ПРАВОСЛАВИЕ И ХИЛИАЗЪМ

Проф. д-р Тотю КОЕВ

Темата православие и хилиазъм е актуална по няколко причини: 1. Защото православието, както показва самото му име, отразява изконното Христово учение, а като Христово то всякога е актуално; 2. Защото хилиазмът като концепция винаги е съпътствал християнството, съпътства го и днес, и 3. Защото хилиазмът е тема, с която много се спекулира. Сега спекулацията се засили във връзка с 2000-ата годишнина от Рождество Христово. Естествено е в тази връзка да се кажат няколко думи от православно гледище.
Човек се ражда, живее, твори или руши, съзижда или унищожава и отминава от този свят. И тук е кардиналният въпрос - какво става след края на живота?
Православието дава отговор на поставения кардинален въпрос. И този отговор е, че "аз"-ът на личността, духовната субстанция, която няма материални измерения, продължава да живее съзнателен живот и след като вече не е в единение с материалния елемент - с тялото. Но тук изниква един друг въпрос, именно: след като човек върши добро или зло, бидейки двусъставен (душа и тяло), не следва ли да получи съответно въздаяние именно като двусъставно същество, особено ако е вършил добро или е понасял страдания в името на доброто? Тук е коренът на изконното чувство и вкоренен стремеж към райско блаженство, към духовно-материално измерение на ценностите. Тук е коренът на хилиастичните идеи.
Какво всъщност е хилиазмът като богословска концепция и историческо явление и какви са причините за неговото съществуване?
Хилиазмът (от гр. chiliasmos - хилядолетие) е учение за настъпване на хилядагодишно земно царство на Иисус Христос. Същността на това учение се заключава в следното: много време преди края на света Иисус Христос ще дойде отново на земята, ще порази Антихриста, ще възкреси само праведниците, ще устрои ново царство на земята, в което праведниците за награда на своите подвизи и страдания ще царуват заедно с Него в продължение на 1000 години, като се наслаждават на всички блага на временния живот. След тези 1000 години ще последва второ, всеобщо възкресение на мъртвите, всеобщ съд и всеобщо вечно справедливо въздаяние. Това е същността на хилиазма като учение, оформило се на християнска основа. Всяка от сектантските общности, която приема хилиазма, а такива са повечето от тях, го модифицира съобразно своето учение, без да изменя същността му.
Като идея, макар и не цялостно развита, хилиазмът предшества християнството. Той има началото си у еврейския народ. Като тълкували погрешно някои от пророческите предсказания за идването на Месия, мнозина евреи виждали в негово лице не Изкупител от греха и смъртта, а земен цар, който ще освободи евреите от омразното им римско владичество, ще основе свое царство тук на земята и ще предостави на еврейския народ сила и власт.
По-късно мнозина измежду евреите, които приели християнството, запазили тези свои предишни вярвания. За фиксиране на времето от 1000 години им послужила книгата Откровение 20:1-7. За това ще стане дума по-после.
Според ранния хилиазъм, възникнал на християнска основа, земното хилядагодишно царство Христово се очаквало да бъде като своеобразно райско състояние на блаженство и съвършенство на светиите в присъствието на самия Христос. В него нямало място за бедствия и лишения, нямало възможност дори да се греши. Щяла да бъде възстановена пълната хармония между човека и околната среда.
Що се отнася до причините за развитие и утвърждаване на хилиазма, те могат да се разделят на две: 1. Такива, които са валидни за раннохристиянския период, и 2. Такива, които се отнасят до значително по-късно време, включително и сега.
1. Причините от ранния период са свързани с гоненията срещу християните от страна на римската държавна власт, на езическите философи и на широките народни маси. Колкото повече нараствал броят на мъчениците, дали живота си за своята вяра в Христа, толкова по-силно в сърцата на вярващите се утвърждавала мисълта, че тяхното тогавашно унижение и бедствено състояние ще се прекратят в близкото бъдеще и че те още на тази земя, на която са претърпели бедствия и нещастия, ще царуват заедно с Христос и с неговите светии.
След прекратяване на гоненията Църквата имала възможност да насочи вниманието си към разрешаване на спорни верови въпроси и да изработи по тях дефинитивни решения. Един от тези въпроси бил за хилиазма. На Втория вселенски събор в Константинопол (381 г.) тя дефинирала своето учение по този въпрос в смисъл, че царството на Иисус Христос не ще има край (чл. 7 от Символа на вярата). След като има такава ясна дефиниция, за православните християни не е позволено да поддържат хилиазма в каквато и да е форма.
2. Независимо от решението на Втория вселенски събор хилиастични тежнения са излизали периодично на преден план. Особено силни са били те в края на първото хилядолетие след Р. Хр., когато мисълта за свършека на света придобила масов характер. Тя се появила отново макар и в значително по-слаба форма при завладяването на Йерусалим от кръстоносците (1099 г.). Значително по-силно се изявила през време на Реформацията (XVI в.), за да стане след това постоянен спътник в доктрината на по-голямата част от оформилите се на протестантска основа сектантски общности. Всяка от тях в една или друга степен развива и защитава идеята за хилядагодишно земно царство, до което ще имат достъп само нейните членове. Тъй като в последната библейска книга Откровение (7:4) е посочено, че достойните, белязани с Божия печат, са 144 000 души, а сектантите разбират това число буквално, налага се, когато техните последователи надвишават числото 144 000, да се прави своеобразен подбор между тях, да се класифицират, групират, степенуват и т. н. Стига се до своеобразни тълкувания, които нямат нищо общо с духа на Божественото откровение.
Хилиастичните идеи, изградени върху погрешно тълкувание на някои библейски текстове и подсилвани от необичайни знамения на времето, се засилват особено много в края на XVIII и началото не XIX в. най-вече в англоезичните страни, особено в Америка. Кулминацията им е сега - края на XX век. Истината повелява да се каже, че не само в сектантските среди, но и между някои православни се лансира идеята за хилядагодишно земно царство на Иисус Христос, което ще настъпи в края на това хилядолетие или най-късно в началото на следващото. Но сред православните доминира идеята за свършека на света, което щяло да стане в близките няколко години. В случая актуално е това, че според мнозина самозвани тълкуватели на Библията, каквито у нас в момента има дори за експорт, с настъпващото трето хилядолетие ще дойде и Иисус Христос втори път. Не бива да се забравя, че с темата х и л и а з ъ м се спекулира много, съзнателно или не. Поради това е необходима изключителна предпазливост, защото тук се действа върху една много деликатна струна на човешкото съзнание. Кой не би желал да е съпричастен на едно земно макар и не постоянно, а само хилядагодишно царство, ръководено от самия Иисус Христос - царство, в което ще има всички духовни и материални блага, нещо като ислямския рай на благоденствието. Но какво желаят отделни хора или групи от хора е едно, а какво е отредил Всевишният е съвсем друго, и то за нас е критерият за обективност и безпристрастие.
Като имам предвид думите на Иисус Христос, че за оня ден и час - за второто Му идване - не знае никой, дори небесните ангелски сили (ср. Мат. 24:36), не бих дръзнал да предсказвам кога това ще стане. Ще се позова обаче на казаното в книга Откровение 20:1-7 и на православното му обяснение. Първо давам почти целия текст от посочената глава и стихове.
Тайновидецът св. апостол и евангелист Йоан Богослов предава следната картина: "Видях, че от небето слизаше Ангел...; той хвана змея, древната змия, която е дявол и сатана - и го свърза за хиляда години; след това го хвърли в бездната и го заключи, като тури печат върху му, за да не прелъстява вече народите до свършека на хилядата години... Видях и душите на обезглавените заради свидетелството Иисусово и заради словото Божие... Те оживяха и царуваха с Христа през хилядата години; останалите пък от умрелите не оживяха докле се не свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. Блажен и свет е който има дял в първото възкресение: над тях втората смърт няма власт... Когато се свършат хилядата години, сатаната ще бъде пуснат от тъмницата."
Въз основа на цитираните текстове привържениците на хилиазма учат за два бъдещи съда: отначало един - за възкръсналите праведници, след това друг - всеобщ; за две бъдещи възкресения: първо - за праведниците, второ - за грешниците; за две бъдещи пришествия на Иисус Христос в слава; за бъдещо земно, блажено царство Христово като определен период от време.
Не бива да се забравя, че както цитираните тук текстове, така и цялата книга Откровение съдържа образи, видения и символи, зад които има определено съдържание. То трябва да бъде открито и интерпретирано, а не да се приемат нещата в техния буквален вид.
Привържениците на хилиазма интерпретират погрешно израза "първо възкресение". Причината за това се корени в отричането от страна на мнозина сектанти на вярата в задгробния живот, на блаженото състояние на праведниците там и на липсата на молитвено общение с тях. Има и друга причина - у някои секти са налице социално-утопични мечти, скрити зад религиозни идеи и тайнствени образи, каквито, както вече се каза, в книга Откровение има много.
Под "първо възкресение" се разбира не такова, което предхожда второто идване на Иисус Христос, а духовното възраждане чрез тайнството Кръщение. Тази истина е засвидетелствана на много места в Свещеното Писание, особено у св.апостол Павел (ср. Кол. 3:1; 2:12. Ефес. 2:5-6). Тези и подобни на тях библейски места показват, че под хилядагодишно царство трябва да разбираме времето от самото начало на благодатното царство на Църквата Христова, особено на небесната, която тържествува над злото. Земната църква също тържествува победа над "княза на този свят" (Йоан 14:30), която ще завърши с поразяване на сатаната. "Втората смърт" не е нищо друго, освен осъждане на грешниците при Всеобщия съд. Това значи, че духовно възродилите се в Христа, очистени чрез благодатта Божия в Църквата и водили праведен живот, няма да бъдат подхвърлени на осъждане, но ще влязат в блажения живот на Христовото царство.
Логическият извод е, че и при настъпващото трето хилядолетие хилядагодишно царство на земята няма да има, независимо от това какво предвещават самозвани тълкуватели на Библията и водачи на сектантски общности.
В заключение бих желал отново да припомня, при това буквално думите на Иисус Христос: "За оня ден и час (за второто Му идване, ск.м.) никой не знае, нито небесните ангели, а само Моят Отец... Бъдете будни, понеже не знаете в кой час ще дойде вашият Господ." (Мат. 24:36,42) Будността се изразява преди всичко в стремеж към постоянна готовност за достойно посрещане на нашия Изкупител Иисус Христос при Неговото Второ пришествие. А кога то ще бъде, това знае само Бог и в това има дълбок психологически смисъл - именно човек да бъде винаги духовно буден.