Навремето някакъв немски писател или журналист, като се върнал от тогавашната Беларуска съветска социалистическа република, публикувал в своите писания откритието, че "Минск е най-скучният град на света". Минчани били му се разсърдили, протестна нота май че имало, а пък аз, който много пъти съм ходил в Минск, му се чудя на този, Ханс да го нарека, къде го е стегнал чепикът, та е изтървал такава дума. Или от дядо му, или от чичо му - останала му е някоя стара военна карта, където Беларус е Ruthenie blanche (1915 г.), или Weie Ruthenien (1941 г.) - области от Deutschland uber alies, после работата се развалила, но горчивият залък се спрял на гърлото на момчето, заседнал при адамовата му ябълка и там си останал завинаги. Аз отлагам шапка, махам му отдалече и съчувствено му казвам: "Проблемът е ваш, колега Ханс. Нещата стоят по-иначе."

Оттук нататък вече бих разказвал за Минск не само за Ханс, а за всеки, който рече да спре поглед на тези редове и да научи нещо за този Менеск, Менск, Минск - почти двумилионната столица, опасана от безбрежни гори, от огледалата на околните езера, прорязана от виещата се река Свислаи. Бързам да кажа, че това не е нито Темза, нито Сена, както Минск не е нито Виена, нито Копенхаген.

Минск преди това е бил и Менеск, и Менск - градът, получил името си в стари времена или от името на рекичката Менка, или от разменната търговия, за което кръстопътното му място било така удобно за панаирите между Литва, Полша, Русия: и гори за нощувка, и река, и широки простори за керваните... истина, истина ви казвам - керваните с добитъка - не тировете, не вагоните, не хеликоптерите.

Въпреки че Минск се оформя като средище, люлка на духовното развитие, дълго време е бил Вилня (Вилнюс). Не е ли било така и при нас с Охрид?

В началото на петнайсетия век Навагрудак става резиденция на православния митрополит на Великото Литовско княжество и за пръв митрополит е избран българинът Григорий Цамблак. В 1522 година във Вилня Франциск Скарина създава първата в Източна Европа печатница и издава своята "Малка попътна книга". И Белавежката пушча - просторите на оцелелите бизони - става първият в Централна и Източна Европа охраняем ловен резерват. Минск е на линията, на първия международен пощенски път Вилня-Менеск-Смоленск-Москва. Беларус става Северозападен край, става губерния с Минско генерално губернаторство.

Минск сега

Ето ме в града, пъхам се в метрото. Метро като метро - светло, чисто, просторно, бързо, точно, удобно. Глас на беларуски: "Увага, дзверы зачыняюцца. Наступная станцыя..." Разговорите на пътуващите - на руски. С нищожни изключения. И на улицата, и в магазина, повсеместно. И тъжни шеги: ако искаш да чуеш беларуски език - иди при стринките в някое затънтено село или в Съюза на писателите. А нали преди разпада на Съветския съюз това беше един от най-горките вопли на беларуската интелигенция, плачът за беларуския език. Протестът, че занятията в училищата се водят преди всичко на руски език. конституцията от 1992 година постанови, че държавният език в Беларус е беларуският. Бурен прилив в училищата с преподаване на беларуски език. Поправка в конституцията от 1996 година - руският език има статут на равностоен с беларуския. Бурен отлив от училищата с преподаване на беларуски. Щракваш радиото. "Добрай ранiцы, паважаныя слухачы. Восем гадзiн". Съседната станция: "Доброе утро". Пък и там вече "Девять часов". Повече се слуша втората станция. Хубавите предавания на московските телевизионни канали задържат много повече вниманието от много по-скромните излъчвания на беларуската телевизия. Има вестници и на беларуски, но разликите в тиражите са зашеметяващи.

В Минск и не само в Минск са живеели и живеят много евреи. Имало е и еврейски вестници и еврейски театър. Войната е свършила зловещото си дело - сега ги няма. Има руски театър, има като у нас нови експериментални театри. В беларуския, който като нашия Народен театър "Иван Вазов" носи името на техния народен поет Янка Купала, звучи само беларуска реч. Единствената пиеса на Купала е поставяна преди войната. С трогателната си народностна чистота, с иронията си към псевдокултурния "пан" тя буди светли национални чувства и оттогава досега - повече от половин век, не слиза от репертоара. Сменят се актьорските състави, режисьори, постановките - от 1944 година, т. е. от освобождението на Минск от фашистката окупация до днес - всеки сезон се открива с "Павлинка". Съобщавам го служебно в информация от Минск. Питаха ме: това пък защо го съобщаваш? Мигар е интересно...

Интересно е, чиновнико. Излез на широкия като писта на летище булевард. И той, като къде ли не, носеше името на Ленин. Сега е "Франциск Скарине". Паисиевият образ в историята на беларуския народ. Иде булевардът от "Площада на Победата" към "Площада на Независимостта". В него тече хилядното шествие, веят се знамена с древния беларуски конник, трептят транспаранти за "незалежнасць", за независимост. Мълчаливият кордон на полицаите с щитовете съпровожда шествието. То стига площада с все още стоящия на гранитния си пиедестал Ленин, ораторите на митинга му казват, че ще го снемат от там и от живота си, той ги гледа с бронзови немигващи очи, не става сигурно какво ще стане. Сигурно е само това, че организаторите на шествието и ораторите на митинга утре ще бъдат задържани за ден-два и глобени с фантастични суми "за нарушение на Декрета за публични изяви..."

Част от разотиващия се митинг ще обгради руското посолство, ще скандира небратски лозунги, ще се прибере вечерта по домовете си. На сутринта едните вестници ще пишат, че малочислена група нарушители на реда са издигали непристойни лозунги пред руското посолство, другите ще осведомяват, че многоброен отряд патриоти е пикирал крепостта на вековния потисник и пламенно е защищавал националната независимост на Беларус.

В Минск сега е така. Днес това е хроника. Утре може би ще бъде документ за историята.

Само че не стана ли много историята в тези редове? Я да отдъхнем в сладкарница "Лакомка", да кажем. Или да хапнем в "Макдоналдс". Или да уважим "Спагети италиано". Какво му е различно на Минск от Амстердам? Фасадите? Вярно е, те са нови, съвременни, нямат патината на голямото време. Нея бихме могли да намерим зад фасадите. В музеите например. О, не казвайте, че няма какво да се види в Националната галерия. Нито в ателиетата на Михаил Савицки, на Георги Поплавски, на Андрей Селешчук. (Колко рано си отиде, милият. Удави се край бреговете на Италия.)

Да влезем в Музея на Отечествената война. Колко кръв, колко мъст, колко смърт.

Наполеон какво търсеше по тези простори, за да тънат войниците ти в Мазурските езера и да гинат при беларуската Березина?

Адолф, нима ти беше сеял, та искаше да жънеш при същата Березина и само в "Минския кател" да намерят безсмислената си гибел сто хиляди обкръжени, а странникът да гледа сега пробитата каска на загиналия и с думите на Димчо Дебелянов да пита:

"Кой го тук доведе

в ден на вихрени победи

да умре непобедил?"

Ах, беларуси, ах, Минск, не може да се говори за вас, без да се докосне човек до ужасната дума война, а тук не споменаваме за съпротивата на партизанската "Майка Беларус", чийто мински градски комитет днес е обесен насред града, а утре има нов, след три дни е обесен и той, но на следващия ден има друг...

Имената

Ако видим далечни и близки събития, населили книги и филми, поеми и повести, легенди и документални епизоди, ще срещнем и едно име, което вдъхва респект на посветените в Китай до Париж. Пък и навсякъде. И когато седи в журито на Варненския балетен конкурс. Валентин Елизариев. Мотиви от далечни и близки времена, Рагнеда и Спартак, подвиг и падение, любов и коварство, огнен танц и смърт на лебед в съвършено изкуство. О, бедни, бедни, Ханс. Че и песните на Игор Лучанок. И беларуските цимбали. Или ви е помрачавал настроението "Първият танк"?

Първият танк, който е влязъл в Минск през юли 1944 година при освобождението на града е издигнат на пиедестал в центъра и така стои пред Военния клуб. По време на един международен семинар на литератори-беларусисти още първата вечер ни заведоха на спектакъл именно в този Военен клуб. И казаха на шофьора да ни чака с колата "у танка". При танка. Така и стана.

Семинарът щеше да се открие на другия ден в 10 часа в творческия дом на писателите, който е на трийсетина километра от Минск. И щеше да го открие най-тържествено председателят на Съюза на писателите Максим Танк. Казали на шофьора да го вземе от дома му в 9 часа и да го доведе при нас. Повторили му: "Обязательно в девять будьте у Танка."

Наспали се, закусили, възбудени, с току-що подарените бележници и химикалки, насядали в залата чакахме откриването. Към 10,15 ч. организаторите казваха: "Сега, сега", към 10,30 кръстосваха смутени погледи пред "международния семинар", към 11 се питаха какво става.

- Бе как точно му каза?

- Казах му: "Ровно в девять будь у Танка".

Шофьорчето изпълнило заръката точно. Само че "у танка" без главна буква. Както снощи точно в девет застанало и чакало при паметния танк. Максим Танк, както му било казано, чакал пред дома си. Чакал, чакал и се прибрал. Падна голям смях. Така е, когато писателите си вземат танкове за псевдоними. Семинарът се откри следобед.

В Минск едва в 1890 година е открит театър. Че едва в 1891 е видяна художествена изложба. Че едва в 1895 е открита първата електростанция. Но далече преди това, в 1836 година е издаден указът обучението в училищата да се води само на руски език.

Е, има и мигове на първенство: в този глух край, в небиещия на очи град, през 1898 година в къщата на железничаря Румянцев се е състоял първият конгрес на РСДРП. Деветимата делегати тук и тогава са създали партията, бунила целия следващ век. Дървената къщичка, съхранена и досега, била накрай града. Сега е в центъра му.

В Минск има и източно православие, и католицизъм. Католическата църква на Симеон и Алена, построена през 1908 година, е една от впечатляващите фасади на централния площад. Сутеренните й зали приютяват посетителите и за различни културни програми. А органните ектении и в другите католически църкви събират хората за "Аве Мария", както и православните храмове с камбаните си озвучават и зимните, и летните утрини. Всеки се моли на своя Бог по свой си начин и религиозните различия са в мирно съжителство.

Болезнена е питанката в средите на интелигенцията какво ще стане с беларуския език, когато това беше идея, мечта, копнеж, цел и смисъл на дейност и на живот за много хора цели десетилетия. А днес делникът на улицата, във влака, в магазина, на стадиона, в училището изземва територията му и я предава на руския.

Ако говорим за съвременната беларуска литература, тя е само на 1 век: едва в края на миналото столетие и в началото на нашето зазвучават гласовете на Марцинкевич, на Богушевич, на Цьотка, и Янка Купала ще попита: какво искат тези неграмотни, безпросветни, гладни и дрипави тълпи? А те искат едно: да ги наричат хора. Затова тази литература започва с бунтарска енергия, започва ярко, внушително с Цьотка, с Купала, с Колас, с Багданович и е стон, протест, зов, вик за свобода. Следващите десетилетия ще продължат, ще разширят, ще развият литературния поход поети като Куляшов, Танк, Панченко, Гилевич, Барадулин, прозаици като Мележ, Брил, Шамякин, Биков, Караткевич ще зазвучат и далече зад границите на родината си. Много техни творби ще дойдат от Минск и в София, и в Пловдив, и във Варна, ще дойдат със своята кирилица при родината на тези кирилски букви. А в Минск ще видите улица "Кирил и Методий". Ще видите във военните гробища храм "Александър Невски", построен в памет на беларусите, загинали в Освободителната война 1877-1878 година. На всеки трети март там се отслужва молебен и пред паметника се полагат цветя от признателна българска ръка.

В Минск имаше преди години доста българска стока по магазините. Сега чувствително е намаляла, няма я продукцията на леката промишленост, няма ги варненските пардесюта и костюми, рядко се вижда българска консерва, пък и българска бутилка вино е по-скъпа от бутилка концентрат. Митата, въздишат търговците, вършат тази пакостна работа. Не, казва беларуският посланик в София Александър Герасименко, намираме му някак колая. Сравнен с 1996 година, оборотът за 1997 нараства с 26%.

Оборот. Стока. Пари. Пулсът на живота. Подготви се психически и влез в минския Комаровски пазар. Той е по-голям от стадион. Има открит и закрит участък, жужи като кошер, пълен с всички земни блага. Рибни филета и златист мед, прасенца и червено като кръв цвекло, наливна сметана и дъхащ на кимион хляб, колбаси и кашкавали, водки и бонбони, рижки шпроти и молдавски метли, от пиле мляко, пълни мрежи и колички и вече празни джобове. Но иначе оттам не можеш да излезеш и да не си носиш торба слуцки картофи. Най-сипкавите, най-сребристите картофи, най-вкусните картофи на света. Беларуската "бульба".

Това е Беларус, страната, която била описвана като "гори, блата и пясъци", земята, от която можело да се вземат "лен, картофи и войници", която от своето Достоево е дала рода на Достоевски, в своя Навагрудак е родила Адам Мицкевич. Тя помни тевтонски ордени и царски тюрми и затова в радостните й цимбали трепва страхът, че о нейната гранична бразда утре ще опре четирибуквената думичка НАТО. Всичко, което й е неясно, я стряска като думата война. И тя изтръпва, защото чак сега настига ръста на населението си отпреди нахлуването на фрицовските дивизии, след които всеки четвърти, всеки трети беларус е загинал. И затаява дъх, като слуша как децата учат спрежението на глагола - аз вървя, ти вървиш, той не върви, те не вървят, те са мъртви, те са пръст в пръстта на Тростанец, те са дим над камерите на Бухенвалд... Десетилетия и десетилетия ще трябва да минат, за да зарасне тази рана, да излезе крачка напред усмивката на тази бодра, весела, златокоса и синеока засмяна младеж, която извира от вратите на многолюдните мински университети, носи порива на утрешния ден, иде от славни деди, за да отиде към достойни синове. И казва: гледайте да не попаднете на указатели, сведения, описания на Минск от по-миналата година. Ще ви измамят. Догодина ще са остарели.

В "Слово о полку Игореве" се казва, че бреговете на река Немига са засети с кръв и кости. Сега Немига е под асфалта на улица "Немига" сред самия Минск. Може би кръстовете на съседната църква за това се молят: в бъдеще Минск да познава вече само други сеитби - на култура, на създаване, на строителство, на творчество, на песни, на любов, на смях, на радостни дни.