БУРСА - ЗЕЛЕНАТА ОБИТЕЛ НА ВСИ СВЕТИИ

Нихал ЙОЗЕРГАН, Бурса, специално за "Европа 2001"

Наричат го и "градът на изселниците"

Уверена съм, малцина са тези, които знаят, че прочутият Мехтерски отряд, съпровождащ с тъпани и зурни войските на Османската империя, достигнали чак до портите на Виена, е тръгнал за пръв път именно от град Бурса. Мехтерският марш е вдъхновявал не само османските аскери преди битка, а е бил и "муза" на един от най-великите композитори. Гениалният австриец Моцарт го е прославил в произведението, известно на всеки - "Турският марш" (A la Turca).
Град Бурса е основан от битинския крал Рrusias I през IV в. пр. н. е. По това време всички владетели били мегаломани и градът бил кръстен на негово име - Prusа ad Olimpos.
През 74 г. пр. н. е. градът става владение на Римската империя, а след нейното разделяне на две остава в земите на Византия.
Интересно е да се разбере, как градът е минал в ръцете на османците. Историята поразително прилича на завладяването на Троя с троянския кон. Дни преди смъртта си основателят на Османската империя Осман Гази съзерцавал от кулата на своята Балабанова крепост града-изгора. Той заръчал на сина си Орхан да го погребе под блестящите сребърни куполи на манастира "Dуa Elia" (Свети Елиа).
Две години след смъртта на владетеля престолонаследникът Орхан Гази изпраща вест на тогавашния византийски управник на града с молба да изпълни предсмъртната воля на баща му. Изморен от изтощителните битки с османците и с желанието да се сключи мир между враждуващите, градоначалникът приел, при условие че погребалната церемония ще се придружава само от 40 невъоръжени мъже. След като прекрачват крепостните стени, безопасните на пръв поглед мъже се превръщат в 40 харамии, отварят ковчега и грабват по един ятаган... По този начин през крепостните врати преминава Орхан Гази и в годината 1326 Prusa става Бурса.
На следващата година за пръв път в този град е сечена първата самостоятелна монета на империята (akчe). Разказват, че на този ден след дълга и морна суша се изсипал проливен дъжд, който донесъл "берекет" на града и предвещал славно бъдеще на младата Османска империя. Може би има резон в тази легенда, т. е. за добро или за зло империята просъществувала цели 500 г. Мит, с който плашат и се подхранват все още и някои лидери не само на Балканите като Милошевич, а и в центъра на Европа като Йорг Хайдер.
Председателстващият комисията на ЕС Романо Проди дори сподели пред турски журналисти преди обявяването на кандидатурата на Турция за ЕС в Хелзинки, че в Европа все още плашели децата с "Турците идат!".
Но да се върнем на историята с аkчeтo. По онова време - в изгрева на империята - всички млади девойки силно вярвали, че монетата носи късмет и плодородие. Това поверие било толкова разпространено, че дори млади гъркини я окачвали на шията си за талисман.
Османската империя е оставила следи навсякъде в своята първа столица - Бурса. Както мъглите от планината Улудаа се спускат над града, така и една призрачна завеса между минало и настояще ту забулва, ту се издига над този град.
Древност и съвремие, османска и модерна архитектура, стара и нова култура съжителстват тук в магическа симбиоза. Благодарение на това градът е придобил една особена духовност. Парадоксално, но съвсем резонно старата османска столица в Мала Азия е обявена за един европейски град.
Справедливо можем да наречем Бурса град на изселниците. Този културен микс е формирал специфичен ислямски облик на града и различен манталитет на гражданите му. Кореняците (чиито прадеди също са преселници) имат определено самочувствие на имперски наследници и са пренесли това усещане по някакъв начин в бита си. Тези модерни консерватори по дух са обсипали домовете си с антики и родословни реликви. Те се отнасят с известно снизхождение към придошлите през последните 10-15 г. изселници от Балканите и Анадола.
Те например наричат изселниците от България "български турци". По-голямата част от прогонените от режима на Живков след "Голямата екскурзия през 1989-а" предпочетоха Бурса. Първите изселници от България през 1950 г. основават тук собствен квартал "Хюрриет" (Независимост), който в момента е една обособена част на града. Зеленината, планината и въздухът на Бурса напомнят по свой начин на нашите хора тук изоставените им родни краища.
Тези заселници довеждат до численост 2,5 милиона населението на града.
Българските турци са предпочитани в повечето работни места поради своите качества и добродетели - честност и трудолюбие, скромни и непретенциозни, но завидно оправни. За кратко време постигат много - освен апартаментите, които държавата им раздаде, изграждат къщи, модерно ги обзавеждат и се сдобиват и с коли. Почти всички членуват в изселническата федерация "Балгьоч" и активно се занимават със социална дейност. Вероятно колективният дух от времето на "реалния социализъм" не ги напуска и усещането, че са различни от местните, ги кара да се консолидират помежду си.
Тези хора не могат да се простят никога с България и затова често прекрачват границата на Капъкуле. Също не могат да се простят с двуезичието.
Парадоксално, но факт! В България тези хора упорито говореха турски, въпреки наложената забрана от техните комунистически "възродители".
А тук помежду си комуникират на български. Може би това е някакъв стремеж да съхранят своята културна идентичност.
В Бурса един от най-големите медийни комплекси от телевизия, радио и вестник е притежание на преуспелия изселник от България Али Осман Сьонмез.
По време на хлебната криза в България крупни бурсенски бизнесмени, които са родствено и морално свързани с България, под егидата на "Балгьоч" организираха кампания "Един чувал брашно за нашите братя в България". Тирове с хуманитарна помощ седмици наред пътуваха за България тогава. Тук ви е гарантирано, че винаги ще се почувствате като у дома си. Това на свой ред изпита премиерът Костов по време на миналогодишното му посещение в Бурса.
На срещата с изселниците от България Иван Костов изнесе една от най-прочувствените си речи в своята политическа кариера. А нестихващите аплодисменти и сълзите на хората в претъпкания салон може би бяха едни от най-искрените, които е получавал откакто е премиер.
След това лирично отклонение редно е все пак да представим този град, в който, мисля, че ще се почувствате уютно. Открай време Бурса е бил важен търговски и текстилен център - най-крайната точка на Запад по "Пътя на коприната" към Балканите, Русия и Европа. Много кервани с коприна, скъпи стоки и подправки са минали оттук за Флоренция, Венеция и Женева. Ако калдъръмите можеха да говорят...
И днес Бурса запазва своето стратегическо значение, като влиза в списъка на 10-те най-важни турски градове. Улудаа - величествената, свещената планина (превод от гръцки на Олимп и е угаснал вулкан), е прегърнала в полумесец града, който се е разраснал в полите й. Тя е един от най-добрите зимни курорти на Турция и голяма част от нея е обявена за национален парк. Само на 15 км оттук е Мраморно море, поради което уникално се съчетават планински, континентален и морски климат. "Зелена Бурса", както наричат града в Турция, прилича на един много пъстър килим. Тук през вековете като шарените нишки на килими са се втъкали най-разнообразни форми. Но определено преобладаващ е източният мотив.
Бурса е прочута със старинните си хамами и лековити минерални води и бани. Може да ги срещнете на всеки втори ъгъл, както и джамиите са най-срещаните постройки в града. Дори да не се изкъпете, увит в т. нар. пещемал, където яки теляци ще ви изтъркат здраво до червено гърбовете..., може да посетите баните от чист туристически интерес. Говори се, че в тази древна обител нощем се чувал плисък на вода и женски смях. Бурсенци искрено вярват, че горските феи и елфи идвали да се къпят тук след полунощ. В центъра е най-красивата и стара джамия - Зелената джамия. Тя се счита за един от символите на града. Построена от Челеби Султан Мехмед през 1421 г. - изцяло от мрамор и керамика.
Спокойно можем да наречем Бурса "града на вси светии". Над 100 от най-прочутите светци и духовни учители на мюсюлманството на Османската империя, които наричат "евлия", са погребани тук. След двете убийствени земетресения се шириха слухове, че именно те закриляли сградите на града от разрушението. Разказват също, че пазителите на Бурса се молили през нощта на 17 август в Зелената джамия за спасението на града и на това място било ясно като ден. Град Ялова, който е на половин час път от Бурса, бе почти изравнен със земята. А в Бурса имаше само няколко сгради с напукани стени.
Като се започне от Осман Гази и се стигне до Фатих Султан Мехмед (Завоевателя), гробниците, наречени "тюрбета", на всички османски падишаси се намират в Бурса.
Ако искате да ги посетите и да хвърлите един птичи (панорамен) поглед над града, трябва да се качите на хълма Топхане - също в самия център.
През Османско към края на месец Шабан тук се изкачвала една делегация от знаещи почтителни граждани - големци. Всички едновременно вторачвали взор в небосклона и чакали там да се появи полумесецът. След неговото явяване (на небесното тяло) стреляли с топчето и обявявали началото на свещения за всички мюсюлмани месец Рамазан и светите пости. Този хълм, от който гледали, се нарича Бакаджак (Гледач).
Трябва да споделя, че за любителите на "алъш-вериша" Бурса е истински рай.
Точно под Топхане е новият търговски център с 4-5 ет. под земята "Zafee Plaza" (Зафер плаца). Оттам надолу тръгват търговските улици "Алтъпармак" и "Чекирге", които удивително приличат на софийската "Витоша". Тук може да намерите всички лъскави маркови магазини. Малко по-надолу е Розовата чаршия (Pemae carsi) - също един от квалитетните търговски комплекси на Бурса. Между "Алтъпармак" и Топхане е ретро-улицата "Арап Шюкрю" с прилепени една до друга реставрирани османски къщи в старопланински стил, но всъщност всяка от тях е една механа, точно както в стария Пловдив или Мелник. През лятото тук настъпва истинска веселба! Оркестър от цигулка дюмбелек, уд и канун засвирва "фасъл" на изтънчените струнни ориенталски инструменти. Тези звуци проникват право в душата и спечелват чужденеца завинаги.
Редно е, ако посвирят и попеят на вашата маса, да им дадете бакшиш - така изисква "добрият маниер" на тези кръчми, в които безспир се лее "Yeni raki" - любимото питие на Ататюрк. Безупречните и вечно усмихнати гарсони непрекъснато обикалят около вас и ви доливат, затуй загубвате представа колко точно сте изпили и изяли. Няма насита на вкусните и разнообразни турски мезета, които са признати за хит в кулинарното изкуство.
Тук добива реална представа и очертаният финал (hapy end) от приказките: "Три дни яли, пили и се веселили... и аз там бях и песни пях!"
В края на "Алтъпармак" са стадионът "Ататюрк" и големият културен парк със зоологическа градина, водни колела, открит театър и много кафенета, барчета и ресторанти, в които, докато се разхождате, можете да отдъхнете чудесно.
Най-голямата и внушителна джамия "Улуджами" на Бурса с 2 минарета и 20 кубета е издигната от султан Йълдъръм Беязит между 1396-1400 г. Всяка сутрин в 5 часа на високото минаре с многобройни извити стълби се покачва мутезинът, който пръв запява "езан", а след няколко секунди подемат и мутезините от околните джамии. Целият град се огласява с призиви за молитва "Аллаху екбер", "В името на Аллаху екбер!", единния и всемогъщ Аллах (Бог). Езанът, който е отличителна черта на мюсюлманството, се заражда в зората на исляма. Когато вярващите попитали пророка Мохамед как ще зовем хората за молитва и "намаз", решили вместо камбана човешки глас да оповестява 5 пъти на ден часовете, в които да се отдадеш на Всевишния.
За по-земно настроените препоръчвали да посетят "Коза хар", непосредствено до "Улуджами", откъдето могат да си купят много фина копринена пъстра забрадка или кърпа.
Тук е и Капалъ чаршия, която прилича на огромен лабиринт, от 20-те й страни един до друг са наредени златари, килимари, бакърджии, антиквари и всичко друго лъскаво и примамващо окото.
След като се измъкнете от един от многобройните входове и изходи на Затворената (Капалъ) чаршия, ще стигнете до "Хейкел" - паметника на Ататюрк. Тук са повечето административни сгради. Тръгвате по "Сетбашъ" и стигате до най-старата част на града - старите кафенета с аромат на кафето, което помните от детството, сладкарници с истинска баклава и боза, която няма нищо общо с тази, която пием в България (апропо турската е бяла и гъста). Опитайте и от специалното сладко от кестени, което се прави единствено в Бурса. И тук, в старите дървени къщи с високи зидове и вътрешни дворове и чардаци са закътани малки симпатични кръчми. Оказвате се директно в сърцето на Ориента. Грехота е, като сте стигнали дотук, да не посетите историческата кебапчийница на Искендер бей (г-н Александър), на когото през 1867 г. му хрумва блестящата идея да вдигне хоризонталната пръчка на агнешкото чеверме вертикално и да нареди най-отбраните парчета крехко агнешко едно върху друго. След което с помощта на много дълъг нож да ги накълца, като се запекат. Тук ще имате щастието да дегустирате автентичен дюнер кебап и да отпивате "шира" - гроздов сок, който вече на толкова малко места се предлага, че можем с право да го наречем амброзия.