УЖАСНАТА СМЪРТ НА СОЦИАЛИЗМА НЕ БЕШЕ СЛУЧАЙНА

Едно интервю на Драгош СЪЧЯНО
Букурещ, специално за "Европа 2001"

Йон Илиеску е роден през 1930 г. Инженер-хидротехник. В края на 1989 г. оглавява Фронта за национално спасение. През 1992 г. застава начело на Партията за социална демокрация. Също тогава е избран за президент на страната, а партията му бе управляваща до президентските и парламентарните избори през 1996 г. В момента е сенатор в румънския парламент.

Експрезидентът на Румъния ЙОН ИЛИЕСКУ пред "Европа 2001"

Бившият румънски президент, настоящ сенатор и лидер на Партията за социална демокрация Йон Илиеску има рейтинг, който в започналата вече предизборна кампания за нов държавен глава надвишава 50 процента.
Експрезидентът на Румъния Йон Илиеску пред "Европа 2001"
- Г-н Илиеску, на 22 декември т. г. се навършват десет години от революцията, която свали диктаторския режим на Николае Чаушеску. През времето, изминало оттогава, се носеха слухове, че КГБ и други външни сили са били намесени и провокирали това съдбоносно събитие. Кои са в действителност реалните сили на тази революция и как преценявате нейното развитие като бивш участник в нея и настоящ парламентарист?
- Тези приказки са безсмислени. Свалянето на стария тоталитарен режим в Румъния беше част от един по-общ процес, с много по-широк географски обхват, затова ще си позволя да изкажа по-нашироко някои възгледи и съображения. Ако разглеждаме историята откъм значимите събития, 1989-а беше повратна година. Ние бяхме свидетели, а някои от нас и участници в едно от най-необикновените и значителни политически и социални събития - краха на тоталитарната комунистическа система от съветски тип.
Много известни аналитици внимателно разгледаха причините за този крах. Според политическия анализатор Алвин Тофлер ужасната смърт на държавния социализъм в Европа не е била случайна и той се е сринал не поради някакъв заговор на обкръжаващия го капитализъм или поради икономически натиск отвън, а заради класическия конфликт между производствените отношения в тоталитарната държава и средствата за производство, представлявани от новите технологии, които наложиха изключително бързи темпове на икономическо и социално развитие. Именно поради това източноевропейските правителства се сринаха като плочки от домино в мига, в който Москва им даде да разберат, че не може повече да ги защитава от собствените им народи.
Всъщност Тофлер изтъква, че фундаменталният провал на големия социалистически експеримент на ХХ век се състои в отживелите му идеи за познанието. Същото признава по свой начин и Михаил Горбачов с думите: "Ние бяхме сред последните, които във века на информацията осъзнаха, че най-ценният актив е познанието."
Зле работеща както на икономическо, така и на социално равнище, системата се задушаваше от собствената си неефективност. Действително страшна поредица от събития разтърси една след друга страните от бившата европейска комунистическа система.
Що се отнася до присъствието на чужди служби в Румъния и в другите страни от бившия соцлагер това вече е публична тайна. Тези служби не могат обаче да се считат за фактор при такива исторически промени и според мен свалянето на старата система и преминаването към демокрация е дело изцяло на нашите народи.
- Румъния също преживя този процес, малко по-късно и по-бурно, с повече насилие... Защо?
- Преди всичко заради изключително неотстъпчивия и потиснически, диктаторски режим на Чаушеску. И то въпреки политическата отвореност на Румъния през 60-те години, чиято цел беше да разшири отношенията със западните държави и да се противопостави на плановете на Хрушчов за превръщане на Съвета за икономическа взаимопомощ в инструмент за подчинение на страните-членки. През споменатия период за демокрация и пазарна икономика можеше да се говори открито само в Букурещ и Прага.
Ограничеността на Чаушеску обаче сложи край на този процес. Въпреки обстоятелството, че той имаше смелостта да заклейми енергично инвазията в Чехословакия през 1968 г., от опасения, че собственото му управление може да бъде застрашено, той наложи насилствен режим, подобен на модела на Ким Ир Сен в Северна Корея, и автархично развитие на икономиката. Това засили технологичното и икономическото изоставане на нашата страна и влоши условията на живот. Именно поради тази причина Румъния реагира със закъснение на революционния процес на промени през 1989 г.
Чаушеску беше успял да наложи суров полицейски контрол и да предотврати всеки опит за промяна. Създалото се голямо напрежение предизвика спонтанен социален взрив, който доведе до отстраняването на Чаушеску и началото на румънската революция, причинила смърт и разрушения, защото властите се опитаха да потушат бунта със сила и да попречат на създаването на нова структура на властта. Програмата на румънската революция, която представих от името на създадения Съвет на Фронта за национално спасение в навечерието на 22 декември 1989 година, подчертаваше окончателното скъсване с тоталитарното минало и откриваше пътя на необратими структурни промени в обществото.
Тази програма съдържаше три основни точки: на политическо равнище - разрушаване на старата тоталитарна система, установяване на демокрация, гарантиране на правата и свободата на гражданите, а така също политически плурализъм, свободни избори, нова демократична конституция и правова държава; на икономическо ниво - разграждане на старата, централно регулирана, зле работеща икономика и преход към пазарна икономика; на външнополитическо равнище - отварянето на Румъния към Европа и останалия свят.
- Бихте ли споделили какво развитие претърпя програмата Ви от момента, когато в Румъния рухна тази система до днес?
- По отношение на политиката започна бърз и мощен процес на развитие. След няколко месеца на временно управление през май 1990 г. се проведоха първите свободни избори. Новите демократични органи, сред които първият след революцията парламент, бяха резултат от тези избори. Най-важната му задача беше да изготви за по-малко от 2 години новата демократична конституция на държавата. Това беше един от най-интересните демократични опити в историята на страната ни, възможност да се възпита гражданското общество.
На 8 декември 1991 г. новата конституция беше приета с референдум. Следващите избори през 1992 и 1996 г. бяха организирани в съответствие с тази конституция, която осигури необходимата правова рамка за започване на икономически и социални реформи.
Периодът между 1993 и 1996 г. отбеляза ускорено икономическо развитие и постави Румъния сред първите държави от бившата социалистическа система, които успяха да преодолеят спада и да постигнат дори нарастване на БВП. Зародилият се след революцията нов частен бизнес допринесе твърде много за това. През 1996 г. имаше 600 000 малки и средни предприятия, на които се падаха 53% от БВП. Техните инвестиции и износ превишиха държавните и осигуриха над милион и половина нови работни места, намалявайки безработицата, предизвикана от закриването на големите държавни предприятия.
Този икономически ръст се базираше на насърчаващата фискална политика. Наред с това, въпреки че селското стопанство понесе големи загуби след ликвидирането на кооперативите, в крайна сметка то отбеляза напредък в резултат на подкрепата от страна на държавата. След силния спад в селското стопанство през 1991 и 1992 г. то постигна рекордно производство през 1995 и 1996 г., като отново започна да изнася аграрна продукция.
Във външнополитически план отварянето на Румъния след революцията възроди преди всичко отношенията със съседните държави и позволи да започне процесът на европейска и евроатлантическа интеграция. В това отношение бе постигнат голям напредък, тъй като нашите виждания и цели съвпадаха с общия консенсус на всички политически сили и доведоха до създаването и приемането през 1995 г. на национална стратегия на Румъния за интеграция в Европа.
За съжаление процесът на развитие достигна до критична точка и последва спад. Подчертавам, че моментът на политическа промяна през 1996 г., който по своята същност беше един положителен политически експеримент, се превърна в негативен икономически и социален експеримент. Със своите нереалистични, ограничени и строго монетаристични възгледи и не на последно място с демонстрираното си безразличие към потребностите и очакванията на хората новите управници просто орязаха конструктивната същност на реформата, превръщайки я на практика в антиреформа, състояща се само от инфлация, безработица и затваряне на промишлени предприятия, фалит на малки и средни предприятия, колапс на селското стопанство в резултат на репресивната данъчна политика и намаляването на субсидиите и стимулите за фермерите.
Статистическите данни сочат голям икономически спад както в сравнение с 1996 г. и най-трудната следреволюционна 1992 година, така и с годините преди революцията. Сега жизненото равнище е по-ниско оттогава. Глад, студ и безработица са тежката действителност, пред която са изправени повечето румънци. В крайна сметка десет години след революцията равносметката в това отношение е отрицателна. Хората са дълбоко разочаровани и смятат, че идеите на реформата и прехода са били компрометирани. Всеки лесно може да забележи, че през изминалите три години нещата са се влошили. Това влече след себе си социално напрежение, което може да вземе застрашителни размери...
- Безспорно е, че реформите трябва да водят до икономически растеж и подобряване жизнения стандарт на нашите два народа: в този смисъл какъв изход виждате от създалото се положение и как си представяте по-нататъшното развитие на отношенията между България и Румъния?
- Ние предлагаме реалистичен подход за насочване и подкрепа на реформата у нас по един конструктивен начин, за спиране на спада, за възстановяване на икономическия растеж, за да дадем нов шанс и вдъхнем увереност на хората за промяна към по-добро. В противен случай рискуваме да пренесем със себе си в новия век и новото хилядолетие бремето на всички неблагоприятни исторически дадености, натрупани в тази част на Европа през цялото й продължително съществуване.
Във връзка с това искам да подчертая, че интересите на Румъния и България са общи, защото в историческото си развитие и двата народа са се сблъсквали с едни и същи трудности. Ние наследихме и еднаква пропаст в икономическото си развитие.
Днес отново сме изправени пред едни и същи трудности на прехода, преследваме една и съща цел - интегрирането ни в европейските и евроатлантическите структури. И само заедно можем да преодолеем всички тези трудности и да постигнем целите си чрез сътрудничество, партньорство и солидарност, а не чрез изтъкване на различията и съперничеството между нас.
- Каква е позицията на ръководената от Вас партия за социална демокрация спрямо втори мост над Дунав?
- Ако говорим за местоположението на този мост, разбира се, че има още място за договаряне. Смятам, че при по-голяма финансова способност на нашите страни и в перспектива на нашето икономическо развитие трафикът над Дунава рязко ще се увеличава и ще трябва да построим повече от два моста.
Но сега, когато средствата са доста ограничени, трябва да намерим най-подходящото място и за двете държави. Така че към този въпрос не трябва да се гледа едностранно и само в интерес на едната страна, а местоположението, което ще задоволи и двете страни, ще го намерим само чрез обективен и конкретен анализ на специалисти и експерти.
- Оптимист ли сте за бъдещето на Румъния?
- Ние сме длъжни, обречени да бъдем оптимисти, в противен случай не бихме имали никакви шансове.