ДАРБАТА ДА ПРАВИШ ОТ ВСИЧКО ИЗКУСТВО

Ерика ЛАЗАРОВА

Какво е общото между виртуозността на цирковия артист, певческата дарба, между професионализма в създаването на шоу-програми, гастрономическите изненади и успешния ресторантьорски бизнес? Дарбата да превръщаш всичко в изкуство, разбира се. И способността да провокираш черно-бялата палитра на ежедневието, придавайки му естетически измерения и празнична цветова гама. Имах възможността да се убедя в това, разговаряйки с Петър Панов, един от собствениците и главните изпълнители в шоуто на новооткрития шведски ресторант, поставил си задачата да възвърне потъмнялата слава на широко известния в близкото минало локал "Опера".
В нашия динамичен до изтощение делник, стандартизиран в модните (за момента) рамки, единствено искрата на творчеството е способна да възвърне загубената радост от живота и красотата, превръщайки сивото и регламентирано съществувание в живот-красота. За него са необходими откривателска дарба за прекрасното, сетива за новото и нестандартното и неизтощим хъс за работа. Неслучайно още Шилер е изтъквал, че талантът непременно е и характер, много труд и себеотдаване. Холивудските клишета за лесен успех и жълтата преса от вчера и днес не се изморяват да повтарят легендата за шанса, често несъзнавайки цинизма на модната формула "да бъдеш на подходящото място в подходящото време". Защото късметът - истински или подпомогнат от връзки, много пари, компромиси от всякакъв порядък и солидна доза безгръбначност, са достатъчни, за да направят някого известен, но не стигат, за да го направят талантлив и да създадат около него не скандална популярност за момента - толкова по-бързопреходна, колкото по-шумно евтини са баналните хвалебствия на услужливите медии, а аурата на заслуженото признание.
Затова е толкова сложно да се отсее в мозаечността на съвременната култура истински стойностното и заслужаващото възхищение в самобитността си. То винаги е свързано с естетически и нравствени измерения, които оценяваме по достойнство именно на фона на имитациите и профанациите. Трудно се прави изкуство, лесно се осъществяват неговите ерзаци, колкото и печеливши да се окажат те за момента.
Затова още по-ценно е да откриеш нещо истинско, съчетаващо изкуството и бизнеса, какъвто е случаят с шведския ресторант "Опера" в сърцето на София. Приютен в сградата на Народната опера и обичан от поколения клиенти въпреки многото превратности в съдбата и интериора му вчера и днес, ресторантът и кафенето "Опера" винаги са били една от визитните картички на столицата. Това, което не му достигаше, са шикът и тържествената елегантност на интериора, които не се постигат само с огледала и червен плюш, а изискват нотка на индивидуалност и личен вкус.
В европейската традиция ресторантът към оперните къщи е едно от най-стилните заведения, съчетаващо изискан дизайн и изкушаваща кухня. Затова и идеята да се използва примерът на елитния стокхолмски ресторант "Операкаларен" се оказа печеливш в много отношения. Преди всичко новите собственици от шведска и българска страна, обединени в сърцат екип, имат амбицията да представят за първи път в България една почти непозната кухня, използвайки предимствата на съседството с оперния театър и с неговата публика, прелъстявайки я с даровете на морето и специалитети, родени от съчетанието между скандинавските обичаи и чуждоземни подправки и лакомства. В съвременния свят, разглезен от кулинарния плурализъм, тържествуващ през последните десетилетия и макар и отскоро вече достъпен за българските ценители на интернационалната кухня, шведското готварско изкуство не е популярно като френската, китайската, италианската, австро-унгарската гастрономия. Но в динамично променящата се географска карта на ресторантьорството през последните години все повече се налага новата екзотика на довчера непознати или поне недостатъчно ценени кулинарни школи като японската, шведската, индийската или бразилската.
Ако за просперитета на един ресторант добрата кухня е задължителна, не по-малко важно е заведението да заложи на своя неповторим облик и стил, за да създаде и своя вярна публика, като се твори живо изкуство. Във вторник, четвъртък и събота специалната шоу-програма е с елементи на кабаре, а музиката е сполучлив микс от любими хитове от бродуейски мюзикали.
Ключов е моментът на изненадата в сценария на шоуто, когато осем от облечените в черно сервитьори се качват на сцената и вихрено пеят, танцуват, импровизират и заразяват с настроението си гостите. Момичетата и момчетата са възпитаници на ВИТИЗ, говорят чудесно английски и са синтетични актьори, чиято изява поразява с непосредствеността и щедростта на таланта им. Отличната сценография, залагаща на тяхната неподправена привлекателност и виталност, създаде на обновената "Опера" само за 4-те месеца от официалното откриване на 3 декември 1999 г. имидж на едно от най-елитните средища на светския живот в нощна София.
Съзнателно е търсен и ефектът на разнообразието като знак на уважение към различните пристрастия на клиентите, някои от които вече образуват постоянен кръг гости. В петък се организират джаз-вечери. На обед и в сряда звучат изпълнения на арфа. Предвижда се в неделите със съдействието на "Класик FM Радио" да се организират матинета с класическа музика за нейните приятели, обединени в клуб под председателството на френския посланик г-н Шасар, сам цигулар.
Артистичната биография на ресторант "Опера" може да бъде разбрана само в контекста на биографията на неговите създатели. Собствениците от българска страна са представители на световноизвестните циркови фамилии Панови и Славови, прекарали не малко години в Швеция и облъчени от очарованието на северната Венеция. За тях смяната на професията не е просто избор на доходоносен бизнес, но е продиктувана и от стремеж за постигане нови измерения на творческото им амплоа. Убедени, че циркът е с нищо несравнима школа за възпитание в дух на творческа многостранност, трудолюбие, честност, лоялност, те остават верни на уроците му и в новото си амплоа.
Наричат цирка изкуство на смелите и сърцатите. В него не можеш да бъдеш самовлюбен егоист, просто защото няма да оцелееш, ако не усещаш приятелско рамо до себе си и не се научиш да възприемаш не само кръвните си родственици, а всички колеги като членове на едно голямо и задружно семейство, чийто етичен закон е солидарността, разбирана и като взаимопомощ. Сигурно затова днешната епоха (в която, според някои да се самоопределиш като егоист, означава да се самохарактеризираш с гордост като преуспяващ) не е най-подходящата за него, споделя Петър Панов.
Циркът е неостаряваща приказка без край. В нея всичко е възможно. Магията му е стара като самото изкуство. Под купола му всички се превръщаме в деца, вярващи в чудеса. Защото самият той съществува чрез чудото на човешката универсалност, обединявайки танца и гимнастиката, музиката и театъра. Изисквайки артистичност, достигаща до всестранност, перфектен професионализъм в рутината и импровизаторска виртуозност. В своята синтетичност е безмилостен към полуталантите и кръшкачите. Трябва да му отдадеш всичко - и обич, и труд до изнемога, и вярност към призванието, и човещина, която всекидневно доказваш в отношението си към хората до теб. Разбирайки, че индивидуалността не се обезличава, а се доказва чрез душевната щедрост и способност да уважаваш и подпомагаш таланта на другия в колективното изкуство на цирковото майсторство. Възпитани в подобен дух, наследниците на двете известни циркови фамилии, станали жива легенда във въздушната акробатика, ездата и клоунадата (достатъчно е да споменем името на известния и обичан клоун Коко, познат като "българският Бъстър Китън"), съхраняват това отношение помежду си и вътре в екипа на ресторанта, свързал хора с различни професии и съдби, но всички обединени от желанието да превърнат работата си в изкуство. И да вземат сили и пример от миналото.
Има ли бъдеще самото цирково изкуство у нас? Този болен въпрос измъчва членовете на артистичните династии Панови и Славови. Щом всичко е изкуство, те ще съумеят да намерят и другаде своето професионално и житейско удовлетворение. Но далеч не всичките им колеги имат подобен шанс, предприемчивост и възможности - обективни и субективни.
В името точно на тия свои колеги българският екип на ресторант "Опера" начело с П. Панов обмисля грандиозен благотворителен концерт, чиято цел е чрез събраните средства да се подпомогне възраждането на цирковото изкуство и израстването на новата талантлива смяна. Предвижда се чрез гала-спектакъл на изтъкнати наши актьори, предаван по Националната телевизия, да се обърне и вниманието на обществеността върху проблемите на това древно и младо изкуство. Замисълът е вдъхновен не просто от съчувствие към цирковите артисти, жадуващи реализация, но и от вярата, че циркът ще бъде винаги нужен на хората. Понеже неговото изкуство е безсмъртно като самият глад за красота и като човешката воля за съвършенство.