АРХИТЕКТУРАТА Е ПРОСТРАНСТВО ЗА ДУШИТЕ НИ...
Или как един творчески тандем гравитира в изкуството

Ели ЯНКОВА

Характерен белег за съвременната архитектура е, че все повече стопява границите на традиционните търсения в националния стил, заменяйки го с междукултурната екзотика на едно светоусещане, което ражда нови същности и проникновения.
Плод на тази тенденция е и творческият тандем между швейцарския архитект Ханспетер Зомер и българския скулптор Бойко Митков, които вече пет години работят заедно: "С Бойко се усетихме бързо - твърди Зомер, - защото в неговите композиции улових силата на едно съзнание, което не престава да търси новото и да го реализира." Фаталната среща на двамата е писано да стане в Швейцария. Зомер попада случайно на една експозиция, за да открие, че Бойко е истинският му партньор в триизмерното пространство: "Това, което ни кара да работим заедно - разказва Зомер, - е духовният израз на нашата философия, която провокира у хората чувството за близост и съпричастност."
Ханспетер Зомер смята, че човекът трябва да е в центъра на всяко сътворение. И това, което не трябва да забравяме, е, че

той е едновременно древен и модерен
Неслучайно творецът възприема архитектурата като духовен строеж, в който свободно текат идеи от миналото и настоящето, които той интерпретира по свой начин, за да изгради неповторимото си пространство. Еклектиката за него е свещената връзка между отделните светове и епохи - нишката на онова, което е било, но все още е важно за нас и днес, с това, което правим в момента. Той не не страхува да прескача свободно през различните векове и да взима всичко, което му е необходимо. Да го смесва със своята неповторима фантазия и оригиналност, за да се роди нова запленяваща действителност, носеща щемпела на стила "Зомер".
Като всеки човек на изкуството и той има своите изкушения. През последните години е все повече в плен на

японската архитектура
Зомер е привлечен силно от източната философия, която кара човека да се обръща навътре към себе си. За швейцареца силата на японската архитектура е в нейната хармония и медитивност. Влиянието й при него не се изразява в прякото й копиране, а по-скоро в оригиналното й сакрално въздействие върху творбите му. Духовността на Изтока той преоткрива в тънката неидентифицирана граница между природата, екстериора и интериора, които в неговите проекти звучат като единно цяло.
"Идеята на търсената от мен тема откривам във визията на цялото като реалност на нашата триизмерна действителност - споделя той. - Това откритие и съдържание следвам през целия процес на работата си: от идеята - визията - до реализацията. Те обаче през цялото време като с червен конец ме свързват с чувствителността на хората, за които творя своята работа. Любовта ми към цялото ме кара да постъпвам така. Визията до нейния най-малък детайл е свързана със сърцата на хората. Само така всички ние успяваме да се заредим със сили, за да се освободим от протяжността и тежестта на всекидневието ни."
Подобна визия Зомер открива и в пластиките на Бойко Митков. Той е убеден, че скулптурите на българина съдържат

биоенергията на различни пластове и антични култури
Късчета от нашата цивилизация, които ваятелят успява да претвори в оригинални форми на класическата ни съвременност. Любим акцент в търсения от архитекта интериор и екстериор са торсовете на Митков. Швейцарецът усеща в тях непреходната женственост на древните гръцки и римски богини. Женственост, която в композициите на Митков сякаш изкристализира в многопластовия образ на лиричното еротично начало на днешния ден.
Друго интересно разбиране на швейцарския творец е, че в съвремието ни ние най-често сами усложняваме живота си. В това драматично и объркано време като че ли все по-успешно губим опорните си точки. Именно и затова в своята архитектура Зомер се стреми да преоткрие всичко отново. Да го види по нов начин, за да провокира раждането на фасетни образи, които ни обогатяват с непознати досега изживявания.
В един от интериорите на Зомер, създадени съвместно с Бойко Митков, виждаме как една летяща огнена жена повлича в своя полет ниска дървена масичка, която сякаш е преодоляла гравитацията. Съприкосновението й със земята - оригинален бамбуков килим, е само в една точка - в средата на масата, чиито две разделени оси сякаш са разперили крила, за да излетят. Този интериор показва предпочитанията на твореца към максимално опростените форми, на чийто фон чудесно изпъкват детайлите, наситени с определено философско съдържание. Именно това тотално разбиране на Зомер за интериора, в което скулптурата още на проектно ниво е органично втъкана в архитектурата, привлича българския ваятел.
"Днес скулптурата има повече валенсии с конкретната среда от когато и да е било - смята Митков. - Тя е неизменна част от рисунъка и пластичността на архитектурния дизайн. Дори нещо повече - ролята й за повишаването на естетическото самосъзнание на съвременния човек, живеещ в условията на глобализацията, тепърва ще нараства. Мисля, че връзката на тези две изкуства на трайните материали е най-съществената симбиоза на нашето време.
Друг важен принцип за Ханспетер Зомер при вътрешното оформление е неговата мобилност. Творецът така конструира своите мебели, че те лесно могат да променят своето лице и предназначение. Негово убеждение е, че архитектите не бива да създават такава среда, която да навява усещането

за мавзолей
Швейцарецът е сигурен, че всеки има правото на своите чувства и настроения в дома или жилището си. В противен случай се раждат студени монументи, които отвън може и да изглеждат чудесно, но отвътре са лишени от дух и идентичност. Пример за неговите търсения в тази насока е черно-оранжевата маса, която лесно може да бъде разглобена на основните си сегменти. Така тя лесно може да бъде трансформирана в две черни помощни масички за цветя и една основна - оранжева, чиито два края наподобяват опашките на птици.
Днес съвременните технологии и нетрадиционните материали дават непознати възможности за израз на едно ново светоусещане. Въпреки че не остава безразличен към тях, любимите материали, които царстват в пространството на архитекта, са естествените: дървото във всичките му нюанси, мраморът, бронзът, зелената растителност.
Особено важен компонент в композициите на Зомер е и светлината. Тя не просто сгрява околното пространство, но е неразделна част от нейното пластично изображение. Светлината навлиза директно през стъкления покрив или по-приглушено акцентира отстрани и отдолу мебелите. Понякога като в бронзовата камина, наподобяваща "Огнена жена", е втъкана в самите тях, за да надмогне физическите си измерения и се превърне в духовна вибрация. Така архитектът създава една

артистична реалност, която има свойството да е изменяща се
Възможностите на този оригинален светлинен дизайн Зомер разработва и в околното пространство. Тук той се реализира в многотоновата цветна палитра на светлините и сенките, преплитащи се в натурата, които архитектът подчертава или видоизменя с допълнителни ефекти. За швейцареца околното пространство е продължение на интериора в дома ни. Като привърженик на отворените пространства в архитектурата Зомер винаги проектира своите творби с големи прозорци, защото така според него в домовете ни навлиза с нищо незаменимият образ на природата. По този начин тя присъства не просто като декоративен фон, а реално в битието ни. Само така лудото зелено на пролетта, изгарящото слънце на лятото или златната дъга след дъжда стават неразделна част от домовете ни. За Зомер доближаването ни до натурата е доказателство, че добрият дизайн се постига чрез взаимодействие на

еволюционните сили
Преимуществото на този тип дизайн е, че може да донесе ценни проникновения как могат да се прескачат границите на общоприетите разграничения в заобикалящия ни свят, за да изкристализират нови същности. Стойности, зареждащи ни с непознати очаквания за бъдещи състояния на живота. Вероятно и затова околното пространство за архитекта има задачата по-скоро да ни освободи от вътрешния живот на помещенията, като ни вкара в едно друго пространство - на космичната ни душа. Това обяснява и защо е толкова важно за твореца да превърне цвета в интериора и екстериора в съществена част от архитектурата. Той усеща ритъма на багрите като своеобразни музикални вибрации, чиито нишки се втъкват в конструкцията на многотоналното цяло:
"Винаги съм искал да композирам музика - признава Зомер, - но понеже се влюбих в архитектурата, превеждам на нейния език с лист и молив образите на интонациите. Ако някога един умен човек беше казал, че архитектурата е застинала музика, то моята е изпълнена с многогласието на хора, в който всеки глас има своята самостоятелност, но задължително хармонира с останалите."
Подобен самостоятелен глас са и скулптурите на Бойко Митков, които звучат органично с търсената от Зомер среда. Композициите на българина (най-често женски торсове) имат точно определени валенсии с архитектурната тъкан, като я обогатяват с акустиката на една филигранна еротика, която сякаш нашепва страстни тонове в пространството.
"Едно постоянно търсене в моите работи - разказва швейцарецът - е изкуството на освобождаването. Опитвам се да открия онези зони в съзнанието, в които отзвучава чувството за принадлежност или раздяла (или всички измерения на любовта), като ме интересува най-вече нейното еротично напрежение. Мисля, че нашите творби с Бойко съдържат особен двустранен флуид, който наелектризира с нежни чувства пространството."
Със сигурност част от обяснението за тази гравитация между двамата творци се крие в

историята на българското изкуство
Зомер винаги е твърдял, че в произведенията на нашите майстори открива следите на различни древни религии и култури. Швейцарецът не крие, че се възхищава на невероятния синтез между традиционната българска архитектура и турската, в който по своеобразен начин е вписана жилката на арабската пищност и чувственост. И архитектът, и скулпторът винаги са обичали да се "губят" в различните култури на миналото и съвременността ни. Оттам вземат по нещо за себе си, което складират в съзнанието си. Когато им потрябват образите на тези видения, те ги спохождат в процеса на работата им. Тях творците прераждат със своята фантазия в част от артистичната реалност на съвременната ни действителност. Неслучайно и двамата творци са убедени, че архитектурата е пространство за душите ни. Точно това тяхно разбиране им дава правото да се чувстват като едни от авторите, създаващи миговете вечност в съвременната ни култура. И това е така, защото времето в тяхното изкуство обхваща вчера и утре, които се изживяват от нас в днешната им взаимосвързаност.