УМИРА ЛИ ДЕСЕТАТА МУЗА?

Виолета ЦВЕТКОВА

Преди четири години известният полски режисьор Кшищоф Зануси разбуни духовете у нас с едно на пръв поглед шокиращо свое твърдение. Седяхме с него в уютния му домашен кабинет във Варшава, разговаряхме спокойно за какво ли не и когато стигнахме до бъдещето на седмото изкуство, той изведнъж се оживи, стана повече от категоричен: "Киното умря! Телевизията умира! Вече живеем във века на Интернет!"
Погледнах го безмълвно поразена - та самият той не се спираше на едно място, пътуваше, преподаваше, пишеше и снимаше, снимаше... и винаги все заради тази магия, наречена кино. Само след секунди, усетил моето объркване, авторът на "Структурата на кристала" и "Защитни цветове", на "Спирала" и "Докосване" се усмихна: "Не, не се притеснявайте, светът няма да престане да се забавлява с движещи се картинки. Просто ще настъпи времето на други медии."
Когато интервюто излезе във в. "Континент", доста хора ме питаха наистина ли режисьорът, за чиито филми са се редили на опашки, е казал това. И се учудваха, представяйки си, какво ще стане, ако бъдат лишени от любимото си изкуство.
После Зануси дойде в София и мнозина колеги се надпреварваха да го питат - наистина ли смята, че киното е мъртво. Потвърди го: "Да, киното е отмряло, а телевизията върви по неговия път. Ала аз съм оптимист по отношение на аудио-визуалните изкуства, ще се появи заместител на киното и телевизията, игра с компютъра или нещо друго... И ще бъде много скоро, сигурен съм. И основното ще бъде разказът, повествованието. Но това вече няма да е онова кино, с което бяхме възпитавани, то постепенно се пренася в музея. Защото допреди двадесет години то създаваше нравите и формираше въображението, а днес съвсем не можем да твърдим, че го прави в същата степен, както някога..."
Оттогава не спирам да задавам този въпрос на всички именити режисьори, с които съм имала щастието да се срещна. Повечето от тях сериозно се замислят, явно никога преди това толкова категорично не са поглеждали към съдбата на Десетата муза, която озарява мислите им, фантазиите им. Някои, като французина Жак Дорфман, изпадат в недоумение: "Какво ли самочувствие трябва да има човек, за да твърди, че киното е умряло!" Други, като руснака Георгий Данелия, обаче реагират спокойно и като че ли не търпят възражения: "Киното започна с Чарли Чаплин и завърши с Федерико Фелини!"
Мъртво ли е наистина киното и какво ще радва жаждата ни за екранна наслада, която всеки знае, че таи в себе си всичко - и слово, и характери, и визия, и цвят, и музика, и мода; насладата, с която чувстваш и най-лекия полъх на вятъра, потрепваш, когато пред очите ти разцъфва цвете, изпадаш в умиление от усмивката на малко дете или пък във възторг от изригналата фантазия на някой киномагьосник; насладата, с която обичаш, дори и да не си обичан, потръпваш пред низките страсти човешки и благославяш, когато тя ти е върнала вярата в доброто, в човека, в живота, в смисъла на малките радости. Как да отгатнем къде ще отиде всичко това? Как да правим прогнози, без те да звучат като редове от научна фантастика?
А може би има начин - достатъчно е да съберем в едно част от думите на Зануси и непрестанните проповеди на Пако Рабан за ерата на Водолея и настъпването на времето, в което изкуството и човешките ценности ще заемат полагащото им се почетно място. И тогава, макар вече киното да не бъде същото, то вероятно ще се обърне най-вече към човека. Да, сигурно ще бъде на супер техническо равнище, лесно ще "сбъдва" мечтите на своите автори, но ще разказва увлекателно и простичко, без излишните "джуфки", към които толкова много се е пристрастило днешното некомуникативно т. нар. авторско кино. Ще отмрат навярно и прекалено жестоките и кървави зрелища, които така напоително пълнят напоследък продуцентските джобове. Техниката обаче ще става все по-могъщ господар, не - по-скоро верен помощник в създаването на филмовата магия. И тъй като животът ще става все по-забързан, а обикновеният зрител ще иска да му говорят от екрана красиво, но разбрано, новото кино, или каквото и да се нарича вече то, ще се старае да му осигури удоволствието, отмората, забавлението и информацията в едно. Как точно - да поживеем и ще видим.
Ще има ли фантастика на екрана? Може би, но ще бъде друга, по-различна. Защото като се върнем назад и си припомним всички киноизмишльотини за извънземни, за космически одисеи и звездни войни, ще открием, че те са ситуирани в години, които сега са твърде близо до нас или дори вече са отминали. И някак би било прекалено инфантилно режисьорите да се впуснат в подобни галактически пътешествия (спомнете си как миналата година дори татко Лукас почти се провали, като се върна към заниманията си отпреди близо тридесет години и новите "Междузведни войни" вече нямат ефекта, който имаха през 70-те). Кинофантастиката просто ще бъде вече друга. Подсказва го един съвсем нов филм, който чака реда си да се появи по кината у нас. Нарича се "Двестагодишният човек" и предлага най-необикновения поглед, който бихме могли да имаме към един... робот. Ако го гледате, просто ще повярвате, че и машината може да има душа, да чувства, да обича. А филмът си е просто една фантастика. Но друга, ухае на новия век.
А ще има ли насилие? Сигурно, защото човешкото същество е устроено така, че да бъде и добро, и лошо, а киното няма как да не "хваща" това. Но, надявам се, екранната жестокост ще е значително по-малко. Подсказва ми го бързото отшумяване на модната вълна от т. нар. тийнейджърски филми от типа на "Знам какво направи миналото лято". Вярно, за две-три години с появата им мнозина позабогатяха, но пък "чудото" им продължи горе-долу колкото в старата поговорка.
Ако съдим по това, което се произведе в предпоследната година на ХХ век, то можем да сме спокойни - киното на новия век ще търси преди всичко човешкото. Може да бъде по-мистично, по-отнесено, може да е разкрасено с взимащи ума ефекти, но ще предпочита увлекателния разказ и топлите истории. И тъй като много трудно ще могат да се измислят все нови и непознати сюжети, най-вероятно то ще експлоатира стари неща, но ще ги разполага в своето време. И ако този, който се захваща с тях, е майстор, магията на киното, или каквото и да се нарича то, няма да спре.
И накрая - самото гледане и ходене на кино ще бъде друго. Зрителите ще забравят домашното видео и ще си "паднат" по новия DVD формат. Персоналният компютър ще им служи за всичко, дори ще дойде ден, в който всеки зрител сам ще си прави кино. А в салоните навярно ще се ходи като на специално преживяване. Т. нар. модерни мултиплекси, с много зали и всичко, което е свързано с Десетата муза, вече са страхотна мода не само в най-развитите държави. Дори у нас вече се обсъждат проекти за строеж на подобни развлекателни центрове. Там наистина се правят големи пари от кино. И когато тези пари се връщат за създаването на нова магия, екранното шоу просто не може да спре.