ЩЕ СТАНЕМ ЛИ КАТО КОМПЮТРИТЕ?

Радослав РАЙКОВ

Обучавали някои от най-големите умове на общоевропейското ни минало, днес старите университети се изпълват с непривични шумове - жуженето на компютри, звъненето на телефони, искрящото напрежение по електрическите инсталации. Техниката неумолимо навлиза в тези стари сгради и стените им се мръщят на новите, непознати за тях предмети и термини: сателити, интерактивно обучение, кабелни връзки, обучение от разстояние и т.н. От друга страна обаче, приемствеността се запазва - компютрите служат на литературата, новите технически средства - на обучението. По-рано например обучението от разстояние най-често се свързваше с нуждите на студента, живеещ далече от учебните заведения - на 100, 200 км от най-близкия колеж. Целта беше той да следи курс от телевизионни лекции, излъчвани от местната станция, да чете препоръчаната литература и от време на време да отива в колежа, за да полага изпити, докато на края се дипломира. Днес типичният потребител на телевизионното обучение не е 18-годишният младеж от фермерско семейство, а семейната жена, която учи "полузадочно". Тя слуша някои от лекциите на място, а други - по телевизията, за да се дипломира по-бързо или защото служебните й и семейни задължения не позволяват да се образова по друг начин. В случая ограничаващият фактор е липсата на време, а не разстоянието.
Контингентът на обучаваните от разстояние се попълва от деца в предучилищна възраст в целодневните детски градини; специалисти, нуждаещи се от следдипломна квалификация или допълнително образование без откъсване от производството; работници, които усвояват основните производствени умения.
В гимназиите понякога липсват учители по специални предмети като руски език (в Западна Европа), английски език (в Източна Европа), математически анализ или история на китайската литература. За да се задоволят нуждите на учащите се, областните отдели по просветата и обществените телевизионни станции в повечето европейски страни създадоха Консорциум за спътникови образователни ресурси, който чрез преки спътникови предавания осигурява интерактивно обучение по предметите, чието преподаване местните училища не могат да осигурят.
С помощта на далекосъобщителната техника учащите се могат да "посещават" с учебна цел ферми, болници и музеи. Чрез обикновена телефонна връзка с възможност за едновременно включване на няколко абонати един специалист може да обсъжда дадена тема с цял клас. Някои електронни "посещения" всъщност са комплексни висококачествени продукции. В едно подобно "посещение" с научна цел могат да участват ученици от над 30 000 класа; в него се включват видеозаписи, компактдискове, видеодискове за интерактивно обучение, компютърни програми и печатни материали.
За обучение от разстояние могат да се използват и системи за информационен обмен, чрез които се осъществява по-добра връзка между преподавателите и студентите, живеещи в университетското градче; между преподавателите и студентите, които живеят другаде. Тези системи осигуряват индивидуална компютърна информация (електронна поща), обществени форуми, на които всеки може да се изкаже по обсъжданата тема. В миналото техниката позволяваше само обмен на текст и данни, но новите мрежи дават възможност за предаване на глас, графични образи и видеоинформация. Новите далекосъобщителни системи предлагат все по-големи възможности за интерактивно обучение. Начините за това са много: пряко взаимодействие с преподавателите чрез аудио- или видеовръзка, игрово модулиране чрез компютърна програма, обмяна на писмени съобщения чрез е-maill или "компютърни конференции". Интерактивният модел разглежда учащия се като активен участник в образователния процес, а не като пасивен обект на обучение.
Често интерактивността се свежда до обикновен телефонен разговор между ученика и преподавателя, но обучаваният може да разполага и с обратна връзка, която му дава възможност да подбира съдържанието на материала, да отговаря на въпроси, допускащи различни отговори, и да иска допълнителна информация. Най-голямото предимство на интерактивното обучение "в реално време" е, че дава възможност на учащия се да общува с преподавателите също както в класната стая. От друга страна, видеодисковете и компютърните програми позволяват на ученика или студента сам да определя темпото на обучение и стимулират интерес към изучавания материал чрез игрово моделиране на процеса на обучение по определения предмет.
В момента се осъществяват редица проекти за свързване на телефонни компании и кабелни телевизионни мрежи с училища и частни домове.
Всички обаче сме съгласни, че това си има и своята обратна страна - компютрите ни правят все по-малко хора, ние започваме да се съревноваваме с тях, нещо, което не води до висока ефективност на духа, а напротив, до загубването му в машината, до желанието да направим машината човек и да въплътим в нея човешкия дух или ние да станем като компютрите. Човекът изчезва от процеса на обучението, живата връзка остава "жива" през телефонния кабел, през жицата, човешкият глас се предава от гласов модулатор и човекът, учителят наистина е там, но го виждаме на екрана на видеофона, чуваме променения му глас, излъчван от космоса, от сателитната връзка. Цялата тази техника "сатанизира" образованието, учениците стават част от нея и в един момент се оказва, че те не могат без компютрите, без лап-топа в обикновения живот, както всички ние днес вече не можем без телевизията и телефона, а токът, на който се гради целият днешен прогрес, съществува само от 100 години. Разумно ли е да градим прогреса си върху нещо толкова малко, ние, джуджетата, да стъпваме върху раменете само на единия от великаните. Компютрите обаче следват телевизията, телевизията следва радиото и така от XIX век насам.
Далекосъобщителната техника може да окаже значително и трайно влияние върху ролята на учителя. Преподавателят, който знае как да използва техниката и нейните възможности, се превръща в творец на учебния процес, който сам планира и проектира елементите на обучението, използвайки пълноценно предимствата на новите технически средства. Това съвсем не означава, че връзката между учител и ученик ще отслабне. Тъкмо обратното - умелото използване на техниката ще освободи повече време за общуване - учителят не трябва да се възприема единствено като източник на знания, какъвто може да бъде и компютърът, а като личност, която може да обясни, да разясни, именно да общува - нещо, което компютърът не може. Защото нещата не тръгват от желанието преподавателят да бъде изместен или да се докажат силата и въздействието на техниката, а от реални проблеми, които трябва да се решат и които не може да се решат без нейна помощ. Така се стигна до въвеждането на нови, по-ефективни методи за използване на вече наличната техника. Повечето обществени телевизионни станции започнаха да предават учебни филми или след приключване на редовната си програма, или на големи блокове в началото на учебната година. Това даде възможност на учителите да записват материала на видеокасети и да го използват според нуждите и програмите на училищата. Ясно е, че тук не става дума за нова техника, а за нов начин на използване на съществуващите съоръжения. Холандската обществена телевизия например освен редовната си програма има отделен кабелен канал, който вечер предава образователни курсове за възрастни. Наред с това обществената телевизия в много страни изпълнява и далекосъобщителни функции, включващи преки спътникови връзки, образователни програми и информационни услуги. Консорциуми от университети осигуряват преки спътникови предавания, електронни лекции на известни професори пред голяма аудитория, които нямат възможност да присъстват във всеки отделен университет според новата програма поради различни ангажименти. В много райони се излъчват учебни телевизионни програми за нуждите на местните училища.
Така се стигна до въвеждането на видеото, компютрите, интерактивното обучение, сателитните връзки, телевизията и пр. Дори Интернет помага на учителите за справки и факти, тъй като е невъзможно всички да разполагат с всевъзможни речници и енциклопедии; на учениците пък помага като източник на информация да си напишат необходимия доклад. По този начин се създава един световен университет, в който всички са във връзка. Времето, пространството и границите вече не са пречка. Така общуват хора от различни континенти и се осъществява обмен на информация. И пак трябва да погледнем обратната страна на медала - налага се всички да общуват на английски език - защото английският език се превърна в световен, той е езикът на Интернет, той е езикът на компютрите. Някои западни социолози и антрополози са съгласни, че един такъв "културен клонинг" ще повлияе и вече е повлиял като "културна обида" на Европа от страна на Макдоналдс, Кока-Кола, Найк, МТV и най-вече самия английски език - вече 1/5 от цялото население на Земята говори английски. Затова те са убедени, че Америка (английският се свързва по-често с Америка, отколкото с Великобритания) ще изглади всяка културна гънка, създавайки, както находчиво се изрази един наблюдател, един огромен "МакСвят". В светлината на тези разсъждения много учени се питат дали световният университет е положително, или отрицателно явление. Но той вече съществува, университетът в Будапеща например е във връзка с повечето западни университети, там много от нововъведенията се използват, а чрез връзките, установени между западните университети, той вече е в световната мрежа; и поради езиковите бариери, особено с унгарския, всички общуват на английски. Бъдещето принадлежи на младите. А младите казват: "Страхотно е! Говоря си с някой от Франция или Германия и няма проблеми." Връзката е осъществена независимо дали ни харесва, или не. Защото новото винаги е печелило, а времето е показвало дали то е добро, или не. И въпреки това компютърните инженери, хората, които по цял ден се занимават с компютри и са в най-близък досег с тях, мислят, че хартията е по-добра от дигиталната памет и цифровата мрежа - може да се сгъне, да се носи в джоба, лека е и няма вредно излъчване. "Затова - казва Якоб Якобсен от Мазачузетския университет - ако хартията не беше открита досега, а само компютрите и разполагахме единствено с техните екрани, хартията щеше да бъде голямо откритие. Компютрите навлязоха бързо, но електронните вестници и списания - не. Защото хората не искат да четат информацията от екрана, искат я на хартия; затова и обикновените вестници и списания, които човек може да си купи и като ги свие на руло, да гони мухите с тях, ще продължат да съществуват още дълго." Книгата не се нуждае от ток, писането - от клавиатура. Хартията все още има място сред електрониката и не е анахронизъм. Образованието трябва да поощрява търсещия дух. Така човечеството разширява кръгозора си и открива нови научни идеи и принципи. Така открива и техниката. Но често тя създава блага, които ни унищожават - атомът произведе тока, но атомът стои и в основата на атомната бомба. Затова се нуждаем от критически анализ на знанията, които водят до нови открития. Защото обучението обучава. И както се научи да мисли младото поколение, така ще мисли и за в бъдеще. А времето, което решава всички проблеми, този път може и да не им прости.