична аудитория, или с приятели на чаша вино, то всеки се е стремил да разправи нещо интересно и ново пред останалите или поне да го обясни от своя гледна точка. В информационното общество интерактивната телевизия ще даде възможност да избираме, променяме, допълваме и управляваме посланието за нас, както и да предлагаме създаденото ново послание на всеки друг.
От научна и техническа гледна точка нещата са до голяма степен изяснени. Естествено, домашният телевизор ще е и компютър, свързан в електронна мрежа от вида на Интернет и посланията ще са представени чрез връзки, подобни на тези при хипертекстове. Иначе казано, посланията ще представляват хипервизия или хипермедия. Остава да се намерят икономическите мотиви или модели за комерсиализиране на интерактивните масмедии, което ще бъде въз основа на нов подход за реклама, ориентиран към отделния индивид.
В информационното общество се очаква, че всеки ще може да удовлетвори желанието си да е коментатор, водещ или новинар, стига да набере достатъчно смелост, понеже на анонимните послания сигурно ще се гледа с лошо око, както сега се възприемат анонимните доноси.
Гутенберг със своите книги не спря хората да си разменят лични мнения, включително за прочетените романи; киното провокира изписването на планина от книги за създадените филми и дава материал за хиляди часове разговори между хората; телевизията предоставя възможност всеки да си избере област, в която той знае повече от другите около него. С други думи, всяко техническо средство дава възможност по-лесно да научим нещо и да се откроим по някакъв начин от заобикалящите ни хора.
Свързаните в мрежа телевизионни сървъри на информационното общество ще представляват на практика неограничен и актуализиращ се склад от информация, достъпна и най-вече популярна за голяма част от хората. Разбира се, ще се разпространяват и противоречиви, дори неверни "информации". Но така или иначе всеки ще може по свой вкус, потребност и възможност да намери необходима информация за професията си, за хобито си, а някои ще предоставят и свои разработки, предложения или натрупан опит.

Днешната телевизия - детството на аудио-визуалната комуникация
Сегашната телевизия е еднопосочно средство за комуникация. При държавната телевизия или "палеотелевизията" - по думите на Умберто Еко - комуникацията е насочена от управляващата институция (независимо дали е диктатура или демократично избрана от мнозинството) към зрителите. Или същността на посланието не се създава с участието на зрителите, а дори и участието на телевизията е силно ограничено. Информацията се изработва от властовата структура и зрителят има избора или да я приема, или да изключи телевизора си. При обществената телевизия, или "неотелевизията" - пак по Умберто Еко - телевизията дава възможност на различни общности чрез свои легитимни представители да участват в създаването на информацията. Така телевизията със своя избор кого да допусне пред камерата упражнява правото си да влияе върху съдържанието на информацията, или казано иначе - да осъществява функциите на четвъртата власт. По този начин зрителят има по-голям избор - може да предпочете мнението или коментара на представител на една или друга общност.
Но така или иначе най-масовият участник в телевизията - зрителят - си остава пасивно съпричастен в този процес. Телевизията от своя страна реализира еднопосочно предаване на информация по един или по няколко разнообразни канала. Разбира се, техническото развитие дава възможности за по-голяма пъстрота и по-високо качество, позволява все по-точно проучване на потребителското търсене и съобразяване с многоликите желания на все повече зрителски профили, но все пак отделният индивид е от другата страна на аудио-визуалната комуникация.

Телевизията в информационното общество
И след като вече сме приели не дотам лошата идея, че в информационното общество основно средство за създаване на нови блага се смятат информацията и знанията, то телевизионните сървъри до голяма степен ще са източник на такива средства. Чрез глобализирания достъп до виртуалната телевизия отделният индивид ще има на разположение огромен ресурс от информация и натрупан опит. Остава проблемът за осмисляне и прилагане на тази информация, превръщането й в знание, което ще изисква значително повече време, отколкото времето за извличането и получаването й. Интерактивната телевизия ще представлява мощно средство за многопосочни комуникации между хора и институции. Така бъдещата телевизия не само се доближава до феномена Интернет, но и го надскача значително, като осигурява глобална мрежа за съхранение и обмен на информация, представена чрез звук, образ и текст. Макар че властовата роля на телевизията в информационното общество постепенно ще намалява поради децентрализирането на източниците на информация, значението й - обратно - ще нараства неимоверно с новата й мисия да организира и систематизира човешките знания. В това общество на бъдещето ни - и нашето, и не само на децата ни - електронната, виртуалната, интерактивната хипертелевизия, или простичко казано TV, ще стане по-необходима от много други неща. За това е достатъчно да повярваме, че както всичко ново досега, и новите знания няма да ни отнемат радостта да ги споделяме край огъня, пред колегите си и на чаша вино.